Червената клетка

17

ВТОРНИК

Ден седемнадесети

Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“

Югозападният бряг на Тайван

Кира си запази Реда на лешояда175. Откритият балкон й даваше широка гледка към палубата на Линкълн, където постоянно излитаха и кацаха „F/A-18E/F Супер Хорнет“. Дъждът беше спрял, а небето бе достатъчно светло след зазоряване, за да може да различи контурите на другите надводни съдове в групата на Линкълн. Един опитен военен анализатор можеше да определи класа на кораба по формата му. На Кира за момент й се прииска да е обучена в това и предположи, че Джонатан може да го направи. Както и тези флотски офицери… И в нея се надигна съжаление, изненадващо силно и внезапно, че не е служила в армията.

Кира беше се замисляла за това. Дори се яви на военния изпит ASVAB176 след гимназията и получи отлична оценка. Вербовчиците се обадиха у дома й девет месеца след това, но баща й забрани да служи. Питър Страйкър беше надменен либерал, професор по политология в Университета във Вирджиния, силно религиозен човек, протестирал срещу войната във Виетнам, и все още възприемаше войниците като убийци на бебета. Заплаши я да се отрече от нея, ако влезе в армията, която той мразеше толкова много. Не изпълни заплахата си, когато тя влезе в ЦРУ само защото секретният й статус й даде причина да не споделя с него, а тя никога нямаше да го направи, ако можеше да го избегне. Той искаше дъщеря му да стане адвокат и активист в движението за човешки права, но поне се примири с това, че е станала дребен служител в софтуерна компания. Кира беше сигурна, че той никога нямаше да й проговори, ако му беше казала истината. Не беше уверена обаче дали й пукаше от това. Те и така разговаряха твърде малко.

Прекратяването на летателните операции й даде няколко часа спокоен сън до момента, когато първите излитания започнаха без предупреждение. Кира се измъкна от койката и прибра косата си под синята бейзболна шапка, която отмъкна чаровно от един мичман предишния ден. Сетне тръгна към Реда на лешояда, за да гледа…

Всичките четири катапулта бяха заредени. Самолетоносачът вече беше изстрелял спомагателния си самолет и сега бързо изпращаше ескадрили от изтребители. Шумът, генериран от множеството ревящи реактивни двигатели Pratt & Whitney177 и Rolls Royce при първото излитане беше оглушителен. Кира се принуди да изпроси чифт наушници от един първи лейтенант, който изгаряше от желание да прекара няколко минути в разговор с жена.

Не броеше, но беше сигурна, че поне двайсет или повече Супер Хорнета се вдигнаха във въздуха през последните няколко минути, а сега F-35 се придвижваха върху летателната палуба. Линкълн отиваше на война. Кира се учуди защо Полард не евакуира нея и Джонатан на материка. Може би адмиралът не искаше да рискува с излитането на хеликоптер или на „Грейхаунд“, издавайки позицията на самолетоносача.

Тя усети потупване по рамото и се обърна. Джонатан й направи знак да влезе вътре. Момичето го последва през входа, затвори тежката метална врата на люка, за да изолира звука, макар че той проникваше през капаците, и си свали наушниците, за да чуе старшия анализатор.

— Хубав номер, да си изпросиш наушници — заяде се той. — Аз не можах да намеря някой да ми заеме своите.

— Не си толкова привлекателен за мъжете, които са прекарали дълго време в открито море — поясни Кира.

— Несъмнено — съгласи се Джонатан. — Адмиралът ни покани да се разположим в Тактическия команден център на флагмана, когато започне стрелбата.

— Това ли е най-сигурното място на кораба, за да предпазиш двама цивилни от нараняване по време на сражението? — попита Кира. ТКЦ се намираше под летателната палуба, до офиса на Полард, почти директно под катапулт номер 1.

— Ако китайците започнат да ни обстрелват, на този кораб няма да има сигурно място — поясни Джонатан. Той видя, че това я постресна, и то беше разбираемо. Да си играеш с МДС по пекинските улици, беше опасно, но обучението й помагаше да контролира събитията. Нямаше да успее, ако към тях полетеше китайска противокорабна ракета.

— Мислиш ли, че ще ни ударят? — попита тя.

Той вдигна рамене.

— Винаги съществува такава възможност. Но атакуването на безпилотен самолет е едно, а на самолетоносач — нещо съвсем различно. Обществото приема по-добре историите за свалени Жетвари, отколкото снимките на кораби с дупки по тях. Просто трябва да разберем доколко китайците са решени да го направят.

— Ако Боздуганът работи и ние не можем да докажем, че китайците са ни атакували, това няма ли да бъде без значение? Нали той е за това?

— Ако Боздуганът пробие дупка в този кораб, президентът няма да изпрати скоро самолетоносачи в китайски води — поясни Джонатан. — Ето за това е Боздуганът.

„Е2-С Хоукай“ бяха първите самолети, които излетяха. Линкълн имаше само четири от самолетите за ранно предупреждение и те нямаше да се реят далеч от флота. И четирите веднага набраха височина, почти до лимита си от девет километра, завиха на юг и се пръснаха във формация четвърт дъга на около осемдесет километра. Вашингтон изпрати още четири почти по същото време. Те отразиха като огледало половин дъга на север, оформяйки плитък полукръг с побратимите си от Линкълн, които полетяха на запад от тайванската средна точка и стигнаха до южния край на острова. Заедно с двата самолета AWACS от Кадена и Гуам, навлезли в орбита зад въздушния десант, във въздуха имаше десет самолета, чиято цел бе радарно проследяване. Свързаната им радарна мрежа беше повече от достатъчна за унищожаване на почти всяка въздушна сила на света. Ала в този ден те търсеха един самолет, а комбинираните екипажи се чудеха дали са достатъчни за това.

След това от самолетоносача излетяха „S-ЗВ Викинг“. Техните мисии за деня включваха презареждане във въздуха. Всички носеха големи цистерни с гориво под крилете си. Те престанаха да се издигат едва на километър и половина и започнаха да забавят орбитите над своите самолетоносачи, очаквайки следващите самолети да излетят от палубите.

Последваха ги „ЕА-6В Хищник“178. Два бяха във въздуха още преди зазоряване, осигурявайки електронно прикритие за самолетоносача и заглушавайки китайските радари. Скоро те щяха да кацнат за презареждане и за да сменят екипажите си, преди да се върнат горе и да се присъединят към побратимите си.

„F-18 Хорнет“ излетяха от Линкълн след Хищниците. Всички те полетяха на северозапад от самолетоносача веднага щом се издигнаха. Хорнетите от Вашингтон се подредиха на палубата, като четири от тях чакаха на катапултите. Те щяха да останат там, а пилотите им — да изгарят от нетърпение да влязат в бой, но нямаше да излетят, докато изтребителите от Линкълн не влезеха в сражение с врага. След като горивото и мунициите на самолетите от Линкълн намалееха, втората вълна от Вашингтон щеше да се включи и да покрие оттеглянето на побратимите си.

Ударната сила изтребители Ловци на глави F-35 излетя най-накрая. Те завиха на запад като един и се отдалечиха от флота на самолетоносача. Снижиха носове и не изравниха, докато не набраха височина трийсет метра над вълните на Тайванския пролив.

Нагин излетя последен. Влезе във формацията на Ловците на глави след две минути, после завъртя, дръпна лоста си назад и се понесе нагоре в небето.

Самият Линкълн се движеше близо до югозападния тайвански бряг. Позицията даваше на малкия флот максимална дистанция между него и сухопътните китайски сили и пречеше ефикасно на подводниците от НОА да се промъкнат наблизо до щирборда на Линкълн. Американските кораби бяха в състояние на ЕМСОМ — контрол на емисиите, радиомълчание. Това и електронното заглушаване от Хищниците затрудняваше много работата на ВВС от НОА да открият флота, поне докато Полард не поискаше това положение да се промени.

— Това не е добра идея. — Лейтенант Сам Росели и неговият екипаж ЕР-3 Aires бяха излетели от Кадена преди часове. — Същият график, същият летателен план. Ще получим същите МИГ-ове до крилата си и същата ракета, насочена към опашката ни.

— Някой трябва да бъде примамката — поясни лейтенант Лора Форд. — Може да сме ние. — Радарната следа показа няколко бойни патрули с МИГ край брега и осем „Е2-С Хоукай“, пръснати в дъга север-юг с две птици AWACS, кръжащи отзад. Няколко пътнически самолета се насочваха на изток, далеч от Тайван и в различни посоки от китайския бряг. На височината им нямаше американски изтребители.

— Бих се почувствал по-добре, ако ги виждах. — Стелт самолетите, летящи над вълните с изключени транспондери179, не можеха да се забележат лесно нито от съюзници, нито от врагове. Физичните закони не разграничаваха американските от китайските радарни приемници, особено когато Викингите бяха във въздуха и водеха своята вуду електронна война.

— Те са тук — съобщи Форд. Освен ако цялата мисия не беше объркана напълно от самото начало. Тя се надяваше, че адмирал Полард на борда на Линкълн ще бъде любезен да им съобщи, ако беше така.

Дисплеят на ЕР-3 светна за промяна. Поне две дузини икони се появиха последователно над китайския бряг на радарната следа, която Форд и Росели споделяха с „Хоукай“. Иконите се оформиха след няколко минути във въздуха и тръгнаха на изток.

— Предполагам, че НОА искат да видят какво става — обади се Росели.

— Ела при мама — възкликна Форд.

Три от триъгълниците се откъснаха от основната група.

— Три контакта приближават, курс две-нула-седем, разстояние петдесет километра — докладва един от „Хоукай“. Форд погледна дисплея. СУ-27 приближаваха прекалено бързо, за да се чувства комфортно, движейки се на форсаж, без друга основателна причина, освен да сплашат много по-бавните ЕР-3. Не можеш да ми избягаш — това беше посланието.

— Разбрано — отговори Форд. Всичко приключи, надяваше се тя.

След по-малко от минута трите СУ-27 се изстреляха покрай Aires със свръхзвукова скорост. Свръхзвуковата вълна разклати ЕР-3 и турбуленцията нарасна, когато витловият самолет мина през бурния въздух. Росели натисна лоста напред, докато самолетът стигне по-спокоен въздух на триста метра по-надолу. МИГ-овете се върнаха, издигнаха се и намалиха скоростта, за да поддържат курса на американския флотски самолет.

— Дръж. Не бяхме ли тук току-що? — промърмори Росели.

Два МИГ-а се изравниха с ЕР-3, по един на всяко крило, а третият остана отзад.

— Водещ бандит на наше шест часа — обяви Форд. Погледна надясно. СУ-27 бе толкова близо, че тя виждаше в кабината през купола. Пилотът от НОА й махна, сигнализирайки на ЕР-3 да смени курса. Форд поклати глава. Намираме се в международното въздушно пространство и ти го знаеш, помисли си тя.

Водачът не се разочарова. Приемникът за заплаха на ЕР-3 светна точно по график.

— Бандитът току-що ни освети! — обяви Форд. Този път той не натисна лоста напред, за да се гмурне към вълните. И знаеше, че вече ръката му със сигурност трепери.

— Забавно — промърмори Росели.

— Стоп! Стоп! — нареди Нагин.

ВВС на НОА, вече започнали активни враждебни действия срещу тайванските територии, току-що заплашиха американски флотски самолет над международни води. Поне такава щеше да бъде историята, разказана в Съвета за сигурност на ООН. Китайците щяха да отрекат, че са възнамерявали да свалят ЕР-3, но позитивното радарно прихващане и продължаващата война щяха да затруднят китайския посланик да спори с американския самолетоносач Ейбрахам Линкълн, дошъл да защити невъоръжен американски самолет при тези обстоятелства.

Неприкритите със стелт профил Хорнети от Линкълн се задържаха на осемдесет километра назад, карайки китайските пилоти да си мислят, че те са най-близките американски изтребители. Това беше лошо предположение. Ловците на глави задържаха своето ударно ядро от F-35 на по-малко от трийсет метра над вълните, летящи в кръг по курса на ЕР-3. Радарните вълни от СУ-27 минаваха безобидно край Ловците на глави, а енергията се отклоняваше във всички посоки освен назад към китайските самолети. Сега, когато ЕР-3 бе заплашен от вражески огън, всеки пилот на американски флотски изтребител в района дръпна лоста си назад и самолетите се издигнаха в небето в широка формация иззад слънцето, с която Сините ангели180 биха се гордели.

— Ето! — извика Форд. Почти едновременно абсурден брой икони се появиха на радара в кръг около тяхната позиция и бяха наблизо. Фактът, че радарните следи на новите самолети се поддържаха стабилно, означаваше, че оръжейните отсеци на F-35 са отворени.

Мина по-малко от секунда, преди китайските пилоти да се уверят, че са видели същото на своите дисплеи, макар тя да се съмняваше, че вражеските пилоти знаеха срещу какво са се изправили. Всеки СУ-27 получаваше множество предупреждения за заплаха на своя дисплей, а китайските изтребители започнаха да се накланят и да се въртят толкова, че Форд се учуди дали пилотите им не се превъртат така, че гравитацията да изкара кръвта от мозъците им и да я смъкне чак до краката им.

— Това е нашият знак — обяви Росели. Блъсна лоста напред и носът се снижи. — Остана изходната фаза. Елвис напуска сградата. — Нямаше смисъл да дават още една мишена на НОА. Той заподозря, че МИГ-овете ще са твърде заети, за да тръгнат след техния самолет, но не беше комарджия по сърце, дори ако летеше сам, без редовния си екипаж на борда.

F-35 се издигаха почти вертикално. Всички те прихванаха по един танцуващ МИГ и започнаха да маневрират, за да задържат китайските изтребители в обстрелвания си пакет. Един от пилотите на НОА завъртя самолета си към издигащите се стелт изтребители и водещият F-35 изрева на по-малко от трийсет метра покрай носа на СУ-27. Китайският авиатор реагира по инстинкт и дръпна спусъка на оръдието си за половин секунда, преди да осъзнае какво е направил. Реакцията му беше твърде бавна и снарядите пропуснаха, но следата им се виждаше.

— Обстрелват ни! — обяви някой по радиото.

— Оръжия свободни — нареди Нагин.

Обстрелваният F-35 дръпна наляво, наклони се и завъртя крилете си. AMRAAM в отворения му отсек изскочи и се изстреля напред. Ракетният мотор изгоря за по-малко от две секунди, преди бойната глава да удари корпуса на МИГ-а и да разкъса самолета наполовина. Оръжейните отсеци на стелт изтребителя се затвориха, възстановявайки стелт профила на самолета. Спътникът на уцеления СУ-27 маневрираше за изстрел, когато F-35 внезапно изчезна от радара му. Китайският пилот изкрещя някакви ругатни на мандарин в микрофона си.

Битката за Тайванския пролив беше започнала. Китайците бяха стреляли първи. Американците бяха пролели първата кръв.

Тактически команден център на флагмана

Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“

ТКЦ не беше проектиран да бъде красив. Оголени кабели и тръби по тавана и електронни компоненти стърчаха от стените почти безразборно. Тя не успя да намери никаква логика в разположението им, но беше сигурна, че проектът има смисъл за някого. И беше студено, което нямаше смисъл, когато Кира се замисли за това. Климатик с ядрено захранване, осъзна тя.

Полард беше оставил линията с Бойния информационен център отворена.

— Подпалете мрежата.

Всеки кораб от флота на Линкълн включи радара си за въздушно търсене почти едновременно и наводни въздуха с електромагнитна радиация. Въртящите се куполи на „Хоукай“ и AWACS добавиха своите радарни лъчи към хаотичните движения в бойната зона.

Първите вълни достигнаха МИГ-овете и улучиха всяка повърхност директно на линията на погледа на радарния трансмитер. Плоските повърхности на СУ-27 отразиха огромно количество енергия обратно до първоначалните точки. Радарната енергия пътуваше със скоростта на светлината и всеки трансмитер във водата и във въздуха получаваше солидни резултати от китайските самолети само за микросекунди. Бордовите компютри на МИГ-овете пищяха, когато засичаха енергийни емисии, а пилотите им имаха нов проблем, за който да се тревожат.

Същите радарни вълни стигнаха и до F-35. Корпусите на стелт самолетите абсорбираха по-голямата част от енергията и неметалните съставки под повърхността им пропуснаха още повече да минат безпрепятствено от другата страна и да изчезнат в пространството. Минималната енергия, която оставаше, удряше внимателно изкривените повърхности и отскачаше във всички възможни посоки от трансмитерите. Никой от корабите и самолетите, сканиращи въздуха, не получи нещо повече от неизмерима частица от собствената си радарна енергия обратно от стелт изтребителите.

— Това ще бъде най-лудият въздушен бой, който китайците някога са виждали — промърмори Полард. — Въздушен бой, в който можеш да видиш само половината самолети. — Линкълн можеше да определи къде са неговите птици само чрез запитване до техните транспондери. F-35 отразяваха радара от Линкълн по същия начин, по който отразяваха и китайските радари. Един от техниците в ТКЦ филтрираше отговорите от транспондерите за известно време по молба на Полард, така че адмиралът да може да види какво виждат НОА, а това беше странно. Приемниците на самолетоносача получаваха случайни слаби сигнали от радарите, монтирани на борда на Хоукай, на AWACS, на други кораби от флота, и дори от самите F-35, но сигналите прекъсваха и екраните на БИЦ маркираха спорадично F-35 като светулки, присветващи върху тъмно поле. F-18 от Вашингтон летяха през тайванското въздушно пространство, близо до палубата, но Кира усещаше, че спазват дистанция и забавят скоростта си, за да пестят гориво, докато влязат в бой. Тя предположи, че F-35 от втория самолетоносач са близо до идващите Хорнет. Беше впечатлена от тяхната радиодисциплина. Пилотите вероятно излизаха от кожите си, очаквайки да влязат в бой.

— Защо постоянно се появяват и изчезват? — попита един от адютантите на Полард, чието име Кира не си направи труда да научи. Иконите маркираха позициите на МИГ-овете, които се движеха на дъги по екрана, равномерни, ярки и изчезващи с постоянен ритъм. Повечето летяха на изток от китайския бряг.

— Стелт работи най-добре, когато радарът е моностатичен, когато предавателите и приемниците са наблизо. Но ако мишената изпраща достатъчно радарни вълни в различна посока, приемниците не виждат нищо — обясни Полард. — Разполагането на „Хоукай“ и AWACS около бойното поле в кръг, за да уловят тези отклонени вълни, разчупва модела. Това е мултистатична радарна мрежа. F-35 отразяват лъчите в различни посоки, но ние имаме приемници, където отиват радарните лъчи, а не там, където са били създадени. Но когато F-35 промени курса, той изпраща радарни вълни в различни посоки, а не от мястото, откъдето ги е изпращал преди секунда. Така че никой приемник в мрежата не получава постоянно отражение от стелт изтребител, когато той танцува наоколо. Нуждаем се от повече въздушни приемници и се опитахме да настроим някои от радарите на по-ниските честоти. Стелт не разпръсква радарните вълни на ниски честоти, но отваря мрежата за повече смущения от облаци и други подобни… Никога няма да получим точни отражения за позициите, но можем да добием представа накъде да гледаме. По-добре е, отколкото да чакаме визуален контакт с този китайски стелт самолет, ако предположим, че имат такъв.

— И ако предположим, че го изпратят — промърмори Кира.

— Сър — извика един от техниците към Полард. — Имаме бандити, които се отделят от брега. — Множество икони се появиха на екрана.

— Не откъсвай очи от Фуджоу — нареди Полард. — Освободи Хорнетите.

Само чувството за дълг на Нагин му пречеше да блъсне лоста напред и да се гмурне в битката. Най-голямата въздушна битка след Втората световна война избухна на пет километра под него, а той трябваше да лети над нея. Тук пилотите ставаха флотски въздушни асове, първите след Виетнам, а той нямаше да бъде сред тях. Най-много да свали един самолет днес. Ако нямаше Боздуган на убиеца, командирът на въздушната група най-вероятно щеше да се върне на Линкълн като единствения Ловец на глави, който не е отчел поне едно убийство при броя на МИГ-овете, излитащи от брега. ВВС на НОА предлагаше на ескадрилите му страшно много мишени и повечето идваха от изток.

Той завъртя самолета си, за да получи по-широк изглед към въздушната битка. Втори МИГ експлодира, когато AMRAAM от Ловец на глави прониза фюзелажа му със свръхзвукова скорост и подпали горивото и мунициите на реактивния самолет. Нагин не видя парашут и още една икона изчезна от дисплея на шлема му. МИГ-овете дори не можеха да съзрат половината от враговете си на своите радари, а за опитното му око техните маневри показваха паника в редиците им. Китайските пилоти се опитваха да се съсредоточат върху самолетите, които виждаха, но самите Хорнет бяха равностойни по характеристики с МИГ-овете, а пилотите им превъзхождаха китайските. Колкото до F-35, те превъзхождаха многократно всички останали…

Всеки път, когато китайски изтребител се опитваше да маневрира зад някой от американските самолети, които забелязваха на радара, техните спътници започваха да крещят за F-35, позициониращ се отзад за смъртоносен изстрел. Това се превръщаше в едностранно клане. Недостатъците на китайците пред стелт бяха твърде големи. Единственото им предимство беше броят им. Американците най-после щяха да привършат ракетите и горивото, което щеше да принуди самолетоносачите да намалят темпа, с който техните сили влязоха в битката. Първата вълна щеше да се върне на Линкълн, щом се включеха изтребителите от Вашингтон. Битката се водеше в крайния ръб от ПВО чадъра на Линкълн, където самите кораби щяха да започнат да обстрелват китайските самолети в небето, ако МИГ-овете стигнеха твърде далеч на запад.

Стига толкова, помисли си Нагин. Мисията му беше по-различна от тази на неговите побратими и смъртта му би била глупава, ако този тъй наречен Боздуган на убиеца го свалеше, докато се рееше отгоре и наблюдаваше въздушната битка като срамежлив курсант новобранец, който гледаше първия си футболен мач между армията и флота. Започна да се преобръща на нивото на крилете, когато един от Хорнетите излезе от битката, извисявайки се във висока дъга, преследвайки отблизо един МИГ. Хорнетът внезапно започна да намалява скоростта и издигна носа си. J-завой181, осъзна Нагин. Американският пилот — не можа да разбере кой е — караше самолета си да намали скоростта до минимум, а после щеше да използва летателните си повърхности, за да обърне завоя. Това беше сложна маневра, трудна за Хорнет, и Нагин не би опитал да я изпълни в голяма битка. Не си играй, заобиколи и позволи на спътника си да го прогони. Има много мишени, ще намериш своята.

Пилотът на МИГ-а беше по-добре обучен, отколкото си мислеше Нагин. Китайският авиатор разпозна J-завоя и навлезе в кривата, за да се позиционира за убийствен изстрел. За момент Хорнетът щеше да увисне във въздуха почти неподвижен, доколкото това беше възможно за флотски изтребител, като пинята182, очакваща детето да я удари с бухалката. Но МИГ-ът беше прекалено близо и пилотът надцени времето, с което разполагаше да намали дистанцията. Хорнетът намали още скоростта и дъгата на завоя му стана по-плитка. Пилотът на МИГ-а най-после видя опасността и се опита да избяга, но беше твърде късно. МИГ-27 просто премина покрай корпуса на Хорнета и двата самолета си откъснаха крилете.

Нагин затаи дъх, завъртя се и се наклони, а после започна бавен завой, за да не изпуска от поглед мъртвия Хорнет. Никой самолет не експлодира от удара, но Хорнетът падаше рязко, а въздухът около него бе пълен с пламнало реактивно гориво още няколко секунди, преди той да навлезе в смъртоносната си спирала надолу. Металната обвивка падна през пламъците, а от горящата кожа на фюзелажа се издигна дим.

Катапултирай, помисли си Нагин. Надяваше се другият пилот да е все още в съзнание.

— Джампър е ударен! — извика някой по радиото.

Всяка аларма в умиращия американски изтребител пищеше и Джампър, макар и новобранец, нямаше нужда някой да му казва, че е време да скача. Пилотът на Хорнета посегна между краката си, дръпна ръчката, а после скръсти ръце. Експлозивните болтове на предното стъкло пламнаха, откъсвайки стъклото от корпуса. Ракетните мотори под него пламнаха, изхвърляйки катапултната седалка „Мартин Бейкър“ от релсите й и извън самолета. Ракетите изгориха горивото си, седалката се отдалечи и парашутът се отвори автоматично. Той се чудеше дали китайските катапулти са толкова надеждни. Изглежда, не беше така…

— Линкълн, потвърждавам един парашут — обади се Нагин, сякаш четеше вестник. Друг американски флотски авиатор току-що беше станал пожизнен фен на клуб „Мартин Бейкър“, макар че ракетните мотори, произведени от компанията, бяха скъсили гръбначния му стълб с един сантиметър. Сваленият пилот нямаше да се оплаква. Китайският пилот се учеше, че алтернативата е много по-лоша.

Боен информационен център

Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“

— Спасителен отряд, тръгвай! — нареди БИЦ. Един от спасителните хеликоптери „Сийхоук“, кръжащи над самолетоносача, се отдели и полетя напред към мястото на битката. Щеше да лети на трийсет метра над палубата, за да избегне китайските радари възможно най-дълго. Те можеха да летят и по-нависоко. Сега МИГ-овете имаха по-неотложни проблеми, отколкото да се опитват да засичат хеликоптери, но и иначе пилотите от спасителния отряд нямаше да бъдат затруднени. Никой американец нямаше да умре във водите на Тайванския пролив, ако те можеха да предотвратят това, и вражеският огън нямаше да ги спре поне да опитат.

Тактически команден център на флагмана

Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“

Два триъгълника на главния екран излязоха от битката и започнаха да кръжат прекалено близко до позицията на Линкълн.

Двама бандити приближават, насочват се по курс две-три-нула, разстояние четирийсет мили! — извика един от младшите офицери.

Преследват ескорта. Вероятно се опитват да пробият дупка в самолетоносача — обясни Джонатан на Кира. — Дойдоха от битката на югозапад. Трябва да летят ниско над водата. — Всички изтребители от Линкълн бяха излезли на позиция прихващане и никой нямаше да успее да затвори дупката, преди МИГ-овете да достигнат дистанция за ракетен обстрел.

— Работят за нас — каза Полард. Радарните данни от двата самолета прекъсваха. Шило се намираше по-близо до приближаващите самолети, но беше извън оста на вектора им за подход. Гетисбърг се намираше на директната линия. Всеки капитан в бойната група знаеше, че основната му задача е да защитава Линкълн дори с цената на собствения си кораб.

Появиха се две икони, движещи се встрани от приближаващите МИГ-ове и към групата на самолетоносача.

— Двама вампири към Гетисбърг! Разстояние трийсет и пет мили!

— Щурвал, на избягване. Контрол на огъня, в готовност — Кира чу заповедта от Гетисбърг по радиото. Предположи, че е капитанът. Седем мили пред Линкълн четирите газови турбини на двигателя от „Дженерал Електрик“ на Гетисбърг включиха на пълна пара, използвайки всичките си осемдесет хиляди конски сили, за да завъртят рязко кораба през развълнуваните води на Тайванския пролив.

— Разстояние двайсет и пет мили, Шило стреля — обяви един от техниците на Линкълн. Крайцерът се намираше встрани от приближаващите ракети, но беше на три морски мили по-близо до ракетите и разполагаше с първия изстрел.

Противокорабните ракети бяха Инджи-82 „Орлов удар“183. Солидните ускорители изстреляха ракетите на максимална скорост, после те паднаха в морето и турбореактивните им двигатели ги задвижиха. И двете ракети се установиха на три метра над пролива и поеха напред точно с хиляда километра в час.

Двата самолета „Джиан-10В“184 се спуснаха към морето веднага щом се откъснаха от битката. Насочиха се на петнайсет метра над вълните, първо надявайки се да избегнат радарите от AWACS и „Е-ЗС Сентри“, когато стрелят по Гетисбърг, а после да избегнат радарите за контрол на огъня от кораба. Това не им помогна. И двата самолета получиха директни удари от ракети RIM-116185. Пилотите загинаха мигновено, а самолетите им бяха почти изпарени от ракетните бойни глави и тяхното собствено пламнало реактивно гориво.

Боен информационен център

Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“

— Попадение! — Шило унищожи едната Инджи с Фаланкс, което удвои шансовете на Гетисбърг, но другият кораб сега трябваше да се защитава сам. — Един вампир към Гетисбърг, разстояние седемнайсет мили, скорост шестстотин и трийсет метра в секунда. Сър, влезе в огневия обсег на Шило — обяви техникът. — Оръдията Фаланкс нямаха време да поемат другия и радарите им няма да могат да ги засекат.

— Разгърни контрамерки. — Кира чу заповедта на командващия офицер от Гетисбърг по радиото. Оръдията на Гетисбърг започнаха да изхвърлят облаци от алуминиеви ленти пред самолетоносача, надявайки се да объркат радарите на китайските ракети.

— Проследяване — обяви техникът по контрол на огъня от Гетисбърг. — Друидите ще ги поемат. — Оръдията „Фаланкс“ приличаха на огромен робот, но бяха далеч посмъртен осни.

— Надявам се да си прав — Кира чу как Джонатан мърмори под носа си.

Един от радарните наблюдатели на Линкълн се намеси в разговора.

— Сър, имам прекъснат радарен контакт, местоположение три-четири-пет, височина шест километра, разстояние шест мили.

— От Фуджоу ли? — заинтересува се Полард.

— Този курс е вероятен, но не е потвърден, сър.

— И не е наш? — попита адмиралът. Този контакт не се плъзгаше по вълните, за да се изгуби в тях. Възможният призрак летеше на шест километра над Пролива.

— Не, сър — отговори младшият офицер. — Видях го два пъти. Освен ако не виждам три различни самолета или ято птици по паралелния курс, този призрак заобиколи битката на северозапад. Постоянен курс, намаляващ обхват, разстояние и време между контактите, които съвпадат с единичен изтребител.

— Чу ли това, Гризли? — попита Полард.

— Гризли разбрано — отговори Нагин. — Движа се за прехващане. — Той дръпна лоста надясно и насочи своя F-35 на северозапад. Молеше се да не попадне на чайки.

Тактически команден център на флагмана

— Колко моряци има на Гетисбърг? — прошепна Кира на Джонатан.

— Около четиристотин.

— Разстояние десет мили — обади се някой по радиото.

— Гетисбърг изгаря.

Няма сигурно място на самолетоносач, помисли си Кира.

Няма сигурно място.

Джонатан сведе поглед към ръката си, когато Кира я стисна силно. Жената започваше да диша учестено.

Компютрите на Гетисбърг определиха, че оставащата Инджи е заплаха, без помощта на техниците от огневия контрол. След като алгоритмите определиха, че китайската ракета е достатъчно наблизо, две ракети бяха заредени автоматично и излетяха от палубата. Те бяха свръхзвукови, инфрачервените им сензори прихванаха двигателя на Инджи и те съкратиха дистанцията за секунди. Първата бойна глава на RIM-116 експлодира на няколко метра от Орловия удар и разпръсна облак от частици по пътя към целта й. Металните парчета пробиха върха на китайската ракета и повредиха стабилизиращите криле. За частица от секундата тя трепна в полет, отклони се от курса си, а въздушната вълна я завъртя в кръг. Втората R1M-116 довърши работата миг по-късно. Шрапнелът й проби двигателя на Инджи, възпламени оставащото гориво и корпусът се разкъса. Останките от китайската ракета се удариха в Тайванския пролив почти с хиляда километра в час, а над вълните, на стотици метри наоколо, се пръснаха метални парчета.

Тактически команден център на флагмана

— Късмет — промърмори Полард. — Ала няма да сме късметлии вечно.

Пилотите от Линкълн бяха по-малко на брой и въпреки това изяждаха живи НОА, но и това нямаше да продължи. Полард бе изненадан, че китайските ВВС не изпратиха след тях повече самолети, ала и това можеше да се случи, ако останеха достатъчно дълго в Пролива. Китайските подводници вероятно напредваха, но инстинктът му подсказваше, че не е така. Китайците изглеждаха доволни от въздушната битка, от което Полард получаваше много лошо предчувствие. Нямаше какво да се спечели с хвърлянето на стари изтребители и по-слаби пилоти срещу американските флотски авиатори и Тян го знаеше. Въздушната битка задържаше самолетоносача на позиция, за да прибере самолетите си, а радарната мрежа вероятно бе уловила възможен удар.

— Играят си с нас — обяви той. — Може би искат да изпробват конвенционални оръжия, преди да тестват научния си проект. — Той погледна стенния хронометър. — Имаме десет минути. Ако НОА желае да продължи боя след това, момчетата от Вашингтон могат да се позабавляват.

— Трябва да се махам от тук — промърмори Кира. Провря се покрай Джонатан и изтича по коридора.

— Чакай… — извика той.

— Сър? — обади се техникът. — Онзи прекъсващ контакт е сменил курса си. Идва към нас, на външния екран. Трийсет мили, постоянен курс, намаляващо разстояние. Определено кръжи около битката, сър.

Джонатан се втренчи в радарната следа.

Облаците на шест километра бяха накъсани и сиви, а над него падна кратък дъждец. Нагин вдигна носа на самолета и се покачи покрай шквала, а после завъртя машината настрани, за да погледне под себе си. Само миля по-надолу загина още един пилот на МИГ-27 в огнено кълбо, което привлече вниманието му.

— Линкълн, Гризли. Негативно в моя обхват, негативна видимост за този контакт — докладва Нагин. Сърцето му биеше ускорено, но дългите години практика поддържаха гласа му спокоен. — Вие виждате ли го?

— Гризли, Линкълн, няма видимост, не. Контакт! Призрак на твое четири часа, курс едно-нула-пет, разстояние петнайсет мили! — съобщи радарният техник.

Нагин сдържа ругатнята си по микрофона и извърна глава. Призракът го надминаваше отдясно, криейки се в облаците, и правеше кръг покрай него към Линкълн.

— Няма да стане така — промърмори той. Дръпна лоста си надясно и зави рязко с F-35, от което кръвта се спусна към стъпалата му. Задържа завоя, докато изравни курса, и с няколко секунди форсаж навакса дистанцията. Завъртя крилете, а сивата стена от пара изчезна, после мишената му проби дупка в източния край на облаците.

— Линкълн, Гризли, имам визуален контакт — съобщи Нагин.

Боздуганът на убиеца беше по-красив, отколкото той очакваше. Може би безпощадната математика в уравненията на Уфимцев бе създала грациозния дизайн на китайските инженери, които преди нямаха склонност към това. Беше почти два пъти по-голям от F-35 на Нагин, достатъчно голям, за да носи всякакво оръжие, което китайците искаха да натоварят. Стелт самолетът беше смолисточерна стрела, без маркировка, с профил на бръснач. Заобленият му нос бе откраднат от В-2 и стигаше до продълговатия му корпус със скосени ръбове. Делта крилете му се разперваха от средата на корпуса, а от тях излизаха двойни стабилизатори, всеки наклонен навътре, на равни ъгли към кривата в корпуса на самолета. Предното стъкло на кабината бе оцветено в същото смолисточерно, както останалата част от Боздугана, скривайки пилота от погледа на Нагин. В момента това даваше предимство на китайския летец. В безлунно небе той би изчезнал напълно. Ранното сутрешно слънце го лишаваше от това предимство, но буреносните облаци затъмняваха небето повече, отколкото на Нагин му се искаше.

Тактически команден център на флагмана

Полард погледна към Бърк.

— Поздравления.

— Благодарете ми, когато го свали — отговори Джонатан.

— Къде е партньорката ти?

— Добър въпрос — отвърна през зъби Джонатан. — Сега се връщам. — Излезе в коридора, огледа се в двете посоки, после избра едната и тръгна напред.

Кира стигна върха на металната стълба и притисна тялото си в преградата, когато двама моряци се втурнаха надолу покрай нея. После продължи несигурното си тичане. Преградите се затваряха около нея и тя стискаше очи да ги прогони, после отново поглеждаше напред. Нуждаеше се от въздух, а на самолетоносача имаше само едно място, откъдето да излезе навън, без да пречи на моряците, изпълняващи бойни мисии…

Кира намери люка, който търсеше, и опипа тежкия метален лост. Най-накрая отпусна тежестта си върху него, подпря с рамо металната врата и тя се отвори, позволявайки й да залитне навън в сутрешния въздух. Слънчевата светлина я заслепи за няколко секунди и тя се втурна напред, докато най-накрая успя да се подпре на парапета и да погледне към палубата от Реда на лешояда.

Моряците бяха навсякъде, движейки се в неистова маса. В далечината един „F-18 Хорнет“ захождаше за кацане, изпускайки дим от двигателя си, а крилата му вибрираха. Пилотите успяха да вдигнат носа на изтребителя в последната минута, едва избягвайки удара в рампата, или поне Кира си помисли така. Задържащите кабели хванаха опашната кука, а пожарната команда хукна към самолета още преди да е спрял.

Не е безопасно.

Кира не успяваше да успокои дишането си. Паникьосвам се, мина й през ума. Стисна парапета и извърна поглед от палубата.

Гетисбърг, Шило и още два катера пореха вълните в далечината. И четирите кораба стреляха на случайни интервали в небето, а Кира видя две ракети да се вдигат от Шило. Проследи дирите им, когато се стрелнаха от кораба, и разбра, че вижда част от въздушните битки. Избухна експлозия, когато една от ракетите на Шило унищожи самолет, и Кира съзря Гетисбърг да изпраща една от своите ракети във въздуха.

Момичето стисна парапета и се опита да затаи дъх, но не успя… Тя обърна глава и чак тогава видя, че не е сама. Друга млада жена, помощник-матрос, също висеше на парапета. Погледна към Кира с ужасени очи. Беше по-млада от нея, още дете, осъзна тя. Тийнейджърското й съзнание бе достатъчно уплашено, за да напусне поста си, какъвто и да беше той. Ние сме в бойна тревога… Къде е постът ти?, помисли Кира, внезапно отрезвена. Ще те хвърлят в ареста.

Кира усети ръка на рамото си и я хвана. Знаеше, че е Джонатан.

Нагин съзираше самолета с очите си, но неговият F-35 не го виждаше на радара.

Значи това е усещането, помисли си той. Добре тогава, ще го направим както едно време…

Приближаващата ракета Инджи се намираше на двайсет и пет мили и се движеше със скорост хиляда и деветстотин километра в час.

Тактическият команден център на флагмана и всяко радио на самолетоносача експлодираха с развълнуван говор, а Полард се гордееше с това, че никой не се снишаваше за прикритие на поста си.

— Трябва да влезеш вътре! — извика Джонатан.

— Не мога — отвърна Кира. Трудно й беше да говори от учестеното дишане. — Не мога…

— Отвън не е безопасно.

— Ти каза… Ти каза „няма безопасно място на самолетоносач“ — успя да отговори тя най-накрая.

— Така е, но някои места са по-безопасни от други.

Кира чу включването на говорителя от първа верига.

— До всички: хванете се здраво!

После оръдията изстреляха алуминиеви ленти…

Линкълн не беше разрушител или фрегата, но далеч не беше беззащитен. Съдовете клас Нимиц бяха построени, за да се бият със съветския флот и ВВС, със стотици самолети. И проектантите бяха предположили, че някъде някой ден някой щеше да приближи достатъчно, за да открие огън по самолетоносач. Линкълн носеше свои собствени оръжия за защита.

— Контрамерки. — Капитанът на Линкълн в Командния център извиси глас. Екипажът разчиташе най-много на неговото спокойствие, за да контролира страховете си.

Самолетоносачът започна да изхвърля алуминиеви ленти във въздуха, от дясната страна. Оръдията „Фаланкс“ и системите „Сий Спароу“186 се завъртяха към идващата ракета.

— Разстояние девет мили и приближава. Сий Спароу стрелят.

Полард се втренчи в екрана, наблюдавайки как идващата ракета приближава до самолетоносача му. Ако удареше някъде, той би се обзаложил, че щеше да улучи острова187. Точно където се намираше той.

— Вътре, веднага! — извика Джонатан. Кира видя погледа му, втренчен в хоризонта.

— Какво… — Тя се обърна и забеляза, че Линкълн изстрелва ракетите си.

RIM-7 изстреляха две ракети във въздуха. Твърдогоривните двигатели запалиха и ускориха оръжията за по-малко от две секунди. Ракетите достигнаха идващата Инджи почти седем секунди по-късно.

— Пропуск! — обяви техникът. — Орлов удар беше извън ударния им радиус. Дистанция две мили. Друидите проследяват. — Инджи и Спароу бяха приближили позициите си със средна скорост от почти шест хиляди и петстотин километра в час, давайки на Спароу твърде малко време за корекция на курса преди детонацията. Всяка ракета имаше четиридесеткилограмова бойна глава, разпръскваща шрапнели в кръг от девет метра, но Инджи се измъкна.

— Сега ще го направим по старомодния начин. — Гласът на Полард бе твърд като стомана, но екипажът знаеше, че той полага усилия да звучи оптимистично. Оръдията Фаланкс бяха крайна мярка и се смятаха за по-неефективни срещу високоскоростните ракети от Сий Спароу, които току-що пропуснаха.

Специалните оръдия продължаваха да бълват алуминиеви ленти във въздуха, опитвайки се да объркат Инджи, която поддържаше упорито курса си. Фаланкс оръдията от дясната страна по цялото протежение на кораба се завъртяха в лафетите си, правейки последни корекции на целта, а 20-милиметровите Гатлинги стреляха едновременно, истински дяволски оркестър. Изригнаха потоци олово със скорост четири хиляди изстрела в минута.

Кира чу свистенето от оръдията, изненадващо силно над другия оглушителен шум от летателната палуба.

— Залегни! — Джонатан я сграбчи и я събори на палубата зад металния щит на парапета. Той падна върху нея, после се надигна бързо, за да отиде до помощник-матроса. Момичето все още стоеше замръзнало на място…

Първото оръдие пропусна на сантиметри. Второто удари носа на Инджи встрани от центъра и го раздроби на парчета на разстояние три четвърти миля от Линкълн. Противокорабната ракета бе разкъсана от комбинация от куршуми, от свръхзвуковия въздух, нахлуващ сега в повредения й корпус, а миг по-късно и от удара с Тайванския пролив със скорост две хиляди километра в час. Разби се на половин миля от самолетоносача. При тази скорост ударът във водата бе като гмуркане в бетонно поле и ракетата се разхвърча на хиляди парчета, подскачащи по водата като камъни. Други полетяха във въздуха в права линия към кораба.

Кира чу звъна на металните парченца по корпуса, остри звуци, като изстрели по стомана със свръхзвукова скорост.

Момичето помощник-матрос изписка. Кира изви глава да погледне, когато чу как тялото на младата жена пада върху палубата. Джонатан залитна към нея, а Кира се изправи на крака. Чу Шило да изстрелва друга ракета на мили оттам. Друго оръдие Фаланкс, може би от Гетисбърг, отекна надалеч.

Момичето лежеше по гръб, все още в съзнание, но по синия й комбинезон, над лявото рамо, се разстилаше тъмно петно. Джонатан разтвори униформата й и скъса ризата, за да погледне раната.

— Вампирът е свален — обяви техникът с леко разтреперан глас.

Късмет, помисли си Полард.

— Не можем да останем тук цял ден. — Адмиралът погледна към екрана. — Пробвай все пак да го свалиш по някое време, Гризли — обяви той. Микрофонът не работеше.

Ала на Нагин не му трябваше да чуе натякването, за да се заеме с работата си.

Нагин се завъртя в обратната посока и подходи почти челно към другия самолет, определено попадайки в радарния му обхват. Вражеският изтребител не стреля в него. Самолетът на Нагин не засече радарна вълна от другия самолет. Дори с помощта на AWACS и цялата бойна група от Линкълн отражението все още беше слабо, когато изобщо се появяваше. Нагин рискува, насочи носа на F-35 право към Боздугана, отвори ракетния си отсек и включи активния си радар. Ракетите все още отказваха да дадат звуков сигнал в знак, че са готови да разкъсат противниковия изтребител на горящи парчета.

Нагин никога не беше стрелял по друг самолет с оръдията си. Разполагаше с може би три секунди картечен огън, а въздушният бой на малка дистанция с друг стелт самолет бе нещо, за което никой флотски пилот не бе тренирал. Всъщност той бе сигурен, че инженерите от „Локхийд“ дори не бяха проучили подобна възможност.

Боздуганът зави рязко и заби нос надолу. Нагин го последва, отвори дросела си, за да спазва постоянна дистанция, и дръпна спусъка. Ще ти разпилея мозъка.

Оръдието му проблесна и 25-милиметровите куршуми пропуснаха подвижната мишена, когато китайската стрела се завъртя настрани и намали рязко скоростта си. Нагин изруга, щом Боздуганът зави зад него.

— Не, няма да стане — промърмори отново Нагин, все пак достатъчно силно, за да се чуе по радиото.

Той вдигна носа и изравни. Боздуганът го последва, а Нагин направи четвърт кръг и се издигна. Черният самолет зад него се опита да го последва, но гравитацията го дръпна в края на гмуркането му и той не успя да изкачи толкова рязко. Нагин намали тягата, изви се и се гмурна. Боздуганът присветна на пътя му, изравни и отново се гмурна към водата. Това беше умела маневра и Нагин не очакваше нищо по-малко. Беше логично един от най-добрите пилоти в НОА да е в кабината на най-новия й самолет.

Джонатан пъхна ръка под гърба на момичето и пръстите му се обагриха в кръв…

— Улучил я е шрапнел, още е в рамото. Кърви много. Може да е засегнал артерия — каза той и погледна назад към Кира. — Слез до превързочния пункт, той се намира на нивото на летателната палуба. Трябва ни медик…

— Не знам къде е това — възпротиви се Кира.

Джонатан се намръщи, после си свали якето и ризата и я притисна в раната на момичето. Тя извика от болка. Той хвана ръката на Кира и й нареди:

— Притискай тук. Не пускай. Ще се върна.

Тя приклекна до него и притисна рамото на момичето. Джонатан се изправи и тръгна надолу.

— А ти откога знаеш къде се намира пунктът? — попита Кира.

— Това не ми е първият самолетоносач — отвърна той. Сетне влезе през люка.

Тактически команден център на флагмана

— Те са във въртяща се ножица188 — обяви Полард.

Другите флотски офицери кимнаха в съгласие. И двата самолета правеха лупинги около една ос, опитвайки се да заемат позиция зад другия. Личеше си, че китайският пилот също е много добре обучен. Ако уменията на летците бяха равни, победителят щеше да е този, който лети с по-добрия самолет.

Нагин бе намалил скоростта си твърде много, за да се чувства сигурен, но все още не можеше да остане зад Боздугана. Китайският самолет ускоряваше по-бавно въпреки втория си двигател, ала по-големите криле му даваха по-добър контрол при ниски скорости. По-тежък е от мен, помисли си Нагин. Вероятно китайците не бяха дешифрирали или не бяха откраднали методите за производство на всички леки сплави, съставящи повечето от неговия F-35. Това бе въпрос, който някой инженер щеше да разгледа по-късно. Непосредственият проблем на Гризли бе, че врагът заемаше позиция зад него.

Покрай кабината на Нагин проблеснаха трасиращи куршуми и той завъртя рязко самолета, снижавайки височината.

Време е да се махам от тук. Ако Боздуганът беше по-маневрен на ниски скорости, то дроселът сега щеше да бъде приятел на американеца. Той се измъкна от въртележката и се отдалечи рязко от Боздугана, а изтребителите полетяха в противоположни посоки. Нагин зави назад и се изкачи към слънцето.

Боздуганът заобиколи и тръгна вертикално към F-35. Вражеският самолет стреля отново, но куршумите отидоха далеч вляво. Нагин се завъртя, обърна се по пътя на Боздугана и двата самолета прелетяха един покрай друг толкова наблизо, че реактивната вълна ги разлюля. Нагин издигна изтребителя си в Имелманово завъртане, движейки се в полукръг, докато посоката му се обърна и той изравни крилете.

Китайският пилот обръщаше движението си в широк кръг, като кола, която прави обратен завой, оставяйки изтребителя си на същата височина като F-35.

Боен информационен център

— Хайде, влез в завоя на този — промърмори Полард.

— Сър, десетте ни минути изтекоха. Птиците ни изчерпват горивото си — обяви един от младшите офицери.

— Има ли други бандити на позиция, от която да ни атакуват? — попита Полард.

— Не, сър — отговори младшият офицер. — Създали сме им кордон.

— Свържи се с Вашингтон. Кажи им, че е техен ред да влязат в играта — нареди Полард. — След като те заемат позиция, извикай нашите хора.

— Да, сър.

Момичето помощник-матрос се опита да помръдне под ръцете на Кира и изкрещя, когато част от шрапнела одраска ключицата й.

— Не мърдай — нареди й Кира.

— Улучена ли съм? — проплака тя.

Тя не знае какво е станало. Кира изкара курса на Агенцията по травматология, обучение за агентите, които щяха да служат във военни зони, където можеше да им се наложи да дават първа помощ. Тя бързо разпозна симптомите на шока. Дишането на момичето беше ускорено и накъсано и тя гледаше право нагоре към синьото небе с разширени зеници.

— Спокойно, сега ще те превържат…

— Боли…

Кира трябваше да се наведе по-близо до главата й, за да може да я чуе.

— Знам, но ще ти мине — рече й. Сетне опита да й се усмихне: — Как се казваш?

— Каси.

Нагин отпусна съвсем леко дросела и влезе в завоя на Боздугана. Китайският пилот видя това и ускори. Започна да съкращава дистанцията между двата самолета, опитвайки се да накара американеца да го задмине или да забави отново, за да избегне тази грешка.

Нагин се усмихна и натисна дросела си на пълен напред. F-35 подскочи и пресече завоя на Боздугана. Той дръпна лоста рязко надясно, завъртя самолета и заобиколи в тесен кръг с траектория, която щеше отново да прекоси завоя на китайския самолет.

Пипнах те.

Разстоянието между самолетите беше по-малко от две мили и Боздуганът не можеше да мръдне в никоя посока достатъчно бързо, за да избегне вектора на атаката на F-35. Нагин премина на форсаж, прецени местоположението на Боздугана с четвърт секунда напред и дръпна спусъка на оръдието.

Куршумите се врязаха в корпуса на Боздугана, разкъсвайки метала на крилото и стабилизатора на назъбени дупки, от които започнаха да се леят течности, превръщащи се в тъмен дим. Самолетът се завъртя. Нагин задържа мерника върху черната птица, докато свърши мунициите.

Наблюдаваше как трасиращите му куршуми се впиват в корпуса на черния самолет…

Тактически команден център на флагмана

На радара се появи плътен червен триъгълник.

— Ето! — извика Полард. Възгласите в Тактическия команден център съвпадаха по сила с шума, идващ по радиото от екипа на БИЦ. — Трудно е да се скриеш от радара с толкова много дупки по крилото.

— Сър, МИГ-овете се придвижват да защитят китайския самолет — обяви глас по радиото. — Нашите птици ги преследват. Време до прехващане — четирийсет секунди.

— Няма да се справим с всичките — каза Полард по говорителя. — Не ни останаха достатъчно ракети да ги свалим. Къде са изтребителите от Вашингтон?

— На три минути — докладва някой.

— Гризли, разполагаш с трийсет секунди, а после ще имаш компания — обяви Полард.

С двайсет повече, отколкото ми трябват. Боздуганът на убиеца започна рязко гмуркане, оставяйки диря от черен дим и подскачайки като ранена птица. Остров Пенгу изпълваше гледката от предното стъкло на пилотската кабина. Нагин натисна дросела напред, включи на форсаж и премина скоростта на звука. Всеки на Пенгу щеше да го чуе. Гризли игнорира земята и се съсредоточи върху дисплея на шлема си. Радарът в носа се опитваше да събере достатъчно информация за черния изтребител за ракетно засичане, но дори и ранено, черното чудовище представляваше трудна мишена. Боздуганът вдигна носа си и изравни по-бързо, отколкото Нагин смяташе за възможно. Той включи въздушната спирачна система, дръпна лоста си назад и цялото му тяло се заби в коланите, когато гравитацията го притисна. Излезе от гмуркането на половин миля под Боздугана. Китайският стелт се наклони и се обърна към приближаващите си братя, сякаш се опитваше да съкрати дистанцията по-бързо от крайния срок на Полард.

Нагин влезе в завоя на Боздугана и насочи носа на F-35 директно към слабото място на китайския изтребител. Мониторът в шлема му издаде тон.

— Фокс три! Фокс три!189 — каза Нагин, опитвайки се да не крещи.

Оръжейните отсеци под F-35 се отвориха. Една от двете AMRAAM, монтирани на вратите, се показа. Ракетните й двигатели запалиха и вратите на отсеците се затвориха за по-малко от секунда.

Ракетата съкрати дистанцията до Боздугана за четири секунди. Китайският пилот зави рязко наляво и пусна алуминиеви ленти и топлинни примамки. Те се пръснаха отзад, ала не объркаха ракетата, проследяваща разкъсания му корпус. Тя проби металния облак и се насочи към целта си.

Животът, който оставаше на Боздугана на убиеца, можеше да се измери в секунди. Пилотът знаеше това и посегна към ръчката на катапулта.

Ракетата експлодира на три метра от десния елерон на Боздугана, обсипвайки задната част на самолета с шрапнели, които разкъсаха носа и предния корпус. Ударната вълна разби дясното крило и подпали пробития резервоар с гориво. Задната половина на стелта беше надупчена, от всяка дупка струяха черен дим и пламъци. Самолетът се завъртя в спирала и металът изскърца, когато започна да се разкъсва.

Пиропатроните около фанара190 гръмнаха. Плексигласовият балон се отдели от корпуса и седалката на китайския пилот излетя от падащия самолет.

Нагин се изви около разрушения самолет и го видя как се преобръща през сивото небе, а пламъците и димът маркираха пътя му надолу към Пенгу.

— Жадна съм — прошепна Каси. Кръвта й се бе просмукала в ризата на Джонатан и ръцете на Кира също бяха окървавени. Тя знаеше, че в човешкото тяло има средно пет литра кръв, а момичето беше изгубило поне един…

— Те идват — успокои я Кира. — Ще те превържат, ще ти дадат вода… — Побързай, Джон, помисли си тя.

С периферното си зрение видя как люкът се отваря. Обърна се и забеляза медика със сак, а след секунда — и Джонатан зад него.

— МИГ-овете подвиха опашки! — обяви един от пилотите.

След като вече нямаше какво да пазят, обкръжени от нови американски изтребители, те се подчиниха на заповедта да отстъпят. Иконите на главния монитор показваха как оставащите китайски самолети се насочват на изток. Командният център на Линкълн избухна в ликуващи викове. Това би бил чудесен повод за уиски и много бира, ако флотът не бе забранил алкохола на борда.

— Не им остана какво да защитават — обяви Полард. — Обади се на Вашингтон. Кажи им да не ги преследват. Това няма да им хареса, но аз ще почерпя адмирал Лийвит няколко питиета, за да загладя нещата.

Щабът едва ли би могъл да го разбере през виковете, идващи от високоговорителя.