Червената клетка

15

НЕДЕЛЯ

Ден петнадесети

Разузнавателен офис J-2

Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“

Флотът нарече тази версия „Жетварят“, но Кира все още се насилваше да престане да мисли за безпилотните самолети с по-обичайното им име Хищници170. Безпилотният самолет MQ-9 можеше да носи оръжия за наземна атака. Адмирал Полард искаше да изнерви китайците…

Пътуването на ловците убийци от ВВС базата Кадена на Окинава до китайския бряг отне два часа и те стигнаха до втората си група местоназначения малко след падането на нощта, преди три часа. Един радарен техник в Бойния информационен център й каза, че могат да останат във въздуха осем часа, преди да се върнат в Кадена за презареждане. Всеки Жетвар бе натоварен с ракети „Хелфайър“171, които никой не очакваше да се използват в тази мисия, макар че самолетите можеха да носят и двеста и двайсет килограмова бомба, ако ВВС пожелаеха.

Но мисията в момента не беше атака. NRO бяха пренастроили сателитите да наблюдават крайбрежието, особено ядрените ракетни сили на НОА, но началството се изнервяше, че китайците могат да решат да стрелят по орбиталните камери. Безпилотните самолети можеха да осигурят почти постоянно покритие, както изискваше Полард, те бяха далеч по-евтини за замяна, ако бъдеха свалени, и резервните им части можеха да се доставят за часове. За възстановяване на сателитната мрежа бяха нужни години и милиарди долари. NRO отдавна уверяваше Министерството на отбраната, че неговата мрежа може да осигури военновременното покритие, от което Съединените щати се нуждаеха. Сега се наблюдаваше по-малка увереност в тази оценка, а Полард нямаше търпение. Молбата му до ВВС за техните Жетвари не беше учтива.

Джонатан предположи, че ако съществува нещо като Боздугана на убиеца, то най-вероятно ще излети от една от шестте ВВС бази в радиус четиристотин километра от Тайван. Военноморското разузнаване определи три като най-вероятни, използвайки някакви критерии, които не си направиха труда да споделят с Кира. Тя изостави възможността да навакса с разузнаването за сметка на съня, но Джонатан я увери, че изводите са разумни, и тя му повярва. Жетварите бяха стигнали до местоназначението си преди три часа. Първият кръжеше над брега на Фуджоу. Двамата му побратими щяха да се нуждаят от още половин час, за да пристигнат над Джинджианг и Лонггиан.

Бойните ВВС патрули на НОА не предизвикаха безпилотните самолети при приближаването им в открито море. Един МИГ мина набързо покрай тях, достатъчно наблизо, за да осъществи визуално наблюдение и да види ракетите. Жетварят изпрати обратно отлично видео с китайския пилот, отправил нежен поглед към самолета, но той летеше над международни води и МИГ-ът се отдалечи.

Вероятно се чуди какви са възможностите въздух-въздух на Жетваря, помисли си Кира. Той може да носи ракети „Стингър“172, информира я техникът и тя се учуди дали китайските пилоти знаят това. Те сигурно се обаждаха у дома за информация, в случай че им се наложеше да влязат в бой, а Централната военна комисия и Политбюро най-вероятно дебатираха по проблема. Ако Тян и неговото обкръжение решаха да атакуват Жетварите, това би била едностранна битка, а Съединените щати щяха да изгубят безпилотни самолети на стойност няколко милиона долара.

Светлината от коридора се процеди в офиса на J-2, смущавайки за кратко червения нюанс, хвърлен от лампите отгоре, и Кира видя Полард да влиза. Тя остана на мястото си до вратата, а ако висшият офицер бе забелязал присъствието й, той не даде да се разбере. Веднага се съсредоточи върху радарната следа на Жетварите върху главния монитор.

— Нещо ново? — попита Полард. Това наистина беше съмнителен въпрос. Старшият дежурен офицер от Бойния информационен център (БИЦ) имаше заповед да докладва за всичко, по-голямо от прелитане на МИГ.

— Не, сър — отговори един от офицерите, лейтенант. Кира знаеше как да разпознава чиновете, още едно умение, което се смяташе за важно в НСС. — Безпилотните самолети са извън китайското въздушно пространство според вашите заповеди, с осемкилометров буфер. AWACS следят множество бойни патрули над Пролива, но те дават много пространство на нашите.

— Обзалагам се, че не са осем километра — каза Полард. Рядка шега от страна на висшия офицер на борда. Мъжете се разсмяха. Кира не ги последва, но си позволи една усмивка. — Хайде да ги изнервим. Преместете следите на запад, с по километър на всяко преместване, докато стигнат на километър и половина от линията. — Самолетите можеха да върнат видеозапис от крайбрежието много по-отдалеч от сегашната си позиция от двайсет и седем километра на изток. Не трябваше да се приближават, но наблюдението не беше истинската им мисия. Жетварите щяха да влязат в Пролива, независимо дали там имаше Боздуган на убиеца, или не, но сега щяха да се превърнат в една много скъпа примамка, ако китайците решаха да ги приемат като такава.

— Да, сър — извика техникът.

Кира си погледна часовника. 22:27 часът. Жетварите щяха да продължат да летят в кръг, една обиколка на всеки петнайсет минути по тяхна преценка, с инфрачервени камери, насочени към целите, приближавайки с по една морска миля на всеки час към невидима линия, която можеше да се открие само на картите. Ако китайците не се намесеха, след девет часа Хищниците щяха да се озоват на километър и половина от тяхното въздушно пространство, на косъм по всички стандарти.

Кира се замисли да тръгва, да отиде в каютата си и да поспи, но се съмняваше, че сънят ще дойде. Флотът забраняваше алкохола на борда, а доста мъже се опитваха да флиртуват с нея и тя не искаше да прекара времето си с тях в каюткомпанията. Посегна към един празен стол и го дръпна до задната стена, където можеше да седне, без да пречи на другите.