Червената клетка

16

ПОНЕДЕЛНИК

Ден шестнадесети

Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“

Случи се в 03:47. Хищникът, насочил се към Фуджоу, току-що прекоси маркера за дванадесетата морска миля, начертана на радарната следа. Без да издаде звук, инфрачервеното видео замря.

— Какво стана? — попита един лейтенант. Кира не знаеше името му. — Повреда в камерата ли?

— Не, сър — отговори един от техниците. Според Кира не беше повече от двайсетгодишен. — Пълна загуба на всякакво захранване. Сър, този е свален.

— Замрази преместването на другите два — нареди лейтенантът. — Задръж ги извън осемкилометровото ограничение. Изглежда, именно там НОА са начертали червената линия.

Жетварят беше изключил едновременно всичките си системи. Кира не беше все още военен анализатор, но нямаше много възможности, които си струваха да се замисли за тях. Само една, помисли си тя.

Китайците току-що унищожиха един Жетвар и никой не видя откъде му дойде.

— AWACS изпратиха техните радарни следи и ние ги сравнихме с нашите — докладва J-2, старшият разузнавателен офицер на Линкълн. — Една от тях е хванала образ, който ние не сме забелязали, което ме притеснява. Слаб е, но определено е образ. — J-2 показа следата на един от по-малките монитори. Започна да превърта видеото напред, кадър по кадър. — Започвам от удара минус пет секунди, екранът е чист. Четири… три… и ето. — Кира гледаше, видя една икона, червен триъгълник, да се появява зад позицията, маркираща къде Жетварят е прекарал последните си секунди. J-2 превъртя един кадър напред. — Призракът се появява за по-малко от две секунди, а после… — Червеният триъгълник изчезна за един-единствен кадър, а иконата на Жетваря се изчисти от екрана секунда по-късно. — Имаме призрак.

— Какъв късмет извадихме… — възкликна Нагин.

— Този призрак има буен нрав и може да ни сервира сериозни поражения — отбеляза Кира.

— Това ли е вашият стелт самолет, мистър Бърк? — попита Полард.

— Смятам, че да — отговори Джонатан. — Подозирам, че Боздуганът на убиеца има вътрешни оръжейни отседи, за да запази стелт профила непокътнат, като F-35. Предполагам, че онова, което току-що видяхте на радарния екран, беше обратен сигнал от стелт самолет, отворил вратите на отсеците си, за да изстреля ракета въздух-въздух. Самолетът затвори вратите си, възстанови стелт профила и изчезна от екрана.

— Това си пасва с картината, която очакваме да видят другите, когато летим срещу тях с F-35 — поясни Нагин.

— Не е съвсем неопровержимо доказателство, но е много близо до това.

— Хапна си тлъстата примамка, която му поднесохте. Това не тревожи ли някой друг тук освен мен? — попита Кира.

— Никога не им позволявай да те видят, че се потиш, млада госпожице. — Полард я изгледа свирепо. — Да, хванаха примамката. Това означава, че китайците са убедени, че нямаме представа какво става и могат да свалят един Жетвар безнаказано. Или пък са достатъчно уверени в проекта си, че не им пука дали знаем… — замисли се той.

— Първото е по-вероятно, а това ни поставя в добра позиция. Но и в двата случая поне можем да направим информирано предположение от коя ВВС база е излетял. Получаваме ли нещо от другите два?

— Нищо, което вече да не сме получили от птиците в орбита — докладва Нагин. — Войските се трупат по пристанищата, достатъчно, за да тръгнат към Пенгу, но не и за да атакуват Тайван.

— Най-подходящото време — заяви Полард. Той би предпочел флотското разузнаване да се вгледа продължително и сериозно, за предпочитане поне няколко години, в теорията и доказателствата на Джонатан, но Тян Кай изглеждаше решен да не им даде това време. — J-2, кажи на Кадена да върнат другите два, преди НОА да са решили да стрелят по тях. Няма смисъл да прахосваме парите на данъкоплатците. — Адмиралът взе микрофона и се обади на мостика. — Кормчия, поеми по курс едно-девет-пет, скорост десет възела — нареди Полард.

Мразеше „Линкълн“ да се движи на по-малко от пълна скорост, но тишината щеше да е по-важна, за да включи преустановяването на летателните операции. „F-22 Раптор“ от Кадена щяха да осигурят въздушно прикритие. Бяха излетели преди два часа и се срещнаха с танкер, който идваше от Гуам. Двете птици AWACS, които обикаляха на няколкостотин километра на североизток, също бяха дошли от Окинава. НОА щеше да види тях, но не и „Раптор“, които бяха стелт изтребители. Ако ВВС на НОА решаха да атакуват въздушните радарни платформи, много китайски пилоти щяха да започнат да измират без предупреждение.

— Пълен напред, курс едно-девет-пет, тъй вярно — обяви офицерът от мостика.

— Ще заобиколим точката след два часа — Полард се обърна към Нагин. — Изпрати Викинг173 и Сийхоук горе точно преди това, за да започнат операциите против подводници. Трябва да имат свободно летене поне два часа. Налага се да минем на изток от Лиучю Ю, преди да се изчисти бурята. — Дъждът, плющящ по океанската повърхност, щеше да затрудни лова на подводници от самолетите и хеликоптерите на Линкълн. Щеше да им бъде по-трудно да открият китайските подводници, които със сигурност чакаха на пост край тайванския бряг, но дъждът щеше да маскира и шума от двигателите на самолетите и хеликоптерите от китайския кораб за бърза атака, скрит под вълните. Бурята щеше да мине покрай тях от изток, преди Линкълн да стигне до северната точка, която адмиралът бе определил като своя лична цел.

— Жалко, че трябва да приближим толкова много до брега — каза Нагин. — Така ми се иска да минем насред Пролива само за да пожелаем на китайците да вървят на майната си.

— Ще ми се да подходят към нас откъм щирборда174. С удоволствие ще гледам как няколко китайски подводници затъват в тинята — замечта се Полард. По-голямата част от тайванския бряг беше от кал, потопена само на няколко метра под повърхността, която се простираше на километър на запад. — И се обзалагам, че НОА имат наблюдатели с бинокли по плажовете, които ни търсят в морето, но няма да ни видят в този шквал. — Дъждът щеше да помогне за това, както и фактът, че цялата група със самолетоносача бе изгасила светлините си. GPS системата премахваше опасността от сблъсък между приятелски кораби, но нощните маневри в сгъстена формация покрай брега бяха рисковани дори с помощ от сателитите.

— Сигурен ли си, че не искаш адвокат на мостика за това? — попита Нагин.

— Един добър адвокат не ти казва какво можеш и какво не можеш да правиш — уведоми подчинения си Полард. — Той само ти казва как да направиш законно онова, което искаш. Но никога не ги питай, ако можеш да го избегнеш.

— Винаги е по-добре да молиш за прошка, отколкото за разрешение, така ли? — попита Кира. Това беше житейското правило в Националната секретна служба.

— Президентът вече ми даде зелена светлина. И не се нуждая от нечие друго разрешение, за да защитя групата и самолетоносача си — заяви Полард.