Червената клетка

11

СРЯДА

Ден единадесети

Белият дом

— Това — Стюарт хвърли на бюрото си OPLAN 5077138 — изисква ядрени оръжия. — Той знаеше, че планът е ревизиран преди няколко години и се чудеше кой генерал е внесъл това малко условие.

Шоууолтър затвори своето копие. Оперативният план излагаше програмата за логистика и мобилизация на всички американски военни ресурси, които ще бъдат използвани за защита на Тайван. Той бе продукт на повече от шейсет години работа от най-добрите умове в Пентагона. Нито един президент не можеше да достигне до това ниво на колективен опит, макар че неколцина бяха достатъчно арогантни, за да мислят така.

— Само като стратегическа възможност. Господин президент, трябва да разполагате с гъвкавост…

— Неприемливо.

— Всеки оперативен план, който поне не включва оръжия за масово унищожение като опция, ще ви постави в слаба позиция още от самото начало. Господин президент, ако китайците не могат да се противопоставят на нашите самолетоносачи, те ще решат да използват ядрено оръжие…

— Тян няма да атакува самолетоносачите ни с ядрено оръжие, а аз дори няма да обмислям обстрелването на материка с ядрено оръжие. Няма да наредя ядрен удар дори ако НО А марширува в Тайпе и със сигурност няма да наредя пръв удар. Минаха седемдесет години и все още скърбим за Хирошима. Така че аз няма да ударя Пекин с ядрени оръжия заради онова малко пясъчно островче Кинмен в Пролива.

— Ако позволите, сър — намеси се директорът на националното разузнаване. Майкъл Рийд беше заместник-министър на отбраната при ревизирането на плана. — Планът ще бъде непълен, ако не предложим цялостен обхват от възможности, колкото и невероятни да изглеждат някои от тях. Освен това от години насам планът е приоритетна цел на китайските разузнавателни служби. Ако те се сдобият с копие от него, ще си помислят, че тази възможност все още е валидна…

Стюарт не пропусна намека.

— Разполагате ли с някаква разузнавателна информация, с която да подкрепите това? — попита Стюарт. — Те имат ли агент в моята администрация?

Кук не каза нищо. Рийд трябваше да отговори на този въпрос, но шансът китайците да имат агент в администрацията бе толкова висок, че тя прецени въпроса като почти безсмислен.

— Не, сър — отговори Рийд. — Но щях да се удивя, ако нямаха. Ако погледнете историята, от 1947 година насам не е имало момент, в който някой да не е прониквал в разузнавателната общност. Във всеки случай директорът на националното контраразузнаване е в по-добра позиция да отговори на този въпрос с твърди доказателства.

— Контраразузнаването е подчинено на вас — отбеляза Стюарт.

— Да, сър — отговори Рийд, — и те работят съвместно с ФБР по няколко случая за китайски шпионаж…

— И никой от случаите не е вътре в Пентагона — поясни Стюарт.

— Това беше хипотетично…

— Няма да бъда парализиран от хипотези — заяви Стюарт. Сложи ръка върху папката с плана и го отблъсна назад. Изкушаваше се да си изпроси една цигара. Заряза този навик преди години, но като всички истински пристрастявания, желанието за никотин никога не си отиде напълно. Решителността му бе подпомогната от това, че Белият дом бе федерална сграда на САЩ, където пушенето беше незаконно, включително и в Овалния кабинет. — Кати, разполагаш ли с агенти в Пекин, които могат да ни кажат дали китайците притежават копие?

— Един — призна Кук. Технически това все още беше вярно. Физически Пайъниър се намираше в Пекин, макар вече да не можеше да предава информация навреме.

— Кой? — попита Стюарт.

— Старши системен администратор в Министерството за държавна сигурност — осведоми го тя. — Кодовото му име е Пайъниър.

— Не сте ли му поставили специално тази задача?

— Хари, това не е съдебна зала. — Шоууолтър обикновено избягваше подобна неофициалност, но вече виждаше прокурора в изказването на президента.

— Ще стане, ако поискам — заяви Стюарт. — Отговори на въпроса, Кати.

— Постоянните изисквания към него са да докладва винаги, когато МДС се сдобият с ценна военна информация — обясни Кук. — Получаването на копие от OPLAN със сигурност може да се квалифицира като такава.

— И той все още не е сигнализирал, че това е откраднато… — Стюарт вдигна плана. Това не беше въпрос, но трябваше да приключи дискусията. Неговият ред на мисли стигна до логическото си заключение, или поне дотам, че адвокатът у Стюарт искаше да приключи с темата.

Кук би предпочела той да й зададе следващия логичен въпрос, но знаеше, че няма да го направи, оставяйки я все пак да му отговори.

— Това е вярно, сър. Обаче съжалявам да ви информирам, че оперативните условия на терен в Пекин не ни позволяват да поддържаме сигурна комуникация с Пайъниър от няколко седмици насам. Ако МДС са получили копие, възможно е той да не е успял да докладва за това. Всъщност имаме основания да вярваме, че МДС са го идентифицирали като агент на ЦРУ и го държат под директно наблюдение. При тези обстоятелства директорът на Националната секретна служба е убеден, че трябва да прекратим дейността на Пайъниър и да го измъкнем възможно най-скоро.

Рийд се надигна в стола си към Кук.

— Кой е прецакал това?

— Сър?

— Как китайците са разбрали, че е от нашите? — Рийд повиши тон.

— Не знаем — призна Кук.

— Кога е бил компрометиран? — попита Шоууолтър.

— Също не знаем — отговори Кук. Ненавиждаше да няма отговори. — Но вярваме, че е скоро. — Надяваме се.

— Откога работи за нас? — попита Стюарт.

— От 1991 година — осведоми го Кук. Можеше да му каже точната дата, когато Пайъниър влезе в американското посолство в Токио и предложи услугите си, но президентът не се нуждаеше от такива подробности.

— И го изгубихме по време на вашата смяна — заяви Рийд.

— Това е твоята смяна, Майк — припомни му Шоууолтър.

— Няма да го изгубим — отговори Кук. — Да, той вече няма да е на служба като агент, но ще го измъкнем от там. Все още ще ни бъде полезен тук. Знае повече, отколкото…

— Изгубихте най-добрия си агент в Пекин и просто не искате да… — започна Рийд.

— Няма време за това — Стюарт прекъсна всички. — Възможно е да действаме правилно и пак да изгубим играта. Така че приберете ножовете и ги запазете за НОА.

— Кати, твоите хора сигурни ли са? — попита Шоууолтър.

— Че е бил компрометиран ли? Той е сигурен и само това има значение.

— Едва ли — намеси се Рийд. — Той е само един агент.

— Той е толкова близо до професионален офицер от разузнаването, колкото можеш да стигнеш в този бизнес, без да минеш през Фермата — отговори Кук.

— Искаш да го изгориш ли, Майк? — попита Стюарт.

— Има моменти, когато изгарянето на агент си струва печалбата — отговори Рийд. — Спирането на войната с китайците би била една от тях, ако този човек може да ни предаде подробности за настоящите операции на НОА.

— Ако наистина е компрометиран, той не може да ни ги даде — отбеляза Кук. — В най-добрия случай китайците просто ще продължат да го наблюдават. В най-лошия ще го подхранват с дезинформация и тогава ние ще потвърдим, че е наш човек, като действаме според нея. — Не трябваше да споменава, че и най-добрият случай все пак би бил едно епохално бедствие.

— Имаме две бойни групи със самолетоносачи на по-малко от триста километра от китайския бряг — напомни й Рийд. — Трябва да го срещнем с някого… Някой, който да го успокои, да го прати обратно, за да види какво може да ни даде. Ако не бяхме изпратили самолетоносачи, за да защитим двайсет милиона души, щях да се съглася да го изтеглим. Но сега сме изправени пред война, която ще постави под въпрос способността ни да поддържаме съюзи в Тихия океан през следващите няколко десетилетия. Много е лошо да изгубим най-добрия си агент в Пекин, но ще изгубим много повече, ако скалъпим набързо някакво измъкване. И наистина ще направим тази грешка, ако той е под наблюдение. Трябва да съкратим загубите си.

— Длъжници сме на този човек… — заяви Кук.

— Нищо не му дължим — прекъсна я Рийд. — Предателите не работят за благотворителност. Те си имат свой дневен ред и ние сме платили на този. Получил е каквото е искал.

— Това е безсърдечно, Майк — отбеляза Стюарт.

— Това е прагматично, Хари — възрази Рийд. За пръв път разговаряше неофициално с президента в присъствието на Кук. — Хората на Кати сключват сделки с дявола и аз няма да рискувам стратегическите интереси на тази страна заради някого от тях.

— Той е мъртъв, ако го изоставим — отговори Кук. — Свършена работа. Получава куршум в тила.

— Ако опитаме да го спасим, рискуваме дългосрочните си отношения с Китай — заинати се Рийд.

— Ние така или иначе ги рискуваме точно сега — заяви Стюарт. Президентът се наведе напред, събра ръце и подпря брадичката си.

Не каза нищо. Кук го погледна в очите, отказвайки да гледа към Рийд, чийто поглед усещаше върху кожата си.

— Единственият начин да се измъкнем е чрез…

— Господин президент… — започна Рийд.

Стюарт го прекъсна с ръка.

— Кати, продължавай, както намериш за добре, но ако хората ти ги хванат, измъкването им няма да бъде твоя работа. Ейдън Дън ще се заеме с това. Няма начин да ги измъкнем от затвора. Майк е прав. Всеки арестуван ще прекара няколко години в затвора. Разбрано?

Кук кимна бавно.

— Да, сър.

Офисът на директора на ЦРУ

Като правило — и това беше правило без изключения — Фермата не даваше дипломи на полеви агенти, ако имаше някакво съмнение в техните умения. На стената до входа на старата сграда на Централата имаше мемориал с гравирани осемдесет и седем сиви звезди, всичките отбелязващи мъртъв офицер от ЦРУ. Зад тях, под стъкло, имаше черна книга, подвързана с кожа от мароканска коза, а пергаментовите страници бяха изписани на ръка с имената на загиналите — всяко изписано с калиграфски почерк до златна звезда. Книгата на честта съдържаше само петдесет и четири имена. Тридесет и тримата загинали офицери оставаха анонимни, някои за повече от петдесет години, след като бяха направили последната си жертва за своята Агенция и за страната си. Те бяха загинали не защото обучението им не бе достатъчно за тази игра. Просто играта си имаше строги правила, а понякога нямаше никакви… Или те просто вадеха лош късмет и тогава никакво обучение не беше достатъчно.

И така, упражненията във Фермата се ревизираха постоянно, новобранците бяха оценявани от безпощадни инструктори и не се правеха никакви компромиси. Новобранците бяха или „задоволителни“, или „незадоволителни“. Онези, които не можеха да постигнат първия рейтинг, получаваха работа зад бюро. Онези, които успееха, отиваха на терен и провеждаха операции. Съвсем просто.

Кук се втренчи в досието на Кира Страйкър върху плоския монитор. Тя бе постигнала рейтинг „задоволителен“ във всяко упражнение във Фермата, без никакви изключения. В коментарите на инструкторите нямаше негативна критика и дори известните темерути от Фермата бяха намерили повод да отправят по някой случаен комплимент. Паметта на Страйкър беше почти фотографска, а способността й да надушва наблюдение бе необичайно остра. Докладът й за упражненията по бягство и измъкване беше очарователен въпреки сухата проза. Малцина студенти успяваха да останат на свобода в горите по крайбрежието на Вирджиния за няколко дни, преследвани от своите инструктори, но Страйкър бе успяла. Жената изчезнала в горите и никой не я видял повече до сутринта, когато учението свършило и тя се показала отново. Наблюдателите прекарали дни в търсене из храстите, а кучетата душели из блатата. Тя издържала отлично отвличането, крясъците, подигравките и влажния карцер по време на симулирания разпит. Резултатите й с „Глок 17“ и НК 417 бяха отлични, беше се справила добре и с 40 мм гранатомет, което не се очакваше от жена с нейната физика.

Бяха опитали всичко, за да я пречупят под напрежение, и не бяха успели. Напечатаният коментар на един инструктор резюмираше мнението му за Страйкър по-ясно, отколкото всяка друга фраза, която Кук можеше да си представи.

Тя е надеждна.

Кариерата на Страйкър трябваше да се развие като по учебник: няколко мандата на терен; преместване от по-маловажни и по-опасни постове към трудни страни; ротации в централата от време на време; евентуално серия от постове като шеф на бюро, един или повече в Европа или в Азия; а може би работа в Пекин като истинско назначение, преди да бъде прибрана у дома завинаги… С малко късмет и стимули щеше да влезе в ръководството на НСС или може би да заеме ръководен пост в Дирекцията на националното разузнаване. Достигането на висш пост в Разузнавателните служби би било неизбежно.

На Кук й се стори несправедливо, ако можеше да се употреби толкова учтива дума, че кариерата на Страйкър се провали едва шест месеца след завършването й във Фермата.

— Четеш плана за изтегляне на Мичъл ли? — Берън стоеше на прага пред офиса на Кук.

— Не, разглеждам служебното досие на Страйкър — коригира го Кук.

— Мислиш да я дадеш на Мичъл?

— Обмислям го — отговори Кук.

— Така ще трябва да вкараме в страната един агент по-малко — призна Берън. — А Рийд ще получи удар. Всички печелят.

— За мен е добре — съгласи се Кук. — Стюарт остави нещата в наши ръце, но предупреди, че няма да се провеждат никакви операции за спасяване на нашите хора, ако някой бъде окошарен.

— Така или иначе нямаме арестувани китайски агенти, за които да се пазарим. Предполагам, че винаги можем да изровим Лари Вутай Чин. Или да арестуваме отново Вен Хо Лий — предложи Берън, а върху каленото му лице се появи усмивка.

— Там няма начин — припомни му Кук почти сериозно. — Бюрото не успя да го осъди първия път.

— Вярно — съгласи се Берън. Дръпна стола за гости и остави тялото си да се строполи в него. Човекът изглеждаше уморен и Кук не можеше да го вини за това.

Тя изключи монитора, отпи последната капка от изстиналата черна утайка от чашата си и се втренчи в нея.

— Какво кара един човек да предаде страната си?

— Това реторичен въпрос ли е?

— Ако ще излагаме Страйкър и Мичъл на такъв риск бих искала да мисля, че го правим за някого, който си струва — заяви Кук.

— В шпионажа е лошо да отделяш твърде много време за да питаш един предател защо върши онова, което върши — посъветва я Берън. — Защото тогава онези, които са ангелчета, може да се замислят. А другите, които са дяволи, просто ще излъжат, което обикновено е за предпочитане пред това да чуеш истината. Честно, не искам да знам личните тайни на мръсните хора, колкото и странно да звучи това. По-добре да ги приемаме такива, каквито са. Да ги преценяваме по тяхната надеждност, а не по честността им.

— Така няма да ни стане по-лесно да рискуваме добрите заради лошите…

— Нашите хора нарушават китайските закони всеки път, когато стъпят на улицата — посочи Берън. — Просто е въпрос на степенуване какво ще трябва да направят, за да измъкнат Пайъниър. Но знам как се чувстваш.

— Наистина ли? — попита Кук. Това беше искрен въпрос, а не опит за сарказъм.

— Да. — Берън тежко въздъхна. — Три от звездите на Мемориалната стена бяха мои. Първият загина в Багдад. Чарли Лаймън. Беше тръгнал на среща с информатор, когато една бомба край пътя взриви хъмвито139 му. Трябваше да събираме него и иракския му преводач с лопати. Вторият беше Тим Прат. Един афгански наркокуриер го застреля в главата, докато изпълняваше акция срещу наркоразпространението край Газни140. Трябваха ни два дни да намерим тялото му. Птиците ни заведоха до него. — Той млъкна.

— А номер три?

Берън въздъхна и наведе глава.

— Емануела Джордано. Наричахме я Ема. Загина в автомобилна катастрофа в Москва. Глупавите педали я поставиха под близко наблюдение, а идиотът, който шофираше водещата кола, наистина успя да я удари отзад. Тя дори не се опитваше да им избяга. Онзи малоумник просто се паникьоса от лошия трафик и я завъртя на магистралата. Колата се претърколи три пъти, а един камион не успя да спре навреме. Удари я напречно откъм шофьорската врата.

— Кой друг беше с нея?

— Аз. Четири счупени ребра и сътресение на мозъка. Слава богу, че имам достатъчно коса, за да прикрия белега.

Кук се усмихна.

— Радвам се, че си оживял.

— Аз също — кимна Берън. — Ема загина намясто. Прекарах шест месеца в реанимация, а после ме пратиха в Пекин за новия ми мандат. През следващата година Пайъниър установи контакт и аз го вербувах за агент. И мога да ти кажа, че той е най-близко до ангелчетата, с които се срещаме в този бизнес.

— Имал е основателни причини да стане предател, така ли? — попита Кук.

— Само една и е основателна — отговори Берън.

— Смятах, че не ги питаш за причините.

— Не съм се интересувал. Той ми каза… — коригира я Берън. — Дори ако не бях направил нищо друго, само неговото вербуване си струваше всичко останало. Със сигурност ми се иска да го видя отново.

Кук най-накрая остави чашата на бюрото.

— Мислиш ли, че Страйкър може да се справи с мисията?

Берън се отпусна назад и сведе поглед за момент.

— Трудно е да се каже. Тя премина през Фермата. Много добри резултати. Но не е опитен офицер, а Пекин е трудно място за вършене на работа. Но пък оцеля във Венецуела. Част от това беше лош късмет… Тя се доверява на инстинктите си.

— Ето това е истинският проблем, нали? — попита Кук.

— Има голямо значение — призна Берън. — Е, какво ще правиш?

— Предполагам, че ще се доверя на инстинктите си.

— Ти си шефът. — Берън стана, за да се отправи към своя офис. — При всички случаи ще го направим. Никакви извинения.