Чиракът

18

Дийн се изправи и натисна бутона „Стоп“ на видеото. Екранът потъмня. Последните думи на Уорън Хойт увиснаха като вечно ехо в настъпилата тишина. Във фантазиите си той я бе събличал, оставяйки я без дрехите и достойнството й, свеждайки я до разголени части на тялото. Врат, гърди и корем. Джейн се запита дали сега Дийн я виждаше по този начин, дали споделените от Хойт еротични видения се бяха запечатали и в съзнанието на Дийн.

Той се обърна, за да я погледне. Никога не беше смятала, че изражението му може да бъде разчетено лесно, но в този миг гневът в очите му не можеше да бъде объркан.

— Разбираш, нали? — каза той. — В плановете му е влизало да видиш този запис. Направил ти е пътечка от трохи, която да следваш. Пликът с адреса на О’Донъл те заведе до самата О’Донъл. До неговите писма, до тази видеокасета. Знаел е, че в крайна сметка ще видиш всичко това.

Младата жена се взираше в тъмния телевизионен екран.

— Той говореше на мен.

— Точно така. Използва О’Донъл като свой посредник. Когато говори на нея, в това интервю, Хойт всъщност говори на теб. Разказва ти фантазиите си. Използва ги, за да те уплаши, да те унизи. Чуй какво казва.

Дийн върна лентата.

Лицето на Хойт се появи отново на екрана.

— Нощем ме държи буден. Мисля за това, което можеше да бъде. За удоволствието, което ми бе отнето. Цял живот педантично съм довършвал всяко нещо, с което се захващам. Така че това ме безпокои. Постоянно мисля за него…

Дийн натисна стопа и я погледна.

— Как те кара да се чувстваш това? Да знаеш, че си винаги в ума му?

— Много добре знаеш как ме кара да се чувствам.

— Както го знае и той. Затова е искал да чуеш това.

Дийн превъртя лентата малко напред и после натисна бутона за възпроизвеждане.

Очите на Хойт бяха мистериозно фокусирани в публиката, която не можеше да види.

— Мисля как ще й сваля дрехите. Колко са твърди гърдите й. И коремът й. Хубав, плосък корем…

Дийн натисна отново стопа. Погледът му я накара да се изчерви.

— Не ми казвай — изпревари го Джейн. — Искаш да знаеш как ме кара да се чувствам това.

— Разголена?

— Да.

— Уязвима.

— Да.

— Осквернена.

Тя преглътна с усилие и погледна встрани. И отвърна тихо:

— Да.

— Всичко, което е искал да почувстваш. Ти ми каза, че го привличали травмираните жени. Жените, които са били насилени. И сега той те кара да се чувстваш точно така. Само с изречените от видеозаписа думи. Да се чувстваш като жертва.

Погледът й се стрелна към него.

— Не — заяви Ризоли. — Не като жертва. Искаш ли да знаеш какво чувствам в действителност точно сега?

— Какво?

— Готова съм да направя на парченца този кучи син.

Отговорът бе роден от чисто бабаитство, думите се блъснаха във въздуха. Това го завари неподготвен и той я гледа намръщено няколко секунди. Виждаше ли какви усилия полагаше Джейн, за да се държи привидно безочливо? Беше ли усетил фалшивата нотка в гласа й?

Реши да атакува, за да не му даде шанс да види заблудата.

— Казваш, че дори тогава е знаел; знаел е, че рано или късно ще видя това? Че записът е бил предназначен за мен.

— На теб не ти ли изглежда така?

— Изглежда ми като фантазия на който и да е сбъркан тип.

— Не просто който и да е сбъркан тип. И не просто която и да е жертва. Той говори за теб, Джейн. Говори какво би искал да направи с теб.

По всичките й нервни окончания забиха аларми. Дийн отново обръщаше всичко на лична основа, насочваше го като стрела право към нея. Приятно ли му беше да я гледа как се гърчи? Това служеше ли на друга цел, освен да подклажда още повече страховете й?

— Когато е направен този запис, той вече е планирал бягството си — продължаваше младият мъж. — Спомни си, той е осъществил връзката с О’Донъл. Знаел е, че тя ще се съгласи да разговаря с него. Не е могла да устои на предложението. Била е отворен микрофон, записващ всяка негова дума, всичко, което е искал да чуят хората. И най-вече — ти. А после е задействал логична последователност от събития, довели до този момент, когато ти виждаш видеозаписа.

— Нима някой може да бъде толкова блестящ?

— Не е ли такъв Уорън Хойт? — попита той.

Това бе поредната стрела, целяща да сломи съпротивата й. Да я накара да осъзнае очевидното.

— Прекарал е една година зад решетките. Разполагал е с една година, през която да храни фантазиите си — додаде Дийн. — И всички те са свързани с теб.

— Не, той искаше Катрин Кордел. Винаги е искал Кордел…

— Той не каза това на О’Донъл.

— Тогава значи е излъгал.

— Защо?

— За да ме впечатли. За да ме тормози…

— В такъв случай си съгласна с мен. Тази видеокасета е трябвало да попадне в твоите ръце. Посланието е отправено към теб.

Ризоли се взря в тъмния екран. Призракът от лицето на Хойт като че продължаваше да я гледа. Всичко, което бе направил, целеше да разтърси нейния свят, да съсипе умствения й покой. Точно това бе направил с Кордел, преди да предприеме самите действия, насочени към убийството й. Искаше жертвите му да изпитват ужас, да бъдат пречупени от изтощение, и „жънеше“ плячката си едва когато узрееше достатъчно на дървото на страха. Не й бяха останали никакви аргументи повече, за да отрича това, никаква защита срещу очевидното.

Дийн седна и я погледна от другата страна на масата.

— Мисля, че би трябвало да се оттеглиш от това разследване — промълви той.

Тя го погледна сепнато.

— Да се оттегля ли?

— То се превърна в нещо лично.

— Между мен и извършителя въпросът е винаги личен.

— Не до такава степен. Той иска ти да разследваш случая, за да може да върти дребните си игрички. Да проникне във всеки аспект от живота ти. Като водещ следствието детектив ти си видима и достъпна. Изцяло потопена в гонитбата. А сега той започна да инсценира престъпленията по начин, предназначен да бъде специално послание към теб. За да комуникира с теб.

— Все причини да остана.

— Не. Все причини да напуснеш. Така че между теб и Хойт да има по-голямо разстояние.

— Никога не напускам нищо, агент Дийн — контрира го тя.

След малка пауза той отвърна сухо:

— Не. Не мога да си представя някога да си го правила.

Сега бе неин ред да се приведе напред; цялото й поведение издаваше съпротива.

— Какъв ти е проблемът с мен, между другото? От самото начало имаш нещо против мен. Говорил си с Маркет зад гърба ми. Повдигна съмнения по мой адрес…

— Никога не съм поставял под въпрос компетентността ти.

— Какъв ти е тогава проблемът с мен?

На гнева й той отвърна със спокоен и разсъдлив тон.

— Помисли с кого си имаш работа. С човек, когото веднъж си хванала. Човек, който те обвинява за това, че е в затвора. И продължава да мисли какво би искал да направи с теб. А през същата тази година ти си се опитвала да забравиш какво е направил. Той е гладен за второто действие, Джейн. Поставя основите, замъква те точно там, където би желал да бъдеш. А това място изобщо не е безопасно.

— Наистина ли се притесняваш за моята безопасност?

— Да не искаш да кажеш, че имам нещо друго наум?

— Откъде да знам. Все още не си ми ясен.

Дийн се изправи и се приближи до видеото. Извади касетата и я върна в плика. Печелеше време, опитвайки се да намери правдоподобен отговор.

Седна отново и я погледна.

— Истината е — започна той, — че и ти все още не си ми ясна.

Младата жена се засмя.

— Аз? Аз съм това, което виждаш, нищо повече.

— Единственото, което ми позволяваш да видя, е ченгето. Но какво представлява Джейн Ризоли, жената?

— Те са едно и също.

— Знаеш, че не е вярно. Ти просто не позволяваш на никой да види по-далече от значката ти.

— Какво се очаква от мен да им позволя да видят? Че ми липсва онзи безценен Y-хромозом? Значката е единственото нещо, което искам да видят.

Той се приведе напред; лицето му беше достатъчно близо, за да нахлуе в личното й пространство.

— Става въпрос за уязвимостта ти като мишена. Става въпрос за извършител, който вече знае как да те манипулира. За човек, успял да се доближи достатъчно, за да нанесе удар. А ти дори не си знаела, че е там.

— Следващия път ще знам.

— Така ли?

Двамата се гледаха, доближили лицата си като влюбени. Сексуалното желание я прониза толкова внезапно и неочаквано, че го усети едновременно като болка и удоволствие. Тя се отдръпна рязко, с пламнало лице, и макар вече да срещаше погледа му от безопасно разстояние, продължаваше да се чувства незащитена. Не я биваше да си крие емоциите и винаги се бе чувствала безнадеждно неадекватна, когато се стигнеше до флиртуване и всички други дребни измами, на които се отдават в отношенията си мъжете и жените. Опитваше се да поддържа изражението си непроменено, но установи, че не е в състояние да го гледа, без да се чувства прозрачна.

— Значи си наясно, че ще има следващ път — рече той. — И сега вече не е само Хойт. Те са двама. Това вече би трябвало наистина да те уплаши.

Джейн насочи поглед към плика с видеокасетата, която Хойт бе предназначил за нейните очи. Играта тепърва започваше, предимството беше на страната на Хойт, а тя наистина беше много уплашена.

Събра мълчаливо книжата си.

— Джейн?

— Чух какво имаш да кажеш.

— И то не променя нищо за теб. Така ли?

Тя го погледна.

— Знаеш ли какво? Някой автобус може да ме блъсне, докато пресичам улицата отвън. Или може да се катурна от бюрото си вследствие на инсулт. Но не мисля за тези неща. Не мога да им позволя да вземат превес. А за малко не го направих, знаеш ли. Кошмарите… за малко да ме повалят. Но сега отново събрах сили. Или може би просто станах безчувствена и не усещам вече нищо. Така че най-доброто, което мога да направя, е да премествам единия си крак пред другия и да продължавам да вървя. Ето така ще премина през това — просто като продължавам да се движа. Това е всичко, което може да направи който и да е от нас.

Изпискването на пейджъра почти я изпълни с облекчение. То й даде причина да прекрати зрителния контакт, за да погледне екранчето на пейджъра си. Усещаше погледа му върху себе си, докато се приближаваше до телефона в конферентната зала и после — докато набираше номера.

— Косми и влакна. Волчко — отговори женски глас.

— Ризоли. Изпрати ми съобщение.

— Става дума за онези зелени найлонови влакна. Взети от кожата на Гейл Йегър. Намерихме идентични влакна и по кожата на Карена Гент.

— Значи той използва една и съща материя за увиването на всичките си жертви. В това няма нищо изненадващо.

— О, но аз имам една малка изненада за теб.

— И каква е тя?

— Знам каква материя е използвал.

Ерин посочи към микроскопа.

— Микроскопските стъкла са приготвени за вас. Хвърлете един поглед.

Ризоли и Дийн седнаха един срещу друг, долепили очи до предназначените специално за обучение двойни микроскопи. През лещите видяха една и съща гледка: две нишки, поставени една до друга за сравнение.

— Влакното вляво е взето от Гейл Йегър, а вдясно — от Карена Гент — обясни Ерин. — Какво мислите?

— Изглеждат еднакви — отвърна Джейн.

— И наистина са еднакви. И двете са найлон на Дюпон шест, шест, мръснозелен. Нишките са трийсет дение, изключително тънки. — Ерин отвори някаква папка и взе оттам две графики, които постави върху плота. — Ето отново спектралния ДОИС анализ. Номер едно е от Йегър, номер две — от Гент. — Погледна към Дийн. — Запознат сте с техниката Дифузно-отражателна инфрачервена спектроскопия, нали, агент Дийн?

— Става дума за използване на инфрачервена светлина, нали?

— Да. Прибягваме до тази техника, за да отличим повърхностното третиране от самото влакно. Да различим химикалите, приложени към материята, след като е била изтъкана.

— И открихте ли такива?

— Да, натриване със силикон. Миналата седмица с детектив Ризоли обсъдихме възможните причини за подобно третиране на повърхността на материята. Нямахме представа за какво е била предназначена тази материя. Знаехме само, че влакната са устойчиви на горещина и светлина. А нишките са толкова тънки, че ако бъдат сплетени, получената в резултат материя ще бъде водонепроницаема.

— Предположихме, че става дума за палатка или мушама — допълни Джейн.

— И какво ще добави към това силиконът? — попита Дийн.

— Антистатични свойства — отговори Ерин. — Известна устойчивост срещу късане и проникване на вода. Плюс, както се оказа, намалява пропускливостта на материята почти до нула. С други думи, през нея не може да премине дори въздух. — Сега Волчко погледна към Ризоли. — Някакви предположения какво е това?

— Каза, че вече знаеш отговорите.

— Да, използвах малко помощ. От лабораторията на щатската полиция на Кънектикът. — Ерин постави трета графика на плота. — Пратиха ми я по факса днес следобед. Това е ДОИС спектрална графика на влакна, намерени на мястото на убийство в селските райони на Кънектикът. Влакната били от ръкавиците и мъхнатото яке на заподозрения. Сравнете ги с влакната на Карена Гент.

Погледът на Ризоли скачаше назад-напред между графиките.

— Резултатите от спектралния анализ съвпадат. Влакната са идентични.

— Точно така. Само цветът е различен. Влакната на нашите два случая са мръснозелени. Влакната от убийството в Кънектикът са в два различни цвята — едни са неоновооранжеви, а други — ярко жълто-зелени.

— Шегуваш се.

— Изглежда доста крещящо, нали? Но, като се изключи цветът, влакната от Кънектикът отговарят на нашите. Найлон на Дюпон шест, шест. Нишки трийсет дение, за финал натрити със силикон.

— Разкажи ни за случая от Кънектикът — помоли Дийн.

— Инцидент при скачане с парашут. Парашутът на жертвата не се отворил както трябва. Едва когато тези оранжеви и жълто-зелени влакна били открити върху дрехите на заподозрения, се оказало, че става дума за убийство.

Ризоли се взираше в ДОИС спектралния анализ.

— От парашут са.

— Точно така. Заподозреният в убийството в Кънектикът поработил с парашута на жертвата в нощта преди скока. Тези отличителни белези са характерни за материята, от която се правят парашути. Устойчива е на късане, не пропуска вода. Лесно се сгъва и съхранява, когато не се използва. Ето с какво увива жертвите си вашият извършител.

Джейн вдигна поглед и го насочи към своята събеседница.

— Парашут — промълви тя. — Съвършеното було.