Господари на нощта

15

Шериф Бърта Фароу се навъси над рамото на помощника си Джордж Волкър.

— Мразя ги тия неща — каза тя.

— А не бива — отвърна Волкър, докато пръстите му танцуваха по клавишите. — Компютрите са наши приятели.

Тя се навъси още повече.

— И какво прави сега нашият приятел?

— Сканира отпечатъците на неизвестната.

— Сканира?

— Как да го обясня, като си тотална техномразка? — Волкър я погледна и се почеса по брадата. — Това е като комбинация от ксерокс и факс. Прави копие от отпечатъка и го изпраща до КИС в Западна Вирджиния.

КИС беше съкращение от Криминална информационна служба. Сега, когато всеки участък имаше връзка с Интернет — дори и в най-затънтените градчета като тяхното, — отпечатъците без затруднение се пращаха за идентифициране. Ако се окажеха включени в огромната база данни на Националния криминално-информационен център, самоличността на заподозрения изскачаше за нула време.

— Мислех, че КИС е във Вашингтон — каза Бърта.

— Вече не. Сенатор Бърд го премести.

— Свестен човек е тоя сенатор.

— О, да.

Бърта намести кобура и се отдалечи по коридора. Полицейският участък делеше пространство с моргата на Клайд, което беше удобно, макар и не твърде приятно за обонянието. Моргата имаше отвратителна вентилация и от време на време откъм нея долиташе тежък облак от мирис на формалдехид и разложена плът.

След кратко колебание Бърта отвори вратата на моргата. Вътре нямаше нито лъскави метални шкафове, нито блестящи инструменти като във филмите. Моргата на Клайд беше едва ли не самоделна. Той работеше на половин щат, защото, откровено казано, нямаше чак толкова много работа за съдебен лекар. Катастрофите осигуряваха почти всичките му клиенти. Миналата година Дон Тейлър се напи и случайно се простреля в главата. Многострадалната му съпруга разправяше на майтап, че Дон гръмнал, защото се зърнал в огледалото и помислил, че вижда лос. Но това беше комай единственият по-сериозен случай. Моргата — твърде гръмко название за една преоборудвана портиерска стая — можеше да побира не повече от две тела наведнъж. Ако случайно на Клайд му трябваше повече място, налагаше се да използва погребалното бюро на Уоли.

Трупът на неизвестната лежеше върху масата. Клайд стоеше до нея. Беше със синя престилка и бели гумени ръкавици. Плачеше. От високоговорителя гърмеше някаква оперна ария в съвсем подходящ трагичен тон.

— Отвори ли я вече? — попита Бърта, макар че отговорът бе очевиден.

Клайд избърса очите си с два пръста.

— Не.

— Да не чакаш разрешение от нея?

Той я изгледа сърдито със зачервени очи.

— Още не съм приключил с външния оглед.

— Ще ми кажеш ли причината за смъртта, Клайд?

— Няма да знам със сигурност преди края на аутопсията.

Бърта пристъпи до него. Сложи ръка на рамото му, опитвайки да изрази съчувствие и близост.

— Дай поне предварително предположение.

— Пребита е жестоко. Виждаш ли тук?

Той посочи мястото, където би трябвало да е гръдният кош. Костите бяха хлътнали навътре, натрошени като стиропор.

— Много синини — каза Бърта.

— Синините едно на ръка, но виждаш ли тук?

Клайд докосна с пръст нещо стърчащо под кожата в областта на стомаха.

— Счупени ребра?

— Смазани ребра — поправи я той.

— Как?

Клайд сви рамене.

— Сигурно са използвали тежък чук или нещо подобно. Предполагам — засега е само предположение — че едно от сцепените ребра е пронизало вътрешните органи. Може да е разкъсало бял дроб или стомаха. Ако е имала късмет, може да е отишло право в сърцето.

Бърта поклати глава.

— Не ми се вижда да е имала късмет.

Клайд й обърна гръб. Наведе глава и отново заплака. Тялото му се тресеше от задавени ридания.

— Тия петна по гърдите… — каза Бърта.

Без да се обръща, той отговори:

— Изгаряния от цигари.

Така и бе предположила. Смазани пръсти, изгаряния от цигари. Не трябваше да си Шерлок Холмс, за да се досетиш, че е била измъчвана.

— Карай по пълната процедура, Клайд. Кръвна картина, проби за наркотици, всичко.

Той подсмръкна и най-после пак се обърна към нея.

— Да, Бърта, дадено, разбира се.

Вратата зад тях се отвори. Двамата завъртяха глави. Беше Волкър.

— Имаме попадение — каза той.

— Вече?

Джордж кимна.

— Беше сред първите в списъка на НКИЦ.

— Как тъй сред първите?

Волкър кимна към трупа върху масата.

— Представи си, нашата непозната е издирвана от ФБР.