Господари на нощта

49

Не припаднах, но едва се задържах на крака.

Всичко наоколо се въртеше. Предметите ту идваха по-близо, ту пак се отдалечаваха. Залитнах напред и едва не паднах в ковчега до Шийла Роджърс — жената, която виждах за пръв път, макар да знаех за нея повече от нейните близки. Една ръка се стрелна и ме сграбчи за лакътя. Квадрата. Погледнах го. Лицето му бе като каменно. Пребледняло. Погледите ни се срещнаха и той кимна едва доловимо.

Не беше мираж, породен от въображението. Квадрата също го бе видял.

Останахме на погребението. Какво друго можехме да направим? Седях онемял и не можех да откъсна очи от непознатото тяло. Чувствах се смазан, цял треперех, но никой не ми обърна внимание. На погребение бяхме, в края на краищата.

След като положиха ковчега в земята, Една Роджърс ни покани в дома си. Любезно отказахме, прехвърляйки вината върху натоварения график на авиолиниите. Седнахме в колата. Квадрата подкара напред. Когато църквата изчезна от поглед, той отби от пътя и ме остави да излея чувствата си.

— Дай да видим дали сме на еднаква вълна — каза Квадрата.

Кимнах. Вече бях почти спокоен. Отново трябваше да се боря, само че вече срещу напиращото опиянение. Не мислех нито какво печеля, нито каква е общата картина. Съсредоточавах се върху най-дребните, непосредствени подробности. Гледах всяко дърво поотделно, защото не бих издържал да погледна гората.

— Всичко, което узнахме за Шийла — продължи Квадрата, — нейното бягство, годините на улицата, пласирането на наркотици, познанството й с бившата ти приятелка, отпечатъците в дома на брат ти — всичко това…

— Се отнася до непознатата, която погребахме — довърших аз.

— Значи нашата Шийла, имам предвид жената, която смятахме за Шийла…

— Не е извършила тия неща. И съвсем не е такава.

Квадрата се позамисли.

— Изящно — каза той.

Намерих сили да се усмихна.

— Да, без съмнение.

В самолета Квадрата каза:

— Ако нашата Шийла не е умряла, значи е жива.

Погледнах го.

— Хей — рече той, — знаеш ли какви пари плащат хората, за да слушат подобни мъдрости?

— А на мен ми ги сервираш безплатно.

— Е, какво ще правим сега?

Аз скръстих ръце.

— Дона Уайт.

— Псевдонимът, който е купила от Голдбърг?

— Точно така. Твоите хора провериха само авиолиниите, нали?

Той кимна.

— Мъчехме се да разберем как е попаднала на запад.

— Сега могат ли да разширят издирването?

— Да, предполагам.

Стюардесата ни донесе „обяд“. Мозъкът ми продължаваше трескаво да работи. Този полет бе истинска благословия. Даваше ми време за размисъл. Но за жалост ми даваше и време да премина от една реалност в друга, да видя евентуалните последствия. Борех се с това. Не исках надеждата да замъгли разума ми. Не и сега. Не и докато все още знаех твърде малко. И все пак…

— Това обяснява много неща — казах аз.

— Например?

— Нейната потайност. Нежеланието да се фотографира. Това, че имаше толкова малко вещи. Че не искаше да говори за миналото.

Квадрата кимна.

— Веднъж Шийла… — млъкнах за миг, защото това навярно не бе истинското й име — веднъж тя се изтърва, че е израснала във ферма. Но бащата на истинската Шийла Роджърс работи в компания за автоматични гаражни врати. Освен това тя се ужасяваше от идеята да позвъни на родителите си — просто защото не бяха нейни родители. А аз го мислех за признак, че е имала ужасно минало.

— Но със същия успех можеше да излезе, че се укрива.

— Именно.

Квадрата вдигна очи нагоре.

— Значи истинската Шийла Роджърс… тоест онази, която погребахме преди малко, е имала връзка с брат ти.

— Така изглежда.

— И нейните отпечатъци бяха на местопрестъплението.

— Правилно.

— Ами твоята Шийла?

Аз свих рамене.

— Добре — каза Квадрата. — В такъв случай приемаме, че жената при Кен в Ню Мексико, която са видели съседите, е била мъртвата Шийла Роджърс.

— Да.

— И с тях е имало малко момиченце — продължи той.

Тишина.

Квадрата ме погледна.

— И ти ли си мислиш същото?

Кимнах.

— Че момиченцето е Карли. И че Кен може да се окаже неин баща.

— Аха.

Облегнах се назад и затворих очи. Кен отхлупи подноса с „обяда“, огледа съдържанието и изруга.

— Уил?

— Да.

— Жената, която обичаш. Имаш ли представа откъде е дошла?

Без да отварям очи, аз изрекох:

— Нямам представа.