Господари на нощта

3

Лас Вегас

Проснат в леглото по гръб, Морти Майер спеше дълбоко, когато усети дулото на пистолет върху челото си.

— Събуди се — изрече нечий глас.

Очите на Морти се разшириха. В спалнята беше тъмно. Той се опита да вдигне глава, но пистолетът го притисна надолу. Извъртя очи към светещите цифри на радио будилника върху нощното шкафче. Но там нямаше будилник. Нямаше го от години. Още откакто Лиа умря. Откакто Морти продаде голямата къща в колониален стил.

— Хей, аз съм страхотен — каза Морти. — Всички го знаят.

— Ставай.

Човекът дръпна оръжието. Морти вдигна глава. Очите му привикваха с мрака и той различи, че лицето на непознатия е закрито с шал. Морти си спомни филма „Сянката“.

— Какво искаш?

— Трябва да ми помогнеш, Морти.

— Познаваме ли се?

— Ставай.

Морти се подчини. Извъртя крака и стъпи на пода. Когато се изправи, главата му клюмна. Той залитна, обзет от онова състояние, в което опиянението бавно отминава, а махмурлукът набира сила като прииждаща буря.

— Къде ти е лекарската чанта? — попита човекът.

Облекчението плъзна по жилите на Морти. Значи това било. Опита се да огледа за рана, но беше твърде тъмно.

— Ти ли? — попита той.

— Не. Тя е в мазето.

Тя?

Морти бръкна под леглото и извади кожената си лекарска чанта. Беше стара и протрита. От някогашните златни инициали вече нямаше и следа. Ципът заяждаше. Лиа му подари тази чанта по случай завършването на Колумбийския университет преди повече от четирийсет години. През следващите три десетилетия Морти работеше като интернист в Грейт Нек. Двамата с Лиа отгледаха три момчета. И ето го днес — почти седемдесетгодишен, в тая мизерна дупка, задлъжнял с пари и услуги на кого ли не.

Хазартът. Сам си бе избрал тази убийствена страст. Години наред успяваше да се побратимява с вътрешните си демони, и все пак да ги държи на разстояние. Ала накрая демоните го сграбчиха. Както винаги става. Някои твърдяха, че Лиа неволно го е насърчавала. Може би. Но след нейната смърт вече нямаше за какво да се бори. Той остави демоните да впият нокти и да вършат каквото си искат.

Морти загуби всичко, включително лекарските си права. Пресели се на запад, в тази мизерна квартира. Играеше хазарт почти всяка вечер. Момчетата му — вече големи, със свои семейства — спряха да се обаждат. Обвиняваха го за смъртта на майка си. Казваха, че я състарил преждевременно. Сигурно имаха право.

— Побързай — каза човекът.

— Идвам.

Тръгнаха надолу по стълбището. Морти видя, че в мазето свети. Жалката сграда, където живееше сега, беше някогашна погребална кантора. Морти наемаше стая на партера. Така можеше да ползва мазето — където по-рано съхраняваха и балсамираха телата.

В дъното на сутерена, под прозорчето към задния паркинг, имаше ръждива метална пързалка. Така бяха докарвали труповете долу — на собствен ход. На много места белите фаянсови плочки бяха опадали от стените. За да пусне водата, човек трябваше да използва клещи. Повечето метални шкафове нямаха врати. Но миризмата на смърт все още витаеше тук като стар призрак, който не иска да си отиде.

Ранената жена лежеше върху една от стоманените маси, Морти веднага видя, че положението не е добро. Обърна се към Сянката.

— Помогни й — каза онзи.

На Морти никак не му се понрави онова, което усети в гласа на човека. Да, имаше и гняв, но преобладаваше чистата безнадеждност, стигаща до отчаяна молба.

— Не ми изглежда добре — каза Морти.

Човекът опря пистолета в гърдите му.

— Умре ли тя, умираш и ти.

Морти преглътна. Ясно. Пристъпи към масата. През изминалите години бе лекувал тук доста мъже — но за пръв път си имаше работа с жена. Така свързваше двата края. С кърпеж набързо. Ако някой попадне в „Бърза помощ“ с рана от куршум или нож, дежурният лекар е длъжен да докладва. Затова мнозина предпочитаха импровизираната болница на Морти.

Той си припомни университетския курс по първа помощ. Класическото съкращение ТДК. Трахея, Дишане, Кръвообращение. Жената дишаше тежко, дрезгаво.

— Ти ли й стори това?

Човекът не отговори.

Морти направи каквото му беше по силите. Закърпи я, нищо повече. Само да се стабилизира, помисли си той. Да се стабилизира и да ми се махне от главата.

Когато всичко приключи, непознатият внимателно вдигна жената на ръце.

— Ако проговориш…

— И по-страшни заплахи съм чувал.

Мъжът бързо излезе навън. Морти остана в мазето. Имаше чувството, че нервите му са се изпокъсали от изненадващото събуждане. Той въздъхна и реши да си легне отново. Но преди да тръгне към стълбището, Морти Майер допусна съдбоносна грешка.

Погледна през задното прозорче.

Мъжът бе стигнал до колата. Предпазливо, почти нежно остави жената на задната седалка. Морти наблюдаваше. И зърна още някакво движение.

Той присви очи. Изведнъж го побиха тръпки.

Още един човек.

Отзад в колата имаше още един човек. Човек, който в никакъв случай не би трябвало да е там. Морти инстинктивно посегна към телефона, но ръката му застина върху слушалката. На кого щеше да се обади? Какво можеше да каже?

Морти затвори очи и с усилие прогони замайването. Повлече крака нагоре по стълбището. Просна се в леглото и дръпна завивките. После заби поглед в тавана и се помъчи да забрави.