Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Глава тридесет и девета

Всички събития през тази нощ имат огромно значение, тъй като създалото се благодарение на тях положение останало непроменено до завръщането на Джим. Той бил отпътувал за вътрешността на страната, където бил вече повече от седмица, и първите военни действия ръководил Даин Варис. Храбрият и умен младеж (който умеел да се сражава като бял човек) искал незабавно да свърши с тази работа, но не могъл да постигне съгласие със своя народ. Той нямал расовия авторитет на Джим и репутацията на непобедимо, свръхестествено същество. Даин Варис не бил видимото, осезаемо въплъщение на неотслабваща справедливост и неизменна победа. Ползувал се с любов, доверие, възхищение — и все пак си оставал един от тях, докато Джим бил един от нас. Освен това белият човек — олицетворение на силата — бил неуязвим, докато Даин Варис можел да бъде убит.

Такива били скритите помисли на старейшините на селото, които решили да се съберат във форта на Джим, за да обсъдят случилото се, сякаш се надявали да придобият мъдрост и храброст в жилището на отсъствуващия бял човек. Шапката на Браун имала шанс или пък стреляла толкова добре, че половин дузина защитници били убити или ранени. За ранените, които лежали на верандата, се грижели техните жени. Веднага щом се вдигнала тревогата, жените и децата от долната част на селото били прибрани във форта. Там се разпореждала Джуъл, много пъргава и въодушевена, радваща се на пълното подчинение на „народа на Джим“ — народа, който, като напуснал къщите си край стените на оградата, влязъл в крепостта, за да образува гарнизон. Бежанците се тълпели около Джуъл — и през цялото време до самата катастрофа тя горяла от необикновен войнствен плам.

Щом узнал за опасността, Даин Варис незабавно отишъл при Джуъл, тъй като трябва да знаете, че Джим бил единственият човек в Патусан, у когото били запасите от барут. Щайн, с когото Джим поддържал тясна връзка чрез писма, получил от холандското правителство специално разрешение да достави в Патусан петстотин бурета барут. За барутен погреб служела една малка къщурка от неодялани греди, покрити напълно с пръст, а в отсъствието на Джим ключът се намирал у девойката. На съвета, който се състоял в единайсет часа вечерта в столовата на Джим, тя подкрепила Варис; той предлагал незабавно да се премине в настъпление. Казаха ми, че седяла до празното място начело на дългата маса — то било мястото на Джим — и произнесла войнствена, страстна реч, която предизвикала одобрителния шепот на присъствуващите старейшини.

Старият Дорамин, който повече от година не се бил показвал отвън вратите на своята ограда, бил донесен през реката във форта с голяма мъка. Разбира се, той бил тук първото лице. Съветът бил настроен съвсем не миролюбиво и думата на стареца можела да бъде решаваща; но моето мнение е, че той, като познавал добре неудържимата храброст на своя син, не смеел да произнесе тази дума. По-умерените предложения взели връх. Някой си хаджи Саман засегнал по-подробно тази тема, изтъквайки, че „тези тиранични и хищни хора неизбежно са се обрекли на смърт. Те ще си останат на своя хълм и ще умрат от глад, ще се опитат да се доберат до баркаса и ще бъдат застреляни от засади от другия бряг на рекичката или пък ще се промъкнат и избягат в гората, където ще измрат един по един“.

Той доказвал, че злонамерените пришълци могат да бъдат унищожени с хитрост, без да се подлагат защитниците на опасностите на боя. Думите му направили силно впечатление, по-специално на жителите на Патусан. Смутило ги обстоятелството, че в такъв решаващ момент лодките на раджата бездействували. Представител на раджата на съвета бил хитрият Касим. Той говорел много малко, слушал, усмихвайки се, дружелюбен и непроницаем. По време на заседанието едва ли не всеки пет минути пристигали вестоносци, които съобщавали за поведението на пришълците. Носели се невероятни, преувеличени слухове: до устието на реката стоял голям кораб с големи оръдия; на него имало много хора — бели и черни, с кръвожаден вид. Те щели да пристигнат с многобройни лодки и щели да изтребят всичко живо. Предчувствие за близка, непонятна опасност обзела народа. По едно време се породила паника в двора сред жените: писъци, суматоха, плач на деца. Хаджи Саман излязъл да ги успокои. После часовият на форта стрелял по нещо, което се движело по реката, и едва не убил един от селяните, който превозвал в кану своите жени, покъщнина и дванадесет домашни птици. Това предизвикало още по-голям смут.

В същото време в дома на Джим продължавало съвещанието, на което присъствувала Джуъл. Дорамин седял със сурово лице, огромен, гледал поред говорещите и дишал бавно като бик. Той не говорел до последния момент, когато Касим заявил, че лодките на раджата ще бъдат оттеглени, тъй като бойците им са нужни за защитници на оградата на неговия господар. Даин Варис в присъствието на баща си нямало да изкаже своето мнение, макар девойката от името на Джим да го молела да говори. Тя му предложила хората на Джим — така силно желаела незабавно да бъдат изгонени пришълците.

Като погледнал един-два пъти към Дорамин, синът само поклатил глава.

Най-сетне съвещанието свършило. Било решено в най-близките до рекичката къщи да се настанят въоръжени хора, за да могат в случай на нужда да обстрелват баркаса на неприятеля. Баркасът да не се откарва открито; грабителите на хълма ще се опитат да се качат в него и тогава ще може повечето от тях да бъдат избити. За да се отреже отстъплението на онези, които имат щастието да избягат, както и пристигането на нови пришълци, Дорамин заповядал на Даин Варис да застане начело на един въоръжен отряд буги, който да слезе надолу по реката и на десет мили от Патусан да установи лагер на брега, като блокира реката с канута.

Аз нито за миг не допускам мисълта, че Дорамин се е страхувал да не би да пристигнат нови сили. Смятам, че той се е ръководил единствено от желанието да не излага сина си на опасност. За да не се допусне нахлуване в селото, било решено на разсъмване да се почне построяване на защитна ограда в края на улицата на левия бряг. Старият накхода обявил намерението си да се разпорежда там лично. Под наблюдението на девойката незабавно започнали да раздават барут, куршуми и капсули. Няколко души били изпратени в разни посоки да търсят Джим, точното местонахождение на когото било неизвестно. Те тръгнали на път в зори, но още по-рано Касим успял да почне преговори с обсадения Браун.

Този превъзходен хитрец и доверено лице на раджата, като напуснал форта, за да се върне при господаря си, взел в своята лодка Корнелиус, който мълчаливо се прокрадвал из тълпата, изпълнила двора. Касим имал свой собствен план и Корнелуис му бил нужен за преводач. И ето призори Браун, като размишлявал за отчаяното си положение, чул някакъв глас откъм блатистата, обрасла с храсти падина — глас дружелюбен, треперещ, напрегнат, който молел на английски позволение да се покачи на хълма, за да предаде много важно поръчение, при условие че му бъде гарантирана пълна безопасност.

Браун обезумял от радост: щом искат да разговарят с него, значи той вече не е подгонен звяр. Този приятелски глас изведнъж разпръснал страшното напрежение и безпокойство, когато те като слепи не знаели от коя страна ги очаква смъртоносният удар. Браун обаче се престорил, че не желае никакви преговори. Гласът обявил, че с него говори „бял човек, беден, разорил се старец, който живее тук от много години“. Мъгла, влажна и студена, се стелела по склоновете на хълма. След кратки преговори Браун извикал:

— Е добре, качете се тук, но помнете — трябва да бъдете сам!

Всъщност, както ми каза той, сгърчен от ярост, като си спомняше своето безсилие — за него това нямало никакво значение. На разстояние повече от няколко крачки те не можели да виждат нищо и никакво предателство не можело да влоши положението им. Лека-полека се очертала фигурата на Корнелиус: той бил с делничния си костюм, със скъсана мръсна риза и панталони, бос, с тропически шлем с изпочупена периферия. Като се изкачвал към укрепената позиция, нерешително се спирал и се ослушвал.

— Вървете смело! Вие сте в безопасност — извикал Браун, а хората му пулели очи. Всичките им надежди внезапно се съсредоточили върху този окъсан, жалък човек, който в дълбоко мълчание нескопосно се прехвърлил през едно от повалените дървета и треперейки, с кисела, недоверчива физиономия заразглеждал брадатите, неспокойни, измъчени от безсъница разбойници.

Половинчасовият поверителен разговор с Корнелиус отворил очите на Браун за състоянието на нещата в Патусан. Той тутакси изострил вниманието си. Откривали се възможности — големи възможности; но преди да се произнесе по предложенията на Корнелиус, Браун поискал на хълма да бъдат доставени като гаранция хранителни продукти. Корнелиус се отдалечил, като заслизал бавно по склона откъм двореца на раджата, а след малко няколко слуги на Тунку Аланг се явили с ориз, люти чушлета и сушена риба. Това било несравнимо по-добре от пълната липса на храна. По-късно се върнал и Корнелиус, съпровождан от Касим — обут със сандали и загърнат от раменете до глезените с тъмносиньо наметало. Видът на Касим бил добродушен и доверчив. Той сдържано се ръкувал с Браун и тримата седнали настрана да преговарят. Хората на Браун, вече с възвърнато самочувствие, се удряли едни други по гърба и като поглеждали многозначително капитана си, се заели с приготовлението на храната.

Касим никак не обичал Дорамин и неговите буги, но още по-силно мразел новия ред на нещата. Дошло му наум, че тези бели заедно с привържениците на раджата могат да нападнат и разбият бугите, преди да се е върнал Джим. Тогава, разсъждавал той, всички жители на селището ще се отметнат от Джим и на господството на белия човек, който защищавал бедния народ, щяло да дойде край. После щели да се разправят и с новите си съюзници. Приятели не им трябват. Касим отлично умеел да преценява хората, срещал бил много бели хора в живота си и разбирал, че тези пришълци били изгнаници, които нямат родина.

Браун имал суров и непроницаем вид. Когато чул гласа на Корнелиус, молещ за разрешение да се приближи, у него се появила само надеждата за възможност да избяга. След по-малко от половин час други мисли се надигнали в главата му. Подбуждан от крайна необходимост, той се явил тук, за да открадне храна, а може би и няколко тона каучук или смола, както и шепа долари — и ето че попаднал в мрежата на смъртна опасност. Сега, когато изслушал предложенията на Касим, Браун почнал да мисли как да ограби цялата страна. Някакъв проклет човек очевидно вече бил успял да направи нещо подобно — и то съвсем сам. Но едва ли е постигнал пълен успех. Може би те ще се заемат с тази работа двамата — ще изстискат от страната всичко, каквото тя може да даде, а после ще изчезнат като дим.

Докато траели преговорите с Касим, Браун научил за слуховете, че е оставил до устието на реката голям кораб с многоброен екипаж. Касим настойчиво го молел да прекара незабавно кораба с всичките оръдия и хора нагоре по реката и да го предостави на услугите на раджата. Браун си дал вид, че се съгласява; по време на преговорите и двете страни се държали недоверчиво. На три пъти през тази сутрин любезният и енергичен Касим слизал долу да се посъветва с раджата и отново припряно, с широки крачки се изкачвал на хълма. Като се споразумял с него. Браун със злобна радост мислел за жалката си шхуна с купчина смет вместо стоки в трюма, фигурираща като въоръжен кораб, и си представял китаеца и куция човек от Левука116, които олицетворявали целия й многоброен екипаж.

Следобед Браун получил нов запас провизии и обещание да му донесат пари; снабдили хората му с рогозки, за да си направят заслони. Те легнали на земята и захъркали, защитени от палещото слънце; но Браун, без да се прикрива никак, седял на едно от отсечените дървета и се наслаждавал на гледката на Патусан с реката. Там имало много плячка. Корнелиус, разположил се в лагера като у дома си, му бърборел до ухото — обяснявал местоположението, давал съвети, представял посвоему характера на Джим и коментирал също посвоему събитията през последните три години. Браун привидно равнодушно се оглеждал встрани, но внимателно слушал всяка дума и никак не можел да си обясни що за човек е този Джим.

— Как му е името? Джим? Джим! Това не ми говори нищо.

— Тук го наричат туан Джим — презрително рекъл Корнелиус. — Това значи господарят Джим.

— Какъв е той? Откъде е дошъл? — полюбопитствувал Браун. — Що за човек е? Англичанин ли е?

— Да, да, англичанин. Аз също съм англичанин. От Малака. Той е глупак. Трябва само да го убиете и тогава ще управлявате тук. В негови ръце е всичко — обяснявал Корнелиус.

— Според мен той трябва да бъде принуден да подели с някого плячката си, преди да е станало твърде късно — рекъл Браун полугласно.

— Не, не. Той трябва да бъде убит при първия удобен случай и тогава вие ще можете да направите всичко, което искате — упорито настоявал Корнелиус. — Живея тук много години и сега ви давам приятелски съвет.

В такива разговори и в съзерцаване на Патусан, който набелязал за своя плячка, Браун прекарал по-голямата част от следобеда, докато си почивали неговите хора. Същия ден канутата на Даин Варис се изтеглили едно след друго покрай отсрещния бряг и се насочили надолу по течението, за да отрежат пътя за отстъпление към морето. Браун не знаел това, а Касим, като се изкачил на хълма един час преди залез-слънце, се погрижил то да остане в тайна за бандита. Касим искал корабът на белия човек да тръгне нагоре по реката и се боял, че такава новина ще обезсърчи Браун. Той настойчиво увещавал бандита да даде „заповед“ и предлагал за тази цел един верен пратеник, който предвид на толкова тайното поръчение (такова обяснение дал той) да се добере по суша до устието на реката и да занесе „заповедта“ на борда на кораба. Като поразмислил, Браун счел за целесъобразно да откъсне едно листче от бележника си, на което написал просто това: „Потръгна ни. Голяма работа. Задръжте приносителя.“

Глуповатият младеж, избран за тази цел от Касим, изпълнил добросъвестно възложеното му поръчение и за награда бил хвърлен надолу с главата в празния трюм на шхуната; куцият човек от Левука и китаецът побързали да затворят люковете. Каква е била по-нататъшната съдба на този младеж, Браун не ми каза.