Игра на часове

17

— Добре — каза Мишел, след като напуснаха къщата. — Някой психиатър би могъл да напише цял учебник само за отношенията между Савана и Реми.

— Страшно я дразни, че не е знаела какво има в тайното чекмедже на Боби — каза Кинг, като се озърна към къщата.

— И докато нейният гардероб е изпотрошен, при Боби няма нищо подобно. Многозначителна подробност.

— Точно така. Човекът е знаел къде се намира тайното отделение на Боби, но не е разполагал с ключа.

Преди да си тръгнат, бяха поговорили с Мейсън и останалата прислуга. Отговорите съвпадаха удивително: всички били в отдалечената къща и не чули нищо по време на обира.

Двамата се качиха в колата, но вместо да напусне имението, Кинг подкара по асфалтовия път към терена зад къщата.

— Къде отиваме? — попита Мишел.

— На едно благотворително представление миналата година се запознах със Сали Уейнрайт — жената, която поддържа конюшнята. Нека да попитаме и нея дали не е чула или видяла нещо през онази нощ.

Сали беше на около двайсет и пет години, симпатична, дребничка, но жилава, с дълга кестенява коса, вързана на опашка. Когато Кинг и Мишел спряха пред конюшнята, тя чистеше едно от отделенията. Избърса с кърпа потта от челото си и се приближи до колата.

— Вероятно не ме помните — започна Кинг. — Бяхме заедно на благотворителната демонстрация по обездка в Шарлотсвил миналата година.

Сали се усмихна широко.

— Разбира се, че те помня, Шон. — Тя се озърна към Мишел. — Двамата с мис Максуел вече сте доста известни.

— Кой знае как ни одумват — отвърна Кинг, после огледа конете в конюшнята и попита: — Яздят ли още в семейство Батъл?

— Доротея никога не е обичала ездата. Еди язди често. Той участва в инсценировките на битки от Гражданската война, понякога в ролята на кавалерист.

— А вие участвате ли? — попита Мишел.

Сали се разсмя.

— Аз съм от Аризона. Пет пари не давам за Гражданската война. Видях, че Савана си е у дома. Тя ходеше по състезания, нали? — попита Кинг.

По лицето на Сали се изписа лека досада.

— Да, ходеше.

Кинг зачака с интерес дали Сали ще добави нещо.

— Тя е страхотна ездачка. Е, не я бива много в чистенето, грижите за конете и отношенията с хората, дето не са се родили със сребърна лъжичка в устата…

Сали изведнъж сякаш се стресна от приказките си.

— Не се бой, Сали — успокои я Кинг. — Знам много добре какво имаш предвид. — Той помълча и добави: — А мисис Батъл язди ли?

— Тук съм от пет години и нито веднъж не се е качвала на кон. — Сали се подпря на греблото. — Видях ви, като пристигахте. На гости ли бяхте?

Кинг й обясни защо са дошли и лицето на Сали помръкна. Тя хвърли боязлив поглед към голямата къща.

— Нищо не знам за това.

— В такъв случай предполагам, че през цялото време си била в къщата за прислугата заедно с Мейсън и останалите?

— Точно така — потвърди Сали. — Лягам си рано. Работата ми почва още в зори.

— Не се и съмнявам. Е, ако все пак си спомниш нещо, обади ми се.

Кинг й подаде визитната си картичка. Тя дори не я погледна.

— Нищо не знам, Шон, наистина нищо.

— Добре. Виждала ли си наоколо Джуниър Дийвър?

Сали се поколеба, после каза:

— На два-три пъти. Когато работеше тук.

— Разговаряла ли си с него?

— Може би веднъж — колебливо отвърна тя.

— Е, желая ти приятен ден, Сали.

Потеглиха. Кинг хвърли поглед към отражението на Сали в огледалото. Изглеждаше много притеснена.

— Крие нещо от нас — каза Мишел.

— Така е — съгласи се Кинг.

— А сега накъде?

Кинг посочи голямата къща отвъд дъсчената ограда.

— Още двама от рода Батъл и приключваме за днес — обяви той.