Игра на часове

48

Кайл Монтгомъри все още не бе получил отговор на писмото си. Преди известно време беше наел пощенска кутия, която посочи като адрес за отговор. Изпрати писмото анонимно, разбира се. Текстът прикриваше — много хитроумно според него — факта, че всъщност не знаеше почти нищо. Разчиташе на нечистата съвест на получателя, за да изкопчи нещо важно, което за него означаваше нещо с материална стойност. И все пак започваше да се чуди дали не е сбъркал. Е, и така да беше, нямаше страшно. Поне според него.

Сега пътуваше към „Афродизиак“ с поредната доставка за своята „клиентка“. Не му се наложи да тегли наново от аптеката, защото предния път съобразително бе взел по-големи количества. Нямаше смисъл да рискува излишно.

Спря на препълнения паркинг и влезе вътре. Не забеляза как зад него спря друга кола. Унесен в мисли за идващото богатство, Кайл изобщо не бе усетил, че го следят още от жилището му.

По навик спря за няколко минути да погледа танцьорките на пилона. Една от тях особено му допадаше — не че би имал някакъв шанс с нея. Не беше хубавец и което бе по-важно, не разполагаше с такива пари, каквито искаха момичетата за по-специални услуги.

Качи се горе и тъкмо се канеше да мине зад червената завеса, когато до него изникна някаква жена. Изглеждаше изтощена и едва се държеше на крака.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Имам среща — нервно отвърна той. — Чакат ме.

— Тъй ли? — изфъфли жената. Очевидно беше пияна. — А имаш ли някакъв документ?

— Документ? Че защо? Нито пия, нито зяпам момичетата. И приличам ли на малолетен? Или не си забелязала прошарените косми в брадичката ми?

— Недей да се правиш на хитър, че моментално те изригвам оттук.

— Вижте, госпожо, има ли някакъв проблем? — попита Кайл с по-любезен тон. — Идвал съм тук и преди — добави той.

— Знам, виждала съм те — каза жената.

— Често ли идвате? — нервно попита Кайл. Изведнъж бе осъзнал, че не е много добре да си спечели репутацията на постоянен посетител.

— Всеки ден — отвърна Лулу Оксли. Тя махна с ръка към червената завеса. — Хайде, изчезвай, хитрецо.

И Лулу се затътри надолу по стъпалата, докато Кайл се шмугна зад завесата.

Той почука на същата врата и чу познатия отговор. Влезе. Жената лежеше, завита с одеяло. В стаята беше толкова тъмно, че едва успя да види дори това.

Кайл размаха найлоновата торбичка.

— Заповядай.

Жената метна нещо към него. Той протегна ръка, но пропусна и предметът падна на пода. Вдигна го. Десет навити банкноти по сто долара, пристегнати с ластиче. Остави пликчето на масата, спря там и нервно се вгледа в непознатата. След като минаха няколко секунди, без тя да каже нещо, Кайл понечи да си тръгне. Спря, когато чу как пружините на леглото изскърцаха и в стаята просветля. Присвил очи, той се озърна и я видя да се задава към него. Беше с шала и тъмните очила, а одеялото бе омотано около нея. Когато се приближи, той видя, че е боса и с голи рамене.

На крачка от него тя пусна одеялото. Носеше черен дантелен колан, черни чорапи и сутиен, нищо повече. Кайл се задъха и усети как се напряга до последното мускулче. Тялото й беше поразително, с плосък корем, заоблени бедра и едри гърди, напиращи изпод тънката черна материя. Обзе го желание да смъкне и малкото, което закриваше тази великолепна фигура.

Сякаш усетила прозрачните му мисли, жената посегна назад, разкопча кукичките и сутиенът падна. Гърдите й изхвръкнаха на свобода.

Кайл изстена и една не се свлече на колене. Без съмнение това бе най-великата вечер в неговия живот.

Жената посегна, сякаш за да го докосне, но вместо това само взе пликчето, вдигна одеялото и отново се омота в него.

Кайл пристъпи напред.

— Недей, скъпа — каза той с най-тарикатския тон, на който бе способен. — Само ще пречи.

Не бе и мечтал да притежава подобна жена. Хиляда долара, а отгоре на всичко безплатно чукане. Има ли нещо по-хубаво? Протегна ръце да я прегърне, но тя го отблъсна с изненадваща сила.

Когато тя се разсмя, лицето му пламна.

Жената се върна назад, пусна пак одеялото, просна се върху леглото и се протегна като котка. Сетне застана на четири крака, посегна и остави пликчето на нощното шкафче. Жестът бе преднамерено ленив и му даде възможност да я огледа в гръб. Обзе го непоносима възбуда.

Непознатата се търкулна, вдигна крака във въздуха, после, без да бърза, свали чорапите един по един, смачка ги и ги захвърли по него. Посочи го с пръст и пак се разсмя. Кайл усети, че кръвното му скача нагоре, докато други части от тялото спадат.

— Мажа кучка!

Най-сетне фантазията му щеше да се осъществи и същевременно щеше да й даде добър урок. Той се хвърли напред, но веднага застина на място, когато пистолетът се завъртя към него. Навярно досега го бе крила под чаршафите.

— Вън.

За пръв път непознатата говореше с нормален тон. Кайл не разпозна гласа. Но и не се замисли. Бе приковал поглед в пистолета, който се местеше нагоре — надолу, сочейки ту главата, ту слабините му.

Започна да отстъпва, вдигнал ръце пред себе си, сякаш искаше да спре куршума.

— Ей, по-кротко. Отивам си.

— Веднага — изрече тя по-високо.

Омота се в одеялото и застана пред него, стискайки пистолета с две ръце. По всичко личеше, че умее да борави с оръжие.

Той вдигна ръце още по-високо.

— Махам се. Махам се! По дяволите!

Обърна се към вратата.

— Остави парите на масата — каза тя.

Кайл бавно се завъртя към нея.

— Моля?

Жената посочи с пистолета.

— Парите. На масата.

— Донесох каквото искаше. Това струва пари.

Вместо отговор непознатата отново пусна одеялото и плъзна длан по извивките на полуголото си тяло.

— Това също — твърдо изрече тя. — Хубаво гледай, момченце, сега ти е за последен път.

Той настръхна от оскърблението.

— Хиляда долара! За какво? За някаква си скапана голотия? И да те бях изчукал, пак нямаше да платя толкова.

— Всички пари на света не биха ти стигнали само да ме докоснеш — грубо отвърна тя.

— Тъй ли? Леле, колко си била недосегаема. Друсана ексхибиционистка от стаичка в клуб за стриптийз. И отгоре на всичко се криеш зад тоя шал и тъмните очила. Вириш си голия задник пред мен, а после не пускаш. За каква се мислиш, по дяволите? А?

— Отегчаваш ме. Вън.

— Знаеш ли какво? Не вярвам да стреляш при толкова хора наоколо.

Той я изгледа победоносно. Изражението обаче не трая дълго.

Жената почука с пръст по цилиндъра, завинтен за цевта на пистолета, и каза:

— Това е заглушител. Прави гърмежа съвсем тих. — Тя отново се прицели в слабините му. — Искаш ли да ти демонстрирам набързо?

— Не — изкрещя той и отскочи назад. — Не.

Хвърли парите на масата, завъртя се, изскочи от стаята и затръшна вратата.

Жената заключи, върна се на леглото и глътна няколко хапчета. След броени минути стенеше на пода, отново обзета от щастие.

В коридора Силвия отскочи настрани само миг преди Кайл да изхвръкне навън. Бе чула всичко. Втурна се подир него и излезе тъкмо навреме, за да види как джипът му потегля с бясна скорост от паркинга. Силвия свали шапката и разпусна косата си. Подозренията й се потвърждаваха. Кайл крадеше лекарства и после ги продаваше на жената от стаята. Силвия реши да изчака на паркинга, за да види дали непознатата ще излезе.

Минаха часове. Утрото наближаваше и Силвия бе видяла стотици хора, предимно мъже, да напускат сградата. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато излезе още някой. Този път беше жена с шал около главата и тъмни очила въпреки непрогледния мрак. Едва се държеше на крака, но седна в една кола, паркирана близо до задния изход, и потегли. Силвия не я последва, защото жената би я забелязала. Тя обаче беше видяла добре колата. Качи се в своята и подкара към къщи. Някои въпроси бяха получили отговор тази вечер, но на тяхно място идваха нови, още по-тревожни.