Игра на часове

72

Когато пристигнаха в имението, Уилямс и Чип Бейли отведоха Кинг и Мишел до конюшнята. По пътя Уилямс им съобщи новината за Сали и за отравянето на Еди. Кинг пребледня и се подпря на оградата. Мишел го подхвана със здравата си ръка.

— По-спокойно. Само това оставаше — и ти да излезеш от строя.

— Ножът, използван за убийството на Сали, е бил взет от таблото с инструменти в конюшнята, а после захвърлен на местопрестъплението — каза Бейли. — Същото се отнася и до греблото. Силвия си тръгна преди малко, но според нея смъртта е настъпила почти мигновено.

— Може ли да видим трупа? — попита Кинг.

— Не е красива гледка, Шон — отвърна Уилямс. — На твое място бих се въздържал.

— Трябва — твърдо отсече Кинг.

Уилямс неохотно ги въведе при трупа на Сали.

— Боже мой — ахна Мишел.

— Сякаш с нещо е вбесила убиеца — каза Уилямс. — Удрял е, без да спира. — Той погледна Кинг. — Може би Сали е знаела повече, отколкото предполагаш.

— Може би — бавно отвърна Кинг и извърна очи.

Докато изнасяха тялото на Сали в черен чувал, той мрачно стоеше до входа на конюшнята. Когато вратата на линейката се затръшна, Кинг се обърна към Уилямс.

— Вината е моя. Аз я принудих да ми каже истината и дори не помислих, че заради това може да попадне под удар.

— Ти се бореше за живота си, Шон — възрази полицаят. — Нямаше възможност да мислиш за друго.

— Как е Еди? — попита Мишел.

— Току-що позвъних в болницата — отговори Бейли. — Казаха, че още лежи в безсъзнание, но е извън опасност.

— Знаят ли вече какво му е?

— Не. Канех се да отскоча до болницата. Ако искате, елате и вие. В момента обаче смятам отново да поговоря с Доротея. А след това със Савана, макар да чух, че не е на себе си.

Докато вървяха, Уилямс се обърна към Кинг.

— Ако излезе, че убиецът е Кани, ще съм ти задължен. Никога не би ми хрумнало да го заподозра.

— Това е само късче от мозайката, Тод — отвърна Кинг.

Доротея ги посрещна в къщата си. Изглеждаше бледа и изтощена. Уилямс, Кинг и Мишел й изказаха съчувствието си, но Чип Бейли се въздържа от подобни нежности. Гледаше я с изражение на гняв и решителност. Заобиколиха калните петна из фоайето и влязоха в хола.

— По кое време си легнахте с Еди? — попита Уилямс.

— Около дванайсет и половина. Преди това той работеше в ателието. Но не заспахме веднага. Останахме будни още около час. — Тя се усмихна смутено. — Не съм подозирала, че да бъдеш замесен в разследване на убийство може толкова силно да се отрази на сексуалния ти живот. Но Еди се справи великолепно с всички изпитания.

— Трудно се намира достоен човек в смутни времена — каза сдържано Мишел.

— Започвам да го осъзнавам — отвърна Доротея с удивителна откровеност.

— Той е бил упоен, Доротея — намеси се Бейли. — Според лекарите от болницата все още е под влиянието на някакъв мощен наркотик.

По лицето й изведнъж се изписа страх.

— Точно това не мога да разбера. Аз… аз трябва да ви кажа, че когато Савана заблъска по вратата, бях като в мъгла. Все още не съм се опомнила съвсем.

Бейли я изгледа подозрително.

— Когато дойдохме тази сутрин, ти не спомена нищо подобно.

Доротея бързо заговори:

— Всичко ставаше толкова внезапно. Савана изглеждаше като призрак, Сали бе мъртва и не можех да събудя Еди. Господи, чувствах се в някакъв кошмар.

— По кое време дойде Савана? — попита Бейли.

— Малко след осем. Спомням си, че погледнах часовника във фоайето.

— Какво яде и пи снощи Еди?

— Вечеряхме както обикновено. След вечерята пихме по чаша вино, после той отиде да рисува в ателието, а аз седнах в кабинета да свърша малко работа с документите.

— Може ли да видим остатъците от вечерята и бутилката вино? — попита Бейли.

— Нямаше остатъци. Мисля, че бутилката е тук някъде.

— Ще ти бъда признателен, ако ми я посочиш, преди да си тръгна — каза Бейли.

Лицето й стана предизвикателно.

— Какво точно се мъчиш да докажеш?

Той я изгледа хладно.

— Снощи Еди е поел някакво вещество, което го е зашеметило тъй силно, че още не може да се възстанови. Все някак трябва да е станало.

— Нямам представа как — разпалено заяви Доротея.

— Не се тревожи, аз ще разбера. Това ми е работата — каза Бейли. — Имаш ли още от лекарствата, които ти продаде Кайл?

— Аз… не съм сигурна. Мога да проверя.

— Не, ето какво ще направим: ще наредя да претърсят дома ти. Имаш ли възражения?

Доротея се изправи, залитайки.

— Мисля, че първо трябва да поговоря с адвоката си.

Бейли също стана.

— Добре, обади му се. Междувременно аз ще издействам заповед за обиск. Оставям един от нашите агенти пред входа в случай, че някоя важна улика реши да се изпари. Освен това можем да проверим каналите, а тук сте на септична яма, тъй че ако нещо бъде изхвърлено в тоалетната, няма къде да изчезне.

— Намеците ти са нелепи — извика тя. — Не съм убила Сали и не съм упоила съпруга си.

— Жалко, че още не разполагаме с точна причина за смъртта на Кайл Монтгомъри. Иначе щеше да си в затвора, което би ти осигурило чудесно алиби.

Бейли излезе, а Доротея жално се озърна към Кинг.

— Шон, какво става?

Той се втурна напред и я подхвана миг преди да падне. Настани я на канапето и се обърна към Мишел.

— Донеси вода.

Мишел изтича навън, а Кинг отново погледна Доротея. Тя се вкопчи в ръката му.

— Господи, толкова ми е зле. Главата ми се цепи от болка, а стомахът ми подскача нагоре — надолу.

— Ще повикам Мейсън да те наглежда.

Тя стисна ръката му още по-силно.

— Нищо не съм направила, Шон. Трябва да ми повярваш.

Мишел се върна с чаша вода и Доротея бавно я изпи.

— Вярваш ми, нали? — изрече умолително тя.

— Нека го кажа по друг начин: вярвам ти дотолкова, доколкото мога да вярвам в момента на когото и да било.

На излизане Кинг, Мишел и Уилямс забелязаха Бейли да разговаря с един от своите хора, сочейки къщата.

— Не се държа много ласкаво с Доротея, Чип — каза Уилямс.

— Не смятах, че го заслужава — отсече агентът от ФБР.

— Сутринта, а всъщност и последните няколко дни бяха много мъчителни за нея.

— Защо да я съжалявам, ако всичко това е нейно дело?

— Смяташ, че тя е упоила съпруга си и после се е измъкнала навън да убие Сали? — попита Кинг.

— Смятам за напълно възможно да е упоила Еди, а в това време някой друг да е убил Сали. Конюшнята не е много далеч. При евентуална борба Сали би извикала и Еди би изтичал да й помогне. Но след упояването му този риск отпада.

— И с кого смяташ, че се е съюзила Доротея?

— Ако знаех, можехме спокойно да се приберем по домовете.

— А мотивът й да убие Сали?

— Сали знаеше повече, отколкото каза на когото и да било, включително и на теб. Твърдеше, че можела да осигури алиби на Джуниър. Но за това разполагаме само с нейната дума, защото се обади едва след смъртта му. Джуниър вече няма как да потвърди. Ами ако тя не е била с него в нощта на обира? Ако е помагала някому да се вмъкне в къщата или сама е извършила кражбата?

— В такъв случай защо й трябваше да измисля историята, че е била с Джуниър? — попита Уилямс.

— Защото така тя си осигурява алиби за момента на обира — отговори Кинг.

— Именно — потвърди Бейли и изгледа победоносно Уилямс.

— Всъщност теорията ти не е лоша, Чип — каза Кинг.

— Благодаря. Понякога имам проблясъци на интелигентност.

Бейли седна в колата си и потегли.