Игра на часове

21

Когато Кинг и Мишел тръгнаха към колата си, Лулу ги придружи.

— Джуниър е добър човек — каза тя. — Обича децата и мен. Много работи, но знае, че положението му не е розово, и това направо го съсипва. — Тя въздъхна дълбоко. — Беше ни потръгнало, може би прекалено добре. Моята работа върви чудесно, а Джуниър го засипват с поръчки. Строим нова къща и децата отлично се справят в училище. Да, може би ни вървеше прекалено добре.

— Запазили сте си моминската фамилия — отбеляза Мишел.

— Нямам братя — обясни Лулу. — Всичките ми сестри взеха фамилиите на съпрузите си. Исках да запазя името Оксли поне докато съм жива.

— Работите в „Афродизиак“, нали? — попита Кинг.

Лулу леко се сепна.

— Да, откъде знаете? — Тя изведнъж се усмихна. — Само не казвайте, че сте ходили там.

Кинг отвърна на усмивката.

— Веднъж. Преди години.

— Когато постъпих на работа там, си беше чист бардак. Наричаха го „Любовната бърлога“, нали знаете, по песента на „Б-52“. Но видях, че има далеч по-големи възможности. С годините го превърнахме в чудесен клуб. Да, все още има танцьорки, но само в една част — първоначалното заведение. Джуниър свърши голяма част от новото строителство. Да видите само как изглежда сега, с дървени колони, чудесни корнизи, изискани завеси и тапети. Имаме отличен ресторант с бели салфетки и порцеланови съдове, билярдна зала и място за игра на карти, кинотеатър и първокласен бар с кът със специално проветрение, така че мъжете да пушат пури; а съвсем наскоро открихме и клуб за местните бизнесмени. Нали знаете, място, където да се срещат и общуват. Имаме достъп до интернет, бизнес център. Доходите ни вече скочиха с осемдесет и шест процента в сравнение с миналата година, а тя беше най-добрата за последното десетилетие. И непрестанно настоявам да сменим името на нещо по…

— Стилно? — подсказа Мишел.

— Да — каза Лулу. — Притежавам част от заведението, тъй че на него се надяваме, когато излезем в пенсия. Искам да е колкото се може по-рентабилно. Контролирам разходите, поддържам умерено ниво на дълговете и постоянен паричен поток, почти без конкуренция, а потенциалната ни клиентела е истинска златна мина — мъже с високи доходи, които харчат, без да се замислят. Да видите само какъв оборот правим в сравнение с някога.

— Говорите като истинска делова дама — каза Мишел.

— Невинаги съм била такава. Дори не успях да завърша гимназия. Баща ми получи аневризма, когато бях едва на шестнайсет. Зарязах училище, за да помагам в грижите за него. Явно не бях кой знае каква болногледачка; така или иначе, той умря. Но после се омъжих за Джуниър, взех си диплома за средно образование и се записах в бизнес курс в местния колеж. Започнах да работя на половин ден в „Любовната бърлога“. Като сервитьорка — бързо добави тя. — Нямам необходимите физически дадености за танцьорка. С труд се издигнах, изучих бизнеса и ето ме днес.

— Една от танцьорките ви наскоро беше убита — каза Кинг.

Лулу настръхна.

— Откъде разбрахте?

— Ние сме нещо като неофициални консултанти на полицейския шеф Уилямс — обясни Кинг.

— Бивша танцьорка — уточни Лулу.

— Познавахте ли я? — попита Мишел.

— Не бих казала. Танцьорките идват и си отиват. Повечето не се задържат, така е в тоя занаят. А ние играем по правилата. Не разрешаваме нищо друго, освен танци. Не искаме да си загубим лиценза само защото някое момиче си е наумило да припечели с работа по гръб.

— Това ли правеше Ронда Тайлър? — попита Мишел. — Затова ли напусна?

— Вече разказах на полицията всичко. Има ли някаква причина да го повтарям пред вас?

— Не — каза Кинг.

— Добре, защото си имам предостатъчно грижи, та не ми е до въпроси с какво точно си е докарала смъртта някаква нещастница.

— Тя едва ли е искала това да се случи — каза Мишел.

— Скъпа — каза Лулу, — тъй отдавна съм в тоя бизнес и толкова неща съм видяла, че нищо — буквално нищо — вече не е в състояние да ме изненада.

— И аз това си мислех — каза Кинг.

Когато потеглиха, Лулу се загледа подир тях, после влезе в караваната.

Мишел я наблюдаваше в страничното огледало.

— Казва, че не познавала жената, но все пак е успяла да я разпознае по скицата на художник. И е знаела за татуировката на слабините. Хайде де! Според мен звучи малко невероятно.

— Може би — отвърна Кинг.

— И ако Джуниър е толкова тъп, че да не знае как да се справи с облигации и бижута, според мен жена му има предостатъчно ум, за да ги продаде със солидна печалба.

— Ако това се окаже вярно, значи клиентът ни е виновен.

Мишел сви рамене.

— Така става понякога. А сега какво?

— Ще потърсим кой е монтирал тайните чекмеджета в гардеробите на семейство Батъл. Ще проверим дали приятелите на Джуниър имат алиби и ще докладваме на Хари какво сме свършили досега.

— И ще чакаме следващото убийство — добави с въздишка Мишел.