Игра на часове

62

Кинг спря лексуса на един страничен път и излезе.

— Оттук ще трябва да продължим пеш. Ако е възможно, предпочитам да останем незабелязани.

— Къде отиваме?

— Имай търпение. Скоро ще видиш.

Прескочиха една невзрачна порта и продължиха по чакълест път, ограден от висок жив плет. През една пролука в храстите Мишел зърна далечната къща и отбеляза:

— Това е имението на Батъл. — И тъй като Кинг вървеше в противоположна посока, тя добави: — Шон, къщата е натам.

— Не отивам към къщата.

— А къде?

Кинг посочи напред.

— Към гаража.

Стигнаха до голямата сграда, без никой да ги забележи. Кинг успя да отключи една странична врата и двамата се вмъкнаха вътре. Той обиколи една по една всички коли на партера, като надничаше под платнените им покривала. След като свърши, изкачиха се по стъпалата към горния етаж.

Там също имаше покрити коли и Кинг се зае да ги проверява. Когато стигнана до третата, той дръпна покривалото и го пусна на земята. Погледна марката на автомобила.

— Точно така, 300 SL.

Коленичи, огледа гумите и плъзна ръка по грайфера. После вдигна пръст към Мишел.

— Кал — каза тя. — Но как може някой да вземе тази кола, без да го усетят?

— Много лесно. Сали каза, че тази сграда вече не се използва. А онази чакълеста алея, по която дойдохме, води право към страничния път. Ако жената е карала само нощем, едва ли някой би забелязал.

— Жената. Значи май стана ясно коя е нашата изкусителка наркоманка.

Кинг се изправи.

— Да, ясно е. И мисля, че ще е най-добре да идем да си поговорим с нея.

— Няма да бъде приятен разговор.

— Повярвай ми: да не знаем истината ще е още по-неприятно.

Тръгнаха към голямата къща. Преди да стигнат обаче, Кинг свърна настрани, заобиколи конюшнята и мина през портата между дома на семейство Батъл и сградата за карета.

— Шон, къде отиваш? Савана трябва да е в голямата къща.

Без да й обръща внимание, Кинг продължи напред. Видя паркираната отпред кола, изтича по стъпалата и заблъска по вратата на сградата за карета. След малко чуха стъпки и вратата се отвори.

— Какво искате? — раздаде се женски глас.

— Може ли да влезем, Доротея? — попита Кинг.

Побърза да пъхне крак в процепа, в случай, че отговорът не го задоволи.

— Защо? — попита Доротея.

— Кайл Монтгомъри е мъртъв.

Доротея вдигна ръка към гърдите си и залитна назад като от удар.

— Аз… аз не познавам такъв човек.

— Знаем всичко, Доротея. Проследихме колата.

— Коя кола?

— Мерцедесът от гаража, с който си пътувала до „Афродизиак“.

Тя ги изгледа предизвикателно.

— Нещо бъркате.

— Губим време — каза нетърпеливо Кинг. — Видели са те да напускаш клуба, Доротея. Имаме свидетелка, която наскоро те е видяла да се качваш в колата и да потегляш около пет сутринта.

Предизвикателната гримаса на Доротея започна да се топи.

— Същата свидетелка те е чула да се караш с Кайл. Ти си извадила пистолет. Заплашила си го…

— Не съм заплашвала онзи дребен…

Доротея млъкна и пребледня, сякаш всеки момент можеше да припадне.

Кинг тихо каза:

— Сметнах, че би предпочела да поговориш с нас, преди да викнем полиция. Ако не, ще се обадим още сега.

— О, боже мой — прошепна тя.

За броени секунди маската на твърда жена рухна напълно и от очите й бликнаха сълзи. Кинг бутна вратата навътре и двамата влязоха.