Игра на часове

90

— Но кой е убил Боби Батъл и Кайл Монтгомъри? — попита Мишел.

Двамата седяха на кея на Кинг и се приличаха след утринната разходка с гребнете лодки.

— Все още нищо не ми идва наум. Може би съм изчерпал силите на малките сиви клетки при залавянето на Еди.

— Е, Доротея има най-силен мотив да убие Кайл.

— А е имала и възможност да убие Боби. Както може би и мотив. Той не е изпълнил своята част от уговорката да й припише по-голям дял от наследството.

Мишел изглеждаше смутена.

— Знам, че онази история за Реми и Хари беше измислица, но не ти ли се струва…

— Хари има желязно алиби. По времето на смъртта на Батъл той е изнасял лекция пред Вирджинското адвокатско дружество в Шарлотсвил.

Мишел въздъхна от облекчение.

— А Реми?

Този път Кинг се смути.

— Не знам, Мишел, просто не знам. Тя определено е имала основателна причина да пожелае смъртта му.

— Или пък е дело на някой друг, който иска да стане следващият господар на имението.

Кинг я изгледа странно и понечи да отговори, когато мобилният му телефон иззвъня.

Той прие обаждането, заслуша се и лицето му пребледня. После изключи.

— Лоши новини, нали? — плахо попита Мишел.

— Еди е избягал.

За всички от семейство Батъл бе осигурена денонощна охрана в дома им. Хари Карик, Кинг и Мишел се присъединиха към тях, тъй като не бе изключено и техният живот да е в опасност. Започна масово издирване в три щата, организирано съвместно от ФБР и местната полиция, но след два дни още нямаше и следа от Еди.

Кинг и Мишел пиеха кафе в столовата заедно със Силвия, Бейли и Уилямс. Разговаряха за последните събития.

— Еди има богат опит в живота на открито. И познава района по-добре от мнозина — изтъкна Бейли. — Почти цял живот е обикалял на лов из околностите. Може да се изхранва седмици наред.

— Искрено благодаря, Чип, много ме ободри — кисело каза Уилямс. — Ще открием негодника, но не мога да обещая, че ще го доведем жив.

— Не вярвам Еди отново да позволи това — каза Кинг.

— Не допускаш ли, че е избягал веднага от областта? — попита Мишел.

Кинг поклати глава.

— На много места шосетата са блокирани, а полицията наблюдава всички летища, гари и автогари. Полицейската кола, която открадна, беше открита захвърлена на един черен път. Мисля, че се е укрил из хълмовете.

Уилямс кимна.

— Най-добрият му шанс е да се спотайва, да промени външността си, доколкото е възможно, а когато шумът позатихне, да избяга.

Кинг не изглеждаше убеден.

— Не си ли съгласен? — попита Уилямс.

— Мисля, че е наблизо, но не по тази причина.

— А защо?

— Някой е убил баща му.

— И какво от това?

— Мисля, че Еди искаше сам да го убие. Според мен Боби трябваше да бъде последната жертва, ако оцелееше дотогава. — Кинг се озърна към Мишел. — Сам дойде при нас и разправяше колко се тревожела майка му, защото хората си мислели, че тя е убила Джуниър и съпруга си. Знаеше, че не е тя. Искаше да открием истинския убиец. Спомнете си вечерта, когато с Мишел го срещнахме в „Мъдрия джентълмен“. Той заяви, че баща му непременно трябва да живее.

— За да може да го убие — довърши Мишел.

— И какво ще прави, по дяволите? — попита Уилямс. — Ще хукне да гони човека, който е убил Боби? Та ние дори не знаем кой е той, Шон.

— Но ако започнем да го издирваме, ще имаме шанс да заловим Еди.

— Ще ви бъда благодарна, ако поне в моя дом се въздържите от обсъждане на плановете за залавяне и екзекуция на единствения ми син.

Всички се завъртяха и видяха на прага Реми. Тя рядко напускаше стаята си. Когато все пак излизаше, не разговаряше с никого, дори и с Хари. Носеха й храна в спалнята.

Кинг стана от стола.

— Извинявай, Реми, не забелязахме, че си тук.

— Разбира се, защо да съм тук? Едва ли ми се полага само защото това е моята къща и моята трапезария, а и чашите, в които пиете кафе, също са мои, ако случайно не сте забелязали.

Кинг се озърна към Уилямс.

— Знам, че положението е твърде неловко…

— Меко казано — прекъсна го тя.

— Просто задачата ни се облекчава, когато всички сте на едно място, Реми — каза Уилямс.

— О, радвам се, че на някои хора им е леко; аз определено не съм между тях.

— Можем да отидем на хотел — предложи Мишел, но Реми решително размаха ръка.

— Не искам да се говори, че пренебрегвам гражданския си дълг, дори ако това означава да загубя сина си.

Тя бавно излезе от стаята. Останалите се спогледаха нервно.

— Положението наистина е ужасно за нея — каза Силвия.

— Мислиш ли, че на някого от нас му харесва? — възрази Мишел. — Еди е масов убиец. Майка му ще трябва да се примири с тази мисъл.

Кинг се замисли, докато машинално сипваше още захар в кафето си.

— И като стана дума за това, надявам се всички да осъзнавате, че обвинението срещу Еди не е чак толкова непоклатимо.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — възрази Уилямс. — Той нахълта в дома на Хари маскиран, с емблемата на „Зодиак“, готов да избие всички ви. А сега избяга и при това уби един от помощниците ми.

— Прав си. Но тъй като не знаем какво се е случило между него и полицая, той може да претендира за самозащита или убийство по непредпазливост. Вратата на килията беше отворена и защитникът може да заяви, че полицаят се е опит вал да ускори хода на правосъдието, а Еди просто се е отбранявал. Сигурен съм, че е виновен за всички убийства — толкова сигурен, сякаш съм ги видял с очите си. Но не трябва да убеждавате мен, а непредубедените съдебни заседатели, вероятно дошли от другия край на щата или дори от друг щат. Къде са ви преките доказателства, че е извършил убийствата?

Уилямс настръхна.

— Ти сам ги изложи. Мотивите му, шифровият диск, упояването на Доротея.

— Това са догадки и фантазии, Тод — твърдо отсече Кинг. — Трябват ни конкретни доказателства, които да го свързват с престъпленията. Имаме ли ги?

Силвия се намеси.

— Ако ме бяхте попитали преди убийството на Джийн Робинсън, вероятно щях да отговоря отрицателно. Но на пода до нейното легло открих косъм със запазен корен. Не знам как е попаднал там, но цветът и видът му подсказват, че не е нито от нея, нито от съпруга й. Пратих го за изследване заедно с ДНК проба от Еди. Ако съвпаднат, значи имаме доказателства поне за това убийство.

— Само да ми падне в ръцете — каза Уилямс. — За нула време ще разполагаме със самопризнание.

— Ако ти падне в ръцете — уточни Мишел.

— Може да се крие, но рано или късно ще го заловим — заяви самоуверено полицейският шеф.

— Човекът, когото търси — каза Кинг. — Това е ключът. Намерим ли го, ще намерим и Еди.

— Наистина ли смяташ така? — попита Бейли.

— Не смятам, а знам — отговори Кинг. — Остава му още едно убийство. Само още едно. И ние трябва да стигнем до жертвата преди него.