Игра на часове

87

— Все още не разбирам как се досети, Шон — каза Уилямс.

Полицейският шеф, Силвия и Чип Бейли бяха дошли в кантората на Кинг и Максуел.

Преди да отговори, Кинг огъна един кламер във формата на триъгълник.

— Седем часа — каза той. — Седем часа, това ме накара да се замисля за Еди.

— Вече го спомена и преди — каза Уилямс.

— Но това не бе ключ в истинския смисъл на думата. Накара ме да се замисля за наркотика, с който упоиха Еди или по-точно той сам се упои.

— Морфинов сулфат — каза Мишел.

— Именно. Разговарях с експерт по лекарствата и научих, че една нормална доза от този медикамент поваля човека за интервал от осем до девет часа, освен ако няма склонност към употреба на твърди наркотици. Тогава ефектът отслабва. Е, Доротея беше тъкмо такъв потребител на наркотици. Смятам, че Еди я е упоил около два часа през нощта, след като са се любили. Но тъй като е развила устойчивост към наркотиците, морфинът имал по-слаб ефект. Всъщност тя се е съвзела почти напълно само след шест часа — точно когато Савана дошла да й съобщи за убийството на Сали.

— Но тя спомена, че всичко й било като в мъгла — напомни Бейли.

— Вярно, но вече се е отърсила от действието на наркотика. Ние си мислехме, че лъже, че се опитва да се прикрие. Еди обаче не е могъл да се упои с морфиновия сулфат, преди да убие Сали, да речем, някъде към шест сутринта. Той започна да се съвзема към три следобед, тоест около девет часа след вземането на медикамента, което е нормалното времетраене на упойващия ефект. Което би било възможно само ако е упоен след убийството на Сали. Смътното прозрение, което не ми даваше покой, се роди, когато стана дума, че Сали е била убита по-малко от седем часа след като ми разказа за Джуниър. Това ме накара да се замисля колко време е бил в безсъзнание Еди и времето просто не се връзваше. Особено ако се приеме, че и Доротея е била упоена, тъй като двамата се съвзеха с прекалено голяма разлика. Дори изградената й устойчивост към наркотиците не обясняваше подобно несъответствие.

Уилямс се плесна по бедрото.

— По дяволите, изобщо не се сетих. — Той вдигна дебелия си пръст срещу Бейли. — И ти също.

Кинг продължи:

— Ако убиецът беше някой друг, би трябвало да упои Еди доста време преди убийството на Сали, за да знае със сигурност, че Еди е в безсъзнание. Не би изчакал да го направи едва след смъртта на Сали. Каква полза? Обикновено убиецът бърза да се измъкне. Не би губил време да инжектира упойка някому просто така, без никакъв смисъл.

— Логично — призна Бейли.

— А седемте часа ме накараха да се замисля и за още нещо. Ако Сали беше убита заради онова, което ми каза само седем часа по-рано, значи в моя шлеп имаше бръмбари. Как иначе би могъл да узнае Еди толкова бързо? Само по един начин — като е проследил Сали до жилището ми и е подслушвал от колата. Трябваше да предприема нещо и аз си набавих ето това. — Той им показа малкото устройство. — Детектор за излъчвания на радиочестоти от един до три мегахерца. Има и циферблат с шестнайсет степени за силата на излъчване, тъй че лесно да засека къде е скрит микрофонът.

— Значи откри къде е, но не го махна? — попита Бейли.

— Да. Докато Еди вярваше, че получава реални сведения, можех да се възползвам, за да му заложа капан.

— Хари и Реми постъпиха много храбро, като се съгласиха да помогнат — каза Мишел.

— И двамата не знаеха, че е Еди, докато не чуха гласа му. Съжалявам, че поднесох на Реми тъй жестока изненада, но смятах за още по-жестоко да я натоваря предварително с истината.

— Изправи ме на нокти — призна Уилямс. — Нали разбираш, бяхме обкръжили цялата сграда, но все пак съществуваше риск да застреля някого.

— Сигурен бях, че няма да го направи. Особено след като разбра, че Хари няма нищо общо със смъртта на Боби. Еди играеше честно, не мога да отрека. Убиваше, но само с конкретна цел. За всеки случай обаче бях помолил Хари да си сложи бронирана жилетка. Малко издуваше костюма, но си струваше да поеме това неудобство. И, разбира се, в стаята имаше дванайсет въоръжени мъже.

Той отвори чекмеджето на бюрото и извади още един предмет.

— Какво е това? — попита Силвия, оглеждайки любопитно металната вещ.

— Шифров диск за разчитане на кодирани съобщения. Този модел е използван от южняшката армия през Гражданската война. Еди имаше подобен в ателието си. — Той завъртя диска. — Ако се отклониш само с едно деление, колкото е една минута върху часовниковия циферблат, целият смисъл на казаното се променя. Едно деление, нищо повече. Сигурен съм, че оттам е дошла идеята на Еди да променя показанията на часовника в зависимост от жертвата. Това би задоволило както инстинкта му на творец, така и неговото увлечение по историята на Гражданската война.

— Едно не схващам — възрази Бейли. — Той винаги имаше алиби. Проверихме. Например по времето, когато загинаха Кани, Пембрук и Хинсън, той е участвал в исторически представления.

— Да. Но през нощта участниците спят в колите си или разпъват палатки. Еди лесно е можел да се измъкне, без някой да забележи. Засякох по картата. При всяко убийство той е бил на не повече от два часа път с кола. Не би имал затруднения да се върне навреме за битката на следващия ден.

— Чакай малко — каза Бейли. — Разговаряхме с участници в тези възстановки. Те си спомниха, че пикапът на Еди е бил там буквално през цялото време. Това е документирано.

Кинг отговори:

— Не се съмнявам, че пикапът наистина е бил там. Но пикапът има и теглич за ремарке. Проверих. На двете възстановки, за които говориш, той е пристигнал без ремаркето за коня. Но може да е теглил друга кола близо до мястото на сражението, а после да я е скрил в гората. През нощта използва тази кола, за да стигне до мястото на убийството и да се върне, и всички са убедени, че не е напускал лагера, защото пикапът му си стои на място. Всъщност твърдо вярвам, че скоро ще намерим някъде скритата кола, с която си е служил.

— Господи — възкликна Силвия с тежка въздишка. — Били сме толкова слепи.

— Добре, Шон, вече обясни как си се досетил. Сега ни кажи още нещо. Защо Еди уби всички тези хора? — попита Уилямс.

— И на нормален човешки език, ако може — каза с усмивка Силвия, повтаряйки неговата фраза от моргата, когато говореха какво е причинило смъртта на Ронда Тайлър.

Кинг не се усмихна.

— Еди Батъл е много сложна личност. А този план е съзрявал в ума му много дълго. Мисля, че всичко започва от смъртта на неговия близнак.

— Боби — младши — каза Бейли. — Онзи, който бил роден с тежки мозъчни увреждания.

— Не, Боби — младши не е роден с мозъчни увреждания; роден е със сифилис. Уврежданията са настъпили по-късно.

— Сифилис? — възкликна Бейли.

Кинг взе от бюрото си две фотографии.

— Когато с Мишел бяхме в спалнята на Реми, Савана ни показа тази снимка на близнаците като бебета. Не можеше да ги различи. — Той вдигна другата фотография. — Това е снимката, която ни показа Мейсън — Боби — младши малко преди смъртта си. Промяната в чертите на лицето, признаците за хидроцефалия и проблемите със зъбите и очите са много отчетливи. Заразил се е от майка си още в утробата.

— Деформирани зъби, атрофия на очния нерв — каза Силвия, оглеждайки снимката на младежа. — Но как се е заразила Реми?

— От своя съпруг. Или е бил в заразен стадий при зачеването на близнаците, или е имал полов контакт с Реми през първите месеци на бременността.

— А сифилисът минава през плацентата — глухо прошепна Силвия.

— Точно така. В крайна сметка Боби — младши получава увреждания на мозъка и другите органи, тъй като болестта не е лекувана. По-късно умира от рак, но съм сигурен, че сифилисът жестоко е поразил защитните сили на организма му.

— Но защо не са го лекували? — попита Силвия.

— Имах много неприятен разговор с Реми на тази тема. Тя каза, че когато синът й почнал да проявява странни симптоми, Боби отказал да заведе момчето на лекар. Дори не признавал, че е болно. Навярно не е признавал дори пред себе си, че има сифилис, тъй като по всичко личи, че самият той не е потърсил лечение. Така или иначе, когато Реми потърсила медицинска помощ, вече било твърде късно. Болестта нанесла непоправими увреждания. Не забравяйте, било е преди повече от трийсет години и нивото на тогавашната медицина не може да се мери с днешното. Тя живее от години с тази вина.

— Не мога да повярвам, че жена като Реми не е завела сина си веднага на лекар — каза Мишел.

Силвия добави:

— И аз си мислех същото.

— Струва ми се, че много неща не знаем за Реми и нейните отношения със съпруга й — каза Кинг. — Какво да мислим за жена, която говори с гордост и възхищение за съпруга си, но не носи венчалната халка и изобщо не се интересува дали ще си я върне? Никога няма да разкрием докрай тази загадка.

— Но по-късно Савана се е родила съвсем здрава — изтъкна Бейли.

— По това време Боби вече не е бил в заразния стадий, а Реми се е излекувала от сифилиса години по-рано. — Кинг прибра снимките и продължи: — Исторически погледнато, един от основните начини за разпространение на болестта е чрез сексуално общуване с проститутки. Както знаем, Боби се славеше, че посещава подобни жени. Той се е заразил от проститутка и е прехвърлил болестта на Реми, която неволно я е предала на Боби — младши. Тъй като с Еди не са били еднояйчни близнаци, двата плода са имали различна амниотична течност. Вероятно затова Еди не е заразен.

— И Еди е узнал всичко това? — попита Бейли.

— Да, макар че не съм сигурен как. Според мен отдавна е бил наясно каква е истината. Като буре с барут, готово да избухне. Освен това смятам, че е изпитвал огромна вина. Разбирал е, че само по късмет не споделя същата участ. А всички разказват колко обичал брат си.

— Значи Ронда Тайлър е била… — започна Уилямс.

— Символичен начин за Еди да накаже проститутката, която преди толкова години заразила баща му и тъй обрекла брат му на смърт. Тайлър е имала огромното нещастие случайно да срещне Еди.

— Необичайното сбръчкване на аортата и мозъчните увреждания при Боби. Всичко това говори за сифилис — каза Силвия с дълбока печал и закри очи.

— Не си знаела какво да търсиш, Силвия — меко каза Кинг. — А тези симптоми могат да бъдат предизвикани и от други болести.

Мишел на свой ред подхвана обяснението.

— Стив Кани е трябвало да умре заради връзката на майка му с Боби, от която е роден. Майката вече била мъртва, тъй че Стив трябвало да бъде пожертван на нейно място.

— Еди е много привързан към Реми — каза Кинг. — Сигурен съм, че е смятал незаконното дете за плесница в лицето й. А Джанис Пембрук просто е попаднала на неподходящото място в неподходящото време.

— Едно деление встрани — подхвърли Бейли.

— Именно. Същото се отнася и до Даян Хинсън. Едно деление встрани, за да прикрие следите си и да разкъса връзката между жертвите.

— Ами Джуниър Дийвър?

— Еди смятал, че той е ограбил майка му. Достатъчна причина. Когато узнава, че е сбъркал, той си отмъщава на Сали. Виждате чувството му за честна игра и възмездие, колкото и да е изопачено. Калните следи в тяхното фоайе трябваше да ми подскажат, че е бил той. Савана каза, че не е мърдала от вратата, а навсякъде имаше кални следи. Не са били от нея, а от ботушите на Еди. Той е гонил секундите. Нямал представа кога Доротея ще се опомни от наркотичния ефект, а трябвало да бие морфин и на себе си. Навярно дори не е забелязал калта. Както личи от побоя на мъртвата Сали, бил е леко обезумял.

— Леко! — възкликна Уилямс.

— А после прехвърля вината върху Харолд Робинсън. Не знам защо е избрал точно него.

— Чакай малко. Значи мъжът, видян от момченцето, е бил Еди? — попита Мишел.

— Да.

— Защо Еди не е убил и детето?

— Може да си е помислил, че ако детето повярва, че е видяло баща си, това заздравява обвинението срещу Робинсън. Както и стана. А може би въпреки всичко не е намерил сили да убие дете. Както казах, Еди е много сложна личност.

— Искаш да кажеш чудовище — поправи го Уилямс.

— Доротея знае ли? — попита Силвия.

Бейли кимна.

— Съобщих й. Реми и Савана бяха заедно с мен. Нещастна фамилия, казвам ви.

— Но защо Еди имитираше знаменити серийни убийци? — попита Уилямс.

Кинг кимна към Бейли.

— Мисля, че това е било насочено срещу теб, Чип.

— Срещу мен?

— Звучи логично, ако е искал да се похвали с превъзходството си. Да те победи там, където си най-добър.

— Но защо? Ние бяхме приятели. Аз му спасих живота.

— Не, ти си провалил неговия заговор за отвличане.

Бейли скочи от стола.

— Какво?

— Сигурен съм, че той е уредил собственото си отвличане. Наел е човека, когото си убил. Искал е да накаже Боби за смъртта на брат си, а единственият начин, който можел да измисли един двайсетгодишен колежанин, бил да го удари в портфейла с пет милиона долара. Не се съмнявам, че точно той е горил пари след смъртта на съучастника си. Не е искал баща му да ги получи обратно. Но нямал време. Трябвало да се завърже и да се престори на зашеметен, преди да нахълтате. Както казах, той отдавна е изпитвал ненавист към баща си.

— Невероятно — възкликна Бейли и бавно седна. — Невероятно — повтори той. — Значи през всички тези години само се е преструвал, че всичко е великолепно, а всъщност ме е мразил от дън душа.

— Еди е талантлив артист и лъжец. Нека го кажем другояче: смятай се за голям късметлия, че не те намерихме с часовник на китката.

— Господи! — ахна агентът от ФБР.

— Но, Шон — намеси се Уилямс, — минали са двайсет години между отвличането и тези убийства. Какво е тласнало Еди към действие?

— Според мен инсултът на баща му. Може би се е страхувал, че Боби ще умре, преди да му покаже своята представа за правосъдие. Не съм сигурен, но едва ли става дума за съвпадение.

— И сега какво? — попита Мишел.

— Утре в съда ще му предявят обвинение — отговори Уилямс.

— Несъмнено процесът ще се гледа в друг окръг — каза Кинг. — Ако изобщо се стигне до процес.

— Мислиш, че ще го оправдаят поради невменяемост? — попита Уилямс. — Няма начин. Мръсникът знаеше много добре какво върши.

— В известен смисъл той прогонваше демони, които са го преследвали почти през целия му живот — каза Кинг. — Не оправдавам нито едно от деянията му и ако получи смъртна присъда, тъй да бъде. Но ако Боби Батъл не беше негов баща, едва ли щеше да се случи всичко това.

Дълго мълчаха и се гледаха.

— И единствено по Божия милост крача по света — прошепна едва чуто Силвия.