Игра на часове

88

Когато на следващата сутрин откараха Еди Батъл до съда под охраната на щатски полицаи и агенти от ФБР, тълпата от граждани и журналисти се оказа тъй огромна, че конвоят не успя да премине. Случаят бе разпалил общонационален интерес и сякаш всички хора от петте околни щата бяха пристигнали да зяпат. Множеството изглеждаше разгневено.

— Мамка му! — изрева Уилямс, гледайки тълпата от челната кола. — Точно от това се боях. Откакто тръгна новината за залавянето на Батъл, непрестанно получаваме смъртни заплахи срещу него. — Той огледа навалицата, преграждаща пътя. — И няма как да разберем дали някой там не носи оръжие. — Уилямс присви очи към група здравеняци, застанали до камионетки със строителни материали в каросериите. — Онези там сигурно са от приятелите на Джуниър и май не идват да погалят Еди по главата.

— Няма ли подземен вход към съдебната сграда? — попита Бейли, който седеше зад Уилямс.

— Да не мислиш, че щях да вися тук, ако имаше? Може би трябва да се върнем в затвора и да изчакаме страстите да се уталожат.

— Да се уталожат! И за месец няма да стане. По-добре да приключим още сега, докато разполагаме с хора.

Уилямс огледа още веднъж тълпата, после кресна в радиостанцията:

— Добре, да се движим по средата на улицата. Карайте бавно. Не искам да ни съдят, че сме прегазили някого. Ще спрем на затревената площ точно до стълбището. Излизате и поемате охраната на района. Искам железен обръч, разбрахте ли? После отваряме вратите и бързо го вкарваме за предявяване на обвинението. Но преди да излезе, ще разпръснем тая проклета тълпа и ще изгоним колите на медиите. Това непременно ще го направим, по дяволите.

— Ще си създадеш голям проблем с Първата поправка, Тод — каза Бейли.

— По дяволите Първата поправка! Трябва да опазя затворника жив. Та ако ще всички наоколо да искат да го екзекутират.

Полицаите отцепиха района, колата спря пред съда и Еди Батъл бе изтикан към сградата, обсипан с дъжд от крясъци и обидни думи, а също и с бутилки, камъни и кутии от бира. За щастие нямаше куршуми.

Служебните адвокати на Батъл го посрещнаха пред съдебната зала. Поговориха накратко и влязоха вътре, където Еди се обяви за невинен. Защитникът му не поиска освобождаване под гаранция, а и подобна молба едва ли би била приета сериозно. Може би адвокатите се бояха, че ако излезе на свобода, току-виж, дошъл да ги посети някоя нощ.

— Ще поддържаме връзка — каза главният служебен защитник, висока, достолепна жена със старомодна прическа.

— Не се и съмнявам — отвърна Еди, чието силно тяло сякаш всеки момент щеше да пръсне по шевовете оранжевия затворнически гащеризон. — Как мислите, дали ще можете да ме измъкнете на свобода за добро поведение?

Еди и охраната му поеха обратно към изхода, но бяха спрени от Уилямс и Бейли много преди да стигнат до вратата.

— Навън бушува истински бунт — каза Уилямс. — Преди да го изведем, ще трябва да възстановим реда. Заповядах да използват сълзотворен газ, ако народът не се разпръсне доброволно.

Еди се усмихна.

— Изглежда, наистина съм разбунил духовете на Райтсбърг, Тод.

— Млъквай! — изкрещя Уилямс, но това не изтри усмивката от лицето на Еди. Напротив, тя стана още по-широка.

— Виж какво, Тод, ти трябва да ме пазиш. Не може да им позволиш да ме убият, инак медиите много ще се ядосат. Не бива да им отнемаш зрелището. Помисли за рейтингите. Помисли за печалбите от реклама.

— Казах да млъкваш!

Уилямс прекрачи към него, но Бейли застана между тях.

— Не върши глупости, Тод. Не си го и помисляй.

— Хей, много ти благодаря, Чипи — каза Еди. — Винаги си бил толкова добър приятел.

Бейли се завъртя и посегна към пистолета си. Този път се намеси Уилямс.

— Добре, Чип, няма да му позволим да ни провокира. — Той изрева на двама от помощниците си: — Отведете го в килията на втория етаж. Ще дойдем да го приберем, когато овладеем положението отвън.

— Успех — подвикна Еди, докато полицаите го отвеждаха. — Гледайте да не ме разочаровате.