Игра на часове

61

Кинг и Мишел се срещнаха пред „Афродизиак“ с Тод Уилямс и двама от помощниците му. Малко по-късно вече бяха в кабинета на Лулу и я разпитваха за тайнствената наемателка на стаята и посещенията на Кайл при нея. Отначало тя отрече да знае каквото и да било, но накрая призна, че наскоро е виждала Кайл в клуба.

— Но не знам коя е дамата — каза Лулу. — Тя не работи тук. Сигурна съм.

— Да не си се захванала с благотворителност, та даваш безплатен подслон на богати наркоманки? — попита подигравателно Уилямс.

— Изобщо не подозирах какво става. Тя плати за стаята в брой. Мислех си, че просто иска някъде да отседне.

— Всяка вечер ли беше там?

— Всъщност не съм проверявала. Изискваме документ само от тези клиенти, които идват да гледат момичетата или да пият. Но тук имаме също така ресторанти, кафета и бизнес център. В тия заведения може да влезе всеки. Входът при нас е свободен — добави разпалено тя.

Кинг поклати глава.

— Не се занасяй, Лулу. Нима твърдиш, че изобщо не си разговаряла с тази жена, когато е дошла за пръв път? Как разбра какво иска, по дяволите?

— Тя ми остави пари и бележка, че иска тази стая. Само тази и никоя друга.

— А ти какво направи? Просто й даде стаята, без да разпитваш?

— Та това е само стая, Шон! А парите са си пари. Не личеше тя да върти там някаква престъпна дейност. Идваше само нощем. През деня почиствахме стаята както всички останали. Никога не забелязахме нещо особено. Знам, че звучи малко шантаво, и признавам, че бях любопитна. Всъщност когато онази жена започна да идва, аз си отварях очите на четири. Но тя нито вдигаше шум, нито създаваше неприятности. Освен онзи Кайл никой не я посещаваше.

— Ти виждаше ли я как идва и си отива?

— Понякога. Но тя винаги носеше шал, дълго палто и тъмни очила.

— И това не те накара да се усъмниш? Изобщо ли не се опита да разбереш коя е? Например да изчакаш кога ще си тръгне и да я проследиш.

— Естествено, имах подозрения, но не съм от онези, дето се месят в чуждите работи. Живей и остави другите да живеят — това е моят девиз. Наемаше отделна стая и държеше никой да не узнае коя е, но пък си плащаше доста добре за удоволствието. Толкова знам. Нямам намерение да си прогонвам клиентите — добави предизвикателно тя.

— Само че Кайл Монтгомъри е мъртъв, може би убит, и това поставя нещата в съвсем нова светлина — каза Уилямс.

Лулу го изгледа нервно.

— За пръв път чувам. Определено не е убит тук, тъй че не виждам какво общо има заведението.

— Е, тогава нека да те просветля — каза полицейският шеф. — Имаме свидетелка, която твърди, че тук е протекла много разгорещена свада между Кайл и онази жена. Знаем, че той й е носил медикаменти, откраднати от лекарския кабинет, където работеше.

— Нищо не знам.

Уилямс продължи:

— И тъй, наскоро между двамата избухва караница, а снощи Кайл умира.

— Добре де, аз не съм го убила и не знам коя е дамата.

— Тя беше ли тук снощи?

— Не, доколкото знам. Във всеки случай не съм я виждала.

— Кога я видя за последен път?

Лулу се замисли.

— Не съм сигурна. — Тя настръхна. — Имах си други грижи, включително и да погреба съпруга си.

— Ще трябва да разпитаме всички, които снощи са били тук и може да са я видели.

— Някои от хората ще дойдат на работа доста по-късно.

— Тогава искам още сега да видя стаята и да разпитам онези, които в момента са тук.

Лулу го изгледа нервно.

— Веднага ли?

— Да не би да има проблем?

— Не, просто някои танцьорки от нощната смяна още спят.

— Спят ли? Вече е два и половина следобед!

— Те танцуват до разсъмване.

— Добре, да започнем с другия персонал, но междувременно искам да събудиш онези момичета и да ги поканиш на разговор с нас. Разбра ли, Лулу?

— Разбрах — бързо отговори тя.

Докато излизаха, Мишел се озърна и видя как ръката на Лулу потъва в едно от чекмеджетата на бюрото — също както при предишното им посещение.

Когато се озоваха в коридора, Мишел каза:

— Тод, искаш ли да събереш хората сам и да започнеш разпита? Ние с Шон ще поогледаме наоколо.

— Добра идея. По-късно ще обменим сведения.

— Какво става? — попита Кинг, след като полицейският шеф се отдалечи заедно с помощниците си.

— Ела бързо.

Мишел го изведе навън зад сградата, където видяха стълба, водеща към втория етаж. Прикриха се зад един контейнер за смет и зачакаха. След около минута търпението им бе възнаградено. Неколцина мъже — някои с преметнати на ръка палта, други чорлави, с разкопчани и раздърпани ризи — изскочиха от вратата на втория етаж, спуснаха се по външното стълбище, насядаха в паркираните наблизо коли и бързо потеглиха.

Кинг и Мишел се спогледаха.

— Изглежда, че „Афродизиак“ си оправдава името. Хубава плячка, Мишел.

— А проституцията е начин за докарване на странични доходи — добави Мишел. — Какво ще правим сега?

— Мисля, че се налага още един разговор с Лулу.

— Мъртъв съпруг и три деца. Знам, че е престъпление, Шон, но не ми допада идеята да я пратим в затвора.

— Може би ще успеем да я убедим, че е тръгнала по лош път.

Когато след малко Лулу се върна в кабинета си, Кинг седеше зад бюрото, а Мишел стоеше до него.

— Какво търсите тук? — кресна Лулу.

Вместо отговор Кинг бръкна в чекмеджето и натисна звънеца, който бяха открили.

— Надявам се това второ предупреждение да не обърка момичетата. Всички мераклии вече напуснаха свърталището.

Лулу зяпна смаяно, но бързо се опомни.

— Какво означава това?

— Сядай, Лулу — нареди Кинг с твърд глас. — Дошли сме да ти помогнем. Но ако се опиташ да ни баламосваш, просто ще кажем на Тод да дойде и да поеме нещата в свои ръце. И тогава вече нищо няма да зависи от нас.

Лулу ги изгледа свирепо, но накрая седна и неспокойно отпусна ръце в скута си.

— Ако искаш, можеш да запалиш. Няма да свършим скоро.

Лулу запали цигара, вдъхна дълбоко и издуха дима през ноздрите.

Кинг се облегна назад.

— Добре, обясни ни положението.

— Не е каквото си мислите — каза Лулу.

— Твърде умна си, за да го уредиш по стария начин. Сигурен съм, че си измислила нещо много оригинално. Чакам с нетърпение да узная.

Лулу ги изгледа нервно.

— Години наред се трудих денонощно, за да създам това заведение. Заради работата понякога пренебрегвах децата и Джуниър. Хванах язва, свикнах да пуша по две кутии на ден. Да, притежавам само малка част от клуба, но на практика аз го управлявам. Моите партньори през повечето време са във Флорида. Но непрекъснато ме притискат да вдигам печалбата, та да си купуват по-големи яхти и по-красиви съпруги. Още, още, още — само това чувам.

— И ти измисли как да използваш танцьорките допълнително?

— Всъщност предложението дойде от партньорите ми. Аз не исках, но те настояха. Намекнаха, че ще намерят по-сговорчив управител и ще ме изхвърлят. Но се разбрахме момичетата да го вършат само по свое желание — за това бях категорична. — Тя се поколеба, после добави: — Ако знаехте само…

— Лулу, както каза Шон, дошли сме да ти помогнем — успокои я Мишел.

— Защо? — изкрещя внезапно Лулу. — Какво ви засяга?

Кинг отговори:

— Защото смятаме, че си добра по душа и имаш три малки деца, които се нуждаят от теб. Живяла си под ужасно напрежение, а съвсем наскоро остана вдовица. Даваме ти дума, че каквото кажеш, ще си остане между нас.

Лулу въздъхна дълбоко и започна:

— Нито едно от момичетата не получава пари на ръка. Ние… ние създадохме нещо като клуб. Членовете плащат начална такса, за да се включат, след това месечни вноски въз основа… ами, въз основа на консумацията. Заприходяваме средствата като постъпления от делови срещи.

— Е, определено сте направили оригинален принос в теорията на бизнеса — каза Кинг. — Продължавай.

— Таксата е доста голяма, тъй че клиентелата да бъде ограничена и на определено ниво.

— Превод: богати момчета, търсещи възможности за малко креватна гимнастика — отбеляза Кинг.

— Така или иначе, чрез клуба те имат достъп до момичетата само по предварителна уговорка. Членовете си служат със специални пароли, чрез които уверяват момичетата, че всичко е наред. Всички вземат предпазни мерки, а опасните изпълнения са забранени. Който си позволи грубости с някое момиче, бива изхвърлен веднъж завинаги. Но досега не сме имали проблеми. Танцьорките, които участват, получават допълнително заплащане.

— Много изобретателно, но все пак незаконно, Лулу. Тази история може да сложи точка на клуба и да те прати в затвора.

Лулу запали нова цигара и пребледня, сякаш всеки момент щеше да й призлее.

— Знам — каза тя с треперещ глас. — Господи, още отначало си знаех, че е пълна глупост.

— А звънецът в твоя кабинет е свързан със стаите, та ако има проблем, да предупреждаваш момичетата и техните клиенти да се оттеглят през задната врата.

— Да — призна безпомощно Лулу. — Освен това мои хора държат и предния вход под око.

— В такъв случай как е влязъл Кайл?

— Дамата ми остави негова снимка и бележка, че е наше момче. — Лулу изгаси цигарата. — Но мога да ви кажа едно. Някой следеше Кайл през онази вечер, когато го видях. Един от моите наблюдатели ми каза за това.

— Била е Силвия Диас — лекарката, при която работеше Кайл.

— Името ми звучи познато.

— Тя е местният съдебен лекар. Ползвали сте услугите на един и същ гинеколог, преди да го смениш.

— Не съм си сменяла гинеколога.

— Добре де, важното е, че именно тя видяла Кайл тук и го чула да се кара с жената. — Кинг помълча. — Ще трябва да сложиш край на тази история, Лулу. Още от днес, преди всичко да се е срутило върху теб.

— Ще трябва да върна началните вноски. Това са много пари.

— Не, не трябва. Те съзнателно са участвали в незаконна дейност. Кажи им, че днес са се отървали по чудо. Кажи им, че ако върнеш парите, по-късно полицията ще може да проследи у кого са попаднали сумите. Сигурен съм, че ще зарежат парите, за да избегнат риска. — Той я изгледа втренчено. — Това е единственият ти изход, Лулу.

Тя най-сетне кимна.

— Още днес ще се обадя на всички.

— И разговаряй с партньорите си от Флорида. Обясни им, че дългата ръка на вирджинския закон стига далеч на юг. Ако не искат да загубят яхтите и мацките, нека да те оставят на мира и да печелят кротко от танци и бира. Не се съмнявам, че и от това падат добри пари. — Кинг стана и кимна на Мишел да си тръгват. — А след като Реми обеща да ти помогне за децата и за строежа на къщата, може би ще е най-добре да не се заседаваш толкова тук и да отделиш повече внимание на дома си. Приеми го като приятелски съвет.

Докато излизаха, Лулу подвикна след тях:

— Слушайте, много съм ви задължена. Само кажете какво мога да направя за вас.

Кинг се обърна.

— Просто сметнах, че заслужаваш поне веднъж да ти провърви. Успех.

Двамата пак понечиха да си тръгнат, но спряха, защото Лулу отново подвикна:

— Знам каква кола кара онази жена. Веднъж я видях.

— И ние знаем. Стар открит мерцедес.

— Не просто мерцедес, а истинска класика — роудстър 300 SL от 1959 година.

— Откъде знаеш? — попита Мишел.

— Един от моите партньори е маниак на тема автомобили. Има цял куп разкошни коли, които държи в Неапол. От него научих много. Тази, която кара дамата, е същинска прелест. Струва цяло състояние.

Кинг тихичко промърмори нещо.

— Лулу, смятай дълга си за изцяло платен. Хайде, тръгваме.

Той сграбчи ръката на Мишел и я дръпна към вратата.

— За къде бързаме? — попита тя.

— Мисля, че знам къде да намерим тази кола.