Игра на часове

56

На следващата сутрин Кинг и Мишел трябваше да се срещнат с Реми.

По пътя Кинг разказа на Мишел за разговора си със Силвия.

— Рано тази сутрин разговарях с Тод. Днес ще отиде да прибере Кайл.

— Имаш ли представа коя е тайнствената жена?

— Според мен най-простото е да отидем в клуба и да попитаме. Ако е редовна клиентка или работи там, все някой ще знае.

Мишел на свой ред му разказа за възстановка.

— Беше изумително, участваха стотици хора, видях невероятни неща. Разбираш ли, цареше пълен хаос, сякаш гледах истинска битка. Еди смята, че може да пуснат по местната телевизия част от филма, който заснеха.

— Аз всъщност съм посещавал две-три подобни представления. Още докато работех в тайните служби, имах приятелка, чийто брат страшно си падаше по тях. Имаше цял музей с вещи от времето на Гражданската война. Мускети, униформи, саби, дори комплект хирургически инструменти за ампутиране.

— Еди се представи страхотно. Този човек има невероятни способности и въпреки това няма грам самочувствие.

— Какво да се прави, не е лесно да растеш в сянката на подобен баща.

— Да, но и той е постигнал немалко в живота. И макар да изглежда грубоват, би трябвало да го чуеш как говори за брат си. Всъщност в някои отношения той може да се окаже най-изключителният от цялото семейство.

Кинг я изгледа въпросително.

— И казваш, че те е откарал до вкъщи? Само двамата?

— Би ли престанал с намеците? Между нас няма нищо и няма да има.

— Радвам се да го чуя, защото в момента само това ни липсва — Доротея или, пази боже, Реми Батъл да ни погне със заредена пушка.

Еди ги чакаше пред главния вход на голямата къща.

— От един час се мъча да изкопча от нея какво е имало в онова тайно чекмедже, но не постигнах абсолютно нищо — докладва той.

— Е, щом не иска да каже на теб, едва ли ще сподели с нас — въздъхна Кинг.

— Може пък да е поомекнала след моя разпит. Сега ви чака на задната тераса. Кафето е топло, Мейсън го донесе преди малко заедно със солени бисквити.

Еди ги придружи до терасата. Реми пишеше нещо, но когато се приближиха, затвори бележника — изящна старинна вещ с метална закопчалка и катинарче — и го прибра в джоба на жакета си.

Докато Кинг поздравяваше Реми, Еди кимна на Мишел да се приближи и прошепна в ухото й:

— Когато приключите тук, ела в ателието ми; то е точно зад сградата за карети. Имам да ти покажа нещо.

Той се отдалечи, а Мишел се обърна и срещна проницателния поглед на домакинята.

— Чух, че си ходила да гледаш как Еди си играе на войник — бавно изрече Реми.

Мишел седна до нея. Кинг наля кафе на тримата.

— Определено е много добър — отбеляза Мишел. — Нямах представа, че тия представления изискват такава всеотдайност.

— Еди се включи, защото баща му проявяваше интерес към тях. В действителност не вярвам да го вълнуват чак толкова много.

— Е, на мен пък ми се стори, че беше направо щастлив.

— Външността понякога лъже, нали?

Двете жени кръстосаха погледи. Настана дълга, тягостна пауза.

Най-сетне Кинг наруши мълчанието.

— Ти извърши истинско чудо, Реми.

— В смисъл?

— В смисъл, че превърна омразата на Лулу в приятелство.

Реми небрежно махна с ръка.

— Просто бях сбъркала и си признах. Недей да го представяш като някаква велика проява на благородство.

— И какво те насочи към извода, че си сбъркала? — попита Мишел, докато посягаше да си вземе солена бисквита.

Реми взе чашката си и отпи глътка кафе, преди да отговори.

— Направих на Джуниър предложение, което не можеше да отхвърли. Но той отказа. А после го убиха. Близко е до ума, че нещата са много по-сложни, отколкото предполагах.

— Но въпреки всичко Джуниър може да е бил замесен — каза Кинг. — Нещо повече, може тъкмо затова да са го убили.

Реми го изгледа строго.

— Нали точно ти положи големи усилия да ме убедиш, че той е невинен? Или тогава съм разговаряла с някой друг Шон Кинг?

— Просто си играя на адвокат на дявола.

— Вярно, бях забравила, че си адвокат. Сам виждаш защо мразя цялата ви порода.

— В такъв случай много се радвам, че зарязах професията. Не бих искал да си ми враг.

— Не ти го препоръчвам — грубо отсече Реми.

— Доколкото разбрах, ти много държиш да си върнеш още нещо освен бижутата и парите.

— Еди вече ме разпита, Шон — отвърна Реми. — А щом не казах на него, сто на сто няма да кажа и на теб.

— И няма да отстъпиш? — попита Кинг с много сериозен глас. — Нима би рискувала да загинат още хора?

— Имам си причини.

— Дано да са страшно вкусни, но мисля, че си не само егоистична, а и късогледа.

— Не съм свикнала да ми говорят така — повиши тон Реми.

— Често губя доброто си възпитание, когато разследвам убийство — отговори твърдо Кинг. — И мисля, че правилно оценявам кое е по-важно.

— Съдържанието на гардероба ми не може да има нищо общо с убийството на когото и да било.

— Съпругът ти и Джуниър може да са убити от един и същ човек. Ако е тъй, не виждам друга връзка, освен обира.

— Не може да бъде, не може — възрази упорито Реми.

— И няма да ни оставиш да преценим сами?

— Не, няма — заяви категорично тя.

— Добре тогава, да се върнем на въпроса, заради който дойдохме. Еди казва, че злите езици ти приписват вината за убийствата на Боби и Джуниър. Казва още, че това те съсипва.

— Еди говори твърде много. А уж съм го учила, че две от най-важните човешки черти са сдържаността и търпението.

— Но не са по-важни от обичта — каза Мишел. — А той те обича.

— Знам! — отсече Реми.

— Ако се тревожи за теб, трябва да има причина — настоя Мишел.

— Еди все се тревожи за дреболии.

— Реми, не можем да ти помогнем, ако не си откровена с нас — настоя Кинг.

— Не съм казвала, че ми трябва вашата помощ.

— Добре. Между другото, къде беше, когато убиха Джуниър?

— Все още никой не ми е казал кога точно са го убили.

След като Кинг й обясни за времето на убийството, тя се позамисли.

— Бях тук, по-точно в стаята си. Четях.

— Някой може ли да потвърди?

— Да, аз.

На прага стоеше Мейсън.

— Онази вечер бях в къщата до десет вечерта. През това време мисис Батъл не е излизала от стаята си.

Кинг се вгледа в него.

— Благодаря ти, Мейсън. — Докато икономът излизаше, той отново се обърна към Реми. — Хубаво е да имаш толкова добри и верни служители, нали? Последен въпрос: защо венчалната халка беше в чекмеджето, а не на пръста ти?

Реми не отговори веднага. Кинг я гледаше втренчено и чакаше отговор. Най-сетне тя каза:

— Пръстенът е символ на обич и вярност.

— Да — насърчи я Кинг.

— Ти каза, че това е последният ти въпрос. Надявам се да намериш изхода.

Когато излязоха, Мишел каза:

— Шон, знаеш, че Реми не е убила Джуниър.

— Да, знам. Но видях Мейсън да излиза на терасата. Исках да чуя от него къде е бил той по това време.

— Хитър ход.

— Дори по-хитър, отколкото се надявах, защото той каза, че Реми не е излизала от стаята си.

— В смисъл?

— В смисъл, че Мейсън няма алиби за времето, когато е убит Джуниър.

— Наистина ли го смяташ за заподозрян?

— Естествено, Мишел. Той е на възраст, но е все още едър и силен, тъй че би могъл да нападне Джуниър. А ти навярно забеляза, че убиецът не изрече нито дума пред нас. Използваше само лазерния прицел, за да дава нареждания.

— Защото, ако бе заговорил, щяхме да разпознаем гласа му?

— Именно. Освен това той излъга за причината Реми да не носи халката си.

— И като стана дума, опечалената мисис Батъл беше много откровена в отговора си. Няма ли обич и вярност, няма халка. Но въпреки всичко е останала негова съпруга.

— За жалост много бракове са точно такива. Е, поне вече се отърва от него.

Стигнаха до колата на Кинг.

— Ще отскоча до ателието на Еди — каза Мишел.

— Аз отивам да видя дали Сали ще се окаже по-словоохотлива от работодателката си. Като свърша с нея, ще дойда при Еди.

— Какво очакваш да ти каже Сали?

— Омръзна ми от мълчание по този случай — отвърна отсечено Кинг. — Тъй че дано да има адски добро обяснение защо се навърташе около гроба на Джуниър.

— Шон Кинг, знаеш ли, че си много секси, когато се ядосаш?

— Така разправят — каза Кинг и се отправи да търси Сали.