Кристалната пещера

Глава 17

Когато каретата спря в двора на Грейстоун, Емералд отвори очи, протегна се чувствено и бързо се надигна. Кратката дрямка я бе освежила, затова бодро скочи, изтича пъргаво по стълбите и влезе.

Кейт Кенеди я посрещна с ръце на хълбоците.

— Крайно време беше! — Погледна вечерната рокля. — Да не би онзи дявол да ви е държал будна до сега?

— Прекарахме нощта на Мериън Роу.

Кейт завъртя очи.

— Значи въпросът ми си остава в сила.

Емералд бе започнала да оценява циничното остроумие на Кейт.

— Кейт, умирам от глад. Иди и опустоши кухнята на Мери Малоун, а през това време аз ще видя как се справя госпожа Макбрайд. После се качи горе да ми помогнеш да се преоблека. Ще ти разкажа каква великолепна вечер прекарах!

На Шон му бяха нужни няколко минути, за да придобие приличен вид и да слезе от каретата. После се запъти направо към горния етаж. Всичките му сетива бяха изпълнени с усещането за Емералд. Жадуваше да я вкуси! Да се наслади докрай на прелестите й! Възнамеряваше да прекара целия следобед, посветен на тези порочни занимания.

Прекоси бързо стаята си и отвори междинната врата. Знаеше, че тя първо ще свали пурпурната си рокля и не искаше да пропусне гледката.

Чака цяла вечност, но Емералд не се появяваше. „Къде, по дяволите, се мотае?“ Десетина минути крачи нагоре-надолу из стаята, после реши да оползотвори времето си и да се съблече. Остави обаче междинната врата леко открехната; не искаше да се лиши и от най-малката подробност.

Изведнъж, за негов ужас, спалнята на Емералд се изпълни с жени. Чу гласа на госпожа Макбрайд и хихикането на помощничките й. Едва сдържа гнева си, искаше му се всички да пропаднат вдън земя. Пое дълбоко дъх, укроти гнева си и се смъмри за проявеното нетърпение. Ала отново изпадна в отчаяние, тъй като видя купчината дрехи върху леглото на Емералд, които явно очакваха нейното одобрение.

Кейт Кенеди приближи до леко открехнатата врата. Погледът й се плъзна с одобрение по мускулестото гъвкаво тяло на господаря й.

— Май ще е по-добре да се облечете. Тя има да пробва много дрехи, преди да се заеме с вас — заяви икономката и твърдо затвори вратата под носа му.

„Проклети жени!“ Всички се бяха наговорили против него. Бавно и неохотно Шон си обу панталоните и отвори гардероба, за да извади чиста риза. Знаеше, че трябва да потърпи още малко. Нима не бе завършил най-доброто училище по търпение? Трябваше само да се съсредоточиш върху това, което желаеш, да знаеш с абсолютна сигурност, че ще го получиш и да се възползваш от всяка възможност, която би ти помогнала да постигнеш целта си.

Засмя се на собствената си глупост. Да обладаеш една жена съвсем не е въпрос на живот и смърт. Сложи си черните кожени ръкавици и слезе в кухнята при Мери Малоун. Беше забравил колко е гладен.

Двама Фицджералд, капитани на кораби, ухажваха кухненския персонал, забавлявайки го с разни измислени истории за Канарските острови.

— А да знаете какви са обичаите им, когато правят любов!

Мери Малоун избърса с престилкатата сълзите, които се стичаха по бузите й.

Щом видяха господаря на Грейстоун, мъжете тутакси станаха сериозни. Те се завръщаха от специална мисия и нямаха търпение да му разкажат, че всичките му планове са се увенчали с удивителен успех.

— И двата кораба? — остро попита Шон.

— Да, информацията, която ни дадохте, бе съвсем навременна — потвърди Дейвид. — Тези нещастници никога няма да намерят пътя обратно до Брега на слоновата кост.

— Някакви затруднения при продажбата на корабите?

— Не, продадохме ги в Гибралтар и разделихме парите между членовете на екипажа, както ни заповядахте. Мисля, че беше прекалено щедро от ваша страна. Дали обаче не трябваше да задържим корабите?

— Не, Дейвид. Никога нямаше да можем да се отървем от миризмата на роби. — Изведнъж си припомни вонята на натъпканите в трюма мръсни и въшлясали затворници и апетитът му тутакси се изпари. — Имаше ли някакъв ценен товар?

Дейвид Фицджералд се ухили самодоволно.

— Хиляда мускета, четиридесет и два инчови.

— Добра работа, Дейви! Ще ги разпределим между нашите екипажи. Пади Бърк знае кои кораби се нуждаят от допълнителни оръжия.

— Той вече ни даде списък и взе един мускет, за да го покаже на Шеймъс.

— Ще наредя да изпратят няколко бъчонки с бира на твоите момчета. Утре ще им дам новите заповеди.

— Колкото по-сатанински е планът, толкова повече се забавляват.

— В такъв случай ще изпаднат в истински възторг — сухо каза Шон.

С тези думи излезе и се отправи към конюшните. Рязко спря. Природата сама му предоставяше шанс. Хукна обратно към къщата. Взимаше по две стъпала наведнъж. Без да чука, нахлу в спалнята й.

— Емералд, навън вали!

Няколко чифта женски очи се вторачиха в него, но той говореше единствено на нея, сякаш бяха сами.

— Никога не си изпитвала нещо толкова вълшебно като ирландския летен дъжд! — Прокара длан през косите си. — Ела да се разходим.

Прислужниците си размениха погледи, изразяващи заключението, че графът е полудял, но Емералд, облечена в нова светлозелена муселинена рокля, се усмихна щастливо.

— Това е засега, дами. Аз отивам да си поиграя в дъжда.

Хванати за ръка, двамата отвориха вратата на кухнята и излязоха навън.

— Седни на стъпалото. — Когато тя се подчини, Шон събу ботушите си, а после коленичи пред нея, за да свали чехлите й. — Трябва да си боса, когато тичаш под ирландския дъжд — това е едно от основните правила. — Преди да я събуе, поднесе върховете на пръстите й към устните си. Емералд бе очарована от галантния му жест.

Изправи я на крака.

— Трябва да тичаме като вятъра, за да не се намокрим, докато стигнем до конюшните. Готова ли си?

— Готова съм, милорд!

Втурнаха се през смях и спряха рязко до задната врата, която извеждаше към поляната. Шон огледа внимателно зеления муселин, покриващ раменете и гърдите й.

— Сигурна ли си, че си суха?

— Да!

— Добре. Тръгваме!

Ръка за ръка те бавно поеха през поляната. Тучната зелена трева тутакси ги измокри до коленете.

— Почувствай колко е мек и топъл. — Повдигнаха лица нагоре. — Улови дъждовните капки с миглите си, остави ги да влязат в носа ти.

— Вълшебно е! Мога дори да го помириша! — извика младата жена и с език вкуси дъжда.

— Хубаво ли е?

— Възхитително!

Шон повдигна ръката й, вдъхна мократа кожа, после прокара език от китката нагоре по вътрешната страна на ръката и стигна до лакътя, облизвайки ситните дъждовни капчици.

— Ммм, намокрената от дъжд кожа е опияняваща! Опитай и ти…

Емералд го стрелна предизвикателно с поглед изпод натежалите от дъждовните капки дълги мигли. После доближи език към шията му. Ръцете му я обхванаха и я притиснаха. Усети нарасналата му и твърда мъжественост.

— Дъждът кара всичко да расте — прошепна Шон.

— Истинско вълшебство!

Измъкна се от прегръдката му и се понесе с танцова стъпка по поляната, потънала до раменете в диви дъхави цветя. Шон се спусна след нея, улови я и я повали върху зелената трева.

Емералд се засмя, загледана в мургавото му лице. С всяка изминала минута все повече се влюбваше в него.

— Размърдай раменете си. Трябва да се измокриш навсякъде.

Емералд размърда не само раменете си, а Шон завъртя очи в престорен ужас.

— Сега е твой ред! — Шон се претърколи в мократа трева и този път тя се оказа отгоре. Затърка ожесточено твърдото си тяло в нейната мекота. И двамата се задъхаха от желание.

Емералд не искаше играта им да свършва. Шон умееше да я предизвиква и възбужда, но после внезапно спираше, оставяйки я опустошена. Този път обаче бе решила да го накара да забрави задръжките си. Забеляза една особеност в играта му. Когато тя откликваше, той се отдръпваше. Дали да не смени тактиката?

— Шон, ще ме заведеш ли в градината?

Очите му, сребристи като дъжда, погледнаха в нейните с неприкрито желание. Наблюдаваше как чувствените й гърди се надигат и спускат. Тя несъмнено изгаряше от страст и го искаше дълбоко вътре в себе си. Само преди миг цялата се извиваше под него. Защо, по дяволите, сега го караше да я води в градината?

Шон се усмихна мило и очарователно.

— Когато ме молиш толкова сладко, не мога да ти откажа — изрече той с търпение, каквото нямаше. — За мен ще бъде истинско удоволствие да те заведа в градината.

Последва я през обширната морава на Грейстоун. Измокрените рози бяха свели глави, но щом слънцето ги огрееше, отново щяха да се изправят, безсрамно перчейки се с красотата си.

За да се заслони от дъжда, Емералд застана под младия дъб.

— Не мърдай! — нареди Шон. Приличаше му на фея. Протегна се към един клон и силно го разтърси. Милиони дъждовни капки се посипаха върху нея. Тя отметна глава и звънко се засмя. После се разходиха покрай блесналите цветни лехи. Уханието им бе толкова силно, че опияняваше като гъсто вино.

Шон се наведе, откъсна един разцъфнал цвят и го поднесе към устните й, за да пие. Завладяна от играта, Емералд нагази в малкото езерце и се наведе да откъсне една водна лилия, пълна с дъжд. Засмя се дяволито и го изля върху него.

Без да се поколебае нито за миг, Шон нагази във водата след нея, с ликуващ вик я вдигна на ръце и притисна устни към ухото й:

— А сега идва най-хубавата част. Ще се трием един в друг, докато се изсушим.

Пренесе я през парадния вход до подножието на витата стълба. Устните му не се отделяха от ухото й.

— Обвий мокрите си крака около мен!

Емералд се подчини. Дъждовните й ръце обвиха врата му, а краката й — кръста му. В тази интимна поза той изкачи стълбите, спря пред вратата на спалнята си и я отвори. Емералд повдигна лице и погледите им се срещнаха.

— Сега не е ли време да те ритна в слабините, да се изплюя в лицето ти и да те отпратя да поохладиш страстите си през следващите два часа?

Ала на Шон не му бе до остроумия. Приближи лице към нейното.

— Не! Сега е време да ми отдадеш всичко, което желая! — Затвори вратата с крак и я остави в средата на стаята. — Не мърдай!

Дръпна завесите. Небето се бе прояснило и късната следобедна светлина нахлу в стаята. Шон донесе купчина кърпи. Първо изсуши косата й, която се разпиля по раменете й в хиляди черни къдрици.

Емералд стоеше като хипнотизирана. Той не бързаше, но явно бе обмислил всичко до най-малката подробност. Знаеше точно коя част от тялото й да открие. Разкопча роклята й. Мокрият муселин плътно прилепваше към гърдите. Шон бавно го свали до кръста. Долната риза, станала прозрачна от водата, го последва. Втренчи се жадно в голите й гърди.

Освободени на воля, те дръзко навириха розовите си връхчета, целите блестящи от дъжда. Видя как той свали едната си кожена ръкавица и помисли, че ще вземе кърпа, но се излъга. Вместо това и двете му ръце се пъхнаха под полите й и бавно се плъзнаха по мокрите й бедра. Когато стигнаха до голото й задниче, я притиснаха силно. Шон сведе глава и езикът му заблиза влагата от гърдите й.

Докато устните му се придвижваха бавно към щръкналите розови връхчета, ръцете му се плъзгаха към слабините й. В мига, в който езикът му облиза втвърденото зърно, палците му притиснаха мократа цепка между краката й. Цялото и тяло потрепери. Горещият му дъх опари малките твърди пъпки и те настръхнаха още повече.

— Една жена се възбужда, когато мъжът пъхне ръце под роклята й. Това я кара да мисли, че той върши нещо много порочно и тя се чувства като истинска развратница.

Емералд простена, когато пръстът му погали пулсиращата женственост. Това, което бе казал, бе истина. Той бе порочен, а тя — развратница. Искаше й се да изкрещи от удоволствие.

Ближеше я от шията до пъпа. После устните му се насладиха на гърдите й. В същото време палците му, единият гол, а другият в черна кожена ръкавица, чертаеха кръгове върху нежната розова пъпка, скрита между мокрите къдрави косъмчета, които покриваха венериния й хълм.

Устните й мълвяха несвързани любовни слова, докато той си играеше с тялото й, събуждайки усещания каквито не бе и сънувала.

— Оох… Ахх… Ммм… Оох…

Шон разбра, че никога досега не е била задоволявана. По тялото му премина дива тръпка. Съпругът й бе отнел девствеността й, ала явно никога не й е бил истински любовник.

— Сега е време да гледаш какво ще правя с теб — дрезгаво промърмори той. — А аз ще гледам как реагираш на удоволствието. Дръпна надолу зелената муселинена рокля и й помогна да се освободи от нея. Емералд застана чисто гола пред него и той започна да я люби с поглед.

Караше я да се чувства красива. Взе една кърпа, усука я като въже и я пъхна между краката й. Започна да я дърпа напред-назад, бавно и чувствено. Видя как в очите й се разгаря пламъкът на страстта, а викът се надига в гърлото й. После я привлече в прегръдките си и впи устни в нейните.

Продължи да я целува. Бе сигурен, че никога не е познала върховното удоволствие и блажената отмала на освобождението. Искаше да я научи да бъде толкова сексуална, че да се подмокря само от неговото докосване.

Плъзна се на колене, така че долната част на тялото й легна върху твърдите му бедра. Мушна пръст в кадифената й мекота и застина. Клепачите й бяха натежали от чувственост. Искаше само с целувка да я доведе до оргазъм, да почувства как женствеността й се стяга и пулсира.

Емералд разтвори широко крака, подканвайки го да проникне по-навътре, но пръстът му остана неподвижен. В същото време езикът му правеше с устата й всички онези неща, за които тялото й жадуваше. Най-после бе възнаграден. Усети как слабините й пулсират и се стягат от нарастващото напрежение. Устата й бе разтворена, за да не пречи на жаркото триене на езика му.

Усети невероятното трептене около пръста си — първо съвсем леко, после по-силно и по-силно. Езикът му продължи чувствения си танц, докато Емералд се извиваше в екстаз. Достигна върха толкова силно и бързо, че Шон се изплаши, че стегнатите й мускули ще задържат пръста му завинаги. Тя изкрещя. Искаше й се да припадне от удоволствие.

Шон бе толкова доволен от всеотдайния й отклик, че реши да я възнагради. Издърпа пръста си и покри с длан венериния й хълм. Замилва, застиска и заразтрива, докато тръпките й не се превърнаха в необуздан трепет.

Внезапно остър пукот разцепи въздуха, Емералд отвори очи и настръхна.

— Какво бе това?

— Изстрел! — Шон вече се бе изправил и се бе запътил към вратата. — Баща ми!

— Баща ти?

Не бе видяла никакви следи от присъствието на Шеймъс О’Тул в Грейстоун и бе предположила, че и той е мъртъв. С треперещи ръце навлече мократа муселинена рокля и последва Шон.

Изтича навън. Прекоси моравата. Запъти се към морето. Групичка мъже се бяха събрали на пътеката, която водеше към пристанището. Емералд спря. Не смееше да продължи по-нататък, защото внезапно разпозна брат си Джони. Видя как мъжете му помогнаха да се изправи на крака. Страхът я сграбчи за гърлото. Осъзна, че именно по Джони бе стрелял бащата на Шон.