Кристалната пещера

Глава 22

Както често се случва, нощната мъгла бе предвестница на горещина. На следващия ден, когато „Полумесец“ минаваше покрай остров Уайт, слънцето светеше ярко и над английския канал се носеше само лек западен бриз.

Шон опъна широк навес, за да може Емералд да прекара деня на палубата и да наблюдава моряците. Тя гледаше като омагьосана как се катерят като пъргави маймуни по високите мачти.

В Корнуол се запасиха с прясна вода и провизии, а Шон заведе Емералд на брега, за да разгледа Ландс Енд. Когато се изкачиха на високата скала, я прегърна през кръста и й посочи блестящото море.

— Казват, че това е било плодородна и богата земя. Морето я погълнало през единадесети век. Простирала се чак до островите Сили. Някои се кълнат, че са виждали изгубения град от това място, където сме ние сега.

— О, да, легендарната Лайънси! Когато бях малка, майка ми много ми е разказвала за нея. Палати и високи кули често изплували от морето.

— Вярваш ли в митовете и легендите, Емералд?

— Да, да! А ти не вярваш ли?

Шон се загледа в спокойните води, а очите му станаха сребристи. Поклати глава.

— Някога вярвах. Дръж се здраво за вярата и детските си спомени, не ги оставяй да ти се изплъзнат, както стана с мен.

Меланхолията му продължи и през следващия ден, докато й показваше забележителностите покрай бреговете на Уелс и й разказваше мрачни легенди. После я научи как да предсказва времето по мълчаливите и сурови планини.

— Ако върховете им са обвити в мъгла, трябва бързо да си потърсиш заслон, но ако можеш да ги видиш ясно, ще бъде горещо, както се очертава през следващите няколко дни.

Показа й различни морски птици. Много скоро тя вече можеше да отличава голямата гагарка, буревестника и чайките.

На третия ден Емералд се присъедини към Шон на руля, докато той заместваше капитан Дейвид Фицджералд и насочваше „Полумесец“ през канала Сейнт Джордж към Ирландско море.

По негово настояване тя дори хвана кормилото. Почувства се много смела, макар да знаеше, че силните му ръце са готови всеки миг да поправят евентуалната грешка.

— Отгатни накъде сме се насочили — промърмори Шон в ухото й и ръцете му тутакси покриха нейните.

Емералд го погледна през рамо и видя веселите искрици в очите му. Разбра, че тъжното му настроение си е отишло и сърцето й се изпълни с радостно вълнение.

— Подскажи ми малко.

Той й се усмихна.

— По-добре сега аз да поема кормилото! Проливът Мени е доста тесен.

— Ангълси!

— Имаш щастливи спомени от този остров. Искам и днешният ден да се превърне в такъв незабравим спомен. Спомен, който винаги ще пазиш в сърцето си. Искам за нас двамата следващите няколко часа да бъдат най-прекрасните в живота ни.

Оставиха моряците да плуват в бистрите води и хванати за ръка се упътиха към кристалната пещера. Съблякоха се мълчаливо. Бяха в пълна хармония.

После със затаен дъх заизследваха блестящия лабиринт, чиито стени диамантено искряха. По спокойната повърхност на езерото танцуваха безброй цветни лъчи.

Докоснаха с благоговение скъпоценните кристали. След това потопиха пръстите на краката си в бистрата вода.

Шон наблюдаваше великолепната красота на Емералд, окъпана от цветовете на дъгата и призрачните сенки.

А тя се наслаждаваше на тъмната му мъжка хубост и се опияняваше от близостта му. Той я бе научил да се възхищава на красотата на цветовете и звуците и да изживява докрай настоящия миг, забравяйки и миналото, и бъдещето.

Улови ръката й. Бавно навлязоха в езерото. Сякаш се озоваха във вълшебно царство. Емералд усети как кожата и настръхва, кръвта й закипява от желание, тялото й изтръпва от страстна нега, а сърцето и се изпълва с любов. Да бъдат тук заедно бе най-голямото блаженство.

Игриво плуваха и са плискаха. Тя се покатери на гърба му, обви ръце около врата му, а той се гмурна надълбоко, преструвайки се на делфин. Докато се закачаха и целуваха, външният свят се стопи, останаха само те двамата в чувствения си рай, понесени от вълните на радостта и свободата. Накрая се хвърли тръпнеща от копнеж в прегръдките му.

Шон я повдигна върху каменния ръб на езерото и се настани до нея. Когато я притисна към себе си, младата жена почувства, че двамата навеки са свързана с доверие и любов.

— Само ти можеш да ме държиш толкова близо до себе си и в същото време да се чувствам толкова свободна!

Не се нуждаеха от думи и обяснения. Оставиха дрехите си в кристалната пещера и излязоха навън, под палещите лъчи на слънцето. Кораловият пясък ги мамеше, а те не желаеха да устоят на примитивното изкушение. Емералд се излегна и блажено се протегна, оставяйки топлината да проникне във всички кътчета на тялото й.

Затвори очи. Знаеше, че никога няма да бъде по-щастлива. Шон Фицджералд бе целият й свят. Не можеше да си представи, че няма да го познава, да гледа грациозния начин, по който се движи, че никога няма да чуе дълбокия му плътен глас да мълви името й. С него се чувстваше цяла. И вечна.

Докато лежеше върху златистия пясък под топлите лъчи на слънцето, въздухът сякаш бе наситен от някакво прекрасно очакване. Мекият морски бриз танцуваше в черните й къдрици и галеше нежно лицето й. Изпълваше я бе крайна радост, граничеща с щастието. Знаеше, че скоро много скоро той ще я люби.

Очите й останаха затворени, а устните й потрепнаха, сякаш докоснати от нежните крилца на пеперуда. Усмихна се загадъчно и бавно повдигна клепки. Той бе коленичил пред нея, вперил напрегнат взор в лицето й, а тъмносивите му очи преливаха от смях. Без да откъсва очи от неговите, тя бавно се надигна и застана на колене.

Нямаше нужда от думи. Копнежът да се докоснат изгаряше кръвта им. Протегнаха ръце едновременно. Пръстите им галеха бузата, шията, рамото на другия. Ръката на Емералд се плъзна по гърдите му и се спря при сърцето. Усети бясното туптене. Нейният Ирландски принц!

Наведе се, за да завладее устните й със своите, а когато топлият му дъх ги опари, Емералд зашепна името му с пламенна страст:

— Шон, Шон…

Устните му се плъзнаха по шията й.

— Кожата ти е като гореща коприна. Обичам да те докосвам и вкусвам, когато си стоплена от слънцето.

Прокара пръсти по кадифената падина между гърдите й, продължи надолу към пъпа, после ги мушна между краката й и докосна най-съкровената част на женствеността й. Повдигна ги към устните й.

— Вкуси!

Тя ги облиза. Премрежените й очи гледаха как той засмуква медната й влага. Нещата, които правеше с нея, винаги я караха да се чувства дива и грешна.

После разпиля косите й около сърцевидното й лице. Очите му бяха потъмнели от страст. Чувстваше се толкова привлечен от нея, че това като че ли граничеше с натрапчивата мания за притежание. Повтаряше си, че времето им изтича. Затова трябваше изцяло да й се наслади.

Само ако… стисна юмруци и прогони мисълта. Не биваше! Искаше просто да гледа и да чува, да помирисва и вкусва, да докосва. Един ден всичко щеше да свърши. Не биваше да усложнява нещата с тъмните си мисли. Тя може и да не забременее още месеци, даже година. Все още нямаше защо да се отказва от нея.

Бе я научил да живее за момента, да му се отдаде изцяло и докрай. В този миг бяха заедно. Само това имаше значение. Хиляди нощи и дни и един-единствен незабравим светъл час. Желанието изгаряше кръвта му, но той овладя пламъците, за да достави пълно удоволствие на Емералд.

Бедрата й се вдигнаха високо и се обвиха около кръста му, тя се изви на дъга. Шон я прониза дълбоко с твърдия си пулсиращ член. Бе я научил да взима без колебание това, което желае. Необузданата й страст и ненаситната й жажда му доставяше невероятна наслада.

Знаеше, че обича да прониква дълбоко в нея, после да излиза навън, отново и отново, докато тя се гърчи и извива под него, стенейки от удоволствие. Всеки път, когато излизаше, тялото й тръпнеше от неудовлетворен копнеж, а всеки път, когато отново навлизаше, политаше до нови висоти на екстаза.

Никога досега не бяха сливали телата си толкова бясно и нетърпеливо, както в този миг върху горещия пясък под изгарящите лъчи на слънцето. Кръвта им бе като огнена река. Освободиха се от всякакви задръжки и изцяло се отдадоха един на друг.

Златистите пламъци в очите на Емералд се превърнаха в оранжеви, после в кървавочервени и накрая в пурпурни. Тя остана над бездната на вулкана за няколко дълги прекрасни мигновения. После, неспособни да издържат повече пулсиращото удоволствие, и двамата избухнаха едновременно и телата им потръпваха неистово, докато той изливаше семето си в нея.

Лежаха прегърнати цял час, целуваха си, шепнеха си любовни слова, сякаш се бяха пренесли в друг свят. После Емералд затвори очи и се унесе в сладка дрямка. Шон впи поглед в лицето й, за да запомни завинаги как е изглеждала през този особен и за двамата ден.

Когато най-после се върнаха на кораба, екипажът ги изненада с изобилие от морски лакомства. Запалиха огън на брега и изпекоха рибата, скаридите и раците, които в изобилие се въдеха сред скалите. Слънцето, пясъкът и морето и вкусните морски дарове бяха прекрасен завържи на деня.

„Полумесец“ достигна залива край Грейстоун късно през нощта. Шон и Емералд бавно изкачиха пътеката. Вървяха прегърнати през кръста, а главата на Емералд се облягаше леко на стройното му тяло, едва достигайки до рамото. Не искаха денят да свършва, но слънцето и морският въздух, любовната игра и опустошителната страст бяха изтощили Емералд.

Шон я отнесе на ръце в спалнята и я съблече. Тя едва държеше главата си изправена и непрекъснато се прозяваше. Шон се плъзна в леглото, сгуши тялото си до гърба й и собственически я прегърна. Докато се унасяше в сън, устните й се извиха в блажена усмивка. Никога досега не се бе чувствала по-добре.

Не помнеше някога да се е чувствала по-зле! Надвеси се над ръба на голямото легло и повърна в нощното гърне. Кейт Кенеди, чула обезпокоителните шумове, забърза към господарската спалня. Разкрилата се пред очите й сцена, я закова на място.

— Вие сте бременна — заяви без заобикалки икономката.

Емералд повдигна бледото си нещастно лице.

— И аз това си помислих. — В следващия миг й се повдигна. Наведе глава и отново повърна.

След като неразположението й премина, Кейт смени чаршафите и й помогна да се изкъпе. Макар че понякога езикът на възрастната жена бе доста остър, обикновено тя се държеше мило и внимателно. Дори се радваше на присъствието на Емералд в Грейстоун. Когато Катлин умря, изглежда отнесе със себе си и сърцето и душата на имението. Емералд бе внесла живот в голямата каменна къща.

Докато отхапваше от препечената филийка и отпиваше от разреденото вино, сърцето й преливаше от щастие. Емералд тайно се радваше на мисълта за дете. Единствената причина, поради която бе позволила на баща си да я убеди да се омъжи, бе надеждата да има деца, а мисълта, че именно Шон О’Тул е баща на детето, което растеше в утробата й, я изпълваше с неземно щастие.

Единственото, което я тревожеше, бе реакцията му. Той беше непредсказуем и властен мъж, който искаше да контролира хората и случайностите. Ако бебето не влизаше в плановете му, може би щеше да се ядоса.

Препечената филийка и разреденото вино успокоиха стомаха й. Емералд избра една от най-хубавите си рокли, вчеса старателно косите си и се спусна на долния етаж. Влезе в библиотеката, за да подреди книгите, които бяха докарали от Мейнут. Гледката на подвързаните с кожа томове й достави огромно удоволствие. Може би следобед ще вземе някой, ще отиде да навести Шеймъс и да му почете.

— Ето къде се криеш!

Тя вдигна изненадано глава и видя Шон. Не бе чула кога е влязъл.

— Много си красива в жълто. Слънцето е направило кожата ти златиста и струва ми се, че забелязвам истински ирландски лунички по върха на носа ти.

Младата жена умираше от желание да сподели новината с него, ала не знаеше как да пристъпи към деликатния въпрос.

— Тази сутрин си станала рано.

— Когато се събудих, се почувствах доста зле. Кейт смята, че съм бременна.

— Глупости! — сряза я Шон. — Според мен яде твърде много раци. — На челото му се появи разтревожена гънка и той помилва бузата й. — Или просто си слънчасала.

— Е, каквото и да е било, вече се чувствам много по-добре.

— Хубаво. Искам днес да си починеш. Вчерашните ни любовни изпълнения изтощиха и двама ни — смигна й той. — Радвам се, че си решила да се насладиш на по-малко уморителното четене.

Искаше да я види как се изчервява и тя не го разочарова.

— Мога да прекарам цяла година в тази библиотека и пак няма да ми омръзне. Тук има всичко — старинни легенди, вълшебни приказки, книги за приключения, исторически и географски четива. Смяташ ли, че на баща ти ще му харесат?

— Сигурен съм, особено ако и ти вървиш заедно с книгите. Много по-приятно е да гледаш една красива жена, отколкото да се взираш през телескопа.

След като Шон излезе, Емералд се замисли над думите и реакцията му. Той беше толкова убеден, че има и друго обяснение на сутрешното й прилошаване, че тя му по вярва. Обаче, когато на следващата сутрин отново й се повдигна и това се повтори няколко пъти през седмицата Емералд отново се запита дали не е бременна. Шон обаче ставаше много рано и затова не знаеше за сутрешните й неразположения. Всеки път, когато Кейт Кенеди споменаваше за състоянието й, той отказваше дори да обсъжда възможността за предстоящо дете.

След като икономката намекна за неохотата му, Емералд започна да се страхува. Явно той не бе доволен, че е бременна! А нямаше никакви съмнения, че детето е негово. Обаче пред закона бебето щеше да се смята официално за дете на Джак Реймънд, защото той все още бе неин съпруг. Емералд си представи колко собственически чувства ще има Шон и колко възмутен ще бъде от обстоятелството, че друг мъж се смята за баща.

Но може би това не е всичко. Може би просто Шон не обича деца. Възможно ли бе да е недоволен от новината, защото не желае да споделя Емералд с никое друго човешко същество? Сигурно трябваше да му даде време да свикне с мисълта.

Емералд тайничко се усмихна. Той можеше и да го отрича, но тя със сигурност знаеше, че носи под сърцето си детето на Шон Фицджералд О’Тул.

Реши занапред да не му казва нищо. Ще му отделя повече внимание, за да го накара да се увери, че го обича до самозабрава и че той е и винаги ще бъде господар на сърцето й, а след няколко месеца, когато гърдите й започнат да се наливат с мляко и коремът й порасне от плода на тяхната любов, повече няма да може да отрича очевидното.

Емералд въздъхна със задоволство. Закле се да бъде идеална майка. Всичко й се струваше толкова прекрасно. Никой и нищо не можеше да развали чудото, което тяхната любов бе сътворила!