Кристалната пещера

Глава 23

Когато „Сребърна звезда“ — един от търговските кораби на О’Тул — пристигна в Грейстоун, неговият капитан Лиам Фицджералд донесе безброй съобщения за графа, а също и писмо за Емералд. Лиам го занесе на Шон.

Шон завъртя писмото в ръка и тутакси позна почерка на Джони Монтагю. Можеше да се досети защо й пише. Тогава я видя да излиза от градината, понесла голям наръч хризантеми.

— Здравей, моя красавице. На какво се дължи тази твоя необуздана страст към цветята?

— Никога преди не съм имала градина. Нашата къща в Лондон бе заобиколена от сив тротоар. Цветята там растат само в парковете. Като малка ме наказваха много строго, ако откъсна някое.

— Е, щом това те прави щастлива, можеш да обереш всички цветя в Грейстоун. Видя ли поляната зад конюшните? Пълна е с маргаритки.

— Всъщност тези цветя ме натъжават — меко рече Емералд.

— Ах, красавице, с всеки изминал ден все повече и повече заприличваш на истинска ирландска. Первазите на всички прозорци са отрупани с цветя. Можеш да си откъснеш каквото ти сърце поиска. Ти ги галиш, вдъхваш аромата им, радваш се на красотата им, а сега ми казваш, че те натъжавали.

— Защото са есенни. Лятото е толкова кратко… Докато се обърнеш и листата на дърветата вече са опадали и зимата е на прага.

За да прогони тъжното й настроение, Шон я взе в прегръдките си заедно с цветята и я вдигна високо.

— Нашето лято бе горещо и сладко. Никога не съжалявай, че си е отишло и никога не го забравяй, Емералд. Спомените ще го направят вечно. — Очите му потъмня от желание. — Вече няма да мога да вървя през мокра трева и да не се възбудя. Ти караш сезоните да разцъфтява.

Когато я пусна на земята, телата им се докоснаха и Емералд си помисли, че иска завинаги да остане в прегръдките му. Тогава Шон пъхна ръка под ризата си.

— Ето, има писмо за теб.

Погледна го със светнали очи. Бе адресирано до Емералд Фицджералд, а не до Емералд Монтагю, от което тя мигом разбра, че е от Джони. Не го отвори веднага. Първо потопи цветята във ваза и ги отнесе в библиотеката. Там се отпусна в дълбокото кресло до прозореца и счупи восъчния печат. От вътре изпадна второ писмо.

Емералд вдигна поглед от листа. В този миг Шон влезе в библиотеката и седна зад бюрото, за да прочете писмата си. Джони Монтагю бе писал и на него.

„Херон“ и „Гибралтар“ щяха в края на седмицата да натоварят пет хиляди коня от пристанището Дройеда. Монтагю бил платил за тях в брой и щял да удвои парите си, след като ги достави на армията. Джон го уверяваше, че корабите не са застраховани, нито пък животните. Застраховките при такива случаи били много скъпи, тъй като винаги имало големи загуби.

Шон внимателно прочете и останалите писма и накрая вдигна поглед към Емералд.

— Утре ще трябва да отида до Мейнут. Ще дойдеш ли с мен?

Откъде би могъл да знае той, че тя се чуди как да повдигне въпроса за едно посещение в Мейнут? Беше сигурна, че не е отварял нейното писмо. Съмняваше се и че има свръхестествени способности, но по някакъв начин бе отгатнал желанието й.

— Какво те накара да ми го предложиш? — предизвикателно попита тя.

Граф Килдеър се усмихна.

— Просто една вярна догадка. Знам от кого е писмото ти. — Протегна своето. — Почеркът му ми е добре познат. В началото на миналия месец аз организирах нещата така, че Джони и Нан Фицджералд да бъдат доста време заедно. Неизбежното се случи. Предполагам, че брат ти е лудо влюбен.

— Нека да довърша вместо теб. Ти си решил, че един брат няма да си направи труда да пише на сестра си, освен по много важна причина. А когато си ме видял да прехапвам устни, си се запитал как ще доставя любовното писмо и си ми предложил да те придружа до Мейнут!

Шон я привлече в прегръдките си.

— Когато те видя да прехапваш устни, винаги ми идват наум порочни мисли.

— Престани! Как ще се изправя пред жените от семейство Фицджералд?

Той взе ръцете й, разтвори ги широко и я огледа от глава до пети.

— Ти си достойна съперница за всяка жена на тази земя, не само си красива, но и умна, духовита и смела. Не се преструвай, че нямаш кураж да се срещнеш с жените от семейство Фицджералд.

Тя го стрелна дяволито с поглед изпод дългите си мигли.

— Аз не само ще се срещна с тях, но ще бъда с гордо вдигната глава. Та нали също съм Фицджералд!

Шон обхвана лицето й в шепи.

— Но най-красивата!

Емералд се повдига на пръсти и му поднесе устните си. Той обсипа лицето й с малки и страстни целувки. След миг се отдръпна с неохота.

— Чака ме доста работа.

— Разбира се, сър, усещам доказателството за това. — Плъзна длан между телата им и погали онази част от тялото му, която внезапно бе предявила нуждата си от внимание.

Ръцете на Шон се пъхнаха под полите й и погалиха голите й бедра.

— Радвам се, че прекарваш толкова време в библиотеката, може да се окаже доста полезно за образованието ти.

Емералд прокара върха на езика си по горната му устна.

— Трябва и подходящ учител, и помагала…

— Напълно си права, наистина се нуждаеш от бюро. — Повдигна я и я постави върху полираната повърхност. Разтвори широко коленете й и се пъхна между тях.

— Изпитвам неутолима жажда за познание — увери го тя, вдигна ръце и зарови пръсти в черните му къдрици.

Шон разкопча панталоните си и изпъшка, когато набъбналият и пулсиращ член щръкна навън.

— Аз съм много взискателен учител!

Тя се изви предизвикателно към него, после се отдръпна.

— Нека да започваме с урока.

Едва изрекла тези думи, ръцете му обхванаха задничето й и той проникна в нея. Бе очарован от липсата на всякакви задръжки. Очевидно притежаваше силата да я накара да забрави и за слугите, и за факта, че е средата на деня.

Телата им толкова горещо копнееха едно за друго, че след секунди и Шон забрави за всичко. Страстта им избухна опустошително и диво. Устните му заглушиха виковете на Емералд. Освобождението му бе толкова силно, че тя изкрещя, когато горещото му семе се изля в нея. Ненаситната й кадифена ножница го държеше толкова здраво, че изцеди и последната капка.

— Взех ли изпита, сър? — промърмори Емералд, когато отново можеше да мисли.

— С отличен — дрезгаво отвърна Шон и добави: — Сега трябва да се погрижа за други неотложни дела, но остава домашното.

Емералд избра няколко книги, които да занесе в наблюдателната кула, после съвсем импулсивно взе и една от вазите с хризантеми.

Щом я видя, лицето на Шеймъс светна.

— Ставаш все по-красива; моето момче изглежда добре си знае работата.

Тя се изчерви, питайки се дали господин Бърк бе научил от Кейт, че вероятно е бременна.

— Моята Катлин цъфтеше и сияеше, когато беше бременна. И ти си същата.

— Значи вие знаете тайната ми — меко промълви младата жена.

— Каква тайна? Всеки, който има очи, може да види, че си като зрял плод.

— Освен Шон…

— Е, това е първото му дете. — Наведе се към нея, сякаш щеше да й довери нещо. — Мъжете не се чувстват удобно при тези безкрайни разговори за бременности и раждания. Имаш нужда от жени, с които да споделяш.

— Аз нямам семейство…

— Ти си Фицджералд! В къщата има повече жени от твоя клан, отколкото пчели в кошерите.

— Усещам техните ужилвания… Жените Фицджералд ме мразят…

— Стара история. Тогава ти им бе съперница. Вече не си, защото носиш детето му. Когато разберат, ще видиш как ще те заобиколят с грижите си, ще ти дават съвети и ще ти се радват, ще те командват и ще те пазят. Благословени Боже, дете, никой ли не те е научил на тези неща? Нима трябва да поема и ролята на майка?

Емералд внезапно избухна в сълзи.

— Какво, по дяволите, направих пък сега? — обърна се слисано Шеймъс към Пади Бърк.

Господин Бърк се изкашля.

— Мисля, че е свързано с майка й.

— Съжалявам — прошепна Емералд и избърса сълзите. — Заклех се, че вечно ще я мразя, задето ме е изоставила, но не мога. Тя ми липсва толкова много…

Шеймъс и Пади си размениха многозначителни погледи. Всички знаеха, че майка й живее само на петдесетина километра в Уиклоу. Беше жестоко да ги държат разделени особено когато Емералд очакваше дете. Шеймъс реши да поговори с Шон.

— Хайде, не плачи. Очаквам посещение на екипажа на „Сребърна звезда“. Ние, мъжете О’Тул, се славим с умението си да развеселяваме жените.

Емералд се засмя. Можеше да се обзаложи, че някога Шеймъс е бил не по-малък дявол и изкусител от Шон.

— Така е много по-добре, красавице. — Смигна й и взе една от книгите, които му беше донесла. — Някой друг ден ще се задълбочим в четене. Трябва да сме сигурни, че няма да ни прекъснат.

Отдолу се разнесе глъчка и десетина моряци се заизкачваха смеейки се по стълбите. Емералд стана, за да си върви, а господин Бърк я последва.

— Господарят вече не може да се движи без чужда помощ. Дори се страхувам да го оставям сам.

— Ще говоря с Шон. Шеймъс трябва да напусне кулата.

— Прекалено твърдоглав е, за да го направи. Младите прислужници, които му изпраща Кейт, не могат да излязат на глава се него. Шеймъс ги тероризира. Когато някой от корабите пристигне, има компания, но през останалото време е сам. Наистина много ти се радва. Смятам, че ще му се отрази добре, ако членовете на семейството му го посещават по-често.

— Да не би да имате предвид жените Фицджералд? — замислено попита Емералд.

— Да. Няма да посмее да заповядва на една Фицджералд по начина, по който го прави със слугините.

— Двамата с Шон утре ще посетим Мейнут. Ще говоря с него за предложението ви, но бих искала вие сам да му кажете това, което споделихте с мен. Имате много по-голямо влияние върху него, господин Бърк.

За ездата до Мейнут на Емералд бе дадена една кротка кобила, която караше Луцифер да се чувства неспокоен.

— Дяволите да я вземат тази стара кранта! — Шон я изгледа с усмивка. — Иска ми се да сложа нещо по-вълнуващо между краката ти. — Усмивката му се разшири. — Обичам, когато се изчервяваш.

— Истинско чудо е, че все още се изчервявам, след като толкова дълго съм в компанията на вас с баща ти.

Лицето на Шон стана сериозно.

— Пади Бърк смята, че жените от семейство Фицджералд ще му се отразят добре.

— Аз също — ентусиазира се Емералд. — Той е самотен, харесва жените…

— Красивите жени.

— Всички жени от семейство Фицджералд са красиви.

— С малко повечко въображение. — Нарочно бе направил тази обидна забележка и сега внимателно следеше реакцията й. — Единствените две истински красавици сте ти и майка ми.

Емералд затвори очи при спомените, които думите му събудиха. Когато ги отвори, той видя, че са пълни със сълзи. „Изглежда баща ми и господин Бърк са прави“, реши младият мъж. „Веднага след като се погрижа за тази работа с конете, ще отида до Уиклоу и ще си поговоря с Амбър Фицджералд.“

Макар че Емералд бе ослепителна в бежовия си костюм за езда, с изискано вчесани коси и високи и пълни гърди, на които би завидяла всяка жена, този път Фицджералд я посрещнаха с искрена радост. Това бе първото й посещение в Мейнут и топлото им гостоприемство я накара да се почувства една от тях. Разбира се, сега Шон бе граф Килдеър и Мейнут бе негов. Освен това живееше открито с нея в Грейстоун, показвайки на всички, че е неговата избраница. А щом Шон я бе избрал, те бяха длъжни да я приемат.

Заобиколиха я многобройни лели и братовчедки. Опита се да запомни имената им, докато Шон ги представяше една по една. Отказа се обаче след като Маги, Меги и Мегън заговориха в един глас. Следваше друга голяма група от млади жени, които нямаха търпение да се сприятелят с нея. Видя дяволитите пламъчета в очите на Шон:

— Предполагам, че си спомняш Бриджет? Някога се забавляваше с мисълта да стане монахиня. Разбира се, това беше, преди да стане майка на четири деца.

Емералд бе поразена. Младата пълна жена пред нея нямаше нищо общо с голата нимфа в каютата на „Сулфур“ преди пет години. Стана ясно, че макар повечето от братовчедките й да бяха омъжени, те живееха със семействата си в Мейнут. Явно нямаше никаква опасност кланът Фицджералд да залезе с това многобройно потомство, което бяха създали за последните пет години!

Група млади мъже наобиколиха Шон с надеждата той да си избере попълнение за екипажа на някой свой търговски кораб. Жените Фицджералд се бяха омъжили за представители на семействата Мърфи, Уогън и О’Брайън, но синовете и дъщерите им продължаваха да се знаят като Фицджералд от Килдеър.

— Ще те оставя при твоите близки — със сериозно лице заяви Шон. — Трябва да обиколя фермите на арендаторите. Не ме очаквай преди вечеря.

— Значи ще пренощувате тук — побърза да се намеси Маги. — Качи се горе, Фиона, и приготви господарския апартамент.

Погледът на Емералд се срещна с този на висока и слаба млада жена, която мигом се изчерви като ирландска зора.

— Съжалявам, но не запомних името ти?

— Нан — меко отвърна жената.

Емералд я хареса от пръв поглед. Имаше миловидно лице и нежен глас. Не изглеждаше дръзка и нахална, както останалите многобройни представителки на рода Фицджералд.

— Ще ме разведеш ли наоколо?

— С удоволствие — промърмори Нан и отново се изчерви.

— Не и преди да си починеш и да се подкрепиш с чаша вино. Или може би предпочиташ бира? — намеси се Маги.

— Бира, как ли пък не! Тя трябва да опита от моята настойка от рози — обяви Тиара и разбута останалите. — Нан, на теб се пада честта да обслужиш нашата гостенка. — Тиара се наведе и прошепна доверително: — Тя има нежни ръце… и чисти, което не може да се каже за повечето от присъстващите.

Емералд отпи глътка и забеляза, че останалите не обръщат никакво внимание на приказките на Тиара. Реши по-късно да помисли върху този факт и подаде чашата си, за да я напълнят отново. Тиара засия.

— Ти си дама с изискан вкус. Сред нас има толкова малко, които са добре възпитани и с фини маниери. — Някой издаде груб звук. — Ето виждаш ли?

Когато Емералд допи напитката, Нан я отведе на горния етаж в господарския апартамент, където Фиона тъкмо застилаше с чисти чаршафи голямото легло. Очевидно всички знаеха за изискванията на Шон.

— Ще изпратя Майкъл да запали огъня — предложи Фиона.

— Благодаря ти. Може да се запали и довечера.

Когато двете с Нан останаха сами, Емералд й връчи писмото.

— Брат ми Джони ме помоли да ти го предам.

От смущение Нан не можа да каже нито дума.

— Знам, че миналия месец е дошъл от Мийд, за да те види.

Момичето изпусна облекчена въздишка.

— О, толкова се радвам, че мога да ти се доверя. Да те наричам ли Емералд?

— Разбира се. Аз също ще се радвам да споделям с теб. Двамата с Джони сме много близки. Баща ни е жесток. Той тормозеше Джони и издевателстваше над него, когато беше малко момче. Доставяше му удоволствие да го наказва. Майка ни ни защитаваше от гневните му изблици, но ни изостави… Нямаме друг близък човек…

— Твоята майка е моята леля Амбър. Никога не съм я познавала. Тя се е омъжила за баща ти и е заминала за Англия, преди да съм се родила.

— От това, което знам, тя се е омъжила за него, за да се махне от Мейнут и Ирландия, но по ирония на съдбата после се оказало, че най-голямото й желание е било да се върне тук. Според мен никога не е обичала баща ми, макар че се преструваше. Нан, моля те, не причинявай това на Джони! Моля те, не се преструвай, че го обичаш само защото искаш той да те отведе оттук.

— О, Емералд, не бива да мислиш така! Джони не желае да ме отведе. Той предпочита да дойде при мен.

— А ти ще бъдеш ли щастлива и доволна, ако останеш тук?

— Щом съм с Джони, ще бъда щастлива навсякъде.

„Точно така и аз се чувствам с Шон“, помисли си Емералд.

— Прочети си писмото.

Остави Нан сама и отиде в банята, за да си измие лицето и ръцете.

Смяташе, че стаите в Грейстоун са обзаведени с огромно разточителство, но тази просторна баня отне дъха й. Стените и тавана бяха целите в огледала, а подът бе застлан с розов мрамор.

— Тук е божествено! — извика тя. — Все едно се намираш в розов цвят.

Нан се появи на прага, пъхайки скъпоценното писмо в пазвата си.

— Сигурно предпочиташ да се изкъпеш? Мога да дойда и по-късно…

— Мили Боже, не! Няма да хабя тази разкошна баня като се къпя сама. Ще почакам Шон да се върне, за да се присъедини към мен.

Тъй като страните на Нан пламнаха, Емералд се досети, че младата жена съвсем наскоро е открила тайнството между мъжа и жената. Припомни си отделни фрази от писмото на брат си. „Но истината е, че не зависи от мен… Никога преди не съм действал толкова импулсивно.“ Затвори очи и безмълвно простена. „О, Джони, какво си направил?“