Кристалната пещера

Глава 5

Емералд затаи дъх при вида на внушителната джорджианска постройка. „Значи това е «Замъкът на лъжите»“, помисли си тя, докато оглеждаше тълпата с надеждата да зърне познато мъжко лице. Когато не го откри, пое дълбоко дъх, събра цялата си смелост и приближи към една групичка от млади представители на рода Фицджералд.

— Здравейте, как сте? Радвам се да се запознаем.

Настъпи мъртвешка тишина. Погледът на момичетата се плъзнаха по новодошлата и се задържаха върху покритите й с кадифе гърди.

— Гледай ти, сякаш е кралицата на Англия — презрително отбеляза Фиона, а останалите девойчета се изкискаха злорадо.

Емералд смело преглътна подигравката и опита отново:

— Аз съм Фицджералд по майчина линия… и съм наполовина ирландка.

— С коя от двете половини? Горната ли? — провлачен попита Фиона, тъй като двама младежи се бяха вторачили с възхищение в гърдите на новодошлата.

— Значи затова е толкова ниска — с насмешка подхвърли Диъдри.

Кръвта се отдръпна от страните на Емералд. Никога досега не се бе чувствала засрамена от дребната си фигура.

— И как се казваш? — попита друго момиче.

— Името на дамата е Емералд — разнесе се дълбок глас зад гърба й, при което Емералд се извърна и погледна в тъмните усмихнати очи на Шон О’Тул.

Внезапно жестокостта на непознатите момичета вече нямаше никакво значение. Нищо нямаше значение, освен че той бе тук и й се усмихваше, толкова близо, че можеше да го докосне. Тя отметна тъмните си къдрици през рамо и го дари също с ослепителна усмивка.

— Честит рожден ден, Шон.

Младият мъж си припомни последната им среща. Възхищението й си личеше от километри. Сърцето му прескоча един удар. Обожанието, струящо от искрящите й зелени очи, накара кръвта му да закипи. Погледът му обходи зелената й кадифена рокля, която подчертаваше женствените й извивки. После се наведе и прошепна:

— Нима тази елегантна дама наистина е Емералд Монтагю? Как успя само за една седмица да се превърнеш е красива жена?

Тя се засмя, зарадвана от това, че я смята за голяма.

Шон улови ръцете й. Чу как си пое дълбоко дъх, докато ги повдигаше. Видя, че очите й се спряха върху устните му и се досети, че може би за пръв път в живота си се замисля за мъжката целувка.

— Знам какво ти се иска да направиш — подразни я той.

— Моля? — ахна Емералд и страните й порозовяха.

— Да потанцуваш, разбира се. Ще танцуваме ли? — Подаде й ръка и когато тя я пое, я завъртя през зелената поляна. Наведе се и прошепна: — За останалото ще трябва да почакаме, докато останем сами.

Силните ръце в следващия миг се обвиха около тънката й талия и Емералд се почувства така, сякаш се носеше по въздуха. Сърцето й пееше от близостта му, а цялото й същество бе обзето от трепетно вълнение. Когато музиката стихна, бе щастлива, че той не отдръпна ръцете си, а я поведе в следващия танц. Искаше да остане в прегръдките му завинаги, понесена във вихъра на звуците.

Фиона потупа Шон по ръката.

— Шон, ти обеща да танцуваш с всички нас.

— Вярно е — галантно склони глава той и преди да пусне Емералд, й намигна и прошепна: — Ще се срещнем по-късно в конюшните.

И млади, и стари се трупаха около Шон. Верен на обещанието си, той танцува с всяка жена. А когато цигулките засвириха познатата мелодия, се разнесе възглас:

— Шон, танцувай жига за нас!

Винаги готов да изпълни желанията на околните, той скочи върху едно буре с бира и майсторски затанцува, без да изпусне дори една стъпка.

Макар че се смееше и разговаряше с всички наоколо, през цялото време не изпускаше Емералд от погледа си. Затова я видя как се запътва към конюшните. Нужна му бе само минута, за да се отърве от многобройните си братовчеди Фицджералд. Но преди да се отдалечи, баща му го дръпна настрани, за да разменят няколко думи насаме.

— Провери ли всички пушки, които стовариха от „Дифенс“?

— Да. Броят им излиза, но амунициите са много малко.

Шеймъс кимна.

— Знам. Ще трябва да ги докараме от Ангълси. — Двамата се присъединиха към Монтагю, който разговаряше Едуард и Джоузеф.

Разочарованието бе обляло по-големия брат като огромна студена вълна, когато бе разбрал, че Амбър не придружава съпруга си. Въпреки отвращението и неприязънта, която изпитваше към англичанина, той се присъедини към него с тайната надежда да узнае нещо за любовницата си. Джоузеф бе започнал да подозира, че е заболял от любов.

— Ценя високо поканата ти, Шеймъс, и бих искал да се реванширам. След като Джоузеф ще се обучава за политик, с радост му предлагам гостоприемството на дома си в Лондон за следващия сезон. Това ще му даде възможност да посещава Парламента и Камарата на общините и да вникне в нещата иззад завесата. Бих могъл и да го представя на някои влиятелни личности. Не забравяй, че брат ми, лорд Сандуич, има достъп до всеки известен дом в столицата, политически или светски, а освен това е близък приятел на Уелския принц.6

Шеймъс хвърли поглед към тъста си, за да прецени реакцията му. Фицджералд мразеше британския парламент с цялото си сърце.

Едуард обаче само се усмихна и заговори благосклонно:

— Лондон би бил едно безценно преживяване за Джоузеф. Макар че се надявам това никога да не стане, все пак съм твърде много циник и допускам, че един ден парламентите на Ирландия и Англия могат да се обединят.

Идеята за Лондон се стори безкрайно привлекателна на младия Джоузеф, защото много скоро и Амбър щеше да се върне в столицата. Той протегна ръка на Монтагю.

— Благодаря за поканата. Често съм плавал до Лондон, за да пренасям стока, но никога не съм имал възможност да се насладя на светския живот там.

— Тази година ще се върна малко по-рано. Адмиралтейството е затънало до гуша в разправиите с Франция. Позволили са ми да остана само още две седмици в Ливърпул.

Шон прехапа устни, за да не се изсмее в лицата им. В момента Джоузеф мислеше само за любовницата си. Но и самият той не би отказал една покана за Лондон, който бе световен търговски център, а войната с Франция в момента създаваше отлични условия за големи печалби. Двамата братя се спогледаха, а в следващия миг се извиниха и отдалечиха.

— Да не си полудял, Джоузеф? Похотта е изписана толкова ясно на лицето ти, че и слепец ще я види. Той ти предлага гостоприемството си, не и леглото на жена си. За Бога, Джоузеф, престани да ламтиш за забранения плод. Отпусни се и се наслаждавай на този следобед. Наоколо е пълно с хубави жени. Отвори очи и виж това, което е под носа ти.

Джоузеф изпрати с поглед брат си, който се запъти към конюшните. Как щеше наистина да пропусне това, което е под носа му? Монтагю щеше да бъде тук през останалата част от деня, а Амбър беше сама на Ангълси. Младият мъж се усмихна. „Този следобед наистина ще се позабавлявам!“ Тутакси тръгна към къщата, за да вземе подаръка, който бе приготвил за любимата си. В мига, в който зърна прекрасните кехлибарени обици, реши, че Амбър7 ще се влюби в тях.

Когато влезе в конюшнята, Шон завари Емералд да се любува на новия му чистокръвен жребец.

— Здравей отново, красавице. Този приятел се казва Луцифер.

— Досетих се, че е твой… подхожда ти. Изглежда опасен.

— Искаш да кажеш, че и аз изглеждам опасен, така ли? — засмя се младият мъж.

Тя го стрелна предизвикателно с поглед.

— Може би.

— И двамата сме кротки като агънца. Позволи ми да ти покажа. — Шон разтри дългата черна муцуна на жребеца, потупа гальовно лъскавия му врат и се метна върху голия му гръб. — Искаш ли да дойдеш при мен?

Емералд се поколеба.

— Не се страхувай.

Тя отметна къдриците си.

— Аз не се страхувам. — В мига, в който приближи, той се наведе и я вдигна със силните си ръце.

— Оох! — задъхано извика тя и се вкопчи в черната грива.

Шон я настани между бедрата си.

— Няма да те оставя да паднеш. — Плъзна ръка около тънката й талия и ароматът на косите й го замая. Повдигна ги, притисна устни към тила й и потръпна. — Ти си най-хубавото момиче днес.

Дочуха се обаче нечии стъпки и Шон рязко вдигна глава.

— По дяволите!

Някакъв официално облечен момък стоеше пред тях.

— Емералд, търсих то навсякъде.

— Джони! Това с Шон О’Тул. — Тя се плъзна надолу с виновно изражение на лицето.

— Ти сигурно си братът на Емералд. Добре дошъл в Грейстоун.

Младежът се изчерви до ушите.

— З-здравей! Надявам се, че нямаш нищо против, задето съм в конюшнята. Аз съм луд по конете.

— Разбира се, че не — увери го Шон, опитвайки се да накара срамежливото момче да се отпусне. „Значи това е синът на Монтагю. Изглежда се страхува от собствената си сянка. И нищо чудно, сигурно баща му го е наплашил до смърт.“

— Истински красавец! — с благоговение изрече Джони и протегна ръка, за да погали Луцифер. — Смяташ ли да се състезаваш с него?

— Може би. — Шон скочи от коня. — Интересуваш ли се от конни надбягвания?

— О, да! — Очите на Джони светнаха. — Майка ми е казвала, че в Килдеър се отглеждат и тренират най-добрите състезателни коне. Какво не бих дал да го видя. Дали всичко е същото, както когато тя е живяла там?

— Да — кимна Шон. — Пет хиляди акра разкошна гъста зелена трева се простира докъдето погледът ти стига и не се вижда нито ограда, нито дори дърво.

— Джони много разбира от коне — гордо заяви Емералд.

Покорен от топлото и приятелско отношение на Шон, Джони се осмели да сподели:

— Бих искал да ги отглеждам, но баща ми има други намерения за мен. Той ме кара да отида във флотата, въпреки че морето ме ужасява и страдам от морска болест.

— Много жалко, защото тъкмо смятах да те поканя на моята нова шхуна. — Шон погледна към Емералд с мълчалива молба.

— Благодаря, но предпочитам да остана тук с конете, ако нямаш нищо против — отвърна Джони.

— Чувствай се като у дома си. Може би един ден ще дойдеш в Грейстоун без баща си и тогава ще те заведа да погледаш надбягванията.

— Господи, това би било чудесно! — Джони импулсивно разтърси ръката на Шон. Не бяха много младите мъже, които се сприятеляваха с него и той не можеше да повярва, че О’Тул, който бе капитан на собствен кораб, се отнася към него като към равен.

— Май е по-добре да се върна на празника — извини се Шон.

— Това място е страхотно! Забавляваш ли се? — каза Джони на Емералд, когато любезният домакин излезе.

Младото момиче сбърчи нос.

— Забавлявах се, докато ти не ни прекъсна.

— Не бива да оставаш насаме с него.

— Та ти не ни даде подобна възможност!

— Съжалявам. Върви и го намери. Няма нужда да седиш тук с мен.

Емералд бавно се разхождаше покрай каменния парапет, когато Катлин О’Тул грациозно се спусна по стълбите, водещи към терасата.

— А, ето къде си била! Търсих те навсякъде, скъпа. — Улови малката ръка на момичето. — Ела с мен, бих искала да си поговорим насаме.

Емералд бе въведена във великолепната приемна. Катлин я настани край прозореца с изглед към вътрешната градина и пъхна чаша вино в ръката й.

— Аз съм Катлин О’Тул. Разкажи ми всичко за моята скъпа братовчедка Амбър.

Така Емералд разбра, че дамата е майката на Шон. Предпазливо отпи глътка вино, после още една. След това думите се посипаха като дъжд.

— Майка ми е добре, но отдавна мечтае да си дойде за малко у дома. Баща ми така и не й позволи… Мисля, че се страхува, че никога няма да се върне при него.

Сърцето на Катлин се изпълни със съчувствие.

— Е, тя е твърде красива млада жена и не можем да упрекваме баща ти, че се държи собственически спрямо нея.

— Много й липсва семейството. Аз се опитах да се сприятеля с братовчедките си, но те ме смятат за враг, защото съм англичанка.

Катлин погледна прекрасното младо създание, облечено в елегантна кадифена рокля. Не се съмняваше, че жените от семейството се бяха държали като ревниви котки.

— Скъпо дете, те просто са се заяждали с теб. Позеленели са от завист заради красивата ти рокля и хубавите ти гърди. Само един поглед им е бил достатъчен, за да разберат, че ти ще бъдеш кралицата на празненството. Върви да танцуваш и да се забавляваш.

Емералд допи ароматното вино.

— Запознах се с вашия син на Ангълси. Беше дошъл по някаква работа свързана с адмиралтейството.

Катлин видя как дългите гъсти мигли на гостенката се свеждат срамежливо и бузите й порозовяват. И двете вдигнаха едновременно глави, когато една висока фигура слезе по стълбите. За миг Емералд помисли, че тъмнокосата глава е на Шон, и Катлин я чу как поема дълбоко дъх.

— Джоузеф — извика майка му, — тук има една красива твоя роднина, която би искала да потанцува.

Джоузеф надникна в просторната гостна и разсеяно погледна към момичето, седнало до прозореца.

— Помислих си, че може да поизляза с шхуната на разходка в морето… — Не искаше да бъде груб, но нямаше търпение да събере екипажа си и да отплава.

— Великолепно! Нашата малка гостенка с удоволствие ще те придружи.

Светлината идваше откъм гърба му и Джоузеф не можеше да различи коя от многобройните му братовчедки е с майка му. Реши обаче, че ще успее бързо да се отърве от нея. Поклони се и галантно подаде ръка, а Емералд се смути и изчерви още повече, но му позволи да я изведе навън.

— Познавам ли те, красавице? — попита младежът и й хвърли бегъл поглед.

— Не, аз се запознах само с брат ти Шон.

— Трябваше да се досетя — засмя се облекчено Джоузеф. — Всички хубави момичета се влюбват в него от пръв поглед. Би могла да го намериш на борда на новата му шхуна.

Емералд проследи с поглед ръката му. Сърцето й затуптя лудешки като си представи, че Шон О’Тул е капитан на собствен кораб.

— Само пази сърцето си заключено — посъветва я Джоузеф и я остави, за да събере екипажа си.

Когато Уилям Монтагю съзря дъщеря си да вървя под ръка е Джоузеф О’Тул, стисна Шеймъс за лакътя.

— Идеална двойка. Една английска съпруга ще бъде голямо преимущество за Джоузеф, особено племенницата на вицековчежника на Ирландия.

„Хитър негодник! Много добре знаеш, че Джоузеф един ден ще бъде граф на Килдеър“, помисли си Шеймъс, но на глас каза:

— Идеята заслужава да се обмисли, Уилям. Ще го спомена на Катлин, но трябва да разбереш, че окончателното решение ще вземе Джоузеф. Моите синове сами правят избора си в този живот.

Емералд не бе единствената, която търсеше Шон О’Тул. Бриджет Фицджералд реши, че е дошъл моментът да поднесе специалния си подарък. Подозираше, че новият му кораб ще го привлече като магнит и затова го проследи с поглед, когато се запъти към пристанището, и след няколко минути го последва на борда.

Тъмносивите очи на Шон се вдигнаха с очакване от корабния дневник, в който записваше сведенията за първия си курс. Надяваше се, че е Емералд. Но в следващия миг заблестяха развеселено, защото видяха млада жена в бяла рокля като на послушничка. „Тази дръзка лудетина най-малко подхожда за духовното поприще на манастира“.

— Честит рожден ден, Шон — промълви девойката и му подаде малък пакет. — Уших ти риза.

— Колко мило от твоя страна, Биди — усмихна се той и разгърна прекрасната ленена дреха.

— Облечи я… Да видим как приляга на широките ти рамене…

Белите зъби на Шон блеснаха за миг и той свали ризата си.

Бриджет мигом се притисна към голите му гърди.

— Реших да не се пазя за Христос!

— Но това е истинско богохулство, малка палавнице! — засмя се той.

Емералд Монтагю се качи на борда на лъскавата шхуна и с разтуптяно сърце се запъти към долната палуба.

— Шон? Тук ли си?

Понеже не желаеше Емералд да го завари полугол с Бриджет, той и хвърли суров предупредителен поглед и й заповяда:

— Нито дума!

После сграбчи ризата си, излезе от каютата и плътно затвори вратата зад гърба си. Облече се и отиде да посрещне Емералд. Поведе я в обратна посока.

— Знам, че предпочиташ да покажеш кораба си на моя брат, но мога ли аз да го заместя? — Зелените й очи го предизвикваха.

— Знаех, че ще дойдеш — дръзко отвърна той.

— Не можах да устоя… — Устните й се извиха в лека усмивка. — На желанието си да разгледам шхуната.

— Не си могла да устоиш на мен, Емералд.

— Никога досега не съм виждала чисто нов кораб. — Погледът й се плъзна по разтворената му риза и се задържа. Също както в съня й, я завладя вълшебното усещане за нещо прекрасно.

— Обзалагам се, че има много неща, които никога досега не си виждала. — Пръстите му горяха от желание да я докоснат. Протегна ръка и погали леко кожата, която украсяваше деколтето на роклята й. После помилва страната й, шията, рамото.

Копнежът да му върне ласката я изгаряше като огън. Прокара пръст по бродирания край на ризата му. Представи си какво ли бе да почувства топлата му мургава кожа отдолу. Дланта й се осмели да продължи и в следващия миг усети туптенето на сърцето му. Затаи дъх, когато той се наведе, за да завладее устните й. Този път не сънуваше!

Устните му бяха твърди и настойчиви. Разтвориха нейните, за да вкусят от сладостта й. Целувката сякаш продължи цяла вечност и когато най-после той се отдръпна, Емералд бе напълно замаяна.

— Имаш вкус на вино и на жена — пресипнало промърмори Шон. Докосна устните й с върховете на пръстите си. Жадуваше за още.

Емералд смаяно осъзна, че това, което караше тялото й да тръпне, бе желание. Отстъпи смутено назад и за да прикрие вълнението си, се извъртя и пристъпи към стълбите, водещи към палубата.

— Корабът наистина е много красив. Това там капитанската кабина ли е? — Преди да успее да я спре, тя отвори вратата и застина на прага.

Бриджет Фицджералд бе съблякла бялата си послушническа рокля и се бе излегнала гола върху леглото в капитанската каюта.

Емералд притисна длан към устните си. Внезапно разбра всичко.

— Ти си р-развратничел!

Шон не можа да сдържи смеха си.

— Ти май пак си чела енциклопедията, Емералд!

— Оох! — проплака тя, обърна се рязко и в бързината да се махне по-скоро едва не се заплете в полите на роклята си.

— Емералд! — Веселието му мигом секна. — Видя ли какво направи! — Внезапно се ядоса на похотливата си братовчедка. — Защо не можеш да се държиш като дама? — В следващия миг въздъхна примирено. Все едно да искаш да откъснеш круши от бряст. Обърна се и хукна.

Изскочи на палубата и прегради пътя на Емералд.

— Емералд, не си отивай. Не ставай глупава, нищо особено не се е случило.

— Под „нищо особено“ сигурно искаш да кажеш, че се случва всеки ден! — Вятърът сграбчи черните й къдрици и ги разпиля около лицето й. Високите й гърди се повдигаха развълнувано. Зелените й очи искряха от възмущение. Денем мислеше за него, а нощем го сънуваше. От мига, в който за пръв път го зърна в пещерата, бе заслепена от този красив ирландец и бе решила, че е нейният принц.

Шон разбра, че невинността й бе искрено възмутена и това го изпълни с тайна радост. Беше му приятно, че е толкова чиста.

— Моята горда малка красавица! — промърмори той почти на себе си.

Думите му преляха чашата.

— Мразя Ирландия! Мразя ирландците! Но най-много от всички мразя теб, Шон О’Тул!

Докато крещеше, страните й пламтяха. Не можа да й устои. Сграбчи я в обятията си и впи устни в нейните, вкусвайки божествения нектар от гореща ярост, обидено презрение и сладка невинност.

Емералд не се възпротиви, но в мига, в който я пусна, го зашлеви с всичка силя през лицето.

Шон се втренчи смаяно в нея. Не можеше да повярва, че такава малка ръка може да удря толкова силно. Хвана китките й, за да избегне по-нататъшни нападения, и й се усмихна. Как бе възможно това дребно девойче едновременно да го вбесява и да го кара да изпитва наслада? Притисна я до здравото си младо тяло и впери тъмносивите си очи в нейните.

— Някой ден, моя горда красавице, ще направя нещо, за да си заслужа този шамар!

В този миг „Бримстоун“ вдигна котва и плавно се отдалечи от кея. Шон приближи към перилата и извика:

— Къде, по дяволите, отиваш?

Джоузеф направи фуния с дланите си и отвърна:

— Отгатни!

Мигом разбра.

— Да не си полудял? Връщай се обратно!

Изруга и се замисли дали да не последва брат си, но знаеше, че той направо ще го разпердушини. Затова само сви рамене. „Върви по дяволите, Джоузеф! Щом си толкова твърдоглав, ще трябва да си понасяш последиците“.

Когато си спомни за Емералд, тя вече не бе на кораба.