Кристалната пещера

Глава 24

Просторната трапезария на Мейнут още от древни времена бе пригодена да събира цялото семейство заедно с воините. Седнала зад дългата маса на платформата, Емералд огледа залата, представяйки си я през вековете. Кланът Фицджералд не наемаше слуги, тъй като имаше твърде много свободна работна ръка. Всеки член на семейството имаше строго определени задължения. Храната се сервираше от десет-дванадесетгодишните.

Мъжете и жените седяха отделно. Едната маса бе заета от по-възрастни дами — между седемдесет и осемдесет години — и Емералд заключи, че те вероятно са сестри на дядото на Шон.

В залата бяха внесени големи подноси с ухаещо говеждо и агнешко, табли, отрупани със зеленчуци, панери с хляб, купи със сосове, чинии с най-различни видове пудинг, подноси с плодове и сирене. Емералд бе удивена от огромното количество, което изяждаха всеки ден членовете на клана Фицджералд.

— Откъде идва цялата тази храна?

— Притежаваме хиляди акри плодородна земя. Освен това отглеждаме коне, говеда, овце и свине. Сеем картофи, ряпа и зеле. Макар че никога не се поднася зеле, когато аз съм тук — подчерта графът на Килдеър.

За пръв път Емералд го виждаше в тази роля, седнал начело на масата върху платформата, господар на всички присъстващи. Както обикновено, Шон бе облечен в черно и със снежнобяла ленена риза. Напоследък носеше черна кожена ръкавица само на лявата си ръка. Никога не я сваляше извън спалнята. Беше с нея тази вечер.

— Дами, нуждая се от вашия съвет и помощ. — Всички погледи се насочиха към него. — Както знаете, Шеймъс живее в кулата пред портите на Грейстоун. Краката вече съвсем не го държат. Пади Бърк ми е нужен в ръководенето на корабния бизнес, но в момента се е превърнал в болногледачка. Можете ли да ми помогнете да реша този проблем?

Дамите заговориха в един глас. Спорът се проточи дълго, бе разгорещен и на моменти заплашваше да се превърне в открито стълкновение. Емералд се изплаши и погледна неуверено към Шон. Той едва забележимо й намигна. Докато ги слушаше как изреждаха недостатъците на Шеймъс, Емералд започна да се опасява, че нито една от присъстващите дами няма да предложи услугите си. Затова остана смаяна, когато накрая всички до една изразиха желание да се погрижат за него, дори започнаха да се карат на коя ще се падне честта да бъде първа. Спорът стигна до задънена улица, когато и трите възрастни сестри Маги, Меги и Мегън изложиха съвсем основателни причини всяка една от тях да има предимство.

Шон вдигна ръка и жените тутакси млъкнаха.

— Предлагам да се редувате всеки месец.

Те се съгласиха.

— Но коя все пак ще бъде първа? — настоя Маги.

— Не ме подценявайте. Няма да се хвана на въдицата дори стръвта да е кесия със злато. Изборът е ваш, дами.

— В такъв случай аз ще бъда първа. Да разбирам ли, че утре рано сутринта потегляме за Грейстоун?

Емералд почти се страхуваше да погледне към Шон, защото тази, която заговори, бе леля Тиара. Не се чуха никакви възражения, тъй като тя не бе съвсем наред с главата и предпочитаха да не й противоречат. Накрая Емералд все пак събра достатъчно смелост, за да погледне към граф Килдеър. Той се усмихваше широко и за пръв път усмивката достигаше и до тъмносивите му очи.

Щом вратата на господарския апартамент се затвори зад тях, Емералд даде воля на смеха си. Претърколи се на голямото легло. Едва успяваше да си поеме дъх.

— Мили Боже, какво ще каже баща ти?

— Ще ни залее с порой от цветисти ругатни и страшни клетви — развеселено отвърна Шон.

— Няма да ни е до смях, когато се изправим срещу него.

Той приближи до леглото и я погледна.

— Да не би да се страхуваш?

— Разбира се!

— Но той има най-нежното сърце на света особено когато става дума за жени. Майка ми го въртеше на малкия си пръст. Всеки мъж, който е достатъчно глупав, за да го позволи, е уязвим спрямо жената.

Думите му ясно намекваха, че той никога няма да бъде толкова глупав. Емералд обаче предпочете да не обръща внимание на предупреждението. В своята новопридобита увереност тя не само вярваше, че върти Шон на малкия си пръст, но и че ако пожелае, може да го накара да скача през горящи обръчи.

На вратата леко се почука. Шон се намръщи, но отиде да отвори.

— Здравей, хубавице, току-що говорехме за теб.

— Значи не сте си губили времето — безгрижно заяви Тиара. — Донесох нощница на Емералд. — Подаде им някаква ефирна пурпурна материя. — Пурпурното ще запали страстта й.

— Аз ще запаля страстта й.

Тя го огледа от главата до петите.

— Да, вярвам, че ще го сториш. Ти си неустоим. Лека нощ, скъпи мои, пожелавам ви да се наслаждавате един на друг.

Отново останаха сами.

— И какво знае твоята леля за страстта, след като е стара мома?

Шон се засмя.

— Само защото никога не се е омъжвала, не значи, че не я е познала. Вероятно чувствеността е изворът, от който черпи вдъхновение за творенията си. Погледни това! — Разстла прозрачната нощница на леглото.

— Неприлично! — възкликна Емералд с престорено силен ирландски акцент.

— Като говорим за неприлични неща, видя ли банята?

— О, да, вече започнах да се опасявам, че вечерята никога няма да свърши. — Претърколи се на леглото и застана с гръб към него. — Разкопчай ме!

В мига, в който ръцете му я докоснаха, вече бе готов за нея. Щеше да бъде истинско чудо, ако изобщо стигнат до розовите мраморни стълбички.

Шон остана да лежи буден дълго след като Емералд заспа. Тялото му се бе извило закрилнически край нейното, а шепата му обхващаше гърдата й. Преди месец я изпълваше съвсем точно, но сега бе наедряла. Тялото й се бе променило съвсем леко, бе станало по-меко, по-закръглено; дори кожата й излъчваше сияние като полирана слонова кост. Най-после трябваше да признае, че тя носеше дете и утробата си. Желанието му обаче към нея се бе удвоило.

Отне му толкова кратко време, за да постигне целта си. Наистина съжаляваше, че бе забременяла толкова бързо. Въпреки това знаеше, че ще се случи. Нали разчиташе именно на това, когато я отвлече. Така че сега бе безполезно да съжалява. Да се откаже от нея бе все едно да се раздели с част от себе си, но знаеше, че ще плати цената. Клетвата за мъст, която бе дал на борда на затворническия кораб, бе нищо в сравнение с тържественото обещание, дадено пред гроба на майка му. Затова решително отхвърли всякакви мисли за съжаление. А и можеше да я задържи още няколко месеца. Няма да мисли за бъдещето. Когато една жена носи първото си дете, би трябвало да бъде щастлива и Шон тихо се закле да я направи такава. Реши да я обсипе с внимание и нежни грижи. Едва ли щеше да му е трудно, защото Емералд никога не бе изглеждала по-красива и желана.

Първото нещо, което Шон чу на следващата сутрин, бяха тихите й стенания. Веднага я вдигна на ръце и я отнесе в банята. Коленичи до нея и я обгърна през корема, докато повръщаше. Когато спазмите стихнаха, я нагласи да седне върху розовите мраморни стълби и нежно изми лицето й.

— Съжалявам… — прошепна тя.

— Никога повече не ми се извинявай, Емералд. — „Аз съм този, който трябва да моли за твоята прошка.“

Отнесе я обратно в леглото.

— Лежи спокойно, докато се почувстваш по-добре. — Облече се бързо. — Отивам да доведа Тиара, тя е истинска магьосница с билките и приготвя чудодейни сиропи.

След малко се върна, придружен от принцесата.

— Точно както подозирах! — отсече тя.

— Аз с какво мога да помогна? — попита Шон.

— Не си ли направил вече достатъчно? — Тиара му посочи вратата. — След като тъкмо ти си причината за страданието й, най-добре е да ни оставиш. В нейното деликатно състояние не може да слезе долу и да седне на масата, отрупана с пушена шунка. Но, разбира се, това няма да спре теб — обвинително завърши тя.

В очите на Емералд затанцуваха весели искрици, когато срещнаха тези на Шон.

— Аз вече се чувствам по-добре.

Щом останаха сами, Тиара я дари с ослепителна усмивка.

— Ах, малка моя, трябва да те науча на толкова много неща. Урок номер едно: вината е най-страшното оръжие. То ти позволява да управляваш всички, с изключение на тези, които нямат съвест. А сега да видим. Имам много лекове за сутрешно прилошаване. Лайка, джоджен, овесена вода. Кое предпочиташ?

— Ти реши.

Тиара изглеждаше очарована.

— Колко си смела!

— Не съвсем — промърмори Емералд. — Но отгатнах тайната ти. Ти само се преструваш на луда.

По-възрастната жена придоби уплашен израз.

— В името на Светата Дева, обещай ми, че няма да кажеш на Фицджералд. Шон, разбира се, знае, той винаги си е бил умен дявол, но останалите ми вярват.

Когато се върна, Тиара донесе и флакон с бадемово и розово масло.

— Прави истински чудеса. Трябва всеки ден да разтриваш с него корема, гърдите и бедрата си, за да не ти останат грозни белези след раждането.

— Грозни белези? Бог да ми е на помощ, но аз изглежда съм пълна невежа!

— В такъв случай е чудесно, че ще дойда в Грейстоун. Можеш ли да яздиш?

— О, да, вече ми мина. А ти ще яздиш ли, Тиара?

— Разбира се. Още не съм съвсем за изхвърляне. Между другото, истинското ми име е Тара. В семейството ми го промениха, когато започнах да нося тиара. Предполагам, че това е представата им за остроумие.

Когато Шон се върна от закуска, с облекчение видя, че Емералд напълно се е възстановила. Докато й помагаше да закопчае бежовия си костюм за езда, една загрижена бръчка проряза челото му.

— Скъпа, искаш ли някоя от по-младите представителки на клана Фицджералд да ти погостува за известно време? Работата ще ме държи далеч от къщи и ще се чувствам по-спокоен, ако имаш хубава компания.

— Най-много ми хареса Нан — нерешително изрече тя, наблюдавайки реакцията му. Вече знаеше, че нарочно бе използвал момичето като примамка за брат й.

— Нан би била идеалната компаньонка за теб.

Емералд се запита дали ще му се стори толкова идеална, ако разбере, че Джони вече е откъснал примамката от кукичката.

— Тя може ли да язди?

— Скъпа, тя е Фицджералд. Препуска като вятъра.

— Добре. В такъв случай ще язди с теб. Ние с Тара ще се движим по-бавно.

Шон повдигна вежди.

— Тара? Ти си едно малко дяволче!

— Имам добър пример — стрелна го предизвикателно тя. — Докато тя е в Грейстоун, ще ме учи как да бъда принцеса.

— Ти, моя красавице, нямаш никаква нужда от уроци; и без това си твърде високомерна.

Емералд отметна къдриците си.

— Ти не би ме харесал иначе.

Изглежда за една нощ листата бяха сменили зелената си окраска със златна, а слънчевите лъчи подчертаваха багрите им. Когато пристигнаха в Грейстоун, Тара огледа градините, после обяви за свое царство просторната зала за дестилация и сушене на билки.

Емералд настани Нан в стаята, която преди това бе заемал Джони, а Тара в лилавата спалня.

— Този цвят ми е омръзнал до смърт. Нямаш ли някакво кътче в успокояващо зелено? Навлизам в нова фаза и имам нужда да се слея с природата — обяви тя театрално.

— Разбира се — кимна Емералд и я поведе към другото крило на Грейстоун. Настани я в зелената стая до тази на Кейт, питайки се как ли ще възприеме здравомислещата икономка принцеса Тара.

Когато на другата сутрин Емералд отвори очи, върху леглото се издигаше висока купчина рози, а Шон се взираше унесено в прекрасната гледка. Той й подаде чаша с настойка от лайка, джоджен и няколко капки розова вода. Сместа на Тара наистина бе вълшебна. Емералд въздъхна с облекчение. Почувства се неизказано щастлива.

— Какъв прекрасен начин да те събудят. Сигурно си обрал всичките рози в Грейстоун.

— По нареждане на Тара. Тя възнамерява да ги дестилира, затова реших да се порадваш малко на красотата им, преди да ги е отнесла. А и заяви, че ни очаквала буря.

— Навярно има предвид това, което ще стане, когато съобщиш на Шеймъс, че тя е тук.

— Малко дяволче! Забавляваш се, нали?

— Много. И имам пълно доверие в твоя неотразим чар.

През следващия час върху Грейстоун наистина връхлетя такава буря, че Емералд реши, че Тара е истинска магьосница. Остави Нан в библиотеката да препрочита и въздиша над писмото на Джони и тръгна да посети лъва в леговището му. Знаеше, че Шеймъс е напуснал голямата къща след смъртта на Катлин, защото не е могъл да понесе да живее там без нея. Освен това разбираше, че той избягва жените Фицджералд заради криворазбрана гордост — срамуваше се от негодните си крака. Двете с Тара се увиха в топли шалове и притичаха през поляната към портите на замъка, над които се издигаше кулата. Докато се изкачваха, Шон и господин Бърк изтрополиха набързо надолу.

— Страхливци! — извика след тях Емералд. Двете жени тутакси закриха с длани устните си, за да спрат напиращия в гърдите им смях, защото не искаха да достигне до ушите на Шеймъс О’Тул.

Той седеше до любимия си прозорец, коленете му бяха завити, а в ръката си държеше малкия телескоп. В мига, в който съзря Тара Фицджералд, усмивката застина на устните му.

— Какво означава това?

— Нали си спомняш лелята на твоята съпруга, Шеймъс? Тя беше любезна да остане тук един месец, да ни прави компания и да се грижи за нас. Абсолютна магьосница е на билките и отварите и мисля, че може да ти приготви някакъв мехлем, който да облекчи болките в краката ти.

— Магьосница? Може би искаш да кажеш вещица? Не се нуждая от болногледачка!

Емералд се отпусна на колене пред него и улови ръката му.

— Скъпи Шеймъс, господин Бърк е този, който има нужда от помощ, но той е твърде горд, за да те помоли.

— Но тя е смахната — ужасено настоя възрастният мъж.

— Чувала съм подобни приказки, Шеймъс О’Тул — заговори Тара, придърпа един стол и седна до него. — Знаеш ли, че тъкмо ти ме доведе до това състояние?

По изражението на лицето му Емералд разбра, че любопитството се бори с желанието да им заповяда да си вървят. Може би самотата бе това, което помогна на любопитството да победи. И двамата заслушаха прехласнато историята на Тара.

— Когато ти за пръв път дойде в Мейнут, за да ухажваш Катлин, бе най-красивият дявол. Ние бяхме десетина момичета на една и съща възраст, а твоята хубост плени сърцата на всички ни.

Катлин се отнасяше с пренебрежение към теб. Тя бе най-голямата дъщеря на графа и бе твърде горда, за да позволи на някакъв си моряк от търговски кораб да я ухажва. Аз не бях толкова горда, колкото суетна. И реших, че те искам. С моята красота не виждах защо да не те накарам да забравиш за Катлин и да не се влюбиш безумно в мен. Но колкото и да се навирах в ръцете ти, ти се преструваше, че не ме забелязваш и удвои усилията си да завоюваш сърцето на Катлин.

От суета си казвах, че ти предпочиташ нея, защото е най-голямата дъщеря на графа и това ти е изгодно. Но вече бях толкова влюбена в теб, че ти разби сърцето ми. Не можех да ям, не можех да спя, дори не можех да мисля. Напълно се поболях и съзнанието ми се помрачи за известно време.

Семейството се отнасяше с такова голямо внимание към мен, че аз започнах да се наслаждавам на това положение. Разбрах и че то ми дава власт. Затова, когато дойдох на себе си, реших да не се издавам и да продължавам да се преструвам на луда. Освен това научих един безценен урок — колкото повече Катлин те презираше и отхвърляше, толкова по-решен изглеждаше ти да я завладееш, колкото по-гордо и високомерно се държеше тя, толкова повече ти я обичаше. Ти обаче бе толкова мъжествен и властен, че Катлин най-после отстъпи и се предаде. Когато го направи, аз осъзнах, че всъщност те е искала още от самото начало, но е била достатъчно умна, за да намери начин да те спечели.

Шеймъс изглеждаше потресен и объркан. Накрая промълви:

— Ще я изтърпя заради Пади. Един месец не е доживотна присъда.

— Има ли сини перуники в градината? — попита Тара.

— Да, но вече са преминали.

— Трябват ми корените. От тях се приготвя мехлем, който невероятно стопля и успокоява.

— Непременно ще проходя, защото това е единственият начин да се избавя от теб — сприхаво измърмори Шеймъс, но Емералд знаеше, че се е примирил е участта си.

— Ще ми покажеш ли къде растат сините перуники, малка моя?

Когато излязоха от кулата, Емералд меко добави:

— Твоята история ме трогна.

— А, нали това беше целта. Той се ласкае от мисълта, че всички ние сме били влюбени в него. После използвах вината, за да спечеля симпатията му и накрая му казах това, което копнееше да чуе — че Катлин го е желала още от самото начало. Пълни глупости!

Емералд бе смаяна от лицемерието на Тара, ала като се замисли върху историята, реши, че в нея има доста истина.

Вятърът продължи през целия ден, не стихна и през нощта. Емералд не спа добре и в мига, в който Шон стана от леглото още призори, тя отвори очи. Гледаше невярващо как сгъва чиста риза и бельо в малък вързоп.

— Къде отиваш?

— Казах ти, че ще отсъствам за няколко дни. Заминавам нагоре по крайбрежието.

Паниката й се усили.

— Нали не мислиш да отплаваш в подобна буря?

— Не е толкова страшно, любов моя, не се тревожи.

Емералд отметна завивките и изтича към прозореца. Това, което видя, я ужаси.

— Вятърът е много силен!

Шон приближи, застана зад нея и сложи ръце на раменете й.

— Изглежда по-лошо, отколкото е. През есента винаги има ветрове, но не са опасни.

Емералд се завъртя, готова да го засипе с упреци и да го умолява да остане у дома при нея. Но лицето му изразяваше такова радостно нетърпение, че думите замряха на устните й. За един кратък миг си помисли дали да не използва вината, за да го задържи при себе си. Може би просто трябваше да се престори, че не е добре. Разбираше, че той едва сдържа вълнението си. Но само сви рамене. Не искаме нито съжалението му, нито да го спира насила.

— Студено ти е. — Шон я взе на ръце и я отнесе в леглото. Зави я внимателно. — Състоянието ти те права прекалено чувствителна. Аз съм моряк и бурите не ме плашат. — Повдигна брадичката й и погледите им се срещнаха. — Емералд, нищо лошо не може да ми се случи. Та нали съм сключил договор с дявола!