Кристалната пещера

Глава 27

— Не мога да сляза на вечеря. Как да се изправя пред нея — простена Нан.

— Държиш се глупаво! Майка ми е мила и нежна. Когато разбере, че си влюбена в Джони, начаса ще те обикне. Никой няма да се досети за тайната ти, Нан, освен ако сама не събудиш подозрения, като се криеш.

Когато двете млади жени най-после влязоха в трапезарията, Тара и Амбър бяха потънали в разговор за подправки. Шон също ги очакваше. Той се държа като очарователен домакин, представи ги и ги настани една по една. Сложи Амбър от дясната си страна, Тара и Нан от лявата, а Емералд срещу себе си, за да може да й се наслаждава по време на вечерята.

С четири ирландки в една стая, три от които бяха център на внимание, разговорът бе оживен и изпълнен със смях. Дори Нан взимаше участие от време на време, макар че се изчервяваше като божур всеки път когато топлият поглед на Амбър спираше върху нея.

Шон забавляваше гостите си и отдаваше на всяка дама нужното внимание. Емералд не можеше да откъсне очи от него. Снежнобялата ленена риза, леко разтворена край врата, контрастираше с мургавата му кожа, черните коси и тъмносивите очи. Сърцето й щеше да се пръсне от вълнение. Мислеше единствено за мига, когато вратата на спалнята им ще се затвори зад тях и ще могат без всякакви задръжки да докажат колко много са си липсвали.

Амбър разбра какво чувства дъщеря й към графа. Разбра и че Шон О’Тул не е безразличен към Емералд. Тъмните му очи горяха от желание, а едновременно с това той изпитваше и собственическо чувство към нея. Амбър обаче не можеше да се отърве от подозрението, че я бе отвлякъл не защото не може да живее без нея, а за да си отмъсти на Монтагю.

Шон О’Тул й бе заявил, че няма да намери покой, докато не унижи враговете си в очите на целия свят и че държи оръжието за това в ръцете си. „Дали оръжието не е Емералд?“

Погледът на Амбър се спираше отново и отново върху тъмния магнетичен мъж, седнал начело на масата. Още не бе постигнал пълното си отмъщение. „Справедливост“, така го бе нарекъл. Запита се с нарастващо безпокойство докъде и до кого се простираше тази справедливост. Реши, че трябва да си поговори сериозно с дъщеря си. Не тази вечер, разбира се, защото Шон и Емералд едва сдържаха копнежа си един за друг, усещаше се дори във въздуха.

В началото Шон наблюдаваше скришом Емералд, но вече съвсем открито не сваляше поглед от нея. Знаеше, че бе постъпил правилно, като я събра отново с майка й. Емералд бе неотразима и сияеща от щастие. Шон изпита задоволство, че част от радостта й се дължи на него.

Бе добър с нея. Нямаше никаква прилика между пленителната жена, която се смееше и говореше със страст, и онова безлично момиче, което бе отвлякъл от Лондон. Призна си, че Емералд бе отговорила на добротата му. Тя бе толкова щедра в любовта си. Шон не се съмняваше, че нежността й бе излекувала някои негови рани. И двамата бяха добри един към друг. Никога нямаше да съжалява за времето, което са прекарали заедно. То беше почти съвършено, ако изобщо имаше съвършенство в живота.

Амбър му говореше и той се сепна.

— Извини ме, бях се разсеял. — Погледите им се срещнаха и сякаш прочетоха мислите си.

— Тара ми предложи да ми покаже дестиларната.

— Това ще ни отнеме часове, затова ви пожелаваме лека нощ — обади се Тара.

— Отивам да взема някоя книга от библиотеката — промърмори Нан.

Шон се засмя безочливо към изчервената Емералд.

— Жените Фицджералд са се наговорили да ни оставят сами.

— Толкова ли сме прозрачни? — усмихна се Амбър.

— А ние? — засмя се Шон.

Докато се изкачваха по стълбите, Шон обви ръка около кръста на Емералд.

— Изглеждаш добре. Мъчат ли те много сутрешните ти прилошавания, скъпа?

— Не, вече съм по-добро — увери го тя, трогната от загрижеността му.

Емералд отиде направо при прозореца и дръпна завесите, които навярно Кейт бе пуснала.

— Скъпи, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти, задето доведе майка ми! Ти ме направи безкрайно щастлива! Тази вечер се чувствам жива и силна като морето!

Шон я вдигна на ръце, за да изпита удоволствието да я подържи.

— Мислех, че се страхуваш от морето?

— Само когато ти бе там… Но явно си го покорил, щом се върна при мен. Никога повече няма да се страхувам от него! — Обви ръце около врата му. — Когато си с мен, не се страхувам от нищо и от никого!

Шон наведе глава, за да я вкуси.

— Това не е свързано с мен, а със самоуверената и силна млада жена, в която се превърна. — Целуна ухото й, сетне плъзна език по шията й, изпращайки приятни тръпки по цялото й тяло. — Позволи ми да запаля огъня, преди да те съблека. Не искам да настинеш!

— Толкова е хубаво да усещам загрижеността и нежността ти. Аз съм най-щастливата жена на земята. Липсвах ли ти?

— Жадувах те. Кръвта ми крещеше за теб и сега, когато най-после сме сами, искам да те опия със страстта си. — Взе възглавниците от леглото и ги разхвърля по пода пред камината, в която току-що бе запалил огъня. После взе стъкления флакон от масичката до леглото. — Да не би това да е любовен еликсир, който Тара е приготвила за теб?

Емералд повдигна полите си, за да стопли краката си на огъня, при което той зърна стройните й млечнобели бедра и гъстите черни къдрави косъмчета.

— Не, това е смес от розово и бадемово масло. За да запазя кожата си красива за теб.

— Значи наистина е любовен еликсир. Ще те намажа, но когато свърша, ще притежавам и тялото, и душата ти.

Докато пристъпваше към нея, Емералд го стрелна предизвикателно с поглед изпод гъстите си тъмни мигли. Нима той вече не знаеше, че я притежава цялата?

Шон свали меката й вълнена рокля и бельото и нежно я положи да легна върху възглавниците. Очите му, потъмнели от страст, обходиха тялото й. Те милваха и се наслаждаваха на плътта, а пронизващият му поглед обещаваше неземна наслада.

Наля малко от течността в дланта си и я стопли на отъня. Ароматът завладя сетивата й и в същия миг ръцете му я докоснаха, Започна от шията, после плъзна надолу длан, за да помилва лявата й гърда. Намаза раменете й. Емералд се задъха от удоволствие. После силните му ръце се плъзнаха в чувствени кръгове по гърдите й. Тя тръпнеше от невероятна наслада.

— Ммм… чувствам се божествено! — Вдигна ръце над главата си и поднесе щръкналите зърна на гърдите си към лицето му. Той се наведе и езикът му ги обходи, а Емералд извика.

Дланите му се спуснаха надолу, достигнаха до мекия й корем и започнаха да го разтриват. Тя се изви от напиращата страст. Пръстите му се пъхнаха в черните копринени къдрици, разтвориха нежната цепка и загалиха розовата й пъпка. После я притиснаха, за да се разтвори и да навлязат вътре.

Бавно вкара и извади пръста си, а гърлените й звуци му подсказаха, че любимата му жадува за още. Тогава вкара два пръста в копринената й ножница. Бе толкова гореща отвътре, че имаше чувството, че е пъхнал пръстите си в огъня! Емералд затрепери от върховна наслада.

Шон сипа още масло в шепата си и започна да разтрива пръстите на краката й. Първо — нежното стъпало. После продължа нагоре по дългите й крака със силни и уверени движения. Когато стигна до копринените й бедра, Емералд се замята и загърчи. Прекрасните вълни на възбудата отново я заляха. Светлината на пламъците превръщаха тялото й в разтопено злато. Шон я гледа, докато му стигнаха силите, накрая наведе глава и я зарови между бедрата й.

Езикът му навлизаше и танцуваше, вкусваше, въртеше се, проникваше все по-навътре и по-навътре, докато стенанията й не се превърнаха в силни викове. Тя лежеше щедро разтворила крака и отмаляла от вълшебството на любовта. Кожата и бе станала толкова чувствителна, че само да я докоснеше и отново щеше да затрепти от желание.

Когато повдигна натежалите си от страст клепачи, Емералд видя, че най-сетне е свалил дрехите си. Беше коленичил пред нея гол и тя протегна жадните си пръсти, за да докосне набъбналата пулсираща мъжественост.

— Ти ме люби два пъти, а защо не пожела да получиш своя дял от удоволствието?

— Ти ме задоволи два пъти. Да наблюдавам прелестното ти тяло как тръпне от удоволствие и да знам, че аз съм причината, ме възбужда до лудост. — Обърна я и се зае да я маже, този път по гърба. Устните му обсипаха с целувки гладката й кожа. — Ти си като топло кадифе. От години сънувам еротични сънища за теб, красавице. В тях виждам единствено голия ти гръб. Знам, че си ти заради разкошния облак от тъмни коси. Кълна се, че имаш най-възбуждащия гръб на земята.

Пръстите му се плъзнаха във вдлъбнатината на задничето й и започнаха невероятната си магия. Когато тя се изви, Шон плъзна пръст в нея и заразтрива центъра на женствеността й.

Емералд се вкопчи във възглавниците.

— Шон, имам нужда от повече!

— Знам. Ще ти го дам. — Яхна я и изви дългото си стройно тяло над нейното. Повдигна с любящи ръце задничето й и проникна отзад.

Емералд никога не бе изпитвала подобно нещо, никога не бе сънувала, че е възможно да се люби в такава поза, но вроденият й инстинкт бе по-силен и тя се задвижи с диви, ритмични, спираловидни движения. В един миг осъзна, че това е първичният животински начин, по който жребецът се чифтосва с кобилата. Усещането бе много бурно и безкрайно порочно. С всеки тласък огромният член се триеше в малката твърда пъпка, преди да я прониже докрай.

Емералд усещаше как пулсира, как сърцата им сливат бесните си удари. Запита се щастливо дали бе възможно това неземно блаженство да продължава толкова дълго, после осъзна колко добре Шон познава тялото й.

Дланите му обхващаха гърдите й. Той ги галеше нежно, сякаш бяха направени от крехък порцелан, ала в същото време показваше с цялото си същество, че тя изцяло му принадлежи. Когато усети как у нея се надига третата вълна на удоволствието, най-после си позволи да се изпразни, изпълвайки я с течна лава. Писъкът й бе задушен от неговия дрезгав вик.

Амбър трябваше да се срещне с един човек в Грейстоун и да му каже това, което отдавна тежеше на душата й. Макар че Шеймъс едва ли щеше да се зарадва да я види, бе длъжна да му благодари за щедрата финансова помощ, която бе спасила живота й.

Отиде обаче първо да потърси Пади Бърк. Изпита огромно облекчение, когато той топло я поздрави. Двамата излязоха рамо до рамо от кухнята, усещайки възмутените погледи на Мери Малоун и Кейт Кенеди.

Вече в кулата срещнаха Тара, която заедно с Пади дискретно се оттегли.

Видът на Шеймъс стресна Амбър. Последния път, когато го бе видяла, той бе хубав и жизнен мъж, в разцвета на силите си. Сега бе бледо подобие на някогашния човек.

— Шеймъс… — нежно изрече тя.

Той я изучава няколко дълги мига, борейки се с противоречивите чувства в душата си. Амбър Фицджералд беше красива жена. Тя притежаваше особена фатална привлекателност, на която Джоузеф не бе устоял. Но не можеше само нея да обвинява за това, което се бе случило. Тя бе жертва на Монтагю, също както и обичното му семейство. Накрая Шеймъс махна с ръка към един стол, за да я покани да седне.

— Дойдох да ти благодаря за парите, които ми даде. Ти си много щедър човек, Шеймъс.

Погледът му я прониза.

— През онази нощ аз все още имах Катлин, имах и синовете си. Омразата все още не бе почернила душата ми.

Амбър успя да овладее желанието си да сведе виновно поглед.

— Не мога да моля за прошката ти. Аз самата не си прощавам. Искам само да ти се отплати.

— Има един начин, по който наистина да ми се отплатиш. Примами Монтагю в Грейстоун.

— Шеймъс, аз също копнея да види Уилям Монтагю мъртъв. Смъртта му е единственото отмъщение, което ще ме задоволи. Но нямам никакво влияние върху него. Той ме мрази.

— Много се съмнявам. Твоята загуба вероятно е най-парещата мъка в мизерния му живот. Ти си Фицджералд, никоя не може да се сравнява с теб! Знам го, защото бях щастлив, за да бъда женен за подобна жена. Амбър, ти притежаваш фатална привлекателност!

Този път тя сведе мигли. Все още не можеше да се отърси от чувството си за вина. Ала на земята нямаше сила, която да я накара да се доближи до Уилям Монтагю. Усмихна се тъжно и изрече успокоително:

— Ако някога имам възможност, ще ти се отплатя, Шеймъс.

За Емералд и Амбър дните отлетяха много бързо. Макар че се разхождаха с часове, рядко оставаха сами.

Шон ги заведе на разходка до Мейнут, където бяха топло посрещнати от братовчедки и лели. Потопиха се в спомени, шеги и смях и Амбър започна да се чувства така, сякаш никога не е заминавала.

В късния следобед Шон им показа фермата за коне. Емералд се влюби в един бял жребец с буйна грива и след като и Нан и Шон одобриха избора й, заяви, че ще го нарече Буцефал.

— Май отново си чела онази енциклопедия, англичанке?

Емералд остана очарована, че той все още си спомня първата им среща.

— Не, това е от „Александър Велики“.

После Шон подкани Амбър също да си избере кон и й предложи той да го транспортира до Уиклоу с кораба си.

Тя благодари, но отказа. Не искаше да бъде задължена с нищо на този силен и опасен мъж.

Той явно отгатна мислите й, защото обезоръжаващо се усмихна:

— Всъщност — прошепна в ухото й, — Монтагю е платил за тези коне. Аз просто го отървах от разноските по транспорта и отглеждането им.

Амбър се засия, развеселена от откровеността му.

— В такъв случай ще приема предложението ти. Би било невъзпитано да откажа.

На следващия ден тя отведе Емералд настрани. Не им оставаше много време да бъдат заедно.

— Помолих Шон утре да ме изпрати до Уиклоу.

— О, не! — извика Емералд. — Съжалявам, знам, че те чака работа, но ми се струва, че току-що си пристигнала.

— Скъпа, вече няма да е както досега. Ще се виждаме много често.

— Аз дори не знам с какъв точно бизнес се занимаваш.

Амбър пое дълбоко дъх.

— Свързан е с доставки. Наела съм жени, които доставят всичко необходимо за празненства, балове и сватби.

— Търсят ли се подобни услуги?

— Да, има голямо търсене. Мила, иска ми се да си поговорим насаме. Къде можем да отидем?

Емералд се вгледа в лицето й. Очевидно майка й не желаеше някой от обитателите на Грейстоун да ги чуе.

— Да изведем кучетата на разходка?

— Би било чудесно. Облечи се добре. Усещам във въздуха диханието на зимата.

Емералд се върна след малко, загърната в зелена кадифена пелерина, обточена с лисичи кожи. Амбър усети как гърлото й се стяга.

— Това едва ли е същата, която някога ти уших.

— Не, заминах от Англия само с роклята на гърба си. Шон поръча да ми я ушият, копие на онази, която носех на празненството по случай рождения му ден. Той си спомня всичко.

Откриха кучетата в конюшнята.

— Сивата хрътка е била на Джоузеф, макар и за много кратко…

Амбър се наведе и я прегърна през врата.

— Сърцето ми се къса, като си помисля за Джоузеф.

Голямото ловджийско куче поздрави Емералд, като се изправи на задните си крака и сложи предните си лапи на раменете й.

— О, скъпа, внимавай за бебето!

— Ти знаеш? — смаяно възкликна Емералд.

— Подозирах. В началото не, но ти цялата така сияеше, че започнах да се вглеждам по-внимателно в теб. Надявах се, че страховете ми няма да се оправдаят.

— Боях се да ти кажа.

— Детето от съпруга ти ли е или от Шон?

— От Шон, разбира се!

— Значи е копеле — меко рече Амбър.

— Не го казвай! С Шон се обичаме!

— Нека да поговорим! — Амбър се опитваше да подреди мислите си. Кучетата хукнаха през поляната към гората. Двете жени бавно ги последваха. — Знам, че си влюбена в Шон О’Тул. Би трябвало да съм сляпа и глуха, за да не го разбера. Но дали той те обича?

— Разбира се, че ме обича!

— Помисли си внимателно. Казвал ли ти го е някога? Казвал ли ти е, че не може да живее без теб? Изобщо говорил ли е за брак? Признавал ли ти е, че иска да бъдеш майка на децата му?

— Аз имам съпруг, как би могъл да ми каже всичко това? В тона ти се усеща неодобрение. Говориш също като отец Фиц. Той ме нарече прелюбодейка и ми нареди да се върна у дома при Реймънд. И ти ли искаш това?

— Мили Боже, не! Просто ми се ще да не се хвърляш с такава готовност в обятията на врага му. — Стигнаха до каменната ограда и седнаха.

— Те ме накараха да повярвам, че си развратна и порочна, омърсена завинаги от покварената си ирландска кръв. Не можех да понасям Джак да ме докосва. Нещата, които правеше с мен, ме отвращаваха. Исках да избягам, но бях уловена в капан.

Амбър знаеше отлично как се бе чувствала дъщеря й. Тя също бе живяла осемнадесет дълги години в капана на брака си с Уилям Монтагю.

— И тогава се случи чудо. Шон ме доведе в Ирландия и аз разбрах, че винаги съм го обичала. Ти беше съвсем права, като каза, че съм се хвърлила в обятията му. В действителност, той не се опита да ме насили по какъвто и да е начин. Когато ме люби за пръв път, аз вече изгарях от желание по него. А след като ме направи своя, се почувствах засрамена от някогашните си мисли за теб. Ако ти си развратна, то аз съм още по-грешна и порочна, задето с такава страст се отдадох на друг мъж. Шон може и никога да не ми е признал, че ме обича, но ми го е показал по безброй начини. Веднъж се скарахме. Бяхме в Лондон и аз го обвиних, че само се перчи с мен като със своя любовница, защото той наистина ме използва, за да си отмъсти на Монтагю. След това обаче и двамата си простихме. Всъщност аз напълно разбирам жаждата му за отмъщение.

— Но, мила, ако в сърцето му няма място за нищо друго, освен за възмездие.

— Майко, той ме научи да живея за днешния ден, защото това е единственото, което наистина имаме. Ако утре всичко свърши, аз няма да съжалявам нито за един миг, през който сме били заедно. Както не съжалявам, че ще родя това дете. То е част от него и от мен. Може би най-добрата част…

Амбър едва успя да сдържи сълзите си.

— Както и ти си най-добрата част от мен, Емералд. Само ми обещай, че ако той някога те нарани, ако красивият ти сън се превърне в кошмар, ще се върнеш при мен.

Емералд прегърна с любов майка си.

— А при кого другиго бих могла да отида?