Лабиринтът на духовете

Епилог

Барселона

9 август 1992 г.

Един млад, но с леко прошарени коси мъж върви по улиците на потъналата в сенки Барселона; луната над него лее по „Рамбла де Санта Моника“ сребърна лента, която направлява стъпките му. Той води за ръка момиченце на десетина години с прехласнат поглед, запленено от обещанието, което баща му е направил тази привечер – обещанието на Гробището на забравените книги.

– Алисия, тази нощ ще видиш нещо, което не бива да разказваш на никого. На никого.

– Значи това ще си бъде наша тайна – отговаря детето полугласно.

Бащата въздъхва, скрит зад една печална усмивка, която го преследва цял живот.

– Разбира се. Ще бъде наша тайна завинаги.

Именно тогава небето лумва и фойерверките от церемонията по закриване на Олимпиадата запечатват за миг нощта на една Барселона, която никога няма да се върне.

След малко бащата и дъщерята – две мъгляви фигури – се сливат с многолюдната тълпа, заляла „Лас Рамблас“, и стъпките им се изгубват навеки в лабиринта на духовете.