Машина за ангели

БЛАГОДАРНОСТИ

Без съпругата ми Клер тази книга щеше да има далеч по малко смисъл. Хватката й върху историята и фината настройка на детектора й за глупости са ценни качества, без които не бива да остава ни един писател — но аз не съм склонен да я деля с никого. Намерете си собствена.

Агентът ми Патрик Уолш е един вид преносимо, персонално око на бурята. Носят се слухове, че в свободното си време тренирал тигри и може да огъва стомана само със силата на ума си. Не съм ни най-малко изненадан; с подобен екип всичко е възможно.

Едуард Кастънмайер в „Нопф“ и Джейсън Артър в „Уилям Хейнеман“ упражниха върху мен тъмните си редакторски умения, използваха Клетвата на ковача, за да ме тласнат в правилната посока и от време на време Розетския камък, за да ме разберат. Тази книга или вероятно авторът й имаха нужда от известно подритване по някои части — но крайният продукт е тъкмо историята, която исках да разкажа. Няма по-голямо удоволствие от това да те редактират добре. (Добре де, това е лъжа. Но: като изключим очевидните изключения, няма по-голямо удоволствие.)

Разкошните проекти на Джейсън Бухър за американската корица пристигнаха неочаквано в един доста мрачен ден в началото на 2011 г. и ме накараха да усетя колко истинско и прекрасно е цялото ни дело. Изумителната английска корица на Глен О’Нийл беше обявена няколко месеца по-късно и, честно, не мога да си избера коя от двете ми харесва повече.

Джон Д. Cap от Вашингтонския университет беше така любезен да ми даде ценни съвети по въпроси, свързани със свръхохладената вода и подводниците. Решително пренебрегнах реалността в името на добрата история. Но все пак дължа благодарности на Джон и на неговия правен съветник, лабрадор ретривъра Грейп.

„Джинджър и Уайт“ осигуриха чай и място за сядане. Понякога това е всичко, което му трябва на човека.

Израсъл съм в пълен с истории дом и част от тях бяха за бандити и престъпници. Някои от тях бяха предизвикателни и героични. Всички до една — изумителни. На всеки, сядал на нашата маса и отделил време да разкаже по нещо на малко и сериозно дете: благодаря!

Дъщеря ми Клемънси се роди по време на преработката на черновата, тежеше горе-долу колкото ръкописа и се нуждаеше от значително повече внимание. Малките й стъпчици са навсякъде из живота ми и „Машина за ангели“: а в случая със страници 92, 307 и 513 — и съвсем буквално. Благодаря ти, меченце!