Мираж

19

Светът дойде на фокус, но на мен ми се прииска да се гмурна отново в мрака. Защото да съм в съзнание, означаваше да се изправя пред собствената си смърт.

Бях никъде. Подхвърляна нагоре и надолу. Подхвърляна от една на друга страна. Имах чувството, че главата ми е разцепена на две. Нападна ме тежък пристъп на гадене. Но аз го потиснах, тъй като около устата ми плътно бе вързан парцал. Да повърна, би означавало да се изложа на риск от задушаване. Дланите ми бяха привързани към стъпалата. Движението беше невъзможно.

Бяха ме хвърлили в откритата каросерия на пикап. Още беше нощ, макар в небето да пробиваше зачатък на светлина. За миг съумях да се надигна, но наоколо си видях само празнота. И тогава неравност на терена ме запрати отново на пода на каросерията.

Откарваха ме навътре в Сахара. Знаех какво ще сторят с мен, след като ме отведяха достатъчно далеч, че да няма и следа от цивилизация. Знаех също, че след като ме изнасилеха, щяха да ме убият. И да заровят тялото ми дълбоко в пустинята. По изгрев щяха да се върнат на работата си в пътната ремонтна бригада и да се държат, все едно нищо не е било. Когато накрая се вдигнеше шум за отсъствието ми, вече нямаше да има и следа от мен. Зърнах раницата си с крайчето на окото. Беше метната в каросерията до пластмасов бидон, който се беше плъзнал надолу и се удряше в лицето ми. По миризмата от капачката личеше, че е пълен с резервно гориво.

Те ще ме изнасилят и удушат. После ще използват бензина да изгорят трупа ми и ще заровят овъглените ми останки дълбоко в подвижните пясъци.

Започнах да пищя. Пищях през запушилия устата ми парцал. Пищях като луда. Пищях с отчаяната надежда някой да ме чуе. Пищях от гняв и неспособност да повярвам в случващото се. Пищях от омраза. Пищях от ужас.

Дръпнах въжетата, с които бях вързана. Ръцете ми бяха толкова плътно съединени със стъпалата, възелът беше толкова силно затегнат, че нямаше абсолютно никакъв начин да го разхлабя. Дърпах отчаяно с пръсти, изтръпнали от напрежението върху китките ми. Ала беше невъзможно. При всеки опит въжетата сякаш повече се затягаха, изтръпвах още повече и се питах дали от спрялото кръвообращение няма да…

Това не се случва… Не е възможно да се случва.

Но се случваше и още как. Небето просветляваше и знаех, че щеше да стане много скоро. Такава беше логиката им: да я изчукаме и да я удушим преди съмване. Да кремираме тялото, да изгорим останките, да сме обратно на пътя със започването на новия ден и…

Борих се и се борих, и се борих. Приглушените ми викове прераснаха в истеричен плач и започнах да осъзнавам, че изход от тази ситуация няма. Ще умра. Преди да се случи, ще съм изтърпяла възможно най-тежкото унижение, последвано от ужасяваща смърт чрез удушаване. Не можех да сторя нищо, за да им попреча.

Пикапът намали и после спря. Двигателят угасна. Чух двете предни врати да се отварят и после да се затръшват. Стъпки. После глас.

— Добре ли спахте, хубава госпожо?

Той се качи в каросерията и започна да ме поглажда по косата. Когато направих опит да се боря, зашлеви ме силно през лявото ухо и то писна, а болката ме преряза. Изпищях, за което бях наградена с юмрук в скулата. За момент изгубих съзнание. Като се свестих, бях с усещането, че имам фрактура на скулата. Малкото лайно сега размахваше нож пред очите ми и в същото време ми дърпаше косата.

— Ако пак ми се съпротивляваш, ножът ще играе — изсъска. — Ще ти отрежа циците и ще ти избода очите. Това ли искаш, тъпа женска?

Поклатих глава отрицателно много пъти, страхът ме караше да хленча жално. Ядът му бе заместен от широка плашеща усмивка.

— Бориш ли се с мен, ще страдаш. Кротуваш ли, всичко ще е добре. Ясно?

За да подчертае последната дума, дръпна силно косата ми. Отново изплаках и кимнах неколкократно.

— Добро момиче — рече той и ме погали по бузата. После извика нещо на арабски и съучастникът му дойде с нож в ръка.

— Приятелят ми ще пререже въжетата и ще ти отпуши устата — съобщи гадният дребосък. — Ще се бориш ли?

Поклатих глава няколко пъти.

— Добро момиче.

Последваха още подвиквания между двамата на арабски, след което въжетата бяха прерязани. Връщането на кръвообращението в дланите ми ме разтресе. Силно перване през ухото бе наказанието за това неволно движение.

— Казах ти никакво мърдане, мамка му.

— Съжалявам, съжалявам — прошушнах.

— Кажи ми, че го искаш — прошепна той.

Напрегнах се и отново понесох удар, от който извиках.

— Кажи, че го искаш — повтори той.

— Искам го.

— Мръднеш ли, ще се запознаеш с ножа.

Изви развързаните ми ръце зад гърба ми, а съучастникът му сряза останалото на глезените ми въже, после повдигна дупето ми и свали ципа на панталона ми. Свлече го надолу заедно с бикините. Докато го правеше, свободната ми дясна ръка шареше наоколо за нещо, което бих могла да използвам като оръжие. Знаех, че имам само секунди, но нищо не напипвах. Докато пръстите ми не докоснаха тубата с бензин. Успях да хвана капачката ѝ, докато краката ми бяха разтваряни широко. Отворих очи и видях гнусния дребосък надвесен над мен със смъкнат панталон и щръкнал пенис.

— Ще ми се съпротивляваш ли? — попита, като се тръшна отгоре ми.

Поклатих глава и с крайчеца на окото си погледнах как приятелчето му встрани прибра острието на ножа си и запали цигара със запалка „Зипо“, очевидно уплашен, но също очакващ реда си. Дясната ми ръка още държеше капачката на бидона, а лявата повдигнах и докоснах рамото на нападателя ми с нещо като приканващ жест. Той се ухили до уши.

— Искаш ме, нали?

Кимнах. Отново ми отправи широка усмивка. Главичката на пениса му се търкаше в мен, като се опитваше да проникне, но не успяваше поради пълната сухота, която срещаше.

— Разкрачи се по-широко — нареди той, плю в дланта си и потърка устните на вагината ми, като напираше да проникне.

Имах чувството, че ме разкъсва, толкова невероятна бе агонията. Той подхвана лудешки тласъци със затворени очи. Лявата ми ръка стегна хватката си над лакътя му и умишлено влязох в синхрон с движенията му. В същото време пръстите на дясната ми ръка трескаво развинтваха капачката на тубата. Стоновете му се засилваха, а пенисът му се втвърди още повече с приближаването на еякулацията и тогава капачката бе достатъчно разхлабена, че да потече тънка струйка гориво. Посегнах със свободната си ръка и помилвах лицето му. Той отвори очи и аз мигом забих нокти в тях и задрах надолу. Бликна кръв, а виковете му бяха оглушителни. Наклоних тубата и целия го наквасих с бензин. Той отскочи назад и падна на земята, като стискаше лицето си, а кръвта се лееше от очните му ябълки. В миг скочих от каросерията, грабнах запалката от стъписания съучастник, щракнах я и я хвърлих запалена право към нападателя си. Всичко това отне може би три секунди. Раздаде се силно съскане. Пламъкът подпали бензина. Отвратителният дребосък гореше.

Крясъците му на агония бяха съпроводени от писък, нададен от съучастника му, към когото вече се бях втурнала с ноктите напред. Ала успях да одраскам само бузите му, защото той ме посрещна със силен удар в лицето и аз се свлякох на колене. Изрита ме с всичка сила в главата.

И светът отново стана черен.