Нещо лично

26

Кейси Найс ми обясни, че както всичко, свързано с политиката и дипломацията, въпросът със снимката на Г-8 е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Тя била нещо повече от ритуална формалност, защото съдържала много символика и подтекст. Ставало въпрос за имидж, колегиалност и шанс за малките да застанат редом с големите. Ставало въпрос за статус, значимост и медийно отразяване в страната ти. Казано с други думи, било експониране — в буквален и в метафоричен смисъл.

— Важен е и фонът. Снимката винаги трябва да е на открито. Важно е да те видят там сред другите лидери, с които си приказваш, смееш се и постигаш спогодби. Показваш, че си толкова важен, колкото всички останали.

Найс добави, че на открито ще се случат и много други неща извън официалната снимка.

— През почивките лидерите ще се разхождат по моравата, разделени по двойки и тройки. Ако италианецът има проблем с дълга или еврото, трябва да го видят в компанията на германеца, както са вглъбени в частен разговор. Може би ще си говорят за децата или за футбол, но този момент на близост ще бъде оценен високо в Рим. По същия начин нашият президент ще бъде видян с руснака, англичанинът ще се уедини с французина, а японецът ще избере компанията на канадеца. Разбира се, възможни са всякакви други комбинации. Освен това тези почивки са им необходими, тъй като редовно се изнервят един от друг, а и някои от тях продължават да пушат тайно. Кот и Карсън ще получат добра видимост към мишените си, повярвай ми — заяви Найс.

— Има ли някаква възможност за отмяна на срещата?

— Не.

Погледнах през опушената витрина на кафенето и видях някакъв черен бус да спира пред нашия хотел.

— Няма ли начин общата снимка да бъде направена вътре?

— На теория да, но не и при тези обстоятелства — отвърна тя.

— Тоест проявата на благоразумие е неприемлива?

— Не и когато прилича на страхливост.

— Това е лудост.

— Не, това е политика. Светът има нужда да види как неговите представители се грижат за важните неща. А някои от тях са и пред избори. Следователно се нуждаят от такова отразяване.

Черният бус продължаваше да чака пред хотела. Никой не слезе от него, никой не се качи.

— Ами ако вали? — подхвърлих.

— Ще чакат да спре.

— Може и да не спре. Това все пак е Англия.

— Но сега не вали. Искаш ли да прегледам прогнозата?

Поклатих глава и казах:

— Надявай се на най-доброто, но се подготви за най-лошото. Определено ли е предварително мястото на общата снимка?

— Задната веранда — каза тя. — Тя има няколко стъпала, които ще са удобни за по-ниските.

— Задната страна на сградата гледа към магистралата. Това може би е по-добре, отколкото да гледа към града.

— И от двете страни има много постройки.

— Ще използват ли блиндирани панели?

— Няма смисъл. Те вършат работа за един човек, застанал пред микрофон. За осем души, които щъкат наоколо, са безполезни.

Представих си как осмината се появяват. Вероятно щяха да използват вратата, през която се излиза направо на верандата, и да се направят на учудени от начина, по който се налага да превключат от важните междудържавни отношения към тъпите нужди на репортерите. Боже, наистина ли? Точно сега? Е, добре, но бързо. Трябва да се връщаме да работим.

Всичко това ще бъде придружено от широки усмивки и добронамерено потупване по раменете, докато се подреждат. А самото подреждане ще бъде доста плътно, за да демонстрират колегиалност и равенство. Никой от тях няма да иска да се отдели от другите. Евентуалната снимка на компактна групичка от седмина и един на крачка встрани със сигурност няма да бъде приета добре. Медиите ще имат грижата за квалификациите: необщителен, игнориран, избягван, високомерен, слаб колективен играч.

По тази причина ще останат заедно. А после, когато решат, че са сипали достатъчно храна на кучетата, ще изпъчат гърди на стълбите и ще застинат неподвижно.

Без превръзки на очите.

Черният бус отсреща не помръдваше.

— Как се справяш с хапчетата? — попитах.

— Все още са пет.

— Значи се чувстваш добре?

— Да, доста добре — кимна тя.

— Защото си изпипала плана и първите ни стъпки бяха задоволителни?

— Защото вече виждам начин да се справим — отвърна тя. — Имам чувството, че проблемът се опростява от само себе си. Кот и Карсън ще търсят място с изглед към задната веранда, а може би и към цялата морава зад къщата. Това автоматично елиминира около шейсет процента от околните сгради. Тоест ще знаем къде да ги търсим. Приблизително, разбира се.

Черният бус продължаваше да стои пред хотела.

— Ами ако попаднем на бариера? — подхвърлих.

— Каква бариера?

— На нещо неочаквано. Пак ли ще бъдеш добре?

— Зависи.

— От какво?

Тя мълча доста време. Очевидно отдаваше цялото си внимание на въпроса.

— Ще бъда добре, ако прескочим бариерата, без да паднем от седлата — отвърна най-после тя.

— Искаш да кажеш, че ако изникне проблем, трябва да го отстраним по най-бързия и решителен начин?

— Да — кимна тя. — Ако е пътно заграждение, ще се наложи да го преодолеем и да продължим напред. Не можем да си позволим отклонения. В момента виждам начин да се справим и не искам да го изгубя.

Черният бус си стоеше там.

— Добре — кимнах аз. — Да се връщаме в хотела.