Нощта на снайпера

24.

ПРЕЗ НЯКОИ шибани дни човек не може да спечели. Дуейн, който отиваше да поспи няколко часа, след като целия вчерашен ден прекара в мотане из окръг Полк като опашка на стария Сам и отговаряйки на някои неизбежни полицейски повиквания, беше изтощен. Но стана рано сутринта и се зае с проверката на всички търговски обекти, които можа да намери покрай магистралата „Етъридж“.

Все пак попадна на следа доста бързо.

По дяволите, си каза той, когато индийката, която беше дневна смяна на рецепцията в „Дейз Ин“ при изход 7 на магистралата, каза: „Да, един по-възрастен мъж и един по-млад са се регистрирали вчера около десет. Има ли нещо нередно?“

Дуейн изпуфтя и изигра ролята на някой важен следовател и доста подплаши горката жена. Тя беше чужденка, с някаква шибана точка на челото (какво ли означаваше това?) и я накара да разкаже всичко. Били се регистрирали в десет, момчето изчезнало за по-голямата част от следобеда, мъжът провеждал междущатски разговори през целия ден и си тръгнали към шест с пикап, натоварен със спални чували, и формално погледнато, още разполагали със стаята или поне до времето, когато трябва да напуснат по обед.

Тя си спомни, защото обикновено хората не наемат стаи преди един, но високият мъж настоял.

Дуейн поиска да види списъка на телефонните обаждания, въпреки че нямаше заповед за претърсване. За щастие жената бе прекалено глупава, за да знае или й беше напълно безразлично. Той записа в бележника телефонните номера с едрия си смешен почерк, приличащ на детски.

После й благодари, взе си чаша безплатно кафе и в десет се обади по телефона.

Докладва на гласовата поща, включително телефонните номера, и след това седна да чака похвала. Но такава не дойде.

Звънна телефонът.

— Пек, къде си в момента?

— Ъъъ, сър, на паркинга пред „Дейз Ин“.

— Връщай се в Блу Ай. Днес ще останеш при стареца. Разбра ли? Обади се да ми кажеш какво прави.

Това беше. Нито добре свършено, нито браво, а само връщай се на работа.

По дяволите, на някои хора не може да се угоди.

Ред Бама разполагаше навсякъде с експерти. Това беше едно от удоволствията да си Ред Бама. Така че звънна на един бивш експерт по комуникациите в „Саутуестърн Бел“, който се грижеше за телефонните му проблеми, и в течение на половин час прозвъня номерата, на които Боб се беше обаждал.

Единият беше на Пентагона в Армейската служба за исторически архиви. Другият беше на фирма в Оклахома на име „Дж.Ф.П. Текнолъджи“ Бяха нужни още няколко обаждания да стигне до производството и значението на „Дж.Ф.П. Текнолъджи“. Когато го направи, той подсвирна.

Шибаният Суагър беше умен. Вече бе навлязъл в нещата и стигаше все по-близо и по-близо до тайни толкова грижливо и професионално заровени преди повече от четиридесет години. Беше силен противник, най-добрият, който се бе изправял срещу Ред от много години.

След това Ред се обади на един адвокат в Оклахома, когото познаваше, добър човек, който, както се казва, беше в час. За немалък хонорар адвокатът можа бързо да наеме лицензиран частен детектив и той спешно установи наблюдение на „Дж.Ф.П.“, след като откри на фирмения паркинг зелен пикап „Додж“ със странен небоядисан калник и регистрационен номер от Аризона.

Адвокатът докладва на Ред, който отдели един миг, за да оцени високо постигнатото: „Пипнах те, хитро копеле!“ И после даде още и съвсем точни нареждания:

— Искам само едно нещо. Само часът, когато напускат офиса, определен от място за наблюдение колкото може по-далеч. Не искам, и нека кажа това отново, защото харесвам звука на собствения си шибан глас, не искам никакво проследяване. Никой не трябва да ги следва. Този тип е прекалено хитър — каза той на адвоката. — Не зная с какви хора разполагаш в Оклахома сити…

— Добри, мистър Бама.

— Да, хубаво, но не са толкова добри. Този мъж е много, много хитър и има инстинкти за опасност, които не би повярвал, че са възможни. Гарантирам ти: ще види всяка опашка, която му сложиш, и ако това стане, всичко, което следва, ще се разпадне. Разбра ли?

— Да, сър.

— Часът е много важен. Междувременно аз ще обмисля това — каза Бама — и ако се нуждая от услугите ти, ще ти звънна. Очаквам да си на разположение.

— Мистър Бама, никога не сте разговаряли с мъж, който да е повече на разположение.

— Значи в Оклахома сити ги отглеждат — отговори Бама.

Той затвори телефона в малкия си кабинет, отпи още една глътка от гадното кафе от бара и след това усети нещо много странно на лицето си.

Бога ми, това беше усмивка.

Беше щастлив. Толкова щастлив, колкото не е бил, да речем, от години. Освен успехите на децата му нищо друго не го изпълваше с повече удоволствие от едно добро предизвикателство. И, боже мой, този Боб Суагър си го биваше.

Опита се да използва целия си интелект за решаването на проблема.

Ключът беше в колко часа ще напуснат „Дж.Ф.П.“ след посещението. Ако си тръгнат скоро, с лекота могат да се върнат в Блу Ай, преди да се мръкне, което не беше добре, защото не смяташе, че може да задейства силите си и да подготви достатъчно бързо онова, което бе намислил. Всичко трябва да си е на мястото. Ако се върнат по-късно, ще пътуват през нощта. Това изобщо не му харесваше. Не искаше да организира нощно нападение. Прекалено опасно е на открит път. В града работата беше друга, но на открита магистрала в провинцията и през нощта с хитро копеле като Боб Лий Суагър — това си беше направо несигурно и ако нещата се сговняха, кой знае кога би получил друга възможност?

И така: да се надяваме, че ще прекарат още една нощ в Оклахома сити и ще се върнат сутринта. Това ще ги вкара в района приблизително в ранния следобед, което му осигуряваше достатъчно време.

Значи да предположим, че те ще се върнат от Оклахома сити утре. Следващият въпрос: по кой път ще тръгнат? Нормалният човек би направил нормалното: ще тръгне по щатско шосе 40 в отсечката му до Форт Смит, после ще свърне на юг по магистралата, която Холис беше кръстил на баща си, надолу до Блу Ай. Или може би от чиста сантименталност Боб щеше да пропусне новия път и да избере по-бавното и ужасно шосе 71. Баща му беше умрял там, а може би и на него щеше да му се случи същото. Обаче се съмняваше, че Боб ще е толкова сантиментален. Неговата природа в основата си беше практична. Чувствата бяха за късно през нощта, когато денят е свършил.

На Ред му се искаше главно да разбере как са стигнали до града. Суагър не беше от типа, който минава по един и същи път два пъти. Той придърпа картата, мечтаейки да разполага с нещо по-изразително, по-разбулващо. Искаше данни, информация, цифри, факти, копнееше да се гмурне в тях.

Доста бързо видя, че всъщност има само два други пътя до Блу Ай. И двата бяха повече или по-малко преки пътища от изток на запад, обаче много по-малки от маршрута към Форт Смит. И двата изискваха слизане от щатско шосе 40 в посока Макалистър, след това поемане на изток по двете асфалтови ленти към Талихина. Скоро след това се разклоняваха. Единият, Оклахома 1, следваше в продължение на петдесет и седем мили билото на планината Уашита от Талихина до Арканзас, където се превръщаше в Арканзас 88. Това беше висок път, на няколко хиляди фута надморска височина, с отлична видимост. Беше наречен, съчетавайки имената на градовете в двата му края, Талиблу Трейл и щатът го беше проектирал като красив път с планински изгледи от двете страни. Самият Ред беше карал по него едно „Порше“, което някога имаше, и си бе прекарал дяволски добре в онези далечни времена.

Другият път, Оклахома 59, пресичаше Оклахома 1 някъде почти по средата, след това се превръщаше в шосе 270, докато правеше завой на изток и минаваше успоредно на 1 и 88 по дъното на долината под тях и накрая се сливаше със 71 малко над Блу Ай. Ред разбра, че това е пътят, на който лежи притежаваният от Боб в Блу Ай имот, където сега беше неговата каравана. Това беше логичният маршрут. Дали?

Той го разгледа: много просто. Висок или нисък път? Нямаше достатъчно хора, за да разиграе и двата варианта или поне не при изискването за максимална огнева мощ.

Високият или ниският път?

И после се сети за отговора.

Той е снайперист. Стрелец. Действа чрез зрението си. Целият му живот е изграден на виждането. Информацията, която получава от света, се състои изцяло от зрителни данни, които той обработва и от които взема решенията си. Той вижда и обича да вижда нещата отдалеч. Не обича изненадите. Обича той да е изненадата.

Високият път.

В съзнанието му се зароди план. Три коли и един пикап, идващи от различни посоки, впримчват Боб в средата, изблъскват го от пътя и го погребват с автоматен огън. Десетима мъже, които стрелят на автоматичен режим в първата секунда след катастрофата.

Звънна телефонът.

— Ало?

— Сър?

Беше адвокатът от Оклахома сити.

— Да?

— Току-що си тръгнаха.

Рей погледна часовника си. Исусе, вече минаваше пет. Няма да тръгнат за вкъщи тази вечер. Беше спечелил!

— Добра работа.

— Сър, намерихме стаите, които са наели. В „Холидей Ин“ до летището.

— Казах ти…

— Много дискретно, мистър Бама. Пряко не са задавани въпроси. Успяхме да влезем в сървъра на хотелската верига. Резервирали са си стаите за две нощи. Трябва да напуснат утре сутринта в десет.

— Добре свършено — каза Бама. — Търсиш ли си работа?

— Мистър Бама, доволен съм където съм.

— Ще си получиш чека по пощата.

— Зная, че мога да разчитам на думата ви.

— Тя се чува във всеки град в тази страна — каза Бама, затваряйки. После бързо набра Хорхе де ла Ривера.

— Да?

— Екипът готов ли е?

— Да, сър. Всички кротуваха, починаха си. Момичетата, които изпратихте, наистина бяха добри. Всички са наебани или изсмукани, нахранени са и оръжията им са почистени.

— Ето как ще бъде изпълнено. Ще стане утре в ранния следобед на шосе Оклахома 1, на около десет мили източно от кръстовището му с 259. Нарича се Талиблу Трейл. Хубав високопланински път, немного оживен, би трябвало да е приятен, уединен и напълно открит. Ти разположи колите в обратната посока и го пусни да влезе в средата, след това затворете капана, така че да няма къде да избяга. Трябва да го избуташ от пътя. Веднага след това започнете да стреляте. И не спирайте, докато не го погребете. Имаш двойно предимство: изненада и огнева мощ.

— Звучи много добре. Muy bueno. Лесна работа. Ще го пипнем за вас. Но, сър, как ще разберем, че идва?

— О, ще ви съобщя по радиостанцията. Аз ще гледам.

— Ще се набъркате в това, мистър Бама?

— Не може да не ме видите — отговори той. — Просто погледнете нагоре. Аз ще съм човекът в самолета.