Обява за запознанства

XX

Понеделник 11 март

В понеделник сутринта Винс се обади на Нона.

— Намерих ти аналитик за предаването. Доктор Мартин Вайс. Много симпатичен мъж. Член е на Асоциацията на психиатрите и юристите и знае много. Веднага ми заяви, че с удоволствие ще участва в предаването. Искаш ли да си запишеш номера му?

— Разбира се. — Нона повтори цифрите, а след това добави: — Хенк много ми хареса, Винс. Страхотен е!

— Той се интересува дали искаш да видиш колко е добър на бейзбол, когато започне сезонът.

— Карамелизираните пуканки са от мен.

Нона позвъни на доктор Вайс. Разбраха се да дойде в студиото в четири часа в сряда.

— Записът започва в пет. Ще го излъчим в четвъртък в осем вечерта.

В понеделник Дарси прекара по-голямата част от деня в склада, където подбираше мебели за хотела. В четири следобед отиде в галериите „Шеридън“. Там се провеждаше търг. Видя Крис, който стоеше с гръб към нея, отстрани до първия ред. Промъкна се по коридора към стаята за заседания. На много от снимките имаше дати. Искаше да открие други, правени преди онзи период от време. Може би щеше да попадне на друга снимка на студента, който й се стори, че е виждала някъде.

В шест и половина все още беше там. Влезе Крис. Тя го погледна и се усмихна:

— Наддаването изглеждаше горещо и сериозно. Доволен ли сте?

— Много. Никой не ми каза, че сте тук. Видях, че лампите са запалени.

— Радвам се, че дойдохте. Крис, този тук прилича ли на младежа, който ви показах вчера?

Крис внимателно разгледа снимката.

— Да, прилича. Преди малко се обади майка ми. Била е при Джанет. Този младеж е бил един от многото, разпитвани във връзка със смъртта на Нан. Много я е харесвал, предполагам. Казва се Дъг Фокс. — Когато видя как Дарси се стресна, той попита: — Познавате ли го?

— Като Дъг Фийлдс. Чрез обявите за запознанства.

Скъпа, насрочиха извънредно заседание. Не мога да ти кажа всичко по телефона, но една компания, която препоръчахме на нашия най-голям клиент, започва да върви надолу.

По някакъв начин Сюзън успя да се справи с вечерните си задължения. Изкъпа малкото и Триш, а на Дони и Бет помогна да си напишат домашните.

Най-сетне загаси лампите и си легна. Дълго време не можа да заспи. Дъг бе успял да остане при тях през почивните дни. Сега отново е на свобода. И ако той беше отговорен за смъртта на онези момичета, тя имаше не по-малка вина.

Толкова лесно щеше да бъде, ако можеше само да избяга. Да натовари децата на колата и да заминат колкото може по-далече.

Но нещата не бяха така прости.

На другия ден, когато следобеда изпрати Триш до училищния автобус и сложи Конър да спи, Сюзън поиска от информацията телефонния номер на ФБР в Манхатън.

Набра номера и зачака. Чу се гласът на телефонистката:

— Федерално бюро за разследване.

Беше прекалено късно, за да прекъсне връзката. Сюзън затвори очи и с глас, малко по-силен от шепот, изрече:

— Искам да говоря с някой във връзка с убийствата с обувките за танци. Възможно е да ви дам полезна информация.

В понеделник вечерта Дарси се срещна с Нона при Джими, за да вечерят заедно, и й разказа за Дъг Фокс.

— Винс беше излязъл, когато се опитах да се свържа с него — каза Дарси. — Оставих съобщението на неговия помощник — отчупи парче от хляба и го намаза с тънък слой масло. — Нона, Дъг Фокс или Дъг Фийлдс, както той ми се представи, е точно типът мъж, който Ерин би харесала и би му имала доверие. Той е хубав, умен, артистичен и притежава онова момчешко личице, което би се понравило на всяка родена възпитателка като Ерин.

Нона гледаше мрачно.

— Страшното е, че е бил разпитван във връзка със смъртта на Нан Шеридън. По-добре не се срещай повече е него. Нали Винс каза, че много мъже не си казват истинските имена, когато отговарят на тези обяви.

— Но колко още са били разпитвани във връзка със смъртта на Нан Шеридън?

— Просто недей да очакваш много. Засега това не е нищо повече от факта, че Джей Стратън е учил също в „Браун“ или пък, че портиерът на Ерин преди петнадесет години е работил близо до дома на Нан Шеридън.

— Иска ми се само всичко това да свърши — въздъхна Дарси.

— Нека сменим темата. И без това си толкова ангажирана с този проблем. Кажи ми нещо за своята работа.

— О, права си, че доста съм я занемарила. Но днес ме зарадваха по телефона за една стая, която обзаведох за шестнадесетгодишно момиче, преживяло ужасна катастрофа. Използвах някои от вещите на Ерин. Обади се майката, за да ми каже, че дъщеря й Лиза се е прибрала от болницата в събота и страшно харесала стаята. И знаеш ли кое най-много харесало на Лиза?

— Кое?

— Помниш ли постера, който Ерин държеше на стената срещу леглото си? Онзи с репродукцията на Егре?

— Разбира се, че го помня — „Обича музиката, обича да танцува“.

Те не бяха усетили кога Джими Ниъри се беше приближил до тяхната маса.

— Точно така — енергично каза той. — Господи Боже, беше същото. Така започваше обявата за запознанства, която изпадна от джоба на Ерин, точно тук, на това място.