Обява за запознанства

VI

Събота 23 февруари

Събота сутринта Чарли с опияняващо напрежение зачете „Ню Йорк Поуст“. На първа страница с огромни букви беше изписано заглавието: „Убийство с познат почерк“.

На вътрешните страници на вестника бяха поместили голям материал, в който се обръщаше особено внимание на сходството между смъртта на Ерин Кели и Нан Шеридън.

Някой бе предоставил на репортера на „Поуст“ писмото до майката на Нан Шеридън, в което я предупреждаваха, че млада нюйоркчанка ще бъде убита във вторник вечерта. Репортерът, цитирайки неназован източник, пишеше, че ФБР е по следите на вероятен сериен убиец. През последните две години седем млади жени от Манхатън бяха изчезнали, след като отговорили на обяви за запознанства. Ерин Кели също отговаряла на такива обяви.

Обстоятелствата около смъртта на Нан Шеридън бяха отново разказани с най-големи подробности.

Биографични данни за Ерин Кели; разговори с колеги от бижутерските среди. Всички казваха едно и също. Ерин била симпатична и сърдечна, изключително талантлива. Снимката й, публикувана в „Поуст“, беше същата, която Ерин бе изпратила на Чарли. Това му достави удоволствие.

В сряда вечерта по телевизията щяха да повтарят епизода за смъртта на Нан Шеридън от поредицата „Действителни престъпления“. Щеше да му бъде страшно интересно да го гледа. Разбира се, че миналия месец го беше записал, но въпреки това с удоволствие щеше да го гледа пак, знаейки, че стотици хиляди хора щяха да се вживеят в ролята на детективи аматьори. Кой е убиецът? Кой би могъл да бъде толкова интелигентен, че да остане неразкрит досега?

Чарли се намръщи. Познат почерк.

Познат почерк означаваше, че си мислят, че някой го имитира. Усети как го обзема гняв, силен, буен гняв. Нямаха никакво право да си мислят, че друг го е направил. Както и Нан нямаше право да не го покани на рождения си ден преди петнадесет години.

През следващите няколко дни щеше отново да иде в тайното си убежище. Усещаше потребност да е там. Да пусне видеото и да танцува степ заедно с Астер. Нямаше да държи Джинджър, Леели или Ан Милър в прегръдките си.

Сърцето му започна учестено да бие. Този път в прегръдките му нямаше да бъде дори Нан. Щеше да бъде Дарси.

Взе снимката на Дарси. Меки кестеняви коси, изящно тяло, големи, пълни с въпроси очи. Колко по-хубаво би било това тяло, вдървено и студено в прегръдките му.

Познат почерк.

Той отново се намръщи. Гневът пулсираше в слепоочията му и предвещаваше началото на познатото ужасно главоболие. Единствено аз, Чарли, владея живота и смъртта на тези жени. Аз, Чарли, който разчупвам оковите на другата душа и имам пълна власт над нея.

Щеше да вземе Дарси и да изцеди живота от нея, както го бе изцедил и от предишните. И неговият гений щеше да внесе смут у властите, да обърка и озадачи тъпите им глави.

Познат почерк.

Онези, които бяха написали това, трябваше да видят кутиите за обувки в мазето му. Тогава щяха да разберат. Онези кутии, в които имаше по една официална обувка за танци и една, свалена от краката на всяко от мъртвите момичета. Първата беше с обувките на Нан.

Естествено.

Имаше начин да докаже, че тук не става дума за някакъв познат почерк. Тялото му се затресе в беззвучен и безрадостен смях.

О, да, разбира се. Такъв начин имаше.