Обява за запознанства

XXI

Вторник 12 март

Във вторник Сюзън нае бавачка и се качи на влака за Ню Йорк. Винс я беше помолил да дойде.

— Разбирам колко трудно е това за вас, госпожо Фокс — много учтиво й бе казал той. Не спомена, че имат вече сведение за нейния съпруг. — Ще направим всичко възможно нашето разследване да не стигне до пресата, но колкото повече знаем, толкова по-лесно ще ни бъде да запазим тайна.

В единадесет часа Сюзън се намираше в сградата на ФБР.

— Може да се свържете с агенцията „Харкнес“ — каза тя на Винс. — Те следяха Дъг. Иска ми се да мисля, че е само донжуан, но ако е нещо повече от това, не мога да оставя нещата така.

Винс забеляза агонията, изписана върху лицето на симпатичната млада жена, която седеше срещу него.

— Не, не можете да ги оставите така — тихо отвърна той. — Ала между убеждението, че мъжът ви ви изневерява, и мисълта, че може да е сериен убиец, има голяма разлика. Кажете ми как преодоляхте това препятствие?

— Бях само на двадесет години и бях влюбена в него — започна Сюзън, сякаш говореше на себе си.

— Колко отдавна беше това?

— Преди петнадесет години.

Винс успя да запази спокойствие.

— И какво стана тогава, госпожо Фокс.

Тя впери поглед някъде в стената зад него и му разказа как е излъгала заради Дъг, когато Нан Шеридън е била убита, и как Дъг изричал името на Ерин в съня си през нощта, когато открили тялото й.

Когато тя свърши, Винс я попита:

— Нали агенцията „Харкнес“ знае адреса на апартамента му?

— Да, знае го.

След като разказа всичко, което знаеше или подозираше, Сюзън усети как я обзема страхотна умора. Единственото, което й оставаше сега, беше до края на дните си да живее сама със себе си.

— Госпожо Фокс, вие извършихте може би най-трудното нещо в живота си. Трябва да се свържем с агенцията „Харкнес“. Това, че са следили съпруга ви, може да ни бъде от голяма полза. Ще можете ли да се държите нормално с него през следващите един-два дни? Не забравяйте, че нашето разследване може да го оправдае.

— Това няма да ми е никак трудно. През по-голямата част от времето мъжът ми почти не ме забелязва, освен ако трябва да се оплаче от нещо.

Когато тя си тръгна, Винс се обади на Ърни:

— Ето първото ни голямо попадение и не искам да го изгърмим напразно. Това, което трябва да направим…

Във вторник следобед Джей Чарлз Стратън беше арестуван за кражба. Нюйоркските следователи в сътрудничество с отдела за сигурност на лондонския „Лойдс“ бяха открили бижутера, монтирал част от откраднатите диаманти. Останалите, които бяха обявени като съдържанието на липсващата торбичка, откриха в частен депозитен сейф на името на Джей Чарлз.

Съвещанието беше дълго, а напрежението през целия ден жестоко. Как да обясниш на най-добрите си клиенти, че счетоводителите на фирмата са те мамили? Такова нещо не трябваше да се случи втори път.

Дъг няколко пъти се обади вкъщи и остана изненадан, че винаги се обаждаше бавачката. Определено нещо не беше наред. Щеше да направи всичко възможно да се прибере довечера. Не беше толкова трудно да се справи със Сюзън. Увереността му се изпари. Нима започваше да го подозира? Или?

Във вторник вечерта Дарси се прибра направо вкъщи. Единственото, което искаше, беда си стопли една супа от консерва и да си легне рано. Напрежението през последните две седмици започваше да й се отразява. Тя усещаше това.

В осем часа се обади Майкъл.

— Чувал съм много уморени гласове, но твоят може да спечели първото място.

— Сигурна съм, че може.

— Прекалено много се натоварваш, Дарси.

— Не се безпокой. Смятам до края на седмицата да се прибирам направо вкъщи.

— Това е чудесна идея, Дарси. Ще отсъствам няколко дни, но запази съботата си за мен, нали? Или неделята? Или още по-добре, и двата дни.

Дарси се засмя.

— Нека да е съботата. Приятно прекарване.

— Няма да е особено приятно. Отивам на конференция на психиатри. Помолиха меда заместя мой приятел, който е възпрепятстван. Искаш ли да знаеш какво значи да се съберат четиристотин психоаналитици в едно помещение по едно и също време.

— Мога да си представя.