Отново и отново

15

Човекът на екрана носеше маска и разгневен, Адамс студено му каза:

— Не разговарям с маскирани.

— Този път ще разговаряте — обади се гласът зад маската. — Аз съм човекът, който ви заговори на двора. Нали си спомняте?

— И сигурно се обаждате от бъдещето — рече Адамс.

— Не, все още съм във вашето време. Продължавам да ви наблюдавам.

— Навярно наблюдавате и Сътън?

Маскираният кимна.

— Вече го видяхте. Какво мислите за него?

— Крие нещо — отвърна Адамс. — И май че вече не е човешко същество.

— Ще наредите ли да го убият?

— Не — заяви Адамс. — Нямам такова намерение. Сътън знае нещо, от което се интересуваме. И няма да го измъкнем от него, като го убием.

— Онова, което той знае, е по-добре да бъде погребано заедно с него — заяви маскираният.

— Може би ще се разберем по-добре, ако ми обясните за какво всъщност става дума — каза Адамс.

— Не мога да ви кажа, Адамс. Бих искал, но не мога. Не бива да разкривам бъдещето.

— В такъв случай аз пък няма да ви позволя да променяте миналото — грубо рече Адамс.

А в същото време си мислеше: „Човекът е изплашен. Изплашен е и почти отчаян. Може да убие Сътън, когато пожелае, но се бои да го стори. Защото Сътън трябва да бъде убит от свой съвременник, в противен случай времето може би няма да понесе прехвърляне на насилието от един сектор в друг.“

— И още нещо — обади се човекът от бъдещето.

— Кажете — рече Адамс.

— Исках да ви запитам как вървят работите на Алдебаран XII?

Кипнал от гняв, Адамс се скова на мястото си.

— Ако не беше Сътън, на Алдебаран XII нямаше да се случи нищо — заяви маскираният.

— Но Сътън още не беше се завърнал — троснато рече Адамс. — Той дори не беше тук…

После замлъкна, припомнил си внезапно нещо: Името на заглавната страница… „от Ашър Сътън“.

— Вижте какво, ако знаете нещо, кажете го, за бога — помоли го Адамс.

— Нима искате да кажете, че не се досещате какво е станало?

Адамс поклати глава.

— Води се война — рече гласът.

— Но война няма.

— Това се отнася само за вашето време.

— Но как…

— Спомняте ли си Майкълсън?

— Човекът, който отишъл за една секунда в бъдещето?

Маскираната глава кимна, екранът опустя, а Адамс седеше неподвижен и усещаше как го обзема вледеняващ ужас.

Избръмча зумерът на видеофона и той с механично движение щракна лостчето.

Беше Нелсън.

— Сътън току-що излезе от университета — съобщи той. — Прекара цял час при доктор Хоръс Рейвън. Ако не си спомняте, доктор Рейвън е професор по сравнителна религия.

— А, така значи — рече Адамс.

Забарабани с пръсти по бюрото, едновременно разгневен и уплашен.

Истински позор ще бъде, помисли си той, ако убием човек като Сътън.

Но може би така ще е най-добре.

Да, каза си той, може наистина да е за добро.