Отново и отново

45

Три пъти поред Тревър не улучи мастилницата и накрая тъжно поклати глава.

— Сигурен ли си? — запита той човека срещу него.

Другият кимна, стиснал здраво устни.

— Може да е само пропаганден блъф на андроидите — продължи Тревър. — Те са умни. Никога не трябва да забравяме това. Защото андроидът, колкото и да е раболепен, е не по-малко умен от нас.

— Нима не разбирате какво значи всичко това? — запита другият. — То означава…

— Знам какво означава — прекъсна го Тревър. — Отсега нататък няма да знаем със сигурност кои от нас са хора. Няма да можем да различаваме хората от андроидите. Възможно е дори ти да си андроид. Или пък аз…

— Точно така — потвърди човекът.

— Ето защо Сътън беше толкова самоуверен вчера — каза Тревър. — Седеше там, където си ти сега, и имах чувството, че през цялото време ми се присмива…

— Не ми се вярва Сътън да знае — възрази другият. — Тайната принадлежи на андроидите. Дори онези от тях, които я знаят, са съвсем малко. Едва ли биха рискували да се доверят на някой човек.

— Дори ако той е Сътън?

— Дори и Сътън — потвърди другият.

— Люлка — рече Тревър. — Съвсем точно название.

— Сигурно ще вземете някакви мерки — нетърпеливо се обади човекът.

Тревър подпря лакти на бюрото и внимателно доближи връхчетата на пръстите си.

— Разбира се — каза той. — А сега слушай внимателно. Ето какво ще направим…