Право на двубой

Ти все в книгите си, в чистото, високото,

а аз пък свикнах да се блъскам в хората.

Ти страдаш от глупци и грубияни,

а аз отдавна ги лишавам от внимание.

Различни сме — чак в корена различни —

аз съм намръщен, зъл, дебела ми е кожата.

Ти си добра душа, бъди такъв и занапред,

защото като теб да стана — няма аз да мога.

Малцина ще надвият твоя ум,

малцина пък на моите юмруци ще изтраят.

Затуй сме двама с теб на път, макар и инакви.

Така решили боговете са да ни изваят.