Право на двубой

Облаци гъсти синевата разкъса,

и слънцето метна лъчи

там надалече, в сивотата гъста

на брега земята личи.

Скочи тогаз един северняк

и сгрян от радост завика:

„Тоз пристан там е родният бряг,

там мене ме чака любима.“

Но ето че стана до него южняк,

по-черен от дим във комина:

„Не, там е пустиня, не вижда се сняг,

там плаче мойта любима!“

Трети, от изток, готов да ридае,

се взира с нега от кърмата.

Вятъра чува, в сърцето си знае —

оттам му шепне тревата.

И ето, завиках и аз полудял,

че виждам там родния град.

Пиян бях от радост и отмалял

кули на крепост съзрях.

Но ето отново скри се светликът

и морето в миг опустя,

пак след вълна приижда вълната

и вятърът гони мъгла…