Право на двубой

Столетни стъпки стихват край гробове,

отдавна тук са помирени враговете,

и върволицата на дните ще ги подминава,

отвъд смъртта враждата не остава.

Дребнава ревност е по-силен кой е бил,

отишла си с дима от погребални клади —

във вечността не ще намерят място жалки свади

и никой за изгубените царства не скърби.

Наследници препускат на гърба на суетата,

и дават те горчиви клетви с пяна на уста.

Пред гробове бълнуват на безумие словата,

до сетен дъх да продължат враждата,

а стари неприятели със меч и огън,

без капка жал да смажат чак до корен.

Във битка да си върнат златните венци —

дълг, завещан от техните бащи.