Стивън реши да пристъпи към действие. Осъзнаваше важността на предложението на Уитиком да поеме ролята на годеник на болната. Беше готов да се справи с потока от сълзи и упреци, който без съмнение щеше да се излее отгоре му. Почука на вратата и попита дали може да влезе.
Шеридан трепна. Когато чу гласа му, но не отмести поглед от вестника. Прислужницата се втурна да отвори.
— Моля, кажете на негово благородие, че съм неразположена и не мога да го приема — застигна я гласът на Шери.
Когато му съобщиха, че госпожица Ланкастър не е добре, Стивън свъси вежди. Зачуди се колко ли се беше влошило състоянието й в резултат на проявеното пренебрежение.
— Кажете й, че съм идвал да я видя и че ще намина пак след около час.
Шеридан не изпита нито облекчение, нито удоволствие при мисълта, че той отново ще я потърси. Знаеше, че не може да разчита на него. Сутринта доктор Уитиком се беше разтревожил от състоянието, в което я беше намерил, и неговите притеснения й подействаха като предупредителен сигнал, дадоха й сила да се измъкне от отчаянието и апатията. Беше й казал, че ако иска да се възстанови, трябва да се погрижи за себе си, да направи всичко по силите си да се съвземе физически и да намери занимание за ума си.
Старият лекар се беше впуснал в безкрайни обяснения за това, колко зает е господин графът с разрешаването на неотложни делови въпроси и със задълженията, произтичащи от високия му ранг. Шеридан знаеше, че всичко това са измислици, с които Уитиком се опитва да оправдае незаинтересоваността на годеника й. Лекарят беше стигнал дотам, че дори беше изразил загриженост по отношение на младия граф, който „напоследък не бил на себе си“. За нещастие колкото повече старият човек се впускаше в ненужни обяснения, толкова повече Шеридан се убеждаваше, че годеникът й се интересува от нея по-малко, отколкото от бизнеса и социалните си ангажименти! Нещо повече, подозираше, че той жестоко я наказва заради нахалството й да повдигне пред него въпроса за чувствата им.
През последните няколко дни жестоко се беше укорявала, че изобщо е подхванала тази тема. Но когато тази сутрин беше чула съветите на доктор Уитиком и беше зърнала разтревоженото му лице, чувството за вина и обида прераснаха в справедливо възмущение. Тя не беше сгодена за възрастния човек, но въпреки това той се тревожеше за нея, беше си направил труда да пропътува много километри, за да я види! И ако любовта беше несериозна, забранена емоция за начетените английски господа благородници, графът би могъл поне малко да се съобрази с факта, че Шеридан беше загубила паметта си!
Що се отнасяше до това да се омъжи за графа — за нея беше необяснимо каква лудост трябва да я беше обзела, та да я подтикне към вземането на подобно решение. Единственото положително качество, което той, изглежда, притежаваше, беше, че е невероятно красив, но това не беше достатъчна причина тя да свърже живота си с неговия. Беше решила твърдо да прецени внимателно фактите, след като паметта й се върнеше. Ако не откриеше наистина разумна, основателна причина да се омъжи за графа, щеше да развали годежа и да му препоръча да си намери жена, чието отношение към любовта и брака е също толкова хладно и безразлично както неговото. Сигурно баща й се беше заблудил, че от лорд Уестморланд ще излезе добър съпруг за единствената му дъщеря, и това го беше накарало да се съгласи да даде ръката й на младия благородник. Ако беше действала под влияние на баща си, щеше да отиде при него и да му обясни защо разваля годежа. Не можеше да си представи лицето му, но в гърдите й трепваше топло пламъче всеки път, когато се сетеше за баща си. Имаше усещането за някаква невъзвратима загуба, сякаш той силно й липсваше. Със сигурност човек, който събуждаше подобни чувства у нея, не би я накарал насила да се омъжи за господин, когото тя изобщо не харесва!
Точно след час Стивън отново почука на вратата.
Шеридан погледна към часовника на камината и ядосано си рече, че ако не друго, графът поне беше точен. Това обаче ни най-малко не промени намеренията й. Продължи да се рови из вестниците, пръснати върху бюрото до прозореца.
— Кажете на негова светлост, че в момента си почивам обърна се тя към прислужницата. Когато изрече тези думи, се почувства горда от себе си. Въпреки че не знаеше много за Чариз Ланкастър, поне нямаше съмнение, че не й липсват смелост и упоритост.
Стивън отново изпита чувство за вина, примесено със силна тревога.
— Болна ли е? — попита той, когато прислужницата му предаде думите на госпожицата.
Жената умолително погледна към Шеридан. Тя отрицателно поклати глава и прислужницата отвърна, че госпожицата е добре.
Час по-късно графът отново почука на вратата и този път го информираха, че госпожица Ланкастър е в банята.
След час тревогата му се смени с раздразнение. На решителното му почукване отговориха, че „госпожицата спи“.
— Кажете на „госпожицата“, че ще се върна точно след час и че очаквам да я видя изкъпана, отпочинала и готова да слезе долу за вечеря! — изрече той с нетърпящ възражение тон. — Сядаме на масата точно в девет.
Когато въпросният час измина и Стивън отново застана пред вратата, Шеридан изпита огромно задоволство. Тя се усмихна и се потопи до шия в пълната с пяна мраморна вана.
— Кажете на негова светлост, че тази вечер предпочитам да се храня сама в стаята си.
Стивън отвори вратата още преди прислужницата да е привършила с предаването на важното съобщение. Той буквално влетя в стаята, избутвайки бедната жена встрани.
— Къде е тя? — процеди през зъби той.
— В… в банята, милорд — заекна прислужницата. Той се насочи натам, но забеляза ужасеното изражение на женицата и в последния момент смени посоката. Приближи се до прозореца. Разпилените върху бюрото вестници привлякоха вниманието му.
— Госпожице Ланкастър! — извика гневно графът, при което прислужницата пребледня. — Ако до десет минути не слезете в трапезарията, ще се върна отново тук и насила ще ви завлека долу, независимо от вида, в който ще ви заваря! Ясен ли съм?
Малката негодница дори не благоволи да го удостои с отговор. Не можеше да повярва!
Забеляза изписан лист хартия върху бюрото. Вдигна листа, казвайки си, че в крайна сметка за бедния Бърлтън може би все пак беше по-добре, че е мъртъв, тъй като своенравната Чариз Ланкастър без съмнение щеше да превърне живота му в истински ад. Очите му се спряха върху листа и той разбра с какво се беше занимавала тя през последните няколко часа. С прецизен и изящен почерк върху листа бяха записани извадки от сутрешния брой на вестник „Поуст“. Това най-вероятно бяха факти, които тя някак си предусещаше, че е знаела преди, и които беше забравила по негова вина.
Джордж IV, крал на Англия, роден през 1762 година. Джордж III, баща на Джордж IV, починал преди две години. Наричан от народа „Джордж фермера“.
Кралят има слабост към жените, красивите дрехи и изтънчените вина.
След всяка група преписани факти Шеридан се беше опитвала да изброи подобни факти за самата себе си, но местата, където би трябвало да бъдат изписани отговорите, бяха празни. „Родена съм на… Името на баща ми е… Имам слабост към…“
Стивън отчаяно затвори очи. Тя не знаеше собственото си име, нито рождената си дата и името на баща си. И още по-лошо! Когато паметта й се върнеше, щеше да й се наложи да се изправи лице в лице с една голяма трагедия — смъртта на нейния годеник. И всичко това — заради Стивън, лорд Уестморланд!
Той остави листа обратно на бюрото. Хартията сякаш пареше пръстите му. Пое дълбоко дъх и понечи да си тръгне. Закле се, че никога вече няма да си позволи да загуби присъствие на духа пред нея, независимо от това, което тя казваше или правеше. Той нямаше право да изпитва гняв или раздразнение, нито да допуска в сърцето си друго чувство освен на вина и отговорност.
Твърдо решен да направи всичко по силите си, за да поправи злото, което й беше причинил със своето привидно безразличие, той пристъпи към вратата. Но тъй като не би могъл да започне да прилага добрите си намерения на практика, ако тя не слезеше долу, на излизане извика:
— Остават ви още осем минути. — Постара се гласът му да звучи любезно, но твърдо.
Чу как водата в банята се разплиска и кимна доволно Знаеше, че не просто ще й се извини за държанието си, но и ще й даде приемливо обяснение за случилото се през последните дни. Вероятно в резултат на загубата на паметта си Чариз Ланкастър си беше изградила идеалистична представа за брака и любовта. Беше го попитала дали са „много влюбени един в друг“! Стивън се отвращаваше от самото значение на думата любов. В резултат на богатия си житейски опит беше разбрал, че много малко жени са способни да изпитат истинска любов, макар да се държаха и говореха така, сякаш това нежно чувство им беше необходимо като въздуха, който дишаха. Той инстинктивно се изпълваше с недоверие към всяка представителка на нежния пол, която говореше за любов.
Хелън споделяше неговите възгледи по този въпрос и това беше една от многото причини, поради които му беше приятно да бъде в нейната компания. Нещо повече, тя му беше вярна, а това не можеше да се каже за много от съпругите на неговите познати и приятели. Затова й беше осигурил условия, които биха подхождали на една законна съпруга на благородник. Хелън беше умна и чувствена, знаеше правилата и не бъркаше любовта със секса.
Нито една жена, включително и онези, с които беше прекарвал достатъчно дълго време, за да плъзнат клюки, че е на крачка от обвързването, не си беше позволила да повдига пред него темата за любовта, още по-малко пък очакваха любовно признание от него.
Очевидно Чариз Ланкастър не беше нито толкова практична, нито толкова здравомислеща. Тя без съмнение очакваше от годеника си да се впуска в дълги любовни обяснения, но графът нямаше намерение да го прави.
Стивън влезе в трапезарията и отиде до масичката с питиетата. Наля си чаша шери. В следващите една-две минути трябваше да измисли най-достоверните обяснения за своето поведение в нощта на онзи злополучен разговор и в последвалите я дни. В началото мислеше, че няколко извинения и любезни фрази биха й подействали успокояващо, но сега, когато вече беше наясно с някои черти от трудния й характер, подозираше, че госпожица Ланкастър няма да се задоволи само с това.