Преди да те срещна

41

Личният прислужник на Никълъс Дьовил държеше виненочервеното сако на господаря си и с одобрение оглеждаше снежнобялата риза и вратовръзка, които Ники си беше сложил.

— Както и преди съм отбелязвал, сър, нито един англичанин не може така майсторски да си връзва вратовръзката като вас! — възкликна прислужникът.

Ники развеселено го погледна.

— Както и преди съм ти отговарял на тази забележка, Бърмонд, това е, защото съм французин, а и ти си предубеден към английските… — Ники спря, защото прислужникът се запъти да отвори вратата, на която някой беше почукал.

— Да, какво има? — попита Ники, изненадан, че камериерът му е допуснал един най-обикновен прислужник да пристъпи във владенията му.

— Трябва да ви предам, че една млада дама иска да ви види, милорд. Тя е в синия салон и е много притеснена. Казва, че я познавате под името госпожица Ланкастър. Портиерът се опита да я отпрати, понеже въпросната госпожица пристигна с кола под наем, а не със собствена карета, но тя беше твърде настоятелна. Освен това не изглежда много добре, поне според нас, тъй като… — Младият прислужник занемя под убийствения поглед, който му хвърли господарят.

Ники се втурна разтревожен към вратата и в бързината си за малко да повали слугата.

— Шери? — извика той, когато влезе в салона и зърна изкривеното лице на девойката. Пребледнелите й страни бяха мокри от сълзи, а сивите й очи бяха потъмнели и силно контрастираха с мъртвешкия цвят на лицето й. Седеше на самия край на дивана, сякаш всеки момент щеше да хукне да бяга. — Какво се е случило?

— Паметта ми… се върна — отвърна на пресекулки Шери и дълбоко пое въздух. — Аз… аз съм… измамница. Всички са… измамници! Чариз се беше сгодила за Бърлтън. Защо Стивън се преструваше на годеника й? Не, аз съм тази, която се преструваше…

— Не говорете — остро й нареди Ники и се приближи до масата с чаши и кристални гарафи. Напълни една чаша с бренди и й я поднесе. — Изпийте това. До дъно — добави, като я видя, че едва отпива от силното питие, потръпва и се опитва да върне чашата обратно. — Брендито ще ви помогне да се успокоите.

Ники мислеше, че Шери е изпаднала в истерия, защото е разбрала, че никога не е била сгодена за Стивън Уестморланд.

Тя го изгледа така, сякаш грижите му за нея бяха проява на лудост, после механично се подчини и изпи брендито, като кашляше при всяка глътка.

— Поне няколко минути не се опитвайте да говорите — предупреди я Ники, когато тя отново отвори уста.

Девойката сведе поглед към отпуснатите в скута си ръце. Шокът от връщането на паметта й, от мисълта за онова, което в действителност е, от срещата с истинската Чариз Ланкастър и нейните отвратителни обвинения я бяха накарали да хукне като подплашен дивеч от къщата на графа. Близо час се беше лутала из улиците, опитвайки се да намери най-подходящия начин да убеди Стивън, че наистина го е обичала, че никога не го е лъгала, независимо от твърденията на Чариз. Внезапно се беше сетила за нещо друго — Стивън Уестморланд никога не с бил сгоден за госпожица Ланкастър. Името на годеника й беше Бърлтън! Всички бяха взели участие в някаква странна игра.

Шери приседна на една пейка в близкия парк. Виеше й се свят. Трябваше да потърси отговорите на всички въпроси от някого, който имаше най-малко причини да я лъже.

Сега брендито, което Ники й беше дал, я зареди с увереността, че може да понесе всяко едно обяснение.

— Ще изпратя да доведат Лангфорд — уведоми я Ники.

— Не! Недейте! — извика Шери и французинът разбра, че тя все още силно е разстроена.

Той се настани в креслото срещу нея и успокоително рече:

— Много добре. Няма да мръдна от тази стая, докато вие не ми разрешите.

— Трябва да ви обясня — каза Шери, опитвайки се да възвърне самообладанието си. Замисли се за миг, после промени намерението си. Най-добрият начин да получи интересуващата я информация беше да задава въпроси и да изисква отговори. — Не, вие ще трябва да ми обясните — поправи се тя. — Дойдох при вас, защото сте единственият човек който според мен не би спечелил нищо от… от разиграването на този театър… в който се е включило цялото семейство Уестморланд.

— Не е ли по-добре да обсъдите това с годеника си?

— Годеникът ми! — изсмя се нервно тя и поклати глава. — Артър Бърлтън беше сгоден за Чариз Ланкастър, а не Стивън Уестморланд! И ако чуя само още една лъжа, ще…

— Пийнете още бренди — прекъсна я Ники.

— Нямам нужда от бренди! — извика Шеридан. — Имам нужда от отговори, не можете ли да разберете това? — Беше й ясно, че Никълъс едва ли ще й отговори на въпросите ако тя не овладее истерията си, затова по-спокойно изрече. — Дойдох при вас, защото не си спомням да имам доказателства, че и вие сте взели участие в този чудовищен фарс. Никога не сте се обръщали към графа като към мой годеник, докато всички останали правеха именно това. Моля ви, помогнете ми! Кажете ми истината! Цялата истина! Ако не го направите, страхувам се, че ще полудея.

Ники беше силно изненадан, когато преди два дни Уестморланд обяви годежа си с госпожица Ланкастър, но после Уитни му обясни за смъртта на бащата на Шери и тогава французинът разбра защо е необходимо момичето да се омъжи, преди да е възвърнало паметта си. Доктор Уитиком непрекъснато повтаряше, че не бива да й се казва нищо, което да я натовари емоционално, но в този момент Ники беше сигурен, че единственият правилен път е да й се каже истината.

— Моля ви, помогнете ми — повтори тя. — Аз също трябва да ви обясня някои неща — срамни, неприятни, но ще го направя, когато вие свършите. Няма да скрия истината за себе си от вас. Ненавиждам преструвките и лицемерието.

Ники се облегна назад и започна:

— Ще бъда пределно откровен, ако сте сигурна, че сте в състояние да го понесете.

— В състояние съм — увери го Шеридан.

— Откъде искате да започна?

— От самото начало, разбира се. Защо Стивън ме караше да вярвам, че той е Артър Бърлтън. Единственото нещо, което си спомних от деня, в който се озовах в леглото с бинтована глава, беше, че графът ме е посрещнал на парахода и ми е съобщил, че лорд Бърлтън е мъртъв.

Ники забеляза, че когато говореше за смъртта на Бърлтън. Шери беше сериозна, но не и разстроена. Очевидно Уестморланд се беше оказал прав в предположенията си, че тя и годеникът й едва са се познавали и следователно между двама им не е имало условия за зараждането на някои по-силни чувства.

— Бърлтън беше прегазен от карета в нощта преди вашето пристигане — започна твърдо той.

— Искрено съжалявах, когато чух за смъртта му — отвърна с подходящ тон Шеридан. — Това, което не разбирам, е по какъв начин графът се е заплел в цялата тази история.

— Лангфорд с управлявал въпросната карета — равно произнесе Ники. Тъй като Шери остана изненадващо спокойна, той сметна за нужно да добави: — Времето било мъгливо и мрачно. Бърлтън бил пиян и изскочил внезапно пред каретата, но Лангфорд обвинява себе си за трагичния край на лорда. Няколко часа след инцидента графът направил проучвания за покойния барон и разбрал, че годеницата на Бърлтън пристига от Америка на следващия ден. Графът не открил нито един близък или приятел на Бърлтън, на когото би могъл да повери мисията да ви съобщи новината. Всъщност, ако икономът на покойния не е бил информиран за вашето пристигане, едва ли някой щеше да ви чака. Вероятно си спомняте останалото — Лангфорд се качил на палубата, за да ви разкаже за случилото се и да ви предложи своята помощ. Очевидно е бил прекалено погълнат от неприятното задължение, защото е пропуснал да забележи навреме денка, който летял право към вас. Последвал е ударът.

Ники се приведе напред и си наля бренди. Шери се държеше превъзходно, помисли си с възхищение той.

— Лангфорд наредил да ви пренесат в неговия дом — продължи Дьовил. — Изпратил да повикат семейния лекар. В продължение на няколко дни вие сте лежала в безсъзнание и Уитиком почти не хранел надежди, че ще оцелеете. Когато в крайна сметка сте се съвзели и докторът е разбрал, че в резултат на удара сте загубили паметта си, той се разпоредил всички да се погрижат за спокойствието ви и да ви предпазват от всеки възможен стрес. Вие сте си мислели, че Лангфорд ви с годеник, затова ви… ние… ви оставихме да вярвате в това. Това е всичко, което знам. А освен това Лангфорд обвиняваше себе си за злополуката на парахода — за това, че не ви е предпазил от удара и че ви е поднесъл новините по неподходящ начин, поради което вие не сте успели да се защитите. Страдал е и от чувство за вина, че ви е лишил от годеник.

Шери потръпна от обида.

— И затова се е почувствал задължен да ми предложи друг годеник в свое лице? Така ли е?

Ники се поколеба, после кимна:

— Да, така е.

Шери извърна глава. Положи неимоверни усилия да не се разплаче заради наивността си да се влюби в човек, който не беше изпитвал към нея нищо друго освен чувство за вина. Нищо чудно, че Стивън никога не й беше говорил за любов! Нищо чудно, че се беше заел със задачата да й намери друг съпруг!

— Значи той всъщност с щял да се ожени за мен единствено от чувство за вина — изхлипа тя.

— Не бих казал, че това е единствената причина, която го е водела — внимателно подхвърли Ники. — Допускам, че изпитва нещо към вас.

— Разбира се! Онова, което изпитва, се нарича съжаление!

— Ще ви изпратя до дома на Лангфорд.

— Не мога да се върна там!

— Госпожице Ланкастър — рече строго той и това я накара да избухне в неконтролируем истеричен смях.

— Аз не съм Чариз Ланкастър!

Ники стана и разтревожено се приближи до нея. Кой дявол го беше накарал да повярва, че тя е достатъчно добре, за да понесе всички лоши новини!

— Аз не съм Чариз Ланкастър! — повтори Шери и смехът й премина в ридание. — Аз бях платената компаньонка на госпожица Ланкастър по време на пътуването й до Англия. Гувернантка! Ето какво съм! А той щеше да се ожени за мен! Как щяха да му се подиграват приятелите му за това! Графът си е позволил да изпита съжаление към една най-обикновена гувернантка!

За момент Ники се втренчи неразбиращо в нея, но после й повярва.

— Мили Боже! — прошепна.

— Аз си мислех, че съм Чариз Ланкастър! Кълна се!

Той нежно я прегърна, но не успя да намери нужните думи, с които да я успокои.

— Наистина си мислех, че съм тя — поне до момента, в който госпожица Ланкастър се появи в дома на графа! — изхлипа Шери.

— Вярвам ви — промълви Дьовил.

— Тя едва ли си е тръгнала. Искаше да се срещне с него и лично да му го каже! А той… той се подготвяше за сватба… Тайна сватба… Нямам къде да отида… Нямам дрехи нито пари…

— Добре поне, че човекът, който умря, не с вашият баща — опита се да я окуражи младият французин. Шери бавно вдигна глава и го погледна.

— Какво казахте?

— Миналата седмица Лангфорд получи писмо, адресирано до Чариз Ланкастър. В него адвокатът на баща й я уведомява за това, че баща й е починал две седмици след отпътуването й от Америка.

Тя дълбоко пое въздух.

— Баща й беше строг, но добър човек. Беше разглезил дъщеря си… Миналата седмица ли? — върна се към думите му тя. — Да не би писмото да е пристигнало същата вечер, когато отидохме на бал в „Алмак“?

— Така разбрах.

От очите й отново потекоха сълзи. Трудно й беше да понесе новата обида.

— Нищо чудно, че Стивън така внезапно промени решението си по отношение на мен! — спомни си как беше докосвала дланта му в операта… Колко ли трудно му е било да изпитва отвращение от жестовете й и в същото време да се преструва, че му се иска да я целуне!

— По-добре да бях умряла! — прошепна съкрушено тя.

— Престанете с тези приказки! — скара й се Ники. — Тази вечер ще останете тук, а утре двамата ще отидем при Лангфорд и ще му обясним всичко.

— Написах му писмо. Не мога и няма да се върна. Вече ви казах. А ако го повикате, наистина ще полудея!

Ники не можеше да я обвинява за чувствата, които изпитваше в момента. Шери дълго плака в прегръдките му.

— Не мога да остана тук — прошепна накрая. Гласът я прозвуча дрезгаво.

— Както сама казахте, няма къде другаде да отидете.

Шеридан се отскубна от ръцете му и се изправи.

— Изобщо не трябваше да идвам при вас. Няма да се изненадам, ако срещу мен вече са повдигнати обвинения.

Мисълта, че Лангфорд би могъл да предприеме подобна стъпка, го изпълни с неописуем гняв.

— Тук сте в безопасност. Поне тази вечер. Сутринта ще обсъдим нещата на спокойствие и ще преценим с какво мога да ви бъда от полза.

— Аз… Ще трябва да си намеря някаква работа… Нямам препоръки… Освен това не мога да остана в Лондон. Аз не…

— Ще говорим за това сутринта. Сега искам да си легнете. Ще наредя да ви донесат вечерята в стаята.

— Никой от неговите познати няма да поиска да ме наеме, а както изглежда… в града няма човек, който да не познава графа на Лангфорд!

— Ще оставим всички приказки за утре — повтори твърдо Ники.

Шери кимна. Нямаше сили да спори. Тръгна след един прислужник, който трябваше да й покаже стаята. Но едва направила няколко крачки, тя се спря и се обърна към Ники.

— Господин Дьовил?

— Позволих ви да ме наричате Ники, мадмоазел! — опита се да я развесели той.

— Гувернантките не се обръщат към по-висшестоящите на малко име — отвърна тя и го погледна умолително. — Няма да им кажете къде съм, нали? Обещайте!

Ники се поколеба. Прецени всички последствия и накрая кимна:

— Давам честната си дума.

Проследи я, докато се скри от погледа му — съсипана и унижена. Прииска му се да унищожи Уестморланд! Все пак поне до този момент Стивън се беше държал коректно, с нежелание призна Ники.