Преди да те срещна

50

Шеридан, Александра и Виктория излязоха от всекидневната. Трите жени, останали в стаята, бяха силно напрегнати въпреки опитите си да изглеждат спокойни и уверени. Когато час по-късно откъм алеята, водеща към входа, се чу шум от пристигаща карета, вдовстващата херцогиня остави нервно чашата от скъп порцелан върху чинийката и отбеляза:

— Това трябва да с Стивън.

През целия ден пристигаха гости, но от графа нямаше и следа. Беше очевидно, че нещо го е забавило, и жените бяха започнали да се съмняват, че той изобщо ще се появи за първия ден от празненството.

— Ако не се е случило нещо наистина сериозно, ще бъда силно изкушена да го напердаша, стига да не беше толкова пораснал и аз самата да не бях прекалено стара за подобни действия — продължи Алисия Уестморланд. — Нервите ми са изопнати до крайност.

Уитни нетърпеливо се приближи до прозореца, за да види кой е дошъл.

— Той ли е, скъпа?

— Да… О, не! — възкликна отчаяно снаха й.

— Да, той е или „О, не, не е той“? — поинтересува се госпожица Черити.

— Да, Стивън е.

— Много добре.

— Заедно с Моника Фицуеъринг.

— Това е лошо — отбеляза вдовстващата херцогиня и подаде тригодишния Ноел на Черити, която по необходимост също беше посветена в плана им. Възрастната дама и Ноел силно се бяха привързали един към друг и на Уитни не й даваше сърце да отдели госпожица Черити от нейния любимец точно на рождения му ден. А щом старата мома щеше да присъства на тържеството, тя трябваше да знае какво се гласи.

— Довел е и Джорджет Портър.

— Това е много лошо — произнесе потресена възрастната херцогиня.

— Аз пък мисля, че е чудесно! — възкликна госпожица Черити, с което накара двете жени да я погледнат с недоумение. Тя се усмихна на Ноел, хвана двете му ръчички и ги плесна една в друга, докато детето не се засмя. Чак тогава госпожица Черити удостои с поглед събеседничките си. — Ако беше дошъл само с една жена, тя щеше запълни изцяло времето му — обясни доволно старата мома. — Но щом жените са две, те ще бъдат заети предимно една с друга и така Стивън ще бъде свободен за нашата Шеридан.

— За нещастие Моника и Джорджет изпитват взаимна неприязън.

За госпожица Черити това изобщо не беше пречка.

— За да не развалят доброто мнение на Лангфорд за тях, те ще се стремят всячески да демонстрират добри чувства една към друга. В противен случай биха могли да обединят усилията си срещу нашата бедна Шери, ако Лангфорд започне да й обръща внимание.

Последното беше твърде вероятно и Уитни отчаяно обърна към свекърва си:

— Какво ще правим?

Нетърпелива да даде своя принос в осъществяването на грандиозния замисъл, госпожица Черити предложи:

Ще трябва да поканим господин Дьовил, за да се уравновесят силите!

— Каква абсурдна идея! — възкликна изнервено Алисия Уестморланд. — Както добре знаеш, Стивън не желае да чува дори името на този човек от деня, в който Шеридан изчезна!

— Защо не изведете Ноел навън, мадам? — намеси се бързо Уитни, усетила как раздразнението на свекърва й нараства при всеки коментар от страна на госпожица Черити. — Предложих на гувернантките да заведат всички деца до езерото, за да им покажат лебедите и да ги почерпят с нещо сладко, така че след половин час всички трябва да са там. Бихте могли да държите под око едно конкретно лице, ако то сгреши да се появи заедно с другите.

Черити кимна, изправи се и хвана Ноел за ръчичката:

— Е, млади ми лорде, ще отидем ли да пошпионираме малко? — подкани го тя.

Ноел се дръпна и енергично заклати глава:

— Първо целувка… Довиждане… — обясни детето и се спусна към баба си, после към майка си, за да ги целуне.

След като направи това, то доволно се усмихна на госпожица Черити, подаде й ръка и тръгна с нея навън.

Алисия успя да запази приветливата усмивка върху лицето си, докато внукът й беше в стаята, но когато детето и госпожица Черити излязоха, тя насочи мрачен поглед към вратата. Търпението й се беше изчерпало. Тя беше много сърдита на Стивън, че е довел две дами със себе си и по този начин усложнява изпълнението на плана им. Гневът й към двете жени, позволили си да дойдат със сина й, също нямаше граници. Графът, който нямаше представа за чувствата, които изпитваше майка му, влезе във всекидневната заедно с гостенките си, приближи до стола, на който седеше Алисия, и се наведе да я целуне:

— Изглеждаш малко уморена, мамо.

— Нямаше да изглеждам уморена, ако не беше закъснял толкова, карайки ме да се тревожа и да се питам кога ли най-сетне ще се появиш.

Тонът й силно го изненада. Не смяташе, че с заслужил подобно обвинение.

— Нямах представа, че часът на моето пристигане е от такова огромно значение. Съжалявам, че си се притеснила.

— И според мен е изключителна проява на грубост да караш домакинята на празненството да те чака! — добави сърдито майка му.

Стивън се изправи и я изгледа мрачно.

— Хиляди извинения заради забавянето ми, ваша светлост — повтори той и добави: — Казвам го за втори път.

После сви рамене и се обърна да представи гостенките, които беше довел.

— Майко, мисля, че познаваш госпожица Фицуеъринг…

— Как е баща ти, Моника? — запита Алисия, когато младата жена се поклони почтително пред нея.

— Много добре, благодаря, ваша светлост. Изпраща ви най-искрени поздрави.

— Предай му поздрави и от мен, когато го видиш. А сега, тъй като очевидно си изморена от пътуването, ти препоръчвам веднага да се прибереш в стаята си и да си починеш, докато дойде време за вечеря, за да възвърнеш малко цвета на лицето си.

— Изобщо не съм изморена, ваша светлост — отвърна госпожица Фицуеъринг, обидена от намека, че не изглежда особено добре.

Вдовицата не й обърна внимание и царствено протегна ръка към другата млада дама.

— Чух, че доскоро сте били болна, госпожице Портър — подхвърли тя на Джорджет, която й се покланяше. — Трябва да прекарате уикенда в леглото.

— О, но това беше миналата година, ваша светлост! Напълно се възстанових оттогава! — възрази девойката.

— Предпазните мерки са ключът към доброто здраве — осведоми я Алисия. — Така казва личният ми лекар и в резултат на това, че съм следвала този негов съвет в продължение на години, сега мога да се похваля с отлично здраве и превъзходно разположение на духа.

Уитни пристъпи към неканените гостенки, преди те да са успели да се съвземат от забележките на възрастната херцогиня, и рече:

— И двете изглеждате много добре, но съм сигурна, че все пак бихте искали поне за малко да се оттеглите в стаите си, за да се поосвежите.

Тя се усмихна и поведе обърканите и обидени дами към вратата.

— Къде с племенникът ми? — попита Стивън и целуна снаха си по страната. — И къде се е дянало „отличното разположение на духа“ на майка ми? — прошепна на ухото й той.

— Ноел е с госпожица Черити… — започна Уитни и изведнъж разбра, че моментът за изпълнение на плана беше настъпил. Нямаше връщане назад. — След половин час всички ще се съберем край езерото, където сме организирали малко тържество за децата. Там ще видиш Ноел и някои от децата, които живеят в имението.