Преди да те срещна

52

Обикновено голяма група обслужващ персонал се грижеше за удобството на гостите, но когато Стивън се върна от разходката си в селото, никой не го посрещна и не пое грижата за каретата и конете му. Единственият човек, който се мяркаше наоколо, беше някакъв прислужник, застанал по средата на алеята, но вниманието на човека беше погълнато от нещо, което ставаше на хълма зад конюшните, и той дори не забеляза пристигането на графа. Едва когато Стивън спря до него, прислужникът благоволи да го погледне.

— Къде са останалите? — попита раздразнено негова светлост. Направи му впечатление, че старецът нито отвори вратите, нито повика на помощ някой от останалите прислужници.

— Всички са при конюшните, милорд. Шоуто е грандиозно и за нищо на света не бива да бъде пропускано. Или поне така ми казаха.

Стивън реши сам да подкара каретата към конюшните, за да види за какво шоу говореше прислужникът.

Конюшните и тревните площи, където конете загряваха, преди да бъдат изведени на езда, бяха заобиколени е дълга ограда. Стивън спря каретата наблизо и с учудване установи, че наоколо беше пълно с хора. Всички — от прислужници и икономи, до коняри и благородни гости, се бяха скупчили покрай оградата. Графът помогна на Джорджет и Моника да слязат от каретата, но никой не им обърна внимание. Всички бяха вперили поглед към хълмовете.

Стивън откри с очи брат си и се загледа с подозрение в него. Питаше се дали Клей беше запознат с плановете на съпругата си, въпреки че отказваше да приеме подобен факт за възможен. Но все пак графът не беше напълно сигурен, затова предпочете да се обърне към Виктория и Джейсън Фийлдинг:

— Какво гледате?

— Почакай и ще разбереш — усмихна се някак странно Джейсън. — Не искам да развалям изненадата, като предварително я издам.

По всичко изглеждаше, че Виктория също с усилие сдържаше въодушевлението си.

— Гледката наистина е впечатляваща! — възкликна тя. На Стивън му се стори, че както Фийлдингови, така и другите му приятели — Таунсендови, се държат странно. Жените бяха някак нервни, а мъжете сякаш се чувстваха неловко. Причините можеха да бъдат две — те или също като него бяха шокирани от присъствието на Шеридан Бромлейт на настоящото тържество, или предварително бяха посветени в замисъла на Уитни и сега се чувстваха виновни пред него. Стивън се втренчи в четиримата, които смяташе за свои най-близки приятели, и се запита дали това тяхно приятелство нямаше да приключи. Жените със сигурност знаеха, заключи той. Ето, Александра Таунсенд се изчерви под изпитателния му поглед.

До момента, в който не се озова на няколко крачки от бившата си годеница, Стивън не си беше позволил да мисли за нея. Това беше единственият възможен начин да издържи на напрежението през следващите два дни. Тя се беше представила за нещо, което не беше, а когато беше разобличена, се беше втурнала право при Дьовил, оставяйки Стивън, семейството му и свещеника да я чакат.

В седмиците след нейното бягство беше прекарал през ума си всичко, което беше казвала или беше правила през времето, когато страдаше от предполагаемата амнезия, но мисълта му се връщаше все на едно и също нещо — на момента, в който Шеридан беше възразила срещу това да й осигурят платена компаньонка.

„Аз нямам нужда от компаньонка — беше казала тя. — Аз съм…“

Тя наистина беше превъзходна актриса, за кой ли път си рече Стивън и наново го обзе познатото отвращение към нея и към самия себе си, че е бил такъв глупак да се хване на въдицата й. Родена бе за сцената. Как само го беше погледнала тази сутрин! Сякаш цялото й сърце се разкриваше в този прям поглед. Само дето тя нямаше сърце. Нито здрав разум.

Очевидно се канеше отново да се опита да го спечели. Дьовил я беше задържал при себе си няколко седмици, но по всяка вероятност бързо й се беше наситил и й беше намерил работа като гувернантка, за да се освободи от нея. И сега Шеридан копнееше да си осигури по-добър живот Като съдеше по молбата в погледа й, тя най-вероятно се надяваше отново да събуди симпатиите му.

Той отново изгледа с подозрение мъжете, но гласът на Виктория Фийлдинг го накара да обърне глава към върха на хълма.

— Ето ги! Идват! — извика възбудено тя.

Към тях се носеха в галоп двама ездачи. Единият от тях Стивън разпозна от пръв поглед — беше Уитни. Не беше виждал по-изкусна ездачка от нея. Младежът, който яздеше редом с херцогинята, обаче я надминаваше в това изкуство. В начина, по който непознатият яздеше, прилегнал ниско над шията на жребеца, в лекотата, с която преодоляваше всички препятствия по пътя, имаше някаква увереност и естественост.

— Никога не съм предполагал, че животно може да скача така! — възкликна през смях Клейтън, когато вторият ездач пришпори коня си и го накара да прескочи една височина. — Стивън, ти си яздил Командир по време на лов, но се обзалагам, че не си допускал на какво е способен!

Стивън присви очи срещу следобедното слънце. Тъй като в момента не можеше да попита брат си за Шеридан, изрече бавно с глас, напълно лишен от емоции:

— Ездачът на гърба на Командир нарочно задържа юздите, за да не изпревари Хан…

Конете преодоляха и последните препятствия и с пълна скорост се насочиха към конюшните. Клейтън назначаваше нови жокеи за конете си през определен интервал от време и сега Стивън логично допусна, че непознатият ездач е просто един от кандидатите за място в замъка. Херцогът му беше дал възможност да докаже качествата си в тази оспорвана надпревара. Канеше се да отбележи, че младежът вероятно ще се сдобие с постоянна работа в конюшните, когато се случи нещо невероятно: младежът протегна ръка и пусна на земята една торба; после внезапно се наклони надясно и изпод жокейската шапка се разпиляха гъсти кичури огнена коса. Ездачката продължи да се плъзга надясно. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще падне. Ужасена. Моника Фицуеъринг нададе писък. Стивън импулсивно пристъпи напред, а Шеридан вдигна торбата от земята под бурните аплодисменти и възторжените викове на всички присъстващи.

Страхът на Стивън мигновено беше заменен с гняв. Гняв, че Шеридан го беше стреснала с необмисления риск да се наведе за торбата; гняв, че тази жена все още беше в състояние да събуди някакви чувства у него. И докато се опитваше да възвърне самоконтрола си, тя обърна коня и запрепуска право към него. Моника и Джорджет отскочиха назад, надавайки уплашени викове, но Стивън запази спокойствие и скръсти ръце на гърдите си. Беше сигурен, че Шеридан владее перфектно ситуацията. Конят се закова на стъпка от графа. Девойката пъргаво скочи на земята и с усмивка на зачервеното си от ездата лице се изправи пред него. Сивите й очи го гледаха, молеха го да й се усмихне.

Вместо това графът високомерно я изгледа и надменно рече:

— Никой ли не те е учил да се обличаш прилично?

Забеляза, че Шери трепна в същия миг, в който Джорджет ехидно се изсмя на забележката му, но очите й не се откъсваха от неговите. Под погледите на всички присъстващи тя му се усмихна и нежно произнесе:

— В древни времена е имало обичай победителят в турнир да посвети победата си на някого, когото цени и уважава.

Стивън нямаше представа за какво говори тя. Шеридан му подаде празната торба, която продължаваше да стиска в ръка, и добави:

— Моите почитания, лорд Уестморланд…

Графът пое торбата, преди да се е усетил.

— От всички нагли, отвратителни същества, които… — избухна Моника, а лейди Скефингтън изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче от срам.

— Госпожице Бромлейт, забравяте се! — извика господарката й. — Извинете се на тези добри хора и веднага вървете да се заемете с…

— Да се заемете с мен! — прекъсна майка си Джулиана и хвана Шери под ръка. — Искам да ми кажете къде сте се научили да яздите така и как го правите…

Двете девойки се отдалечиха в посока към къщата.

Виктория се отдели от групата и се обърна към лейди Скефингтън:

— Госпожица Бромлейт с американка също като мен. Нямам търпение да си поговоря с някого, който идва от моята страна. Ще ме извините ли? — Тя погледна въпросително съпруга си. Джейсън Фийлдинг, който навремето беше жертва на някаква срамна клюка, заради която дълго не беше допускан до висшето общество, се усмихна на младата си съпруга, която беше променила незавидното му положение, поклони й се и рече:

— Ще се чувствам самотен без вашата компания, мадам.

— Аз също искам да науча нещо повече за Америка! — възкликна Александра Таунсенд и тръгна след Шери и Джулиана, като преди това подхвърли закачливо на съпруга си:

— А вие, милорд? Мога ли да разчитам, че също като своя приятел Фийлдинг ще чувствате остро липсата ми?

Джордан Таунсенд, който навремето беше заявил, че женитбата му с младата Александра е „чисто и просто по задължение“, я погледна топло и отвърна:

— Както отлично знаеш, винаги се чувствам самотен без теб.

Уитни изчака съучастничките й да се отдалечат на достатъчно разстояние и се приготви да поднесе извиненията си и да ги последва, когато лейди Скефингтън се изпречи на пътя й.

— Не мога да си обясня какво става с нея! — със зачервено от гняв лице заяви тя. — Винаги съм казвала на сър Джон, че в днешно време е ужасно трудно да се намери добра прислуга. Нали така, Скефингтън?

Сър Джон кимна и изпелтечи:

— Да, гълъбчето ми.

Доволна от отговора му, лейди Гленда се обърна отново към Уитни:

— Трябва да ви помоля да ми кажете как вие го правите, ваша светлост!

Уитни отмести поглед от Стивън, който бъбреше с Моника и Джорджет, сякаш нищо не се беше случило, и отвърна:

— Извинете, лейди Скефингтън, за малко се разсеях. Искахте да знаете нещо?

— Как намирате подходящи прислужници? Ако не беше толкова трудно с прислугата, едва ли щяхме да стигнем дотам, че да наемем тази ужасна американка! Не бих искала да я задържим на служба при нас нито час повече.

— Аз не бих нарекла една гувернантка прислужница — започна Уитни.

Тя мислеше, че Стивън не чува разговора й с глуповатата дама, но при тази нейна забележка графът се обърна, разгледа остро снаха си и рече на лейди Скефингтън:

— Моята снаха приема гувернантките като членове на семейството. Дори в много отношения ги поставя на по преден план от някои свои близки. Нали? — саркастично попита той Уитни.

За пръв път Стивън се обръщаше към лейди Скефингтън и въпросната дама възприе това като много окуражаващо, пропускайки да забележи иронията в гласа му.

Моментално забрави за гувернантките и трудностите с Намирането на прислуга и се залепи за него:

— Моята скъпа Джулиана е същата, както сигурно сте забелязали, ваша светлост! Веднага се застъпи за Шеридан Бромлейт. Дъщеря ми е такова прекрасно момиче! — продължи тя и по някакъв начин успя да се вмъкне между Стивън и Моника. — Толкова лоялна, толкова добра…

Графът тръгна към къщата, но напористата дама не се отдели от него. След тях подтичваше сър Джон.

— Почти съжалявам брат си — рече Клейтън.

— Аз пък не — отвърна яростно Уитни и добави: — Искам да поговоря с Виктория и Александра.

Тримата мъже я проследиха с погледи.

— Каквото и да си мислят нашите жени, това беше грешка — въздъхна Джейсън Фийлдинг. — Нищо няма да излезе. — Клейтън, ти познаваш Стивън много по-добре от мен и от Джордан. Какво е мнението ти по въпроса?

— Мисля, че си прав. Направихме огромна грешка и последствията от това ще отнесе Шеридан Бромлейт. Той убеден, че тя е измамница, и каквото и да чуе от нея, ще бъде подлагано на съмнение. Тя ще трябва да го убеди, че права, а това е невъзможно.

Съпругите им, които се бяха събрали в синия салон да обсъдят ситуацията, бяха на същото мнение.

— Беше грешка — заяви Уитни на съучастничките си, включително и на свекърва си, която беше наблюдавала разигралата се сцена през прозореца.

— Доплака ми се, когато той така пренебрежително се отнесе към жеста й! — промълви Александра. — Шеридан постъпи много храбро. Постави се в уязвима позиция. — Тя с очакване погледна към госпожица Черити, за да й покаже, че очакват да чуят и нейното мнение, но старата мома се въздържа от коментар.

— Разполагаме с още един цял ден и с една вечер — каза майката на Стивън. — Дотогава синът ми може да отстъпи.

Уитни поклати глава:

— Няма. Може и да се съгласи да изслуша Шеридан, но това няма да го накара да промени мнението си. Съвсем случайно научих, че той е разбрал за нейното отиване при Ники в деня на сватбата, а всички знаете какво е отношението му към господин Дьовил. Стивън няма да повярва на нито една дума на Шеридан, ако не е придружена от доказателство. Делата й говорят толкова силно против нея, че без доказателство нищо не би имало значение. Трябва да му се посочи очевидна причина, която да обяснява бягството й… — Уитни замълча, изненадана от реакцията на госпожица Черити. Старата дама внезапно стана от мястото си и излезе от салона, без да продума. — Струва ми се, че госпожица Черити не е много развълнувана от онова, което се случва.

— Напротив, преди малко сподели с мен, че й е много забавно — рече с раздразнение свекървата.

В очите на Шеридан ситуацията изглеждаше още по-трагична. Тя наблюдаваше през прозореца на стаята си как Стивън се смее на нещо, което Моника му казва, и осъзна, че едва ли ще й се отдаде възможност да остане насаме с него. Графът щеше да направи всичко възможно, за да осуети един разговор на четири очи, а Шери не можеше да разговаря с него пред всички. Беше се опитала, когато му поднесе „почитанията“ си, и беше претърпяла пълен провал.