Преди да те срещна

51

Лебедите грациозно се носеха по повърхността на езерото. Шеридан и другите две гувернантки стояха край красивата бяла беседка и наблюдаваха децата, които с викове се опитваха да подмамят лебедите да излязат на брега. Гласовете им се смесваха с тези на възрастните. Всички гости се бяха събрали на поляната.

Шеридан не откъсваше очи от децата, но когато Стивън се появи, тя почувства, че сърцето й ще изскочи от вълнение. Той се приближаваше към тях, придружен от две жени. Уитни беше успяла да я предупреди за гостенките, които графът беше довел, но предупреждението й сякаш беше минало покрай ушите на Шери. Непрекъснато си припомняше думите на младата херцогиня: „Той задържа свещеника до късно. Не вярваше… не можеше да повярва, че няма да се върнеш.“

Тези думи й даваха кураж, засилваха решителността й да се изправи прел Стивън и да направи всичко възможно, за да си го върне.

Графът си даваше вид, че слуша онова, което Моника Фицуеъринг му казва, но разсеяният му поглед бе насочен към децата.

Колкото повече Стивън приближаваше към тях, толкова по-силно биеше сърцето на Шеридан. Ноел внезапно се затича към нея и се спря, поглеждайки я срамежливо.

— Цвете. За теб — каза момченцето и й подаде цветето, което госпожица Черити го беше накарала да откъсне.

— Лангфорд ще гледа за Ноел и ако детето е с теб, той скоро ще те забележи. Така всички ще си отдъхнем от напрежението. Нямаме търпение да го чакаме да реши да удостои с вниманието си обикновените гувернантки — обясни старата госпожица, която пристигна заедно с малкия си питомец.

— Шери се наведе да вземе цветето и се усмихна на тригодишното дете, което толкова много приличаше на баща си и чичо си.

— Благодаря ви, любезни господине — поклони се шеговито тя, наблюдавайки с крайчеца на окото си приближаващия към беседката Стивън.

Ноел се загледа в косата й, пламтяща на слънцето, и посегна да я докосне, но се спря и въпросително погледна към госпожица Черити:

— Пари ли?

— Не — засмя се Шери. — Не пари.

Детето се усмихна и отново посегна, но вниманието беше привлечено от гласа на Стивън:

— Ноел!

Ноел радостно се засмя и преди Черити да успее да го спре, се обърна към чичо си и се спусна към графа.

— Пораснал си с цяла глава! — възкликна той, взе детето погледна към възрастните зад беседката. — Липсвах ли ти?

— Да! — извика момченцето и потвърди думите си със силно поклащане на глава.

Двамата минаха на крачка от Шеридан, когато Ноел забеляза, че червенокосата дама го наблюдава с колеблива усмивка. Той се завъртя в ръцете на чичо си и се опита да стъпи на земята.

— Какво, толкова ли бързо ме изоставяш? — изненада се Стивън и шеговито подхвърли на Таунсенд, Фийлдинг, Моника и Джорджет. — Очевидно ще трябва да започна да му нося по-съблазнителни подаръци. Накъде си се запътил, млади момко?

Ноел го погледна с обич, но посочи с пръстче към една жена, облечена в тъмна рокля и с тъмно боне на главата и обясни:

— Първо целуне… За довиждане!

Стивън пусна детето, изправи се, погледна жената, която му посочи Ноел, и… замръзна от изненада. Нямаше представа, че всички погледи са впити в него. Племенникът му се повдигна на пръсти да целуне Шери, но докато получаваше целувката, сивите й очи гледаха право към графа.

Уитни забеляза как Стивън ядосано стисна зъби. Беше се надявала, че ще успее да убеди девер си, че семейство Скефингтън са нейни познати и че присъствието на Шери като гувернантка на децата им с чиста случайност. Напразно. Стивън се извърна и впи изпепеляващ поглед в нея, после се обърна и мълчаливо се отправи към къщата.

Уплашена, че графът може да реши да си тръгне, Уитни остави чашата си на масата, извини се на гостите и се спусна след него. Въпреки това той успя да влезе в къщата няколко минути преди снаха си. Портиерът потвърди, че негова светлост се е разпоредил да приготвят каретата му и че се е качил в стаята си.

Уитни се втурна нагоре по стълбите. Почука на вратата на Стивън, но не получи отговор, затова почука отново.

— Стивън! Знам, че си вътре… — Натисна бравата и вратата се отвори. Младата жена почти се сблъска с графа, който тъкмо излизаше от гардеробната, закопчавайки яката на ризата си. Сега погледът му беше още по-обвинителен. — Стивън, чуй ме…

— Махай се! — изсъска той и посегна към сакото си.

— Не си тръгваш, нали?

— Да си тръгвам ли? Не мога да си тръгна! И това си предвидила! Моите поздравления, ваша светлост… — саркастично добави той. — Заради вашата нелоялност и нечестност.

— Стивън, моля те! Само ме чуй. Шери е мислела, че искаш да се ожениш за нея от съжаление. Реших, че ако отново я видиш…

Графът заплашително приближи към нея.

— Ако имах желание да я видя, щях да помоля твоя приятел Дьовил за съдействие. След като ме напусна, тя е отишла право при него!

Уитни заговори, докато отстъпваше назад:

— Опитай се да я разбереш.

— Ако имаш достатъчно здрав разум, ще се постараеш да не се мяркаш пред очите ми този уикенд, Уитни — със смразяващ тон изрече Стивън. — А когато празненството приключи, ще общуваш с мен единствено посредством съпруга си. Сега се отдръпни от пътя ми.

— Знам, че я обичаш и…

Той я стисна за раменете, отмести я и мълчаливо излезе от стаята.

— Господи! — прошепна съкрушено младата херцогиня. Познаваше Стивън Уестморланд от четири години, но никога не беше допускала, че е способен да изпитва подобна омраза.

Тя с нежелание се върна при гостите си. Планът й се беше провалил. Казаха й, че Стивън е завел Моника и Джорджет на разходка до близкото село, което означаваше, че щяха да отсъстват поне няколко часа. Лейди Скефингтън Изглеждаше силно разочарована от неговото заминаване, както и останалите — но по съвсем различни причини. Единствените, които не страдаха от отсъствието на младия граф, бяха сър Джон, който допиваше поредната чаша мадейра, и дъщеря му Джулиана. Тя помагаше на Шеридан да се грижи за децата. Вдовстващата херцогиня наблюдаваше Шери и русото момиче и сподели с Уитни:

— Джулиана Скефингтън усеща, че нещо витае из въздуха. Тя видя убийствения поглед, с който Стивън измери бедната Шери, и се кълна, че е на страната на гувернантката си. Когато я заговорих, ми направи впечатление на умно и приятно момиче, освен това е очарователна и интелигентна.

Уитни се отърси от мислите си за ужасните неща, които Стивън й беше наговорил, и се загледа в прелестната Джулиана.

— И красива — допълни.

— Още един каприз на съдбата — въздъхна свекърва й. — Не мога да се начудя как този мъж — тя кимна с глава към сър Джон — и онази жена — последва повторно кимване към лейди Скефингтън — са били в състояние да дадат живот на подобно божествено създание.