Семейство Скефингтън бяха освободили къщата в Лондон и се бяха върнали у дома, в Блайтънфийлд. Ники изгуби три часа, докато открие Шери и приведе в действие романтичния план, който Лангфорд беше предложил. Според графа това беше единственият начин да си върне Шеридан и да я накара да повярва, че намеренията му са почтени.
Фактът, че сега Ники се беше превърнал в помощник на Стивън Уестморланд, при положение, че доскоро му беше противник, ни най-малко не го смущаваше. Първо, той правеше всичко по силите си, за да съживи една връзка, за чието проваляне отчасти беше отговорен, и второ — ролята, която изпълняваше, ужасно му харесваше. Трябваше да открие Шеридан и да я убеди да напусне семейство Скефингтън, защото й е намерил друго, „много по-добро място“ в едно имение, намиращо се на няколко часа път от дома на сегашните й работодатели.
За да компенсира загубата на семейство Скефингтън, той беше повел със себе си и две гувернантки, които щяха да заместят Шеридан.
Лейди Скефингтън беше завела дъщеря си в Девън, защото беше чула, че бъдещият херцог на Норингъм, който беше ерген, е решил да прекара целия юни месец там. Това улесняваше задачата на Ники. Нямаше да му е нужно много време да убеди сър Джон да се съгласи да получи две гувернантки срещу една. Стивън тайно щеше да плаща половината от заплатите им в продължение на една година.
Повече усилия трябваше да положи, за да убеди Шеридан. На всяка цена трябваше да я накара да си стегне багажа и да побърза за срещата с непознатия благородник, който беше склонен да й предложи въпросното „по-добро място“.
— Виконт Хардгроув е доста темпераментен, дори в някои случаи — направо непоносим — обясняваше той на девойката, — но много държи на племенника си, който е негов наследник, и затова иска да му осигури най-доброто.
— Разбирам — отвърна тя, питайки се дали ще изтърпи въпросния виконт.
— Заплащането е отлично и компенсира недостатъците на виконта.
— Какво разбирате под „отлично“?
Цифрата накара Шери да зяпне от учудване.
— Има и допълнителни неща.
— Какви неща?
— Голям апартамент за вас, лична прислужница, собствен кон…
Очите й се разширяваха от изненада при всяка следваща дума.
— Нима има и още? — попита тя, когато Ники направи пауза. — Как е възможно?
— Да, всъщност има още… Едно от най-привлекателните неща, свързани с тази работа, е… бих го нарекъл… доживотно право.
— Какво имаш предвид?
— Ако приемете предлаганото място, ще се ползвате от придобивките до края на дните си…
— Нямах намерение да оставам в Англия за повече от няколко месеца.
— Това малко усложнява нещата, но може би все пак ще успеете да убедите виконта да ви наеме.
Шеридан се поколеба. Искаше й се да научи нещо повече за загадъчния благородник.
— Той възрастен ли е?
— По-възрастен е от мен — потвърди Ники, мислейки със задоволство, че Лангфорд действително е по-голям от него с една година.
— Наемал ли е други гувернантки и преди?
Ники е мъка се сдържа да не се изпусне и да й даде няколко много смешни, но неприлични отговора на този въпрос, и отвърна така, както се очакваше:
— Да.
— Защо не са се задържали при него?
— Може би са очаквали да получат повече облаги, но не са… Знам ли? — отвърна Дьовил и за да прекрати разпита, добави: — Както преди малко казах, виконтът бърза. Така че ако не искате да пропуснете тази златна възможност, по-добре побързайте с прибирането на багажа си. Обещах му, че ще ви заведа при него точно в два часа, а вече закъсняваме с три часа!
Все още изпълнена със съмнения. Шеридан стана и замислено рече:
— Не мога да си обясня защо толкова се интересува от мен, след като със сигурност може да наеме някоя от най-добрите гувернантки в Англия!
— Предпочита американка — развеселено отвърна Ники.
— Много добре, тогава ще се срещна с него и ако двамата си допаднем, ще остана.
— На това се надява и той — кимна Дьовил. — Донесох ви една по-хубава рокля… Да не изглеждате толкова… мрачна. Виконт Хардгроув не понася мрачни гледки.