— Дойдох да те помоля за услуга — заяви на снаха си Стивън две седмици по-късно.
Току-що беше пристигнал в дома на брат си и беше заварил Уитни, заета да наблюдава окачването на новите завеси в малкия салон. Тонът му беше така официален, че тя се стресна. Направи знак на графа да я последва и го поведе към всекидневната. През трите седмици, последвали провалената сватба, тя се беше срещала със Стивън главно навън, по време на различни обществени събирания и всеки път девер й се появяваше там придружен от различни жени. Носеха се слухове, че е подновил връзката си с Хелън Девърней — бяха ги видели заедно в театъра. Сега за Уитни беше повече от очевидно, че времето не беше помогнало на младия граф да се успокои. Лицето му беше като изрязано от гранит, отношението му дори към най-близките му беше хладно и дистанцирано, а очите и дълбоките бръчки, образували се около устата му, говореха за неимоверно изтощение. Стивън сякаш не беше спал от седмици и, изглежда, пиенето се беше превърнало в основен начин за убиване на времето.
— Знаеш, че ще направя всичко, което поискаш! — отвърна топло Уитни, а сърцето й се свиваше от болка.
— Можеш ли да наемеш един възрастен човек? Иконом е. Искам да престане да се мотае край мен.
— Разбира се — кимна с готовност тя и добави: — Защо искаш да се освободиш от него?
— Старецът с бившият иконом на покойния Бърлтън. Не искам нищо и никой да ми напомнят за нея.
Когато Уитни влезе в кабинета на херцога, Клейтън вдигна очи от вестника и с изненада се вгледа в посърналото лице на съпругата си. Обзе го тревога. Бързо стана от стола си, заобиколи бюрото и застана до нея:
— Случило ли се е нещо?
— Стивън беше тук и току-що си тръгна — отвърна задавено Уитни. — Изглежда ужасно и онова, което ми каза, също звучи ужасно. Та той дори не иска икономът на Бърлтън да остане в дома му, понеже му напомнял за Шеридан. Струва ми се, че нейното заминаване е нанесло удар не само върху гордостта на брат ти. Той я обича! — В зелените й очи проблеснаха сълзи. — Знаех, че я обича!
— Всичко е приключило — успокои я нежно Клейтън. — Нея я няма и Стивън бързо ще се съвземе.
— Не смятам така.
— Всяка вечер го виждаме придружен от нова дама — напомни й съпругът й. — Смея да те уверя, че той е далеч от мисълта да се превърне в отшелник.
— Стивън се отдалечи от всички, дори от нас — възрази Уитни — Чувствам го. И ще ти кажа още нещо — колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че Шеридан Бромлейт не е измамница. Тя не се е преструвала и съм сигурна, че чувствата й към брат ти са били искрени.
— Госпожица Бромлейт е просто една амбициозна авантюристка. И отлична актриса. Само чудо ще ме накара да повярвам в обратното — отвърна Клейтън и отново взе вестника.
Ходжкин не можеше да повярва на ушите си. Беше загубил ума и дума от онова, което беше чул. Накрая събра сили и понита:
— Значи ще бъда отстранен от дома ви, милорд? Направил ли съм нещо?… Или може би съм пропуснал да…
— Уредих ти място в дома на брат ми — отвърна хладно Стивън. — Това с всичко.
— Но аз искам да разбера дали ме упреквате в неизпълнение на задълженията ми или…
— Не! — извика нервно Стивън и се извърна настрани. — Решението ми няма нищо общо с работата ти.
Обикновено графът не се ангажираше с даването на обяснения на прислугата и сега с горчивина осъзна, че трябваше да прехвърли неприятното задължение на секретаря си.
Раменете на стареца се приведоха и той тръгна към вратата. Изглеждаше много състарен.