Преди да те срещна

35

— Чувствам се като гост в собствения си дом — сподели Стивън с брат си, докато чакаха жените да се приготвят за опера. Двамата седяха във всекидневната в дома на графа Стивън и Шери не бяха оставали насаме след обявяването на годежа им. Беше абсурдно, че сега, когато връзката им беше официално оповестена, липсваха всички условия за някаква интимност между младите влюбени.

По предложение на майка си Стивън се премести в дома на Клейтън, а вдовстващата херцогиня пренесе багажа си в къщата на графа. Смяташе да остане там с Шери през трите дни, предшестващи сватбата, за да „елиминира всяка възможност за клюки, тъй като сега цялото общество следеше зорко всяка крачка на девойката“.

Стивън се беше съгласил с предложението на майка си само защото се надяваше, че доктор Уитиком ще отстоява предишните си позиции по отношение на нуждата на Шери от присъствието на нейния любим годеник и смяташе, че госпожица Черити ще продължи да изпълнява ролята на компаньонка на госпожица Ланкастър.

Вместо това обаче старият лекар напълно подкрепи Алисия Уестморланд. Той също изрази мнение, че репутацията на Шери може да пострада от честите й срещи с графа.

Тази вечер ролята на придружители на девойката изпълняваха брат му и Уитни. Старата херцогиня нямаше да отиде с тях на опера, защото имала важна работа, но обеща, че когато се върнат, четиримата ще я заварят у дома.

— Винаги можеш да преместиш Шери у нас, а после и ти да се прехвърлиш тук — отбеляза Клейтън, забавлявайки се от неудобната позиция, в която се намираше брат му.

— Предложението ти е абсурдно. Няма смисъл да развалям нещата непосредствено преди сватбата. Мога да почакам още три дни, преди да я отведа в леглото, все пак…

До слуха им достигнаха гласовете на жените и Стивън замълча. Двамата джентълмени се изправиха и се загледаха в двете красавици, които слизаха надолу по стълбите, увлечени във весел разговор.

— Погледни ги! — разнежено рече Клейтън. — Само за портрет са!

Херцогинята на Клеймор и бъдещата графиня на Лангфорд се смееха звънко и мъжете също се усмихнаха. Уитни беше облечена в яркосиня рокля, когато пристигна в дома на графа, а Шери беше казала, че възнамерява да бъде в зелено, въпреки че „сапфиреносиньото бил любимият й цвят“, беше добавила тя, поглеждайки към огромния сапфир, вграден в годежния пръстен, даден й от Стивън.

Двете очевидно бяха променили намеренията си и съответно — роклите си. Уитни беше в зелената рокля на Шери, а Шери — в тази на херцогинята.

Докато двамата мъже ги проследяваха с поглед, чуха как Уитни поверително рече на бъдещата си етърва:

— Обзалагам се, че Клейтън няма да забележи промяната!

— Аз пък смятам, че лорд Уестморланд едва ли е обърнал внимание на вчерашния ми коментар за сапфира и роклята ми — през смях отвърна Шери. — Той беше прекалено погълнат от… — тя преглътна думата „целувки“ и Стивън едва се сдържа да не се разсмее.

— Да се обадим ли, че сме тук?

— На всяка цена — кимна брат му и застана зад гърба на Шери: — Казвал ли съм ти някога колко много ти отива зеленият цвят, любов моя?

Уитни тъкмо си слагаше ръкавиците, когато две мъжки ръце се спряха на раменете й и до ушите й достигна нежният шепот на Стивън:

— Шери, уговорих се с брат ми да ни остави насаме, когато се върнем от операта. Той ще отвлече вниманието на Уитни… — Усмивката й замръзна на устните й, когато се обърна и видя ироничното изражение на лицето на девер си.

— Стивън Уестморланд, ако дори посмееш да… — започна тя.

В същия миг каретата на херцог и херцогиня Дранби минаваше покрай прелестната фасада на дома на граф Лангфорд. Херцогинята огледа красивата постройка и с въздишка се обърна към съпруга си:

— Дранби, за кого ще омъжим нашата Джулия сега, след като Лангфорд е вече зает? Къде ще намерим мъж, равен нему по вкус, елегантност, добри обноски и…

Входната врата се отвори и отвътре изскочи смеейки се младата годеница на графа, а самият граф я следваше по петите.

— Шери! — викаше той. — Знаех, че не си ти!

Американското момиче извика нещо в отговор и се насочи към каретата на херцога на Клеймор, спряна пред тази на Лангфорд. Клейтън и Уитни вече се бяха настанили и през смях наблюдаваха как графът настига годеницата си, хваща я през кръста, отделя я от стъпалата на каретата на херцога и я повлича към своята.

— Дранби! — възкликна херцогинята. — Току-що видяхме най-пикантната случка на годината! Чакай само да видиш какво ще стане, като разкажа на останалите!

— Ако послушаш съвета ми, по-добре да не си губиш времето — посъветва я съпругът й и тежко се облегна назад.

— Защо?

— Защото никой няма да ти повярва!