Преди да те срещна

29

Отначало мисълта, че ще накара Никълъс Дьовил да прекара една ужасна вечер в „Алмак“, и то под зоркото око на Черити Торнтън, доставяше огромно удоволствие на Стивън. Но колкото повече наближаваше моментът, в който французинът щеше да отведе Шери на бала, толкова по-мрачен ставаше графът. Шегата вече не му изглеждаше много сполучлива. Докато той, Дьовил и старата гъска се потяха в салона в очакване на появата на Шери, последните двама бъбреха непринудено. Стивън с недоволство забеляза, че госпожица Черити е във възторг от чаровния французин и попива всяка казана от него дума. Това не беше поведение, нормално за една възрастна дама, избрана да служи за придружителка на невинна девойка, да не говорим, че славата на Дьовил като разбивач на женските сърца беше легендарна.

— Ах, ето ги! — извика внезапно госпожица Черити и скочи пъргаво от мястото си. В това свое движение тя вложи много повече енергия и ентусиазъм, отколкото беше проявявала през цялата изминала седмица. — Очертава се да прекараме прекрасна вечер, господин Дьовил! — добави старата дама и посегна към чантичката и ръкавиците си.

Стивън ги последва във фоайето, французинът застана пред стълбището и впери поглед нагоре, а на устните му играеше дяволита усмивка. Графът проследи погледа на съперника си и онова, което видя, го изпълни с неописуема гордост. По стълбите слизаше млада дама, облечена в рокля от бял сатен с втъкани в основата златни нишки. Това беше същата жена, която беше вечеряла с него боса, загърната в прекалено голям за размерите й лилав пеньоар. Като имаше предвид колко привлекателна беше Шери тогава, можеше да си представи как би изглеждала в разкошна бална рокля. Но това, което видя, надмина и най-смелите му фантазии. Косата й беше опъната назад, откривайки високото чело, прихваната с наниз от перли. Къдриците й се спускаха по раменете и гърба. Гледката беше зашеметяваща.

Очевидно Шеридан очакваше да предизвика такъв ефект с появата си. Въпреки че през последните няколко дни тя обикновено го гледаше така, сякаш той не съществуваше, сега очите й се спряха върху лицето му. Само за миг, разбира се. Тя копнееше да види реакцията му и той не беше успял да я прикрие.

— Мадам — шеговито подхвърли Стивън, — след тази нощ ще се наложи да наема за вас цяла армия от придружителки!

Шери почти беше забравила, че цялата тази подготовка целеше да й осигури множество обожатели, но възхищението и задоволството, с които графът я гледаше, й припомни този факт. Мисълта беше толкова болезнена, че й подейства като шок. Тя му подаде ръка за целувка и твърдо рече:

— Ще се постарая да ви накарам да направите точно това.

Стивън мрачно сви вежди.

— Все пак не се старайте чак толкова много — прекаленото старание в крайна сметка води до лоша репутация.