Преди да те срещна

16

На следващия ден Стивън упорито отбягваше да мисли нея, но когато личният му прислужник му помогна да се облече, за да слезе в трапезарията, графът осъзна, че отдавна не беше очаквал времето за вечеря е подобно нетърпение. Беше поръчал няколко тоалета за Шери при шивачката на Хелън и беше настоял поне една от роклите да е готова съшия следобед. Шивачката беше изпаднала в истерия и му беше напомнила, че Сезонът наближава, поради което ателието беше затрупано с поръчки и работата нямаше край. Стивън любезно я беше помоли да направи всичко по силите си, за да не го разочарова. Сумите, които лорд Уестморланд плащаше за тоалетите на любовницата си, бяха астрономически и той вярваше, че модистката ще изпълни поръчката навреме, особено след като я увери, че ще й плати допълнително за причиненото безпокойство.

След няколко часа в дома му се появиха три помощнички на шивачката. Стивън не беше толкова наивен да вярва че за такова кратко време партньорката му за вечеря ще бъде облечена по последна мода, но въпреки това нямат търпение да я види как изглежда. Но му беше ясно, че каквото и да облечеше, Чариз Ланкастър щеше да го носи по своя неповторим начин.

Не се разочарова нито от вида й, нито от вечерята. Шери царствено влезе в трапезарията. Тициановите й коси обрамчваха красивото й лице и се спускаха на вълни по раменете й. Морскосинята рокля с дълбоко изрязано деколте разкриваше прелестната й шия и нежната вдлъбнатина между гърдите, подчертаваше тънката талия и се спускаше на плавни гънки към пода. Тя срамежливо отбягна изпълнения с възхита поглед, с който Стивън я посрещна, кимна любезно на застаналите встрани прислужници, отбеляза колко красиви са сребърните вази с белите рози, както и гравираните сребърни свещници и грациозно зае мястото си срещу графа. Щом обаче вдигна глава и погледна Стивън, той така се обърка, че му трябваха няколко минути, докато осъзнае, че тя просто му благодари за роклята.

— …макар че вкусът ви е твърде екстравагантен — завърши кротко девойката.

— Роклята е далеч от общоприетите схващания за екстравагантност и дори не е и наполовина толкова хубава, колкото жената, която я носи — отвърна Стивън.

Шеридан отмести поглед встрани и той си напомни, че усмивката й, прекрасната извивка на бедрата, подканящата пълнота на гърдите не целят да го съблазнят. Нито времето, нито мястото бяха подходящи да извикват у него представата за сатенени възглавници, разрешени тицианови коси, гърди, набъбващи под допира на дланите му. За да се отърси от фантазиите си, той потърси по-безопасна тема на разговор. Поинтересува се как „годеницата“ му е прекарала деня си.

— Четох вестници — отвърна тя и се впусна да го запознава с последните новини във връзка с откриването на Сезона. Призна, че намерението й било да научи колкото възможно повече за хората, на които й предстоеше да бъде представена. Стивън се чувстваше неудобно, че я оставя да говори при положение, че плановете му бяха да я отведе от Лондон, когато баловете започнат, но в крайна сметка реши, е по-добре така — Шери изглеждаше оживена и заинтересована. Графът започна да й задава въпроси и отговорите й и изражението на лицето й така го забавляваха, че той не изпита никакво отегчение по време на цялата вечеря. Когато разказваше за неща, които не одобряваше, Шеридан сбърчваше нос с открито възмущение или извръщаше очи към тавана, за да подчертае, че прочетеното просто й звучи невероятно. Тъкмо когато Стивън решеше, че вече няма да устои и ще се засмее, тя рязко сменяше темата и ставаше сериозна. Изглежда, не си спомняше нищо за живота на хората с по-висок социален статус и задаваше конкретни въпроси, които караха графа да се замисли и да преоцени някои от обществените нрави, които беше възприел просто като даденост.

— Според „Газет“ — информира го Шеридан — роклята на графинята на Ийвъндейл с украсена с три хиляди перли. Мислите ли, че това е точният брой?

— Безрезервно вярвам на репортерите, отразяващи светските събития на страниците на „Газет“ — пошегува се той.

— Ако информацията е вярна, тогава или перлите са много малки, или самата графиня е невероятно дебела жена! — върна със заразителен смях Шери.

— Защо смяташ така?

— Защото ако перлите са големи, а тя — дребна и слаба, ще се наложи да използват крик, за да й помогнат да се изправи, след като се поклони на краля.

Стивън още се усмихваше при мисълта за надменната закръглена графиня, когато Шеридан подпря брадичка на сключените си длани и попита:

— Когато настъпи април и всички благородници пристигнат и останат до юни в Лондон, за да дочакат края на Сезона, какво става с децата им?

— Децата остават в именията, поверени на грижите на техните бавачки и гувернантки.

— И същото важи и за есента, когато се открие втория Сезон?

Стивън кимна. Тя наклони глава и неодобрително рече:

— Представям си колко самотни се чувстват горките деца през всичкото това време!

— Те не са сами — търпеливо й напомни младият мъж.

— Самотата няма нищо общо с това да останеш сам. Независимо дали си дете или възрастен.

Стивън отчаяно се опитваше да прекрати обсъждането на тази тема, която според него водеше директно към темата за техните бъдещи деца, и не усети, че последвалите му думи и тонът, с който те бяха изречени, биха могли да я засегнат:

— От личен опит ли говориш?

— Аз… не зная — заекна Шеридан.

— В такъв случай се страхувам, че утре вечер ще ти се наложи да го изпиташ.

— Кое? Да бъда сама?

Тя побутна пастата си с вилицата, събра смелост, вдигна поглед и директно попита:

— Заради това, което казах току-що, ли решихте да излезете?

Почувства се като последния негодник, загдето я беше накарал да зададе подобен въпрос.

— Не. Имам много важен ангажимент, който не търпи отлагане — заяви той. — А ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, ще те уведомя, че родителите ми вземаха мен и брат ми с тях поне за по две седмици по време на пътуванията им до Лондон. Сега това правят брат ми и снаха ми, а също и някои техни приятели.

— О, това е прекрасно! — възкликна Шеридан. — За мен е огромно облекчение да разбера, че се срещат и по-отговорни родители!

— Повечето представители на нашите среди посрещат с насмешка проявите на подобна родителска привързаност — сухо я уведоми Стивън.

— Не мисля, че човек трябва да се влияе от мнението на околните. А вие? — смръщи вежди тя.

Стивън се разкъсваше между желанието си да се засмее, чувството на съжаление и обзелото го едновременно това раздразнение: едва сега осъзнаваше, че Чариз Ланкастър го подлага на подробен разпит, претегля и преценя всичките му достойнства не само като неин бъдещ съпруг, но и като баща на бъдещите й деца — роли, които той нямаше намерение да поема. А и мнението й за него едва ли беше много високо, да не говорим пък за перспективите, които я очакваха в случай, че покажеше презрението към общественото мнение — само за седмица тя щеше се превърне в социален аутсайдер. Стивън никога не се интересуваше от мнението на хората, но той беше мъж, при това богат и с множество титли, които му даваха правото да се държи както му харесва. За нещастие същите матрони, които копнееха да го оженят за дъщерите си и които с огромно задоволство коментираха многобройните му пороци, щяха да заклеймят Чариз Ланкастър дори за най-дребното провинение по отношение на етикета.

— Мислите ли, че човек трябва да позволи мнението на околните да определя действията му? — повтори въпроса си Шери.

— Не.

— Радвам се да чуя това.

— Страхувах се, че точно това ще кажеш — през смях отвърна Стивън.