Преди да те срещна

56

Лицето на госпожица Черити помръкна, когато Шеридан й съобщи за решението си.

— Но ти още не си имала възможност да останеш насаме с Лангфорд и да му обясниш причините за бягството си! — опита се да я разубеди.

— Снощи имах такъв шанс — горчиво я уведоми Шеридан и хвърли поглед към прозореца. — И ето резултатът.

Черити се приближи до прозореца и впери очи в двете дами, които забавляваха графа.

— Колко твърдоглави са мъжете понякога! Та той не дава пукната пара за тях.

— За мен също.

Черити се отпусна на стола и Шери си спомни, че когато за пръв път беше видяла старата дама, тя й беше заприличала на порцеланова кукла. Видът на госпожица Черити беше същият и сега, само с тази разлика, че лицето на куклата изразяваше объркване и тъга.

— Обясни ли му защо избяга и не се върна при него?

— Не.

— Защо?

— Обясних ви вчера. Мислех се за Чариз Ланкастър, а в един момент истинската Чариз застана пред мен и ме обвини, че умишлено съм се представяла за нея, а после ме заплаши, че ще разкаже на Стивън за това. Изпаднах в паника и избягах. Но преди да се възстановя от шока от връщането на паметта ми, от спомена за себе си, осъзнах, че всички са ме лъгали. Спомних си, че Чариз беше сгодена за барон на име Бърлтън, а не за граф Лангфорд. Някой трябваше да отговори на въпросите ми, затова отидох при Никълъс Дьовил. Той поне беше достатъчно честен с мен.

— И какво ти каза господин Дьовил, скъпа?

— Разказа ми всичко. Всяка унизителна подробност. Започна със смъртта на лорд Бърлтън и ми обясни причините, поради които Стивън се е чувствал задължен да ми намери подходящ годеник. Не за мен, за Чариз Ланкастър — поправи се тя. После замълча, опитвайки се да се пребори със срама, който изпитваше от факта, че беше повярвала в чувствата на Стивън. Беше непоправима наивница. — Никълъс ми разказа и най-лошото, макар да не исках да му повярвам.

— И какво е то?

— Че Стивън е решил да се ожени за мен, след като е получил известието за смъртта на господин Ланкастър — от съжаление и чувство за отговорност, а не защото е изпитвал топли чувства към мен.

— Много лошо от страна на Никълъс да представи нещата по този начин.

— Не беше нужно да ми го казва. Сама знам, че се превръщам в пълна глупачка, когато става въпрос за този мъж.

— И ти обясни всичко това на Лангфорд, когато се видяхте снощи?

— Опитах се, но той ми заяви, че няма желание да води разговори — горчиво произнесе Шеридан.

— За какво е имал желание тогава? — попита Черити и наклони глава настрани.

Нещо в начина, по който този въпрос беше зададен, на кара Шеридан да се втренчи в старата мома. Не беше сигурна дали сестрата на херцог Станхоуп е толкова наивна, колкото изглеждаше, защото в моменти като настоящия тя проявяваше удивителна проницателност. Страните на Шери пламнаха от смущение.

— Предполагам, че желаеше да получи доказателство за моята невинност, ако изобщо го интересувам, в което се съмнявам. Според него съм избягала и съм се скрила, защото съм се чувствала виновна. Какво друго обяснение бих могла да имам за постъпките си?

Черити стана и Шери осъзна, че повече никога няма да я види. Очите й се насълзиха. Тя посегна към дребничката дама и топло я прегърна.

— Предайте на всички, че им благодаря за опита им да ми помогнат.

— Не мога ли да направя още нещо?

— Можете. — Шери положи огромни усилия да изглежда спокойна и самоуверена. — Моля ви, кажете на негова светлост, че бих искала да го видя насаме за минута. Ще го чакам в малкия салон срещу хола.

Когато Черити излезе да изпълни поръчението й, Шеридан се доближи до прозореца. След малко госпожица Черити се появи на поляната, доближи се до масата на Стивън и му каза нещо. Графът веднага стана от мястото си и тръгна към къщата. Младата жена изпита слаба надежда, че той може би… може би нямаше да я остави да си замине! Може би щеше да й поиска прошка за предната вечер и да я помоли да остане.

Надеждата й умря в мига, в който Стивън се изправи пред нея и я погледна. Облечен в бяла риза и брич за езда, пъхнал ръце в джобовете си, негова светлост дори не се опитваше да си дава вид, че жената срещу него поне малко го интересува.

— Искала си да ме видиш — нехайно рече той.

Шеридан кимна със спокойствие, което ни най-малко не изпитваше.

— Исках да ти кажа, че си тръгвам. Не исках и този път да изчезна, без да се обадя, така както направих преди време.

Тя зачака, загледана в безизразното му лице. Искаше да види някакъв знак, че Стивън изпитва нещо към нея, че заминаването й го изненадва, че оценява жеста й от миналата нощ… Вместо това графът повдигна вежди, сякаш я питаше какво очаква от него.

— Не приемам предложението ти — добави Шеридан.

Как можеше той да е толкова безразличен към решението, което щеше да промени целия й живот?

— Чудесно! — сви рамене той.

Тази кратка дума, изречена с хладен тон, я разтърси Обидата и унижението бяха изместени от сляпа ярост. Шеридан рязко се извърна и пое към вратата, но после спря и отново го погледна.

— Още нещо ли има? — отегчено запита Стивън.

Шеридан беше толкова ядосана и толкова доволна от онова, което щеше да направи, че ослепително му се усмихна.

— Да! — каза тя и пристъпи към него. — Има още нещо.

Веждите му иронично трепнаха.

— Какво?

— Това! — Вдигна ръка и зашлеви графа. После отстъпи назад. Дишаше тежко. — Ти си безсърдечно чудовище! Не мога да повярвам, че снощи ти позволих да ме докоснеш. Чувствам се поругана и омърсена… Извърших грях, но мога да се помоля за прошка на Бога. За съжаление никога няма да съм в състояние сама да си простя, че съм била толкова глупава да ти вярвам и да те обичам!

Вратата се затръшна зад гърба й. Стивън не помръдна. Разгневената Шеридан беше прекрасна. Отново си припомни последните й думи:

„Никога няма да си простя, че съм била толкова глупава да ти вярвам и да те обичам!“

Беше искрена. Включително и когато произнасяше думата „обич“. Господи, каква актриса! Много по-добра от Емили Латроп. Разбира се, Емили беше начетена и добре възпитана, а освен това й липсваха плам и енергия, така че никога не би била в състояние да изиграе подобна сцена.

От друга страна пък. Емили не би отхвърлила предложението му…

Не беше очаквал подобно нещо и от Шеридан. Беше проявила достатъчно хитрост и амбиция да се възползва от кратката загуба на паметта си след инцидента и да разиграе истински случай на трайна амнезия и малко не й беше достигнало, за да постигне целта си — да се превърне от обикновена гувернантка в херцогиня. Снощното му предложение нямаше да й даде титла, но щеше да й осигури охолно и луксозно съществуване, каквото не би могла да намери никъде другаде.

А може би не беше чак толкова хитра, за колкото я мислеше Стивън…

Нито толкова амбициозна…

И може би не се интересуваше от лукса…

И е била невинна от самото начало…

Поколеба се, но отхвърли последната вероятност. Невинните хора не се скриваха в миша дупка, особено ако притежаваха смелост като тази на Шеридан.