Преди да те срещна

33

Замаяна от силата на емоциите си, Шери плъзна ръка надолу към гърлите му и почувства, че неговото сърце бие също толкова силно и бързо като нейното. Очевидно целувките им оказваха същото възпламеняващо въздействие и върху Стивън. Тази нощ той беше по-различен от друг път. По-нежен и по-настоятелен. Тя скри пламналото си лице в гърлите му и промълви:

— Това, което сега правим, е истинската причина да реша да се омъжа за теб, нали?

Стивън се усмихна и я поправи:

— Това с причината, поради която ще решиш да се омъжиш за мен.

— Но ние не си подхождаме!

— Нима? — прошепна графът, обви ръка около талията й и я притисна към себе си.

— Да. Не одобрявам много твои качества.

— В събота ще имаш възможност да изброиш всичките ми недостатъци, които те отблъскват.

— Защо в събота?

— Ако смяташ да бъдеш заядлива съпруга, ще трябва да почакаш да мине сватбата.

Тялото й се напрегна. Шери отмести глава и впи очите си в неговите.

— Не мога да се омъжа за теб в събота — твърдо изрече тя.

— Тогава ще отложим сватбата за неделя — пошегува се той.

— Нито в неделя. Искам паметта ми да се е върнала, когато предприемам подобна решителна стъпка.

Намеренията на Стивън бяха точно противоположни на нейните.

— Страхувам се, че не можем да чакаме толкова дълго.

— Защо, за Бога?

— Сега ще ти демонстрирам.

Устните му отново се впиха в нейните.

— Това е добре, но все още не е достатъчна причина някой да хукне презглава към олтара — отсече Шери.

— Неделя — твърдо повтори графът.

Тя упорито поклати глава.

— Все още не съм длъжна да се подчинявам на твоите желания, милорд, затова те съветвам да смениш тона си. Прекалено заповеднически е и се страхувам, че само засилва нежеланието ми. Настоявам да ми се даде възможност за избор! Но какво правиш… — избухна тя, когато ръката му се плъзна в деколтето й и пръстите му погалиха зърното на едната й гърда.

— Давам ти възможност да избираш — иронично отвърна Стивън — Можеш да признаеш, че ме желаеш, и да ми позволиш ла направя от теб своя почтена съпруга. А можеш и да откажеш и тогава…

Нарочно не довърши думите си, за да я разтревожи.

— И ако откажа…

— Тогава ще отидем у нас, вместо на бала в дома на Ръдърфорд, и ще довършим онова, което започнахме тук. Вкъщи ще те накарам да признаеш, че ме искаш. Но каквото и да стане, в неделя ще има сватба.

В кадифения му глас се долавяха нотки на желязна решителност, на арогантната увереност, че на всяка цена ще постигне онова, което желае. Шери се почувства още пообъркана и безпомощна. Знаеше, че той наистина е в състояние да я убеди — беше въпрос само на няколко минути.

— Вчера не беше чак толкова нетърпелив да се жениш. Дори не защити годежа ни. Чудя се какво ли те е накарало да промениш възгледите си по въпроса?

„Баща ти е мъртъв и ти нямаш никого другиго на този свят, освен мен“, прииска му се да извика, но премълча този факт и посочи друга причина, не по-малко основателна според него, макар и не напълно вярна:

— Вчера още не знаех колко силно се желаем двамата с теб!

— Да, но преди малко аз бях абсолютно сигурна, че изобщо не те желая. Чакай, имам предложение…

Стивън се подсмихна. Нищо не беше в състояние да го накара да се откаже от намеренията си. В жилите му течеше кръвта на няколко поколения благородници и Стивън Дейвид Елиът Уестморланд беше свикнал всичко да се подчинява на волята му. Тя го желаеше. Единствената причина Стивън да бърза със сватбата беше, че искаше да даде възможност на Шери да се порадва на щастието да бъде негова съпруга, преди да с научила трагичната вест за смъртта на баща си.

— Можем да продължим да общуваме както досега и ако ти се държиш както трябва, и ако продължим да се наслаждаваме на целувките си, тогава можем и да се оженим.

— Много привлекателно предложение — любезно излъга той. — Само че аз имам предвид нещо повече от обикновено целуване и съм… ужасно нетърпелив… да задоволя желанието и на двама ни в това отношение.

Шери очевидно беше загубила много повече от спомените за собственото си име. Или пък както повечето от английските девойки на нейната възраст нямаше представа какво точно се случва в леглото между съпруг и съпруга.

— Не зная какво точно имаш предвид, но фактът, че те карам да се чувстваш… неудобно… ме учудва. Та аз на практика седя в скута ти!

— Ще коментираме всичките ми мотиви по-късно — обеща той.

— И кога ще стане това? — настоя да разбере Шери, след като стана от коленете му и седна срещу него.

— В неделя вечерта.

Шери не беше в състояние да продължи спора. Тя разтвори завеските на каретата и надникна навън. Две неща я поразиха: първо, бяха спрели пред огромна къща, приказно осветена, а слугите, които държаха фенери и осветяваха пътя на пристигащите гости, любопитно поглеждаха към каретата на графа. И второ, което беше още по-лошо, тя зърна отражението си в стъклото на прозорчето и се ужаси от вида си.

— Косата ми! — изпаднала в паника извика тя и започна да приглажда падащите свободно къдрици. — Не мога да се появя пред хората в този вид! Всички ще си помислят, че…

Стивън леко се усмихна.

— Какво ще си помислят всички? — подкани я той, макар да знаеше отговора.

— Дори не смея да го изрека! — потръпна Шери, извади гребена си и започна нервно да се сресва. — Моля те, престани да ме гледаш по този начин — тихо рече тя, забелязвайки закачливите искрици в погледа му.

— Да те гледам се превърна в моето най-любимо занимание от мига, в който ме помоли да ти опиша как изглеждаш — призна графът и я погледна в очите.

Думите му й подействаха по-сгряващо от всички целувки. Шери почувства, че нежеланието й да се омъжи за него изчезва, но все пак сърцето и гордостта й подсказваха, че Стивън би могъл да й предложи повече.

— Преди да си взел окончателното си решение за неделя, искам да те предупредя, че изпитвам непреодолимо отвращение към всичко, което, изглежда, повечето англичанки намират за напълно нормално — колебливо изрече тя. — До тази вечер и аз самата не бях наясно с това.

— И какво те отвращава толкова?

— Бледолилавият цвят.

— Разбирам.

Смелостта й го порази.

— Моля те, помисли си върху това, ако искаш да останеш дори само сгоден за мен.

— Обещавам — кимна Стивън.

Поне не го беше ядосала, — каза си Шери. — И го накара да я приеме насериозно. Тя отново вдигна ръце към косата си и безпомощно рече:

— Не мога да си оправя прическата, ако продължиш да ме гледаш.